- Публикувана: 19 май 2018, 19:17 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2018, 17:40 ч.
Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Предполагам съвсем скоро темата ще се изпълни с мнения, че всеки човек е сам за себе си и родата няма никакво значение. Когато бях по-млада и аз 100% споделях това мнение. Сега вече знам, че хората трудно или направо невъзможно бягат от модела. Колкото и да не ни се иска и родата и приятелите имат голямо значение. Не отричам редките изключения, но първо не съм видяла истинско такова, а и дори да има, както знаем изключенията потвърждават правилото.
Съдя ЗА хората, по тяхните роднини, или по-точно средата, в която са израсли.
Не, никой не може да отговаря за постъпките на другите - роднини или не.
Познаването на средата, дава информация през какво е минал даден човек, не означава автоматично, че той ще е същия. Средата обяснява определени неща в характера на всеки - добри и лоши - дете на алкохолик, може да е същия долен алкохолик, но може и да изпитва ужастна ненавист, към такива, очевидно с основание ...
Не, никой не може да отговаря за постъпките на другите - роднини или не.
Познаването на средата, дава информация през какво е минал даден човек, не означава автоматично, че той ще е същия. Средата обяснява определени неща в характера на всеки - добри и лоши - дете на алкохолик, може да е същия долен алкохолик, но може и да изпитва ужастна ненавист, към такива, очевидно с основание ...
Съдите ли за хората по техните роднини ?
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
Ако са от близкия кръг роднини, няма как да не са оказали влияние, така че определено са някакъв показател.
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Не би трябвало, но много често ги носят.
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Не обременявам мнението си, но имам едно на ум.
Нямам проблем околните да правят същото спрямо мен.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
Ако са от близкия кръг роднини, няма как да не са оказали влияние, така че определено са някакъв показател.
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Не би трябвало, но много често ги носят.
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Не обременявам мнението си, но имам едно на ум.
Нямам проблем околните да правят същото спрямо мен.
Не съдя никого за постъпките на други хора, но съм наясно, че ябълките не раждат круши. Хората може и да надскочат средата си. Себе си- доста по-трудно.
Предполагам съвсем скоро темата ще се изпълни с мнения, че всеки човек е сам за себе си и родата няма никакво значение. Когато бях по-млада и аз 100% споделях това мнение. Сега вече знам, че хората трудно или направо невъзможно бягат от модела.
Точно същото си помислих и аз, когато прочетох заглавието на темата. С годините виждаш колко много се променят хората и как вършат нещата, от които са се възмущавали горещо на млади години и са се заричали никога, ама никога да не правят.
А като видях анкетата – и двата отговора са верни. Да, крушата не пада по-далече от дървото и да, хората не са отговорни за действията на своите роднини. Само за своите собствени, особено когато повтарят семейния модел, който навремето ги е възмущавал.
Битниците- децата цветя, бяха отрицание на семейния модел, при който родителите съвестно са учили, намерили са си добра работа, изкарват добри пари в банки и корпорации.........
Като се набунтуваха, завършиха същите университети и станаха колеги на родителите си.
Същото е и сега- бунтуваме се силно като тийнове, заричаме се да не повтаряме семейния модел, но много малко са в състояние да се " преродят" изтрили спомена и блокирали генетичните проявления.
Като се набунтуваха, завършиха същите университети и станаха колеги на родителите си.
Същото е и сега- бунтуваме се силно като тийнове, заричаме се да не повтаряме семейния модел, но много малко са в състояние да се " преродят" изтрили спомена и блокирали генетичните проявления.
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
От човек до човек има разлика, така че не смятам, че трябва да съдиш хората срещу себе си по по роднините им.
Аз също съм на мнение,че е много тъпо да съдиш за човек по роднините му.
Това е толкова индивидуално,комплексно и различно при всеки човек,че ...ми е абсурдно как страничен наблюдател би могъл да заключи каквото и да било преди да опознае човека.
Категорично съм против да се съди за човек когото не познаваме по постъпките на баба му,леля му и т.н.
И със същата категоричност отказвам да нося отговорност за постъпките на когото и да било освен на себе си.
Държа да си правя изводи за хората,само от това,което съм видяла в самите тях.
И очаквам същото.
Това е толкова индивидуално,комплексно и различно при всеки човек,че ...ми е абсурдно как страничен наблюдател би могъл да заключи каквото и да било преди да опознае човека.
Категорично съм против да се съди за човек когото не познаваме по постъпките на баба му,леля му и т.н.
И със същата категоричност отказвам да нося отговорност за постъпките на когото и да било освен на себе си.
Държа да си правя изводи за хората,само от това,което съм видяла в самите тях.
И очаквам същото.
Поставянето на хора в такива рамки е глупаво. Един млад мъж не е задължително да прилича на баща си или пък една млада жена да стане като майка си. По-горе се даде примера с баща-алкохолик и как това може да отврати сина му от алкохола въобще. Същото се случва и с определени черти от характерите.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Чак да съдя не. Но средата и родата определено дават полезни насоки за някои бъдещи проявления на партньора. И обикновено не лъжат.
Тъй като родителите ми са се оженили сравнително възрастни, а и аз вече минах четиридесетте, имам много роднини. Майка ми имаше шестима братя, баща ми има две сестри, те имат деца и внуци, вече и правнуци. За малко по-далечната рода дума няма да отварям - имам десетки втори братовчеди, племенници, че и внуци. Толкова различни обаче са даденостите и характерите на всеки от тях, толкова различни постижения имат, толкова различни семейства създадоха, толкова различни семейни модели виждам, че не мога да генерализирам.
Да, има значение как си израснал, какви гени имаш и как си възпитаван. Но има значение и каква точно е твоята уникална смесица от гени, както и какво точно си решил да вземеш от семейния си модел и кое - да не повтаряш никога.
Да, има значение как си израснал, какви гени имаш и как си възпитаван. Но има значение и каква точно е твоята уникална смесица от гени, както и какво точно си решил да вземеш от семейния си модел и кое - да не повтаряш никога.
"Родата" е твърде обширно понятие. Повечето хора изобщо не познават - нито някога са позмавли - по-голямата част от родата си.
За да се търсят паралели м/у някакви черти на даден човек и черти на негови близки роднини трябва да се познават - наистина да се познават - както дадения човек, така и въпросните му роднини. Което се случва след години близки контакти, не след няколко срещи.
И на мен "родата" ми идва много общо. Не, не можеш да съдиш някой, защото там нам си кой братовчед или леля са отрепки примерно. Но от родителите можеш да си направиш извода за децата, съвсем нормално е, все пак те ги възпитават, не комшиите. Има и изключения, но тук говорим за общия случай.
Личи си, че въпросите са зададени от човек под 30, даже сигурно под 25 
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово с
доверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово сдоверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
Нещо са омесени малко отговорите в анкетата от авторката. Да съдиш за качествата на човека по роднините му и да го държиш отговорен за постъпките им, са различни неща. Съответно двата отговора, освен че са по замисъл две крайности, дори не са истински алтернативи.
Все едно да питаш "обичате ли ябълки?" и възможните отговори да са "обичам всякакви ябълки, защото са сладки" и "не обичам набити плодове".
Все едно да питаш "обичате ли ябълки?" и възможните отговори да са "обичам всякакви ябълки, защото са сладки" и "не обичам набити плодове".
Имах много приятелки с такива майки със "снобски" възгледи, и мен така лошо ме гледаха. Все се чудех ако видят децата си в истинската им светлина в коя дупка ли ще се скрият.
TafTaf, не визирам теб или някой от темата, просто ми напомни за един период от живота ми.
TafTaf, не визирам теб или някой от темата, просто ми напомни за един период от живота ми.
. В тийнейджърските ми години, добре че майка ми не знае точно какво съм правила. И все пак не излиза от рамките на "традиционното" бунтуване. 
Като цяло не.
Скрит текст:
Генетиката не може да се пренебрегне, но не е фатална присъда и невинаги човек наследява именно "лошите" черти. Аз, например, имам безотговорен баща, който ме е оставил като малка. Като тийн изпитвах ужас, че може да заприличам на него. После започнах да осъзнавам, че майка ми ми е направила голяма услуга като се е разделила с него навреме и реално не съм имала досег с неговия пример. Израснах в много топла и весела среда с любящи баба и дядо и доста попих от техните отношения. Със сигурност в някакви неща съм го наследила, но не долавям в себе си тези му черти, които действително са били проблем - например, моногамна съм, много влюбчива, все ме тегли към сериозни връзки, не съм хаотична с пари... От друга страна също като него съм доста месоядна, на моменти съм малко разхвърляна, имам склонност да се отпускам от време на време и да се нося по течението, но бързо се стягам де.
Моите два цента по въпроса:
Като малък много обичах да седя върху краката си и леко приведен напред. На под, на стол, на диван - навсякъде. Отучиха ме, защото било некултурно.
Двадесет години по-късно, видях и двамата ми сина седнали в абсолютно същата поза, като извадени от ксерокс... Никога не са виждали някой да седи така и никой не ги е учил.
От този момент нямам никакви съмнения за огромната роля на гените при формирането на всеки човек. Ако се добави и семейното възпитание до 7-мата година ...
Като малък много обичах да седя върху краката си и леко приведен напред. На под, на стол, на диван - навсякъде. Отучиха ме, защото било некултурно.
Двадесет години по-късно, видях и двамата ми сина седнали в абсолютно същата поза, като извадени от ксерокс... Никога не са виждали някой да седи така и никой не ги е учил.
От този момент нямам никакви съмнения за огромната роля на гените при формирането на всеки човек. Ако се добави и семейното възпитание до 7-мата година ...
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Гласувах с - Не.Всеки човек си е личност и не бива да отговаря за постъпките на роднините си.
Но невинаги е така. Има хора не могат да се откъснат от средата си и копират модели, но има и други приличат на роднините си. Въпреки, че са отраснали там.
Това зависи дали човек ще се откъсне от тази среда.
Родата на баща ми е е ужасна. Алкохолизъм, насилие, простотии, грозно поведениие и отношение. Добре че майка ми се разведе и се откъснах.
Чудя се какво би станало ако бях отгледана от тях. Може би от мен човек нямаше да стане и щях да съм като тях. Дали щях да надскоча средата им - не знам.
Впрочем същата рода отвлече буквално брат ми, когато беше на 8 някъде за година. От отличник се превърна в пълен хаймана - двойкаджия, мързелан и 20 кила отгоре. Като си го върнахме, майка ми видя голям зор за да го вкара в правия път.
Има хора надскочили средата и произхода си, но все пак възпитанието е от голямо значение. Неведнъж тук сме бистрили казуси със свекърви и винаги е ясно, че проблемът е с мъжа, не с мамка му. А доколкото е с нея е, защото го е възпитала по определен начин и често и снахата е от същия десен, затова си повеждат война за властта над идиота. Та като съдим дали човека е паднал по далече от дървото или не е полезно да гледаме него и фактическото му отношение към корените, ако са калпави. Не какво говори, а какво върши. И става ясно, но ако някой иска да види истината, а не онова, което му се ще да бъде истина.
Ако родителите нямаха никакво значение, никой родител нямаше да прави опити да възпитава децата си и да им предаде ценностната си система. Малко или много човек е продукт на тези, които са били най-близко около него.
Само ако много добре осъзнава, кои са минусите в чертите му, тогава човек може поне малко да ги промени.
Само ако много добре осъзнава, кои са минусите в чертите му, тогава човек може поне малко да ги промени.
Да съдя за някого не по делата му- изключено. Всеки сам отговаря за делата си. Но възпитанието е много важно, и не е без значение в каква среда си расъл, в този смисъл едно да ми кажат че си расал сред офицери или дипломати, а друго - сред крадци и бандити. Да, принципно сред крадците също може да има свестно поколение, а сред дипломатите - престъпник, но се предполага шансовете за такива случки да са по-малки.
Ако някой ваш съученик разнася пистолет в училището очевидно баща му има пистолет и не заключва-
Ако някой тийнеджър бие момичета, които муе се "отварят" е много вероятно баща му да прави същото с майка му.
в този смисъл, ако виждате някого един-два пъти в живота си - няма проблем, но ако контактувате с него постоянно е добре да познавате средата му - тук съм съгласен.
Разбира се се не трябва да се забравя, че училището, църквата, медиите също имат своята възпитателна роля, но най-напрес запачова от родителите и роднините.
Съществува една интересна теория на големия френски социолоф Емил Дюркем/Дюркайм
човек като индивид се формира от три неща - в първите седем години от родителите си
после от образователните институциите (училище и църква)
а накрая като порасне - от обществото (медии, приятелска среда, месторабота и разибра се - университет).
Според него това са трите стълба на поведението на всеки човек.
Елиас Канети добавя че всеки се променя в тълпата. Един нацистки надзирател може да е прекрасен съпруг и баща. Един чудесен и мирен човек, може да отиде на мача, всичик окоол него да викат УУУУ на Левски, той не може да вика "Само левски", трябва или да отиде в друг сектор или да вика "Уууу левски" човекът се влияе от тълпата. Трябва да сте Наполеон иил Хитлер, за да сте над настроението над обществото.
Ако някой ваш съученик разнася пистолет в училището очевидно баща му има пистолет и не заключва-
Ако някой тийнеджър бие момичета, които муе се "отварят" е много вероятно баща му да прави същото с майка му.
в този смисъл, ако виждате някого един-два пъти в живота си - няма проблем, но ако контактувате с него постоянно е добре да познавате средата му - тук съм съгласен.
Разбира се се не трябва да се забравя, че училището, църквата, медиите също имат своята възпитателна роля, но най-напрес запачова от родителите и роднините.
Съществува една интересна теория на големия френски социолоф Емил Дюркем/Дюркайм
човек като индивид се формира от три неща - в първите седем години от родителите си
после от образователните институциите (училище и църква)
а накрая като порасне - от обществото (медии, приятелска среда, месторабота и разибра се - университет).
Според него това са трите стълба на поведението на всеки човек.
Елиас Канети добавя че всеки се променя в тълпата. Един нацистки надзирател може да е прекрасен съпруг и баща. Един чудесен и мирен човек, може да отиде на мача, всичик окоол него да викат УУУУ на Левски, той не може да вика "Само левски", трябва или да отиде в друг сектор или да вика "Уууу левски" човекът се влияе от тълпата. Трябва да сте Наполеон иил Хитлер, за да сте над настроението над обществото.
Всеки си мисли, че ще надскочи модела, прозрял е негативите в него и ще бъде от тези, които са пълната противоположност, но де факто в повечето случаи е другият сценарий.
Определено мисля, че крушката пада някъде около дървото макар и по крива траектория понякога. Крайната й точка е близо.
Виждам, че на последната страница са засегнати генетични особености, но аз имам предвид средата, в която су отраснал- ценности, морал, възпитание.
И Гугъл и Елора с писанията си точно това доказват- че средата е решаваща, но все пак семейната, непосредствената.
Има и генетичен фактор, но при липса на постоянна във времето връзка с източника му е пренебрежимо малък и като цало незначителен за отношенията.
Щото на нормалните хора не им пука дали ядеш свинско или риба, или дали си седиш на краката или на дупето.
Определено мисля, че крушката пада някъде около дървото макар и по крива траектория понякога. Крайната й точка е близо.
Виждам, че на последната страница са засегнати генетични особености, но аз имам предвид средата, в която су отраснал- ценности, морал, възпитание.
И Гугъл и Елора с писанията си точно това доказват- че средата е решаваща, но все пак семейната, непосредствената.
Има и генетичен фактор, но при липса на постоянна във времето връзка с източника му е пренебрежимо малък и като цало незначителен за отношенията.
Щото на нормалните хора не им пука дали ядеш свинско или риба, или дали си седиш на краката или на дупето.
Щото на нормалните хора не им пука дали ядеш свинско или риба, или дали си седиш на краката или на дупето.
Да, но на обикновените хора им пука, когато имайки 2 деца и възпитавайки ги еднакво, те са коренно различни като емоционалност и възприятия.......и постижения, ако щеш.
Нямах предвид от родителска гледна точка.
И говорех точно за дребни неща от сорта на начин на седене и ядене на повечко месо, например.
Не мога да кажа как е с възпитанието на две деца за разлика от теб, но предполагам, че там играе роля и динамиката в отношенията между самите деца, както и между родителят и всяко едно от децата. Все пак възпитанието не е просто един обем от информация, който бива предаден от- до и усвоен на 100% от всеки получател. Няма как да съществува такаава абсолютно затворена система.
И говорех точно за дребни неща от сорта на начин на седене и ядене на повечко месо, например.
Не мога да кажа как е с възпитанието на две деца за разлика от теб, но предполагам, че там играе роля и динамиката в отношенията между самите деца, както и между родителят и всяко едно от децата. Все пак възпитанието не е просто един обем от информация, който бива предаден от- до и усвоен на 100% от всеки получател. Няма как да съществува такаава абсолютно затворена система.
Щото на нормалните хора не им пука дали ядеш свинско или риба, или дали си седиш на краката или на дупето.
Да, но на обикновените хора им пука, когато имайки 2 деца и възпитавайки ги еднакво, те са коренно различни като емоционалност и възприятия.......и постижения, ако щеш.
Привидно. Едва ли са чак толкова различни в същността си.
Няма как да ги възпитават еднакво, нищо, че така мислят майките.
Абсолютно вярно.
Не, изобщо не става въпрос за любимец. Аз не се отнасям по един и същ начин с двете ми деца. Единственото еднакво в отношението ми към тях е, че и двамата ги обичам безкрайно. До тук с приликите. Двамата са твърде различни като характери и склонности и моето отношение към всеки от тях е в съответствие с неговите особености и склонности.
Зависи и дали овцата е черна от бяло стадо, или стадото е черно, с по една бяла овца.
Имаме една роднина, много конфликтна, постоянно се кара с хората, а пък бяхме в малко населено място, където всички се познават. "Кара" е даже слабо казано, защото става дума и за полицейски жалби, съдебни дела и пр. Умирала съм от неудобство, защото на фризьор не можех да отида спокойно, защото се е скарала с дъщерята на фризьорката, с колега ми е притеснено да работя, защото тя се е скарала с него и жена му, в заведение не мога да вляза, защото и там е вдигнала скандал, в магазина хляб да си купя се притеснявах. Слава богу, тя е единствената такава в рода, и може би и заради това не са се държали лошо хората с останалите от родата. Въпреки че са си имали разправии с нея, не са си го изкарвали на нас.
Имаме една роднина, много конфликтна, постоянно се кара с хората, а пък бяхме в малко населено място, където всички се познават. "Кара" е даже слабо казано, защото става дума и за полицейски жалби, съдебни дела и пр. Умирала съм от неудобство, защото на фризьор не можех да отида спокойно, защото се е скарала с дъщерята на фризьорката, с колега ми е притеснено да работя, защото тя се е скарала с него и жена му, в заведение не мога да вляза, защото и там е вдигнала скандал, в магазина хляб да си купя се притеснявах. Слава богу, тя е единствената такава в рода, и може би и заради това не са се държали лошо хората с останалите от родата. Въпреки че са си имали разправии с нея, не са си го изкарвали на нас.
В същността си всички хора не сме безкрайно различни. И все пак очевидно освен прилики, дори братя и сестри или родители и деца имат доста съществени отлики. Които са не по-малко важни.
Хората обичайно се хвалят с тези роднини, които имат добра репутация и добро положение в обществото, които имат някакви постижения. Въпреки че може после да се окаже, че повече приличат на друга част от родАта.
Хората обичайно се хвалят с тези роднини, които имат добра репутация и добро положение в обществото, които имат някакви постижения. Въпреки че може после да се окаже, че повече приличат на друга част от родАта.
характерите се оформят до голяма степен от възпитанието. Да, някой може да е по-буен, но това е въпрос и на дисциплина.
Друг да е по-свит, но ако го насърчаваш ще започне да се среща с хора.
Възпитанието оформя около 80-90 проценат от характера на човека, а генетиката - останали 10-20 процента
Друг да е по-свит, но ако го насърчаваш ще започне да се среща с хора.
Възпитанието оформя около 80-90 проценат от характера на човека, а генетиката - останали 10-20 процента
Ако свекърва ти е проста вещица, свекър ти - дърт прокетник, зълвата - завистлива кучка, а деверът - алчен лентяй, то милото няма как да е нещо по-различно от цялото това котило. Разбира се, че каквото е семейството ти, такъв си и ти, роден и отгледан от тези хора, наследяваш чертите им и попиваш възпитанието им. Никак не вярвам във форумните истории за прекрасния мъж, роден от змия и невестулка, но отгледан от баба си фея и станал рицар на честта. Затова ли е темата?
Ако свекърва ти е проста вещица, свекър ти - дърт прокетник, зълвата - завистлива кучка, а деверът - алчен лентяй, то милото няма как да е нещо по-различно от цялото това котило. Разбира се, че каквото е семейството ти, такъв си и ти, роден и отгледан от тези хора, наследяваш чертите им и попиваш възпитанието им. Никак не вярвам във форумните истории за прекрасния мъж, роден от змия и невестулка, но отгледан от баба си фея и станал рицар на честта. Затова ли е темата?
Няма как да ги възпитават еднакво, нищо, че така мислят майките.
Защо мислиш така?
Аз от любопитство да попитам, като каква трябва да се опише жена, хванала се с въпросното "мило" да гради семейство ?
Уф, да, моят приятел, още преди да се запозная с майка му, ми е казвал, че много сме си били приличали с нея по характер. Еднакви неща у двете ни го дразнели. Ама на мен добре ми се струва жената, де.
Смееш ли да кажеш лошо за себе си?
Но е доста вярно, че много мъже избират жени, които приличат на майките си. И не точно за външен вид, а поведение, говор.
Семейството е много важно, но за мен може да се излезе успешно от модела ако човек реши, че иска. В тази насока моят баща ми е пример - израства в семейство, което има свои точни мисли и идеи за развитие на двете им деца, те трябва да следват този път и да не се отделят от него на йота. Леля ми успешно го следва и до ден днешен и се е превърнала в копие на баба ми и дядо ми - параноична, амбициозна, взискателна, обсебваща, съсипваща. Докато баща ми успешно е избягал от модела, въпреки всичко е следвал своите мечти, взимал е сам решенията си и е дал пълна свобода на мен и сестра ми в това отношение. Едни от най-честите му въпроси винаги са били: искаш ли? на теб харесва ли ти? това ли е твоя избор? сигурна ли си? И се радвам, че успешно е избегнал семейния си модел.
То ако беше толкова просто, решаваш си и хоп, надскачаш и произхода, и модела, нямаше едно време да пращат бабичка да проучва има ли луди в родата на бъдещата невеста.
Както по външен вид приличаме на роднините си, така приличаме и по характер, нищо че не е толкова видно и можем да разправяме, че сме уникални. Те хората и котка да си взимат, гледат някакво родолсовие на има, че помиярките често проявяват мръсен характер и не подлежат на възпитание, вие искате да не гледаме семейството на човека, а да го гледаме като малък принц, паднал от небето.
Както по външен вид приличаме на роднините си, така приличаме и по характер, нищо че не е толкова видно и можем да разправяме, че сме уникални. Те хората и котка да си взимат, гледат някакво родолсовие на има, че помиярките често проявяват мръсен характер и не подлежат на възпитание, вие искате да не гледаме семейството на човека, а да го гледаме като малък принц, паднал от небето.
Повярвай ми в неговото семейство сложно няма - студени хора, които са спрели своето развитие защото е трябвало да имат деца ( не защото са искали), които са решили че всичките си комплекси ще избият чрез децата си. Баща ми е топъл и емоционален човек, който изразява емоциите си без да ги сдържа в себе си без значение положителни или негативни, човек, който дава свобода на хората около себе си. Майка ми няма нищо общо с баба ми - двете са от различни планети, баба ми е жена, която винаги е била командвана от мъжа си, никога сама не е взимала решения, докато майка ми е човек със силен х-р, който не може да бъде комадван и да изпълнява чужди нареждания. Добре че има физическа прилика с тях, за да сме сигурни че са му родители иначе щях да кажа че е осиновен....
Това е твоята гледна точка, която не се брои, защото е пристрастна, на мен пък може да ми се види, че има прилики, които ти не искаш да видиш, затова примерите със себе си са ми много смешни, назад прочетох и още такива, пънещи се да доказват как са роза, родена от магарешки бодил, ама не са, това е положението.
То ако беше толкова просто, решаваш си и хоп, надскачаш и произхода, и модела, нямаше едно време да пращат бабичка да проучва има ли луди в родата на бъдещата невеста.
Както по външен вид приличаме на роднините си, така приличаме и по характер, нищо че не е толкова видно и можем да разправяме, че сме уникални. Те хората и котка да си взимат, гледат някакво родолсовие на има, че помиярките често проявяват мръсен характер и не подлежат на възпитание, вие искате да не гледаме семейството на човека, а да го гледаме като малък принц, паднал от небето.
Както по външен вид приличаме на роднините си, така приличаме и по характер, нищо че не е толкова видно и можем да разправяме, че сме уникални. Те хората и котка да си взимат, гледат някакво родолсовие на има, че помиярките често проявяват мръсен характер и не подлежат на възпитание, вие искате да не гледаме семейството на човека, а да го гледаме като малък принц, паднал от небето.
категорично може да се надскача модела. Дядо ми беше егоист, досаден, мърморко. Баща ми е интелигетен, социален, с поглед във бъдещето, лидер в много отношения, често го канят да оглавява разни постове, но той не е славолюбец и отказва - точно обратното на дядо ми и леля ми, които които умираха света да се върти около тях.
Но баща ми го е променила майка ми, както и социалната среда в София.
Друг е въпросът дали имаш желание да се променяш, много рядко съм наблюдавал силно желание на някой да се промени, обикновено с годините негативните черти се засилват и консерватизма се засилва. Дори сред роднините ми, голяма част се "втърдиха" с годините, баща ми е изключение.
имаме и съседи - невероятно ужасни хора са и той, и тя, големи простаци, а тя е и змия, обаче синът е прекрасен човек и всички се чудим как е възможно това? сигурно някоя баба го е отгледала.
То няма такова нещо като напълно обективен пример, независимо дали е личен и не. Всичко е през призмата на този който го дава.И Исус Христос да дадем за пример някой може да спори дали е обективен според това дали е вярващ или не е вярващ.
Да върви темата викаш, да си пишем там, каквото дойде.
не казах това, изобщо. Чудно как се вкарват чужди думи в устата на друг човек. Казах че няма такова нещо като обективен пример. Т.е. или трябва изобщо да не се дават примери или да се приеме че всички примери независимо какви са - дори до Адам - са през нечия призма. А темата не можем да я спрем така или иначе винаги ще има хора които ще се интересуват.
Съдя за хората от това как се доказват пред мен.
Те на опашка ли се редят, хората, "да ти се доказват", или просто съдиш за тях по постъпките им?
Поставянето на хора в такива рамки е глупаво. Един млад мъж не е задължително да прилича на баща си или пък една млада жена да стане като майка си. По-горе се даде примера с баща-алкохолик и как това може да отврати сина му от алкохола въобще. Същото се случва и с определени черти от характерите.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Той младият мъж на майка си прилича, както и младата жена на баща си. Това имайте предвид и очаквайте с възрастта приликата все по-голяма да става.
Личи си, че въпросите са зададени от човек под 30, даже сигурно под 25 . Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово с
доверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово сдоверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
На 30+ съм.
Не знам кое ти се стори по-детинско във въпросите,но и така да е ще го приема като комплимент
Да,средата може да ни нанесе травми,да има последици,да обремени психиката ни,но в крайна сметка точно какви хора ще станем - кой знае ?
И ако аз имам травми от детството,които съм осъзнала и отработила, значи ли това,че като видят майка ми и баща ми трябва да ме асоциират с тях и техните постъпки ?
Не мисля.
И аз съм на мнение,че човек може да отсее от всичко,което му е нанесла средата,в която е расъл и да реши какъв точно иска да бъде.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Това е твоята гледна точка, която не се брои, защото е пристрастна, на мен пък може да ми се види, че има прилики, които ти не искаш да видиш, затова примерите със себе си са ми много смешни, назад прочетох и още такива, пънещи се да доказват как са роза, родена от магарешки бодил, ама не са, това е положението.
А,ти защо реши,че ако ти ,,видиш,, прилика значи я има ?
Тоест личния пример на авторката не важи,защото е субективен, а твоята оценка каква би била ?
Естествено,че примерите около нас доказват .
ПС : И,да,всичко,ама всичко на този свят е субективно.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Всяка постъпка, мисъл, действие се отразява на ближния. Особено на този, който ни е най - близък -дете, внук, брат, сестра.... това са взаимовръзки, за които има много книги, в Библията не случайно се описва родословното дърво на Иисус. И разбира се, не само неговото.
Децата наследяват модели, изкупват грехове, предават щафетата нататък. Понеже въпросът е "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите? ", моето сформирано мнение е, че всеки е отговорен на първо място за своите постъпки, но с това не отпада и отговорността му за постъпките на другите. Има една авторка Виктория Райдос, която е убедена, че предците ни влияят и за да можем да управляваме по - добре съдбата си, е важно да опознаем собствения род и историята на предците ни. Силата, предавана през вековете от поколение на поколение, въплътена във физическата и психическата ни обвивка, се манифестира чрез определени сюжети, въздействащи върху живота ни като цяло.
Има астролози, които са се специализирали в изследването на родовите взаимовръзки и теми, които се предават по майчина или бащина линия. За целта изготвят т.н. геноскопи.
Децата наследяват модели, изкупват грехове, предават щафетата нататък. Понеже въпросът е "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите? ", моето сформирано мнение е, че всеки е отговорен на първо място за своите постъпки, но с това не отпада и отговорността му за постъпките на другите. Има една авторка Виктория Райдос, която е убедена, че предците ни влияят и за да можем да управляваме по - добре съдбата си, е важно да опознаем собствения род и историята на предците ни. Силата, предавана през вековете от поколение на поколение, въплътена във физическата и психическата ни обвивка, се манифестира чрез определени сюжети, въздействащи върху живота ни като цяло.
Има астролози, които са се специализирали в изследването на родовите взаимовръзки и теми, които се предават по майчина или бащина линия. За целта изготвят т.н. геноскопи.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Ако детето не е виждало нещо никога- да.
Имах предвид когато детето е виждало алкохолизъм,насилие и терор , да речем, пораства,осъзнава и иска а създаде семейство,в което тези неща ги няма. И то не става алкохолик,терорист и насилник като баща си,а точно обратното. Създава само точно това,което му е липсвало.
Дете,което се е чувствало недостатъчно обичано - би могло да стане прекрасен човек,който иска да раздава любов,вместо злобен и нещастен възрастен .
Липсите може и да остават, но тези липси могат да бъдат използвани и с положителност, не е хубаво да се смята,че носят само негативи - стига възрастният индивид да ги осъзнае и използва в правилна насока.
Норви, изключения можеш винаги да намериш. Статистически погледнато се случва точно обратното на това, което ти твърдиш.
Може и да си права.
Не споря.
Защото не чета статистики.
И не се оповавам на тях,когато става дума за човешки взаимоотношения и преценки за личността.
Ако детето не е виждало нещо никога- да.
Имах предвид когато детето е виждало алкохолизъм,насилие и терор , да речем, пораства,осъзнава и иска а създаде семейство,в което тези неща ги няма. И то не става алкохолик,терорист и насилник като баща си,а точно обратното. Създава само точно това,което му е липсвало.
Дете,което се е чувствало недостатъчно обичано - би могло да стане прекрасен човек,който иска да раздава любов,вместо злобен и нещастен възрастен .
Липсите може и да остават, но тези липси могат да бъдат използвани и с положителност, не е хубаво да се смята,че носят само негативи - стига възрастният индивид да ги осъзнае и използва в правилна насока.
А какво мислите за другата крайност - т.нар. черна овца в семейството? Защото все се дават примери с бели овце, синът на алкохолика, който не близва, дъщерята на злобарката, която израства щедър и широкоскроен човек. А все пак се среща и другото - цялото семейство да е свястно, успешно, а някоя издънка е ужасон противно на всички очаквания за крушите, ябълките и дърветата.
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
А какво мислите за другата крайност - т.нар. черна овца в семейството? Защото все се дават примери с бели овце, синът на алкохолика, който не близва, дъщерята на злобарката, която израства щедър и широкоскроен човек. А все пак се среща и другото - цялото семейство да е свястно, успешно, а някоя издънка е ужасон противно на всички очаквания за крушите, ябълките и дърветата.
Ами аз бих подкрепила пак собствената си теза- че възпитанието НЕ е единственото важно.
И точно в тези случаи ,,издънката,, обикновено е много ,,възпитавана,,.
А какво мислите за другата крайност - т.нар. черна овца в семейството? Защото все се дават примери с бели овце, синът на алкохолика, който не близва, дъщерята на злобарката, която израства щедър и широкоскроен човек. А все пак се среща и другото - цялото семейство да е свястно, успешно, а някоя издънка е ужасон противно на всички очаквания за крушите, ябълките и дърветата.
А какво мислите за другата крайност - т.нар. черна овца в семейството? Защото все се дават примери с бели овце, синът на алкохолика, който не близва, дъщерята на злобарката, която израства щедър и широкоскроен човек. А все пак се среща и другото - цялото семейство да е свястно, успешно, а някоя издънка е ужасон противно на всички очаквания за крушите, ябълките и дърветата.
Случва се. Важното е да не повлече надолу и останалите от семейството.
Зависи и дали овцата е черна от бяло стадо, или стадото е черно, с по една бяла овца.
Имаме една роднина, много конфликтна, постоянно се кара с хората, а пък бяхме в малко населено място, където всички се познават. "Кара" е даже слабо казано, защото става дума и за полицейски жалби, съдебни дела и пр. Умирала съм от неудобство, защото на фризьор не можех да отида спокойно, защото се е скарала с дъщерята на фризьорката, с колега ми е притеснено да работя, защото тя се е скарала с него и жена му, в заведение не мога да вляза, защото и там е вдигнала скандал, в магазина хляб да си купя се притеснявах. Слава богу, тя е единствената такава в рода, и може би и заради това не са се държали лошо хората с останалите от родата. Въпреки че са си имали разправии с нея, не са си го изкарвали на нас.
Имаме една роднина, много конфликтна, постоянно се кара с хората, а пък бяхме в малко населено място, където всички се познават. "Кара" е даже слабо казано, защото става дума и за полицейски жалби, съдебни дела и пр. Умирала съм от неудобство, защото на фризьор не можех да отида спокойно, защото се е скарала с дъщерята на фризьорката, с колега ми е притеснено да работя, защото тя се е скарала с него и жена му, в заведение не мога да вляза, защото и там е вдигнала скандал, в магазина хляб да си купя се притеснявах. Слава богу, тя е единствената такава в рода, и може би и заради това не са се държали лошо хората с останалите от родата. Въпреки че са си имали разправии с нея, не са си го изкарвали на нас.
Ето типичен пример.
И нека предположим,че тази роднина ти е майка или баща.
Защо да съдят хората за теб по нейните постъпки ?
Скрит текст:
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми.
А за какво е всъщност темата - не искаш да съдят за тебе, по постъпките на родителите си, или ти не искаш да съдиш за себе си по същите?
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
И след темата и аз и вие,ще мислим по същия начин,по който сме мислили и преди нея.
Скрит текст:
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми. Всеки човек погледнат отстрани изглежда като твоя син.
Включително и ти.
Ако темата ти е безсмислена - не участвай в нея,просто.
Не мисля,че наличието на темата определя моя опит.
Norvy, предположих, че си съвсем млада, защото някъде около 20 почти всички осъзнаваме грешките на родителите си и се кълнем, че няма да ги повторим. Аз лично не мисля, че децата стават копие на родителите си, а че развиват дефицити, които са съвсем прогнозируеми, ако знаеш в подробности какво се случва в семейството. Например, имам приятелка, чиято майка беше много консервативна и за нея беше фикс идея дъщеря й да остане девствена поне до 19-20. Не са я пускали никога на купон, беше й внушавано, че на мъж не може да има доверие, че всички само секс търсят, че самият секс е нещо лошо и срамно, нещо което жената "дава" на мъжа, но не е удоволствие за нея. Тя направо се спичаше от всякаква елементарна комуникация с момчета. Избягваше я, защото се чувстваше ужасно непохватна в тези отношения. Беше интелигентно и симпатично момиче. На рационално ниво много добре знаеше, че майка й е ужасно крайна и говори глупости. Но психически не можеше да се отпусне, чувстваше се ужасно непривлекателна и неспособна да привлече мъжко внимание. И наистина поведението й предизвикваше ехидни подмятания. Момчетата й казваха "баба Х", подиграваха й се. На мен ми беше много мъчно, защото беше добро момиче и виждах колко й е болно. На 25 все още не беше имала никаква връзка. Около тази възраст майка й се сети, че трябва да си търси мъж и почна постоянно да я пита за мъже и да се опитва да я сватосва. Накрая, на около 33-34 се ожени за един абсолютен боклук, напълно убедена, че никой друг не би я харесал. Тя не е като майка си, която е контролираща и властна. Напротив, самочувствието й е ниско и сега постоянно оправдава мъжа си и се старае да му угоди. Свястна е, но не е имала шанса да се научи на здравословни отношения с мъжете, колкото и да е искала и да се е старала. Майка й просто я осакати. Това имам предвид, само с искане да надскочиш възпитанието си не става. Съгласна съм с Бояна, че за да изградиш здравословен модел на поведение, в който до се чувстваш комфортно, трябва да си имал пряк досег с него в детството си.
Скрит текст:
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
И след темата и аз и вие,ще мислим по същия начин,по който сме мислили и преди нея.А за какво е всъщност темата - не искаш да съдят за тебе, по постъпките на родителите си, или ти не искаш да съдиш за себе си по същите?
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
Аз не мога да съм сигурна как прочетено нещо от някого би му повлияло. Може и да преобърне представите му за живота. Или да дообогати, разгърне, разшири кръгозора му.
А може и да сгромоляса пясъчни кули, с които е живял до сега.
Понякога само едно изречение, една дума, може да предизвикат коренна промяна в мисленето.
Скрит текст:
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17. Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми.
Скрит текст:
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми. Всеки човек погледнат отстрани изглежда като твоя син.
Включително и ти.
Ако темата ти е безсмислена - не участвай в нея,просто.
Не мисля,че наличието на темата определя моя опит.
Няма нужда да изпадаш в отбранителен режим, не съм целяла да обидя теб или темата ти, Норви. Дали ще участвам или не в публична тема е мой избор. Казваш, че си пуснала темата, за да видиш и други гледни точки, моята е една от другите гледни точки.... не подминавай с привидно пренебрежение другите мнения, след като твърдиш, че точно това си искала да прочетеш... други мнения. Не искам да коментирам твърдението, че всеки човек погледнат отстрани изглежда като моя син, нелепо е.
Norvy, предположих, че си съвсем млада, защото някъде около 20 почти всички осъзнаваме грешките на родителите си и се кълнем, че няма да ги повторим. Аз лично не мисля, че децата стават копие на родителите си, а че развиват дефицити, които са съвсем прогнозируеми, ако знаеш в подробности какво се случва в семейството. Например, имам приятелка, чиято майка беше много консервативна и за нея беше фикс идея дъщеря й да остане девствена поне до 19-20. Не са я пускали никога на купон, беше й внушавано, че на мъж не може да има доверие, че всички само секс търсят, че самият секс е нещо лошо и срамно, нещо което жената "дава" на мъжа, но не е удоволствие за нея. Тя направо се спичаше от всякаква елементарна комуникация с момчета. Избягваше я, защото се чувстваше ужасно непохватна в тези отношения. Беше интелигентно и симпатично момиче. На рационално ниво много добре знаеше, че майка й е ужасно крайна и говори глупости. Но психически не можеше да се отпусне, чувстваше се ужасно непривлекателна и неспособна да привлече мъжко внимание. И наистина поведението й предизвикваше ехидни подмятания. Момчетата й казваха "баба Х", подиграваха й се. На мен ми беше много мъчно, защото беше добро момиче и виждах колко й е болно. На 25 все още не беше имала никаква връзка. Около тази възраст майка й се сети, че трябва да си търси мъж и почна постоянно да я пита за мъже и да се опитва да я сватосва. Накрая, на около 33-34 се ожени за един абсолютен боклук, напълно убедена, че никой друг не би я харесал. Тя не е като майка си, която е контролираща е властна. Напротив, самочувствието й е ниско и сега постоянно оправсава въжа си и се старае да му угоди. Свястна е, но не е имала шанса да се научи на здравословни отношения с мъжете, колкото и да е искала и да се е старала. Майка й просто я осакати. Това имам предвид, само с искане да надскочиш възпитанието си не става. Съгласна съм с Бояна, че за да изградиш здравословен модел на поведение, в който до се чувстваш комфортно, трябва да си имал пряк досег с него в детството си.
Да.
И аз имам безброй такива примери пред очите си.
Въпросът тук е : трябва ли да съдим това момиче, понеже майка му не е имала правилен подход на възпитание спрямо нея ?
Или е по-добре да преценим личността и като я опознаем ?
Ясня е,че неправилното възпитание на майка и,има последствия за нея ( това е неминуемо ), но как тя ще се справи с тези последствия,няма как да знаем.
TafTaf, много хубав пример даваш, това имам предвид, че моделите не се копират формално и буквално, а на базисно ниво. Научен си да си жертва, да си скован, да не значиш нищо – и така си живееш. Единственият ти изход би бил нарцисизма, ама и това не е много хубав вариант. Има много такива модели садист-мазохист, властен-зависим, които ако детето е усвоило може да променя само като форма, но не и като съдържание. А много хора само изглеждат ок, но зад фасадата и те, и семействата им са пълна щета. И често това е много трудно преодолимо, даже понякога невъзможно.
Но все пак, извън крайностите добрите хора възпитават добри хора, не непременно еднакви, но добри. Останалите неща се компенсират ако ценностите са ок.
Но все пак, извън крайностите добрите хора възпитават добри хора, не непременно еднакви, но добри. Останалите неща се компенсират ако ценностите са ок.
Скрит текст:
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17. Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми.
Скрит текст:
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми. Всеки човек погледнат отстрани изглежда като твоя син.
Включително и ти.
Ако темата ти е безсмислена - не участвай в нея,просто.
Не мисля,че наличието на темата определя моя опит.
Няма нужда да изпадаш в отбранителен режим, не съм целяла да обидя теб или темата ти, Норви. Дали ще участвам или не в публична тема е мой избор. Казваш, че си пуснала темата, за да видиш и други гледни точки, моята е една от другите гледни точки.... не подминавай с привидно пренебрежение другите мнения, след като твърдиш, че точно това си искала да прочетеш... други мнения. Не искам да коментирам твърдението, че всеки човек погледнат отстрани изглежда като моя син, нелепо е.
Изобщо не изпадам в отбранителен режим.
И да,искам да прочета всички гледни точки.
Но тези,в които някой ми прави анализ без да има на какво да стъпи - са безмислени за мен ( както ти направи ).
И не не е нелепо, защото както твоят син смята,че има много опит, така смятат сигурно и 90% от хората.
Със сигурност и ти
Но аз не бих си позволила да съдя за твоята опитност от две публикации във форум.
А много хора само изглеждат ок, но зад фасадата и те, и семействата им са пълна щета. И често това е много трудно преодолимо, даже понякога невъзможно.
Norvy хепиенд при такава майка е малко вероятен (в смисъл на изграждане на адекватна самооценка на възраст над 25 години). Иначе проявленията на това възпитание може да са коренно различни. Например, друго момиче щеше да почне да прави напук на майка си и да сменя момчетата като носни кърпички от 16-годишна. Но вътрешното чувство, че е ценна, че заслужава мъж да я обича, също доверието към мъжете би било почти невъзможно да се изгради. Фасадата може и да се докара, но вътрешното усещане - не съм сигурна.
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Именно Норви, току що без да искаш потвърди моите думи.
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Именно Норви, току що без да искаш потвърди моите думи.
Май си говорим на различни езици.
Или пък за едно и също, но не можем да се разберем .
Скрит текст:
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
И след темата и аз и вие,ще мислим по същия начин,по който сме мислили и преди нея.А за какво е всъщност темата - не искаш да съдят за тебе, по постъпките на родителите си, или ти не искаш да съдиш за себе си по същите?
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
Аз не мога да съм сигурна как прочетено нещо от някого би му повлияло. Може и да преобърне представите му за живота. Или да дообогати, разгърне, разшири кръгозора му.
А може и да сгромоляса пясъчни кули, с които е живял до сега.
Понякога само едно изречение, една дума, може да предизвикат коренна промяна в мисленето.
Защото обикновено така се случва.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
Защото обикновено така се случва.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
С други думи: "теле се родило - вол умряло"
Сега...ясно е,че средата има значение.
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Едно е да ,,отчитаме влиянието ( когато вече познаваме човека ) ,, а съвсем друго да мислим ,,гледай майка му и си прави сметка какъв е той,, ( без да го познаваме )
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Ето ти още един личен пример.
Аз и брат ми имаме баща алкохолик.
Аз не пия алкохол. Не го понасям. Изключително рядко пия вино и то малко. Не долюбвам хич и пияни хора. Дори съм зарязвала мъже, защото са се напивали стабилно.
Брат ми обаче доста пийва. Направо по стъпките на баща си тръгва.
А сме расли в една среда. Обаче получихме различно отношение. Та ще обясня защо.
Аз не понасям баща си. От него хубаво не съм видяла освен пиянски изпълнения и тормоз. Подобно отношение получавах и от неговата майка/баба ми/.
Но брат ми беше галеник. Първо, защото беше момче. И второ, защото беше кръстен на тях.
А аз бях мразена и тормозена само защото съм кръстена на другата рода.
Мисля си, че заради доброто отношение към него, той попива в голяма степен манталитета им.
А аз тъй като не ги понасям не съм.
Не е едно към едно "гледай майка му/баща му" и си прави сметка какъв е той, но човек попива от средата, в която израства, без да усеща. Кой повече, кой по-малко.
И знаеш ли, колкото и да иска да изтрие попитото от тази среда на млади години, и колкото успешно да го направи, като мине една възраст, отново завива към нея.
Сега...ясно е,че средата има значение.
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
т.е. въпроса би трябало да е не дали "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите", а "влият ли близките на нашите постъпки"
Поставянето на хора в такива рамки е глупаво. Един млад мъж не е задължително да прилича на баща си или пък една млада жена да стане като майка си. По-горе се даде примера с баща-алкохолик и как това може да отврати сина му от алкохола въобще. Същото се случва и с определени черти от характерите.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Той младият мъж на майка си прилича, както и младата жена на баща си. Това имайте предвид и очаквайте с възрастта приликата все по-голяма да става.
нека не забравяме че има е немалко случаи "поколението да почива" умни родители - мързеливо или глупаво дете.
Гените се проявяват през поколение. Вероятно някой от бабите и дядовците да е мързелив и глупав. Игра на природата. Селекцията на генетично ниво тепърва навлиза. Имаме малък член на семейството, който иска да програмира бебета, да учи генно инженерство. На кого ли се е метнала толкова умна.
Преди няколко месеца даваха репортаж за едно българско циганче, осиновено в Италия. Някои от вас може би са го гледали. Та, въпросното момче вече е двадесет и няколко годишен. Осиновителите му го взимат на около 2. Бил е трудно дете, с много проблеми в училище.
И това момче изпитваше болезнен нужда да се срещне с истинската си майка. Институциите му отказваха тази молба, но благодарение на предаването той откри майка си. Тя самата нямаше никакво желание за срвща с него. Така или иначе се срещнаха, момчето беше на седмото небе от този факт. Напусна Италия и заживя с родата у махалата. В мизерия и немотия. Нарани осиновителите си, които искрено го обичат.
Та, ето нагледен пример- израснал в цивилизовна държава, обичан и обгрижван от осиновителите си, предоставена му е възможността да учи и да се развива. Ама него циганското си го влече. Да зрежеш един нормален и цивилизован живот, да не оцениш всичко, което тези хора са ти дали и продължават да ти дават и да те обичат, макар да не си им кръв- и да отидеш там, където никога не си бил желан, в мирезията, циганията и безработицата. Кръвта вода не става.
И това момче изпитваше болезнен нужда да се срещне с истинската си майка. Институциите му отказваха тази молба, но благодарение на предаването той откри майка си. Тя самата нямаше никакво желание за срвща с него. Така или иначе се срещнаха, момчето беше на седмото небе от този факт. Напусна Италия и заживя с родата у махалата. В мизерия и немотия. Нарани осиновителите си, които искрено го обичат.
Та, ето нагледен пример- израснал в цивилизовна държава, обичан и обгрижван от осиновителите си, предоставена му е възможността да учи и да се развива. Ама него циганското си го влече. Да зрежеш един нормален и цивилизован живот, да не оцениш всичко, което тези хора са ти дали и продължават да ти дават и да те обичат, макар да не си им кръв- и да отидеш там, където никога не си бил желан, в мирезията, циганията и безработицата. Кръвта вода не става.
Аз съм на мнение, че крушата не пада по-далече от дървото. Човек не може да е отговорен за постъпките на роднините си, нито е виновен в какво семейство се е родил, но родителите, баби, дядовци, изобщо всеки, който живее с детето до първите 7 ще влияе на възпитанието и следователно на това какъв човек ще стане.
Приятели и познати идват на по-късен етап и не мисля, че имат голямо значение. Те се избират на база възпитанието вкъщи.
За това циганче - че то в първите 2 години от живота си е живяло без родители - ето ти го проблема. Любовта и близостта с други човешки същества започват от първият ден. На две годинки вече е късно.
Приятели и познати идват на по-късен етап и не мисля, че имат голямо значение. Те се избират на база възпитанието вкъщи.
За това циганче - че то в първите 2 години от живота си е живяло без родители - ето ти го проблема. Любовта и близостта с други човешки същества започват от първият ден. На две годинки вече е късно.
Защото циганският ген е доминантен
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Ако е заради мое мнение, не, изобщо не съдя, но фактите говорят сами. Казвам го с горчиво съжаление. Иначе изобщо не съдя за хората нито по произход, нито по род, нито по принадлежност към държава, град и прочие.
Има и друго. Гените при някои се оказват доста силни и това не се отразява само върху физическото състояние. Например има хора, които наследяват зависимости, това пък се дължи и на други фактори, които е излишно да бъдат споменавани.
Та, нещата са относителни като цяло, но моделите се възприемат и на подсъзнателно ниво. Човек понякога не иска да постъпва по даден начин, който силно му напомня на поведение, характерно за семейната му среда, но просто не познава друг, и в крайна сметка попада в същия капан.
Ако си осъзнат и имаш намерение да го надскочиш, можеш да успееш, но за тази цел се иска усърдна работа и полагане на усилия. Повечето хора я карат по течението и не се интересуват от последствията.
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Трудно е човек да избяга от гените си.
Синът на пияница има огромен шанс да стане като баща си.-само пример какво имам предвид.
Така е за всеки един недостатък или качество....
Естествено, че съдя по родата....ако бащата псува като хамалин, не се съобразява с никого, малко трудно бих повярвала, че синът-израснал в подобна среда, ще бъде мил, толерантен, внимателен и грижовен мъж и баща.Дори за момента да не демонстрира бащините "достойнства".
Ако темата е за друго, сори, както писах, не съм чела нататък...
Мислех, че темата не е за гените, а по-скоро за роднини на печално известни.
За себе си - имам някакъв почти суеверен инстинкт, ако предишните поколения са вършили злини. Примерно скептична съм все още към родовете на активни борци, на всички, тясно свързани с високите позиции в комунистическа България. Ако не са минали 9 поколения, направо имам усещането, че се свързваш с прокълнат човек, дето ще има да плаща за грешките на прадедите си.
За себе си - имам някакъв почти суеверен инстинкт, ако предишните поколения са вършили злини. Примерно скептична съм все още към родовете на активни борци, на всички, тясно свързани с високите позиции в комунистическа България. Ако не са минали 9 поколения, направо имам усещането, че се свързваш с прокълнат човек, дето ще има да плаща за грешките на прадедите си.
Не съм прочела цялата тема, отговарям на първия пост. Не съдя хората за роднините им и не смятам, че някой трябва да носи отговорност за чужди постъпки (освен тези на децата ти). Но си правя изводи за хората от техните родители. Само от родителите, не от всички роднини. Просто родителите винаги ни се отразяват и формират нашия характер. Техният произход, образование, професия, нрав и темперамент безспорно има влияние върху нас. Което не значи, че ще станеш точно като родителите си. Може да станеш точно противоположното. Или някъде по средата. Но оказва влияние. Много черти от нашия характер са такива, защото родителите ни са били това което са.
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ? - Рядко. А и зависи за колко близки роднини става въпрос. Майка, баща, брат....трети братовчед, пра-учинайка? Почти няма семейство, което да си няма своята черна овца. Ако тръгнеш да гледаш всеки под лупа, това значи, че никой няма да има право на шанс заради "кофти гени".
По-скоро, ако откривам определени негативни черти в нечий характер, това какви са родителите му би могло да бъде известно обяснение защо е така.
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ? - Единствено в случаите, когато е можело да се намеси в дадена ситуация и да предотврати негативните последици. Иначе съм на принципа, че никой не може да избира роднините си и няма как постоянно да следи кой какво рекъл, какво казал и какво направил.
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ? - Опитвам се да се абстрахирам. Хората понякога имат доста общи черти с роднините си, но това не ги прави напълно еднакви. Имам примери в няколко семейства, с братя и сестри. Засега това, че единият от братята или сестрите не ми е по-сърце, дразни ме или просто поради някаква причина ми е паднал в очите, не ми пречи да уважавам, ценя и да имам прекрасни отношения с брат му или сестра му. Просто в тези случаи внимавам да не направя негативно изказване за този, който не понасям в присъствие на този, с когото сме приятели, за да не ми се обиди. От личен опит знам, че дори някой да не одобрява определени черти и действия на роднините си и го обявява гласно, би се обидил жестоко, ако външен човек критикува същите.
Не съдя за хората според роднините им,а според постъпките им.
Но все пак има значение в какво семейство си отраснал,в каква среда.И ако средата е била лоша,доколко е успял да се откъсне.
Познавам човек успял да надскочи средата си,да се ожени за свястна жена,да се образова и да получи добра професия.Но сега реве,че дъщеря му била същата ,като майка му и щяла да свърши като нея в затвора.
А той се е надявал,че детето ще прилича на жена му и нейните роднини и като е гледано добре,няма да тръгне по лош път.
Но все пак има значение в какво семейство си отраснал,в каква среда.И ако средата е била лоша,доколко е успял да се откъсне.
Познавам човек успял да надскочи средата си,да се ожени за свястна жена,да се образова и да получи добра професия.Но сега реве,че дъщеря му била същата ,като майка му и щяла да свърши като нея в затвора.
А той се е надявал,че детето ще прилича на жена му и нейните роднини и като е гледано добре,няма да тръгне по лош път.
чак пък всеки човек да е самостоятелна единица? приемам това, доколкото всеки трябва да отговаря за собствените си деяния, но възпитанието идва родителите и бабите и дядовците и е много основен момент. Ако те възпитат като мързелив човек първите седем години свисваш всичко да ти е наготово и се изживяваш или като жертва на околният свят, или като нарцис. Ако те възпитат като скромен човек това може да има своите положителин черти, или пък отрицателни - да не търсиш контакт с хората. Ако те възпитатават на пеене, свирене, фехтовка и на всякакви упражнения за изява има сериозен шанс да станеш нарцис. От друга страна - развиваш самоувереност.
Възпитанието играе огромна роля.
А възпитанието го дават близките роднини-
В този смисъл е нормално да гледаме близката среда. Да, всяко правило има изключения, съществуват такива неща като генетични кодове, също и и като аномалии в поведението, но като цяло възпитанието играе огромна роля. дори и тигър може да се дисциплинира ако го подхваненеш от малък - с правилната дресировка и с търпение. в цирка непрестанно го правят.
Възпитанието играе огромна роля.
А възпитанието го дават близките роднини-
В този смисъл е нормално да гледаме близката среда. Да, всяко правило има изключения, съществуват такива неща като генетични кодове, също и и като аномалии в поведението, но като цяло възпитанието играе огромна роля. дори и тигър може да се дисциплинира ако го подхваненеш от малък - с правилната дресировка и с търпение. в цирка непрестанно го правят.
Възпитанието е важно,да.
Идеята е,като видиш един човек,като си говориш с него ,СЛЕД като го опознаеш,да си кажеш-аааа,от майка си и баща си го е наследил,а не преди да почнеш разговор да си имаш едно наум,защото майка му е наркоманка,а бащата престъпник.
Трудничко звучи,нали?
Идеята е,като видиш един човек,като си говориш с него ,СЛЕД като го опознаеш,да си кажеш-аааа,от майка си и баща си го е наследил,а не преди да почнеш разговор да си имаш едно наум,защото майка му е наркоманка,а бащата престъпник.
Трудничко звучи,нали?
Изобщо не е трудно.
Лично аз съм канил в къщата си дете на рзведени родители, като бащата бе в затвора, а майката ходеше по мъже и не обръщаше внимание на сина си, който бе гледан от бабата. за детето - мой съученик се носеха отвратителни слухове, но аз съм го канил в къщата си. Той ми се "отблагодари" като ме ограби. Сумата не бе голяма, - изчезнаха ми няколко книги, които бяха с голяма стойност за мен, но от предаденото доверие повееч ме заболя. първо престанах да приемам други посетители - продължиха да изчезват книги. После заложихем капан - 2 лева . Той ме помоли да отида за вода (в съседната стая), като се върнах помолих майка ми да го задържи за пет минути в хола - парите ги нямаше в шкафчето!!! Смая ме наглостта му да отрича, че парите са у него. не съм пожелал да ми върне тези 2 лева, но прекратих всякакви отоншения.
Този случай е показателен.
Лично аз съм канил в къщата си дете на рзведени родители, като бащата бе в затвора, а майката ходеше по мъже и не обръщаше внимание на сина си, който бе гледан от бабата. за детето - мой съученик се носеха отвратителни слухове, но аз съм го канил в къщата си. Той ми се "отблагодари" като ме ограби. Сумата не бе голяма, - изчезнаха ми няколко книги, които бяха с голяма стойност за мен, но от предаденото доверие повееч ме заболя. първо престанах да приемам други посетители - продължиха да изчезват книги. После заложихем капан - 2 лева . Той ме помоли да отида за вода (в съседната стая), като се върнах помолих майка ми да го задържи за пет минути в хола - парите ги нямаше в шкафчето!!! Смая ме наглостта му да отрича, че парите са у него. не съм пожелал да ми върне тези 2 лева, но прекратих всякакви отоншения.
Този случай е показателен.
Възпитанието е важно,да.
Идеята е,като видиш един човек,като си говориш с него ,СЛЕД като го опознаеш,да си кажеш-аааа,от майка си и баща си го е наследил,а не преди да почнеш разговор да си имаш едно наум,защото майка му е наркоманка,а бащата престъпник.
Трудничко звучи,нали?
Идеята е,като видиш един човек,като си говориш с него ,СЛЕД като го опознаеш,да си кажеш-аааа,от майка си и баща си го е наследил,а не преди да почнеш разговор да си имаш едно наум,защото майка му е наркоманка,а бащата престъпник.
Трудничко звучи,нали?
Майка ти и баща ти, е малко по-различно от семейството, в смисъл на мъж. Него си си го избрала в зряла възраст, със все начина му на живот.
Vervam, и какъв смяташ, че ще е човек с баща в затвора и майка наркоманка (пример, който ти даваш)? Хората се учат от най-близките си, не са самостоятелни единици. Ако беше така нямаше да има значение дали растем в семейство за пример или в гората. Майката и бащата са най-важните хора в живота на детето и на 99% зависи от тях какъв човек ще порасне. Оставям 1% за баби, дядовци, лели, чичовци и всякакви генетични глупости.
Това е нещото,което най-мразя в човека!Да съдиш за индивида по хората около него...
Да,може крушата да не е паднала по-далече от дървото,но всеки човек е самостоятелна единица и е ужасно грозно да навлизаш предубеден в дадени отношения.
Да,може крушата да не е паднала по-далече от дървото,но всеки човек е самостоятелна единица и е ужасно грозно да навлизаш предубеден в дадени отношения.
Точно това мисля и аз.
Това е нещото,което най-мразя в човека!Да съдиш за индивида по хората около него...
Да,може крушата да не е паднала по-далече от дървото,но всеки човек е самостоятелна единица и е ужасно грозно да навлизаш предубеден в дадени отношения.
Да,може крушата да не е паднала по-далече от дървото,но всеки човек е самостоятелна единица и е ужасно грозно да навлизаш предубеден в дадени отношения.
Точно това мисля и аз.
Защото не ви се е налагало с Верчето да вземате отговорни решения, без да имате лукса да опознавате даден човек с месеци... И когато едно неправилно решение би засегнало и други хора, освен вас двамата...
Факт е,че не ми се е налагало да вземам съдбоносни решения без да съм опознала човек ( то и да го опознаеш не е гаранция ) , но не смятам,че трябва да го изучавам посредством фамилията му. Предпочитам да наблюдавам самия него и да го преценя.
И изобщо не става дума само за избор на партньор,а по принцип за преценките ни за хората.
И изобщо не става дума само за избор на партньор,а по принцип за преценките ни за хората.
А къде има перфектни семейства?
Не мисля, че някой отрича ролята на семейството. Но съвсем очевидно тя не е единствената определяща. Разбира се, виждала съм как една и съща постъпка бива окачествявана по различен начин в зависимост от това какво е семейството на извършителя.
Моят личен опит - като цяло имам добър усет какви са хората, с които ме среща животът. "Подведена" (силно казано, не е било фатално) съм била само няколко пъти именно от хора от "добри семейства", и то защото съм им дала по-голям шанс и не съм се доверила само на наблюденията си. Всъщност човек инстинктивно не се доверява на идващи от друга среда, особено такава с лоша репутация, така че към такива хора като цяло сме по-предпазливи и не бързаме да се сприятеляваме, освен ако не става въпрос за тийн бунт или някакви самарянски наклонности. За мене навсякъде човек може да намери както топлина и човещина, така и подлост и гадости. Странното е, че понякога и двете могат да дойдат от един и същи човек.
Не мисля, че някой отрича ролята на семейството. Но съвсем очевидно тя не е единствената определяща. Разбира се, виждала съм как една и съща постъпка бива окачествявана по различен начин в зависимост от това какво е семейството на извършителя.
Моят личен опит - като цяло имам добър усет какви са хората, с които ме среща животът. "Подведена" (силно казано, не е било фатално) съм била само няколко пъти именно от хора от "добри семейства", и то защото съм им дала по-голям шанс и не съм се доверила само на наблюденията си. Всъщност човек инстинктивно не се доверява на идващи от друга среда, особено такава с лоша репутация, така че към такива хора като цяло сме по-предпазливи и не бързаме да се сприятеляваме, освен ако не става въпрос за тийн бунт или някакви самарянски наклонности. За мене навсякъде човек може да намери както топлина и човещина, така и подлост и гадости. Странното е, че понякога и двете могат да дойдат от един и същи човек.
Факт е,че не ми се е налагало да вземам съдбоносни решения без да съм опознала човек ( то и да го опознаеш не е гаранция ) , но не смятам,че трябва да го изучавам посредством фамилията му. Предпочитам да наблюдавам самия него и да го преценя.
И изобщо не става дума само за избор на партньор,а по принцип за преценките ни за хората.
И изобщо не става дума само за избор на партньор,а по принцип за преценките ни за хората.
Когато времето притиска, ползваш всяка информация, до която можеш да се добереш. Вкл. роднините.
А и при избора на партньор, информацията за роднините поставя допълнителни въпроси, на които би било добре да потърсиш отговори...
,,би било добре,, не означава да разчиташ на тях пред това да разчиташ на собствената си преценка.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
,,би било добре,, не означава да разчиташ на тях пред това да разчиташ на собствената си преценка.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
За съжаление, някои гени се предават и на последващите поколения. Здравето на детето също страда, ако майка му пие докато го носи и кърми. Лошата семейна среда разваля нервна система и не допринася за развитието и възпитанието на детето. Примерни рискове в този случай.
,,би било добре,, не означава да разчиташ на тях пред това да разчиташ на собствената си преценка.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само пример.
За съжаление, някои гени се предават и на последващите поколения. Здравето на детето също страда, ако майка му пие докато го носи и кърми. Лошата семейна среда разваля нервна система и не допринася за развитието и възпитанието на детето. Примерни рискове в този случай.
Ами за сега всички ( и децата ) са живи,здрави и щастливи
По натам ще видим.В кратък период , дори да видиш най-чудната гледка за пример-семейство у свекърите - това съвсем не е гаранция,че е така.
И пак казвам , не става дума само за отношението ни когато избираме партньор , а по принцип как преценяваме хората около нас.
А когато жената си избере партньор алкохолик/наркоман, пройдоха, мързеливец, ръкоблудец и живеещ при майка си, която му пере гащите и се почупва да го защитава пред тоя и оня, можем ли да съдим за жената по мъжа и, който реално си е нейно семейство в момента?
Можем да съдим само,че заслужава това,което и се случва.
Мъжът и е неин избор, а родителите не са.
А когато жената си избере партньор алкохолик/наркоман, пройдоха, мързеливец, ръкоблудец и живеещ при майка си, която му пере гащите и се почупва да го защитава пред тоя и оня, можем ли да съдим за жената по мъжа и, който реално си е нейно семейство в момента?
Какво е това?
А когато жената си избере партньор алкохолик/наркоман, пройдоха, мързеливец, ръкоблудец и живеещ при майка си, която му пере гащите и се почупва да го защитава пред тоя и оня, можем ли да съдим за жената по мъжа и, който реално си е нейно семейство в момента?
Какво е това?
Боже, да питам на колко години ли си или колко книги си прочел?
Значи опитвам си да си представя как една жена среща мъжа на живота си, хлътва до уши, и той също. Започват с планове за общо бъдеще. Той я запознава със строгата си майка, глупавия си брат или пияната си леля и...жената решава да сложи край на всичко заради роднините. А той си е все така прекрасен. Но с тенденции да не бъде такъв някога си в бъдещето. Интересно при това положение колко много хора тук съветват младите да не избързват със запознанствата с роднини, а те били толкова важни и определящи за отношенията...
Има и още едно нещо - понякога човек като се откъсне от средата, се държи различно и мисли различно. Но ако е неосъзнат и още неопитен, родата си има методи да го придърпа и да му промени мисленето. Е там вече е страшното - когато човекът си е извоювал независимост, ама се откаже от нея.
То и с дъщерите на доминантни татковци също има проблеми. Като почне тати да се меси, че този или онзи не е подходящ за щерка му или пък случайно подочул, че тя излизала с някой който неодобрява, а да не говорим че си имала приятел към който тати е алергичен ... При това с доминантните родители оправданието е, че много обичаме децата си, не искаме нищо лошо да им се случи и да ги предпазим.Последствията се виждат след време.
По роднините трудно може да се каже какъв е човека с който имаме контакт. Да, може да има общи прилики обаче всеки си е индивидуалност.
По роднините трудно може да се каже какъв е човека с който имаме контакт. Да, може да има общи прилики обаче всеки си е индивидуалност.
трудно мога да си представя прекрасна дъщеря с доминатен баща/майка. Това е оксиморон. Ако има доминатен родител, той винаги ще се меси в живота на детето - и оттам в живота на младото семейство, по всеки дребен повод, т.е. момичето вече не е толкова прекрасно, защото то си идва с "приложенията към основната програма".Прекрасната дъщеря няма доминатни родители, а ако има - не е прекрасна, защото винаги и за всичко ще се влияе от тяхната оценка.
аналогично - не може да има прекрасен син, с доминираща майка.
аналогично - не може да има прекрасен син, с доминираща майка.
Свекървата беше просто пример. Неприятният роднина може да е всякакъв по пряка кръвна и съребрена линия. Но като се има предвид, че обикновено хората в началото се правят на хубави, често се оказва, че докато надушиш някоя фатална кофти черта, то мандалото вече е 'лопнало.
Има и нещо друго - не е необходимо някой да е по-черен от дявола, за да не се разбирате. Просто сблъсък на характери. И трето - докато нещата с избраника са на етап приятелство, е едно, като поживеете и се поопознаете с родата - може да стане съвсем друго.
Има и нещо друго - не е необходимо някой да е по-черен от дявола, за да не се разбирате. Просто сблъсък на характери. И трето - докато нещата с избраника са на етап приятелство, е едно, като поживеете и се поопознаете с родата - може да стане съвсем друго.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само казвам,че не е задължително,нито мъжът и да се пропие, нито децата и да са увредени в последствие.
Естествено,че е възможно.
Наблизо съм,ще ги следя
Крушата може да падне много близо до дървото. Може да падне и малко по-далеч. Но винаги е около дървото и влиянието на дървото е неминуемо.
Предаването на конкретни черти не е задължително (баща алкохолик - дете алкохолик; баща нобелов лауреат - дете нобелов лауреат) и поколенията все пак са различни. Но неминуемо (освен ако не са те пратили в лицей с общежитие още на 7 години) културно-цивилизационната матрица на семейството си се отпечатва.
Предаването на конкретни черти не е задължително (баща алкохолик - дете алкохолик; баща нобелов лауреат - дете нобелов лауреат) и поколенията все пак са различни. Но неминуемо (освен ако не са те пратили в лицей с общежитие още на 7 години) културно-цивилизационната матрица на семейството си се отпечатва.
Но неминуемо (освен ако не са те пратили в лицей с общежитие още на 7 години) културно-цивилизационната матрица на семейството си се отпечатва.
Имам една приятелка, която като се омъжваше беше наясно,че свекърите и са алкохолици.
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Е,рискува.
Има прекрасно семейство и мъжът и за сега не залита наникъде ( към алкохола) .
Само казвам,че не е задължително,нито мъжът и да се пропие, нито децата и да са увредени в последствие.
Естествено,че е възможно.
Наблизо съм,ще ги следя
Естесвено че не е задължително. Просто е вероятно, но както казахме съществува такова нещо като Свободна Воля и всеки човек може да избяга от модела на поведение който близките му задават.
Разбира се, че не е задължително. Но твърде много рискови фактори има. Най-гадна и реалистична е опцията с превръщането на тези роднини във воденичен камък на шията на мъжа. Нито е да ги издържа, нито е да ги зареже да мрат като кучета.
Те затова като са си избирали робини османците за кадъни, първо са се подсигурявали че семейството на бъдещата наложница няма да се появи отнякъде...
А който си вземе циганка - да му мисли. Веднага цялата рода от братовчеди му увисва на шията.
Питай каквото искаш. Аз питах и ти остроумничиш.
Сега обясни какво е "ръкоблудец" и защо е лошо мъжа ти да е такъв.
Сега обясни какво е "ръкоблудец" и защо е лошо мъжа ти да е такъв.
Питай каквото искаш. Аз питах и ти остроумничиш.
Сега обясни какво е "ръкоблудец" и защо е лошо мъжа ти да е такъв.
Сега обясни какво е "ръкоблудец" и защо е лошо мъжа ти да е такъв.
Много сладко, направо библейско описание на най-обикновения онанизъм или мастурбация.
По темата. Да, крушата не пада по далече от дървото и не, всеки човек си е личност, и не - не трябва да носи отговорност за постъпките на други хора, били те и най-близките му роднини. Децата попиват модели, да.
Смятам, че възпитанието идва с нещата, които съзнателно нарочно се правят с възпитателна цел, но и в някои случаи много с нещата, които не се подозира, че дават отражение върху възпитанието. (по-просто не мога да се изразя, не знам дали е разбираемо.)
И да, съдя по примери от близки и не толкова хора.
Такива примери мога да дам няколко.
Ето един. Двама братя на много добри, мили, сплотени, разбрани хора, но единият брат е роден с физически недъг, а другият е напълно нормален. Родителите полагат повече грижи за неувредения син, защото той може да се изучи, може да следва, да създаде семейство, без да има един куп пречки като затруднено движение и др. Залагат на него и се правят много повече неща за него. От което се пръква един свръх егоистичен мъж, най-важен сам за себе си, който е свикнал вечно някой да се грижи за него. Отношението и поведението му към жена му, децата му и всички останали близки е меко казано отвратително, нищо че е дете на страшно добри и скромни родители. Ето пример как родителите могат да "увредят" много по-лошо единствения си физически здрав син, без да осъзнават, че го правят.
Каква е родата на някого може да отговори на много въпроси защо е такъв, какъвто е.
Но по-примитивните хора, ще гледат едни неща, по-смислените - други.
От лошите, неангажираните, егоистичните, разпиляните родители могат да тръгнат прекрасни хора - едни деца тази среда ги пречупва, други ги кара да се развиват.
Същото и при успелите родители. Адлер и Фройд имат много примери с такива (в началото техни пациенти са били главно заможни хора, а там "разглезеното дете" е като раково изкривяване на светогледа и себесъзнанието).
Въпроса е, че често мед.сестрата от квартала няма да хареса първите деца (че даже може и да препятства децата си да общуват с тях), а на вторите ще се радва и ще ги щипе по бузките, защото са "синчетата на доктор Петров". По-примитивния интелект винаги проектира (да не река екстраполира) първично.
И си мисля, че едно от най-грозните неща на остаряването на много хора е, че гледат твърде много на "крушата", общувайки с плода ѝ. Дори и аз се улових, как наричам един брак "обречен", защото е между девойче от провинцията (финансово доста притеснено) за момче от богато семейство. А досега такива неща не ми правеха впечатление.
Но по-примитивните хора, ще гледат едни неща, по-смислените - други.
От лошите, неангажираните, егоистичните, разпиляните родители могат да тръгнат прекрасни хора - едни деца тази среда ги пречупва, други ги кара да се развиват.
Същото и при успелите родители. Адлер и Фройд имат много примери с такива (в началото техни пациенти са били главно заможни хора, а там "разглезеното дете" е като раково изкривяване на светогледа и себесъзнанието).
Въпроса е, че често мед.сестрата от квартала няма да хареса първите деца (че даже може и да препятства децата си да общуват с тях), а на вторите ще се радва и ще ги щипе по бузките, защото са "синчетата на доктор Петров". По-примитивния интелект винаги проектира (да не река екстраполира) първично.
И си мисля, че едно от най-грозните неща на остаряването на много хора е, че гледат твърде много на "крушата", общувайки с плода ѝ. Дори и аз се улових, как наричам един брак "обречен", защото е между девойче от провинцията (финансово доста притеснено) за момче от богато семейство. А досега такива неща не ми правеха впечатление.
Най-общо казано възпитанието играе роля, дали с положителен или с отрицателен знак това е друг въпрос.
Детето или се стреми да прилича на единия родител или се стреми да се отграничи от него, и прави точно обратното, но непременно взима за основа близкото обкръжение - от това няма как да се избяга.
Другото което играе роля е генетиката.
Много често черти на характера се предават не само от родителите, но и от вуйчовци, чичовци, че дори и от баби и дядовци някои гени са са по-устойчиви, други те толкова, някои "прескачат" и не се проявяват в нашите родители но те са техни носители.
В този смисъл човека се определя от два фактора - генетика и възпитание. Възпитанието може да промени донякъде генетиката, ако израснеш в чужда среда, но като цяло човек е произведение на родителите и роднините си.
Социалните аспекти са от значение, защото хората от различни социални среди, често са възпитавани по различни начини и имат различни морални възгледи. За пример можем да дадем провалилия се брак на Яворов и Лора Каравелова. Нейният баща е политик, министър-председател на България, регент и известен еснаф. Майка и и от известна фамилия. ЯВоров е поет, бохем, женкар и македонски харамия. Два съвсем различни свята. Лора се полъгва по неговата известност и външен вид и го съблазнява, но те са с различен светлоглед и това се отразява на брака им.
Детето или се стреми да прилича на единия родител или се стреми да се отграничи от него, и прави точно обратното, но непременно взима за основа близкото обкръжение - от това няма как да се избяга.
Другото което играе роля е генетиката.
Много често черти на характера се предават не само от родителите, но и от вуйчовци, чичовци, че дори и от баби и дядовци някои гени са са по-устойчиви, други те толкова, някои "прескачат" и не се проявяват в нашите родители но те са техни носители.
В този смисъл човека се определя от два фактора - генетика и възпитание. Възпитанието може да промени донякъде генетиката, ако израснеш в чужда среда, но като цяло човек е произведение на родителите и роднините си.
Социалните аспекти са от значение, защото хората от различни социални среди, често са възпитавани по различни начини и имат различни морални възгледи. За пример можем да дадем провалилия се брак на Яворов и Лора Каравелова. Нейният баща е политик, министър-председател на България, регент и известен еснаф. Майка и и от известна фамилия. ЯВоров е поет, бохем, женкар и македонски харамия. Два съвсем различни свята. Лора се полъгва по неговата известност и външен вид и го съблазнява, но те са с различен светлоглед и това се отразява на брака им.