Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?

Мислех, че темата не е за гените, а по-скоро за роднини на печално известни.

За себе си - имам някакъв почти суеверен инстинкт, ако предишните поколения са вършили злини. Примерно скептична съм все още към родовете на активни борци, на всички, тясно свързани с високите позиции в комунистическа България. Ако не са минали 9 поколения, направо имам усещането, че се свързваш с прокълнат човек, дето ще има да плаща за грешките на прадедите си.

Не съм прочела цялата тема, отговарям на първия пост. Не съдя хората за роднините им и не смятам, че някой трябва да носи отговорност за чужди постъпки (освен тези на децата ти). Но си правя изводи за хората от техните родители. Само от родителите, не от всички роднини. Просто родителите винаги ни се отразяват и формират нашия характер. Техният произход, образование, професия, нрав и темперамент безспорно има влияние върху нас. Което не значи, че ще станеш точно като родителите си. Може да станеш точно противоположното. Или някъде по средата. Но оказва влияние. Много черти от нашия характер са такива, защото родителите ни са били това което са.

Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ? - Рядко. А и зависи за колко близки роднини става въпрос. Майка, баща, брат....трети братовчед, пра-учинайка? Почти няма семейство, което да си няма своята черна овца. Ако тръгнеш да гледаш всеки под лупа, това значи, че никой няма да има право на шанс заради "кофти гени".
По-скоро, ако откривам определени негативни черти в нечий характер, това какви са родителите му би могло да бъде известно обяснение защо е така.


И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ? - Единствено в случаите, когато е можело да се намеси в дадена ситуация и да предотврати негативните последици. Иначе съм на принципа, че никой не може да избира роднините си и няма как постоянно да следи кой какво рекъл, какво казал и какво направил.


Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и  как приемате когато и вас ви оценяват така ? - Опитвам се да се абстрахирам. Хората понякога имат доста общи черти с роднините си, но това не ги прави напълно еднакви. Имам примери в няколко семейства, с братя и сестри. Засега това, че единият от братята или сестрите не ми е по-сърце, дразни ме или просто поради някаква причина ми е паднал в очите, не ми пречи да уважавам, ценя и да имам прекрасни отношения с брат му или сестра му. Просто в тези случаи внимавам да не направя негативно изказване за този, който не понасям в присъствие на този, с когото сме приятели, за да не ми се обиди. От личен опит знам, че дори някой да не одобрява определени черти и действия на роднините си и го обявява гласно, би се обидил жестоко, ако външен човек критикува същите.

така е зависи за колко близки роднини става дума. Ако говорим за брат, сестра, баща, майка  е важно какав е непосредствена среда на човека. Първите братовчеди - донякъде. Но втори братовчеди или учанайка? струва ми се пресилено.

Това е нещото,което най-мразя в човека!Да съдиш за индивида по хората около него...
Да,може крушата да не е паднала по-далече от дървото,но всеки човек е самостоятелна единица и е ужасно грозно да навлизаш предубеден в дадени отношения.

Не съдя за хората според роднините им,а според постъпките им.
Но все пак има значение в какво семейство си отраснал,в каква среда.И ако средата е била лоша,доколко е успял да се откъсне.

Познавам човек успял да надскочи средата си,да се ожени за свястна жена,да се образова и да получи добра професия.Но сега реве,че дъщеря му била същата ,като майка му и щяла да свърши като нея в затвора.
А той се е надявал,че детето ще прилича на жена му  и нейните роднини и като  е гледано добре,няма да тръгне по лош път.

чак пък всеки човек да е самостоятелна единица? приемам това, доколкото всеки трябва да отговаря за собствените си деяния, но възпитанието идва родителите и бабите и дядовците и е много основен момент. Ако те възпитат като мързелив човек първите седем години свисваш всичко да ти е наготово и се изживяваш или като жертва на околният свят, или като нарцис. Ако те възпитат като скромен човек това може да има своите положителин черти, или пък отрицателни - да не търсиш контакт с хората. Ако  те възпитатават  на пеене, свирене, фехтовка и на всякакви упражнения за изява има сериозен шанс да станеш нарцис. От друга страна - развиваш самоувереност.
Възпитанието играе огромна роля.
А възпитанието го дават близките роднини-
В този смисъл е нормално да гледаме близката среда. Да, всяко правило има изключения, съществуват такива неща като генетични   кодове, също и и като аномалии в поведението, но като цяло възпитанието играе огромна роля. дори и тигър  може да се дисциплинира ако го подхваненеш от малък - с правилната дресировка и с търпение. в цирка непрестанно го правят.

Възпитанието е важно,да.
Идеята е,като видиш един човек,като си говориш с него ,СЛЕД като го опознаеш,да си кажеш-аааа,от майка си и баща си го е наследил,а не преди да почнеш разговор да си имаш едно наум,защото майка му е наркоманка,а бащата престъпник.
Трудничко звучи,нали?

Изобщо не е трудно.
Лично аз съм канил в къщата си дете на рзведени родители, като бащата бе в затвора, а майката ходеше по мъже и не обръщаше внимание на сина си, който бе гледан от бабата. за детето  - мой съученик се носеха  отвратителни слухове, но аз съм го канил в къщата си. Той ми се "отблагодари" като ме ограби. Сумата не бе голяма,  - изчезнаха ми няколко книги, които бяха с голяма стойност за мен, но от предаденото доверие повееч ме заболя. първо престанах да приемам други посетители - продължиха да изчезват книги. После заложихем капан - 2 лева . Той ме помоли да отида за вода (в съседната стая), като се върнах помолих майка ми да го задържи за пет минути в хола - парите ги нямаше в шкафчето!!! Смая ме наглостта му да отрича, че парите са у него. не съм пожелал да ми върне тези 2 лева, но прекратих всякакви отоншения.
Този случай е показателен.

Майка ти и баща ти, е малко по-различно от семейството, в смисъл на мъж. Него си си го избрала в зряла възраст, със все начина му на живот.

Гледай от положителната страна- поне ти е откраднал книги

Vervam, и какъв смяташ, че ще е човек с баща в затвора и майка наркоманка (пример, който ти даваш)? Хората се учат от най-близките си, не са самостоятелни единици. Ако беше така нямаше да има значение дали растем в семейство за пример или в гората. Майката и бащата са най-важните хора в живота на детето и на 99% зависи от тях какъв човек ще порасне. Оставям 1% за баби, дядовци, лели, чичовци и всякакви генетични глупости.

Точно това мисля и аз.

Важно е в текущия момент дали родата не "държи" наследника с нещо - имоти, обещания за позиции и власт, помощ и побутване. Ако е така и родата има злини в миналото - бягай с 200.

Защото не ви се е налагало с Верчето да вземате отговорни решения, без да имате лукса да опознавате даден човек с месеци... И когато едно неправилно решение би засегнало и други хора, освен вас двамата...