Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?

Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.

А какво мислите за другата крайност - т.нар. черна овца в семейството? Защото все се дават примери с бели овце, синът на алкохолика, който не близва, дъщерята на злобарката, която израства щедър и широкоскроен човек. А все пак се среща и другото - цялото семейство да е свястно, успешно, а някоя издънка е ужасон противно на всички очаквания за крушите, ябълките и дърветата.

Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.

Ами аз бих подкрепила пак собствената си теза- че възпитанието НЕ е единственото важно.
И точно в тези случаи ,,издънката,, обикновено е много ,,възпитавана,,.

Мисля, че нещо вътре в това свястно и успешно семейство е леко гнило. Нищо че отвън изглежда перфектно.

Случва се. Важното е да не повлече надолу и останалите от семейството.

Ето типичен пример.
И нека предположим,че тази роднина ти е майка или баща.
Защо  да съдят хората за теб по нейните постъпки ?

А за какво е всъщност темата - не искаш да съдят за тебе, по постъпките на родителите си, или ти не искаш да съдиш за себе си по същите?

Хората няма да съдят за мен по постъпките на майка ми. Те ще имат едно на ум за мен, защото аз съм възпитавана от тази майка.

И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17. Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми.

Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
И след темата и аз и вие,ще мислим по същия начин,по който сме мислили и преди нея.

Всеки човек погледнат отстрани изглежда като твоя син.
Включително и ти.
Ако темата ти е безсмислена - не участвай в нея,просто.
Не мисля,че наличието на темата определя моя опит.

Norvy, предположих, че си съвсем млада, защото някъде около 20 почти всички осъзнаваме грешките на родителите си и се кълнем, че няма да ги повторим. Аз лично не мисля, че децата стават копие на родителите си, а че развиват дефицити, които са съвсем прогнозируеми, ако знаеш в подробности какво се случва в семейството. Например, имам приятелка, чиято майка беше много консервативна и за нея беше фикс идея дъщеря й да остане девствена поне до 19-20. Не са я пускали никога на купон, беше й внушавано, че на мъж не може да има доверие, че всички само секс търсят, че самият секс е нещо лошо и срамно, нещо което жената "дава" на мъжа, но не е удоволствие за нея. Тя направо се спичаше от всякаква елементарна комуникация с момчета. Избягваше я, защото се чувстваше ужасно непохватна в тези отношения.  Беше интелигентно и симпатично момиче. На рационално ниво много добре знаеше, че майка й е ужасно крайна и говори глупости. Но психически не можеше да се отпусне, чувстваше се ужасно непривлекателна и неспособна да  привлече мъжко внимание. И наистина поведението й предизвикваше ехидни подмятания. Момчетата й казваха "баба Х", подиграваха й се. На мен ми беше много мъчно, защото беше добро момиче и виждах колко й е болно. На 25 все още не беше имала никаква връзка. Около тази възраст майка й се сети, че трябва да си търси мъж и почна постоянно да я пита за мъже и да се опитва да я сватосва. Накрая, на около 33-34 се ожени за един абсолютен боклук, напълно убедена, че никой друг не би я харесал. Тя не е като майка си, която е контролираща и властна. Напротив, самочувствието й е ниско и сега постоянно оправдава мъжа си и се старае да му угоди. Свястна е, но не е имала шанса да се научи на здравословни отношения с мъжете, колкото и да е искала и да се е старала. Майка й  просто я осакати. Това имам предвид, само с искане да надскочиш възпитанието си не става. Съгласна съм с Бояна, че за да изградиш здравословен модел на поведение, в който до се чувстваш комфортно, трябва да си имал пряк досег с него в детството си.

Защо пишеш от името на другите?
Аз не мога да съм сигурна как прочетено нещо от някого би му повлияло. Може и да преобърне представите му за живота. Или да дообогати, разгърне, разшири кръгозора му.
А може и да сгромоляса пясъчни кули, с които е живял до сега.
Понякога само едно изречение, една дума, може да предизвикат коренна промяна в мисленето.

Няма нужда да изпадаш в отбранителен режим, не съм целяла да обидя теб или темата ти, Норви. Дали ще участвам или не в публична тема е мой избор. Казваш, че си пуснала темата, за да видиш и други гледни точки, моята е една от другите гледни точки.... не подминавай с привидно пренебрежение другите мнения, след като твърдиш, че точно това си искала да прочетеш... други мнения. Не искам да коментирам твърдението, че всеки човек погледнат отстрани изглежда като моя син, нелепо е.