- Публикувана: 19 май 2018, 19:17 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2018, 17:40 ч.
Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Ето ти още един личен пример.
Аз и брат ми имаме баща алкохолик.
Аз не пия алкохол. Не го понасям. Изключително рядко пия вино и то малко. Не долюбвам хич и пияни хора. Дори съм зарязвала мъже, защото са се напивали стабилно.
Брат ми обаче доста пийва. Направо по стъпките на баща си тръгва.
А сме расли в една среда. Обаче получихме различно отношение. Та ще обясня защо.
Аз не понасям баща си. От него хубаво не съм видяла освен пиянски изпълнения и тормоз. Подобно отношение получавах и от неговата майка/баба ми/.
Но брат ми беше галеник. Първо, защото беше момче. И второ, защото беше кръстен на тях.
А аз бях мразена и тормозена само защото съм кръстена на другата рода.
Мисля си, че заради доброто отношение към него, той попива в голяма степен манталитета им.
А аз тъй като не ги понасям не съм.
Не е едно към едно "гледай майка му/баща му" и си прави сметка какъв е той, но човек попива от средата, в която израства, без да усеща. Кой повече, кой по-малко.
И знаеш ли, колкото и да иска да изтрие попитото от тази среда на млади години, и колкото успешно да го направи, като мине една възраст, отново завива към нея.
Сега...ясно е,че средата има значение.
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
т.е. въпроса би трябало да е не дали "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите", а "влият ли близките на нашите постъпки"
Поставянето на хора в такива рамки е глупаво. Един млад мъж не е задължително да прилича на баща си или пък една млада жена да стане като майка си. По-горе се даде примера с баща-алкохолик и как това може да отврати сина му от алкохола въобще. Същото се случва и с определени черти от характерите.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Той младият мъж на майка си прилича, както и младата жена на баща си. Това имайте предвид и очаквайте с възрастта приликата все по-голяма да става.
нека не забравяме че има е немалко случаи "поколението да почива" умни родители - мързеливо или глупаво дете.
Гените се проявяват през поколение. Вероятно някой от бабите и дядовците да е мързелив и глупав. Игра на природата. Селекцията на генетично ниво тепърва навлиза. Имаме малък член на семейството, който иска да програмира бебета, да учи генно инженерство. На кого ли се е метнала толкова умна.
Преди няколко месеца даваха репортаж за едно българско циганче, осиновено в Италия. Някои от вас може би са го гледали. Та, въпросното момче вече е двадесет и няколко годишен. Осиновителите му го взимат на около 2. Бил е трудно дете, с много проблеми в училище.
И това момче изпитваше болезнен нужда да се срещне с истинската си майка. Институциите му отказваха тази молба, но благодарение на предаването той откри майка си. Тя самата нямаше никакво желание за срвща с него. Така или иначе се срещнаха, момчето беше на седмото небе от този факт. Напусна Италия и заживя с родата у махалата. В мизерия и немотия. Нарани осиновителите си, които искрено го обичат.
Та, ето нагледен пример- израснал в цивилизовна държава, обичан и обгрижван от осиновителите си, предоставена му е възможността да учи и да се развива. Ама него циганското си го влече. Да зрежеш един нормален и цивилизован живот, да не оцениш всичко, което тези хора са ти дали и продължават да ти дават и да те обичат, макар да не си им кръв- и да отидеш там, където никога не си бил желан, в мирезията, циганията и безработицата. Кръвта вода не става.
И това момче изпитваше болезнен нужда да се срещне с истинската си майка. Институциите му отказваха тази молба, но благодарение на предаването той откри майка си. Тя самата нямаше никакво желание за срвща с него. Така или иначе се срещнаха, момчето беше на седмото небе от този факт. Напусна Италия и заживя с родата у махалата. В мизерия и немотия. Нарани осиновителите си, които искрено го обичат.
Та, ето нагледен пример- израснал в цивилизовна държава, обичан и обгрижван от осиновителите си, предоставена му е възможността да учи и да се развива. Ама него циганското си го влече. Да зрежеш един нормален и цивилизован живот, да не оцениш всичко, което тези хора са ти дали и продължават да ти дават и да те обичат, макар да не си им кръв- и да отидеш там, където никога не си бил желан, в мирезията, циганията и безработицата. Кръвта вода не става.
Аз съм на мнение, че крушата не пада по-далече от дървото. Човек не може да е отговорен за постъпките на роднините си, нито е виновен в какво семейство се е родил, но родителите, баби, дядовци, изобщо всеки, който живее с детето до първите 7 ще влияе на възпитанието и следователно на това какъв човек ще стане.
Приятели и познати идват на по-късен етап и не мисля, че имат голямо значение. Те се избират на база възпитанието вкъщи.
За това циганче - че то в първите 2 години от живота си е живяло без родители - ето ти го проблема. Любовта и близостта с други човешки същества започват от първият ден. На две годинки вече е късно.
Приятели и познати идват на по-късен етап и не мисля, че имат голямо значение. Те се избират на база възпитанието вкъщи.
За това циганче - че то в първите 2 години от живота си е живяло без родители - ето ти го проблема. Любовта и близостта с други човешки същества започват от първият ден. На две годинки вече е късно.
Защото циганският ген е доминантен 
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Ако е заради мое мнение, не, изобщо не съдя, но фактите говорят сами. Казвам го с горчиво съжаление. Иначе изобщо не съдя за хората нито по произход, нито по род, нито по принадлежност към държава, град и прочие.
Има и друго. Гените при някои се оказват доста силни и това не се отразява само върху физическото състояние. Например има хора, които наследяват зависимости, това пък се дължи и на други фактори, които е излишно да бъдат споменавани.
Та, нещата са относителни като цяло, но моделите се възприемат и на подсъзнателно ниво. Човек понякога не иска да постъпва по даден начин, който силно му напомня на поведение, характерно за семейната му среда, но просто не познава друг, и в крайна сметка попада в същия капан.
Ако си осъзнат и имаш намерение да го надскочиш, можеш да успееш, но за тази цел се иска усърдна работа и полагане на усилия. Повечето хора я карат по течението и не се интересуват от последствията.
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Трудно е човек да избяга от гените си.
Синът на пияница има огромен шанс да стане като баща си.-само пример какво имам предвид.
Така е за всеки един недостатък или качество....
Естествено, че съдя по родата....ако бащата псува като хамалин, не се съобразява с никого, малко трудно бих повярвала, че синът-израснал в подобна среда, ще бъде мил, толерантен, внимателен и грижовен мъж и баща.Дори за момента да не демонстрира бащините "достойнства".
Ако темата е за друго, сори, както писах, не съм чела нататък...