- Публикувана: 19 май 2018, 19:17 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2018, 17:40 ч.
Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?
Norvy, предположих, че си съвсем млада, защото някъде около 20 почти всички осъзнаваме грешките на родителите си и се кълнем, че няма да ги повторим. Аз лично не мисля, че децата стават копие на родителите си, а че развиват дефицити, които са съвсем прогнозируеми, ако знаеш в подробности какво се случва в семейството. Например, имам приятелка, чиято майка беше много консервативна и за нея беше фикс идея дъщеря й да остане девствена поне до 19-20. Не са я пускали никога на купон, беше й внушавано, че на мъж не може да има доверие, че всички само секс търсят, че самият секс е нещо лошо и срамно, нещо което жената "дава" на мъжа, но не е удоволствие за нея. Тя направо се спичаше от всякаква елементарна комуникация с момчета. Избягваше я, защото се чувстваше ужасно непохватна в тези отношения. Беше интелигентно и симпатично момиче. На рационално ниво много добре знаеше, че майка й е ужасно крайна и говори глупости. Но психически не можеше да се отпусне, чувстваше се ужасно непривлекателна и неспособна да привлече мъжко внимание. И наистина поведението й предизвикваше ехидни подмятания. Момчетата й казваха "баба Х", подиграваха й се. На мен ми беше много мъчно, защото беше добро момиче и виждах колко й е болно. На 25 все още не беше имала никаква връзка. Около тази възраст майка й се сети, че трябва да си търси мъж и почна постоянно да я пита за мъже и да се опитва да я сватосва. Накрая, на около 33-34 се ожени за един абсолютен боклук, напълно убедена, че никой друг не би я харесал. Тя не е като майка си, която е контролираща е властна. Напротив, самочувствието й е ниско и сега постоянно оправсава въжа си и се старае да му угоди. Свястна е, но не е имала шанса да се научи на здравословни отношения с мъжете, колкото и да е искала и да се е старала. Майка й просто я осакати. Това имам предвид, само с искане да надскочиш възпитанието си не става. Съгласна съм с Бояна, че за да изградиш здравословен модел на поведение, в който до се чувстваш комфортно, трябва да си имал пряк досег с него в детството си.
Да.
И аз имам безброй такива примери пред очите си.
Въпросът тук е : трябва ли да съдим това момиче, понеже майка му не е имала правилен подход на възпитание спрямо нея ?
Или е по-добре да преценим личността и като я опознаем ?
Ясня е,че неправилното възпитание на майка и,има последствия за нея ( това е неминуемо ), но как тя ще се справи с тези последствия,няма как да знаем.
TafTaf, много хубав пример даваш, това имам предвид, че моделите не се копират формално и буквално, а на базисно ниво. Научен си да си жертва, да си скован, да не значиш нищо – и така си живееш. Единственият ти изход би бил нарцисизма, ама и това не е много хубав вариант. Има много такива модели садист-мазохист, властен-зависим, които ако детето е усвоило може да променя само като форма, но не и като съдържание. А много хора само изглеждат ок, но зад фасадата и те, и семействата им са пълна щета. И често това е много трудно преодолимо, даже понякога невъзможно.
Но все пак, извън крайностите добрите хора възпитават добри хора, не непременно еднакви, но добри. Останалите неща се компенсират ако ценностите са ок.
Но все пак, извън крайностите добрите хора възпитават добри хора, не непременно еднакви, но добри. Останалите неща се компенсират ако ценностите са ок.
Скрит текст:
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми.
Скрит текст:
Е, как да не четеш статистики... най-малкото искаш да прочетеш мнения тук и не казвай, че форумът не дава статистически данни... дава житейски опит, който независимо от това, че си на 30+ ти липсва. Няма лошо да подхождаш към всеки положително, но не и наивно.
Изобщо не смятам форума за статистика.
И,напротив - имам доста житейски опит.
И точно на база него съм си изградила механизъм,по който да оценявам хората.
И моят син мисли, че има доста житейски опит, а е на 17.
Щом мислиш, че на база на житейския си опит си изградила механизъм, по който оценяваш хората, значи всичко е ОК, но пък малко обезсмисля пускането на такива теми. Всеки човек погледнат отстрани изглежда като твоя син.
Включително и ти.
Ако темата ти е безсмислена - не участвай в нея,просто.
Не мисля,че наличието на темата определя моя опит.
Няма нужда да изпадаш в отбранителен режим, не съм целяла да обидя теб или темата ти, Норви. Дали ще участвам или не в публична тема е мой избор. Казваш, че си пуснала темата, за да видиш и други гледни точки, моята е една от другите гледни точки.... не подминавай с привидно пренебрежение другите мнения, след като твърдиш, че точно това си искала да прочетеш... други мнения. Не искам да коментирам твърдението, че всеки човек погледнат отстрани изглежда като моя син, нелепо е.
Изобщо не изпадам в отбранителен режим.
И да,искам да прочета всички гледни точки.
Но тези,в които някой ми прави анализ без да има на какво да стъпи - са безмислени за мен ( както ти направи ).
И не не е нелепо, защото както твоят син смята,че има много опит, така смятат сигурно и 90% от хората.
Със сигурност и ти
Но аз не бих си позволила да съдя за твоята опитност от две публикации във форум.
А много хора само изглеждат ок, но зад фасадата и те, и семействата им са пълна щета. И често това е много трудно преодолимо, даже понякога невъзможно.
Norvy хепиенд при такава майка е малко вероятен (в смисъл на изграждане на адекватна самооценка на възраст над 25 години). Иначе проявленията на това възпитание може да са коренно различни. Например, друго момиче щеше да почне да прави напук на майка си и да сменя момчетата като носни кърпички от 16-годишна. Но вътрешното чувство, че е ценна, че заслужава мъж да я обича, също доверието към мъжете би било почти невъзможно да се изгради. Фасадата може и да се докара, но вътрешното усещане - не съм сигурна.
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Именно Норви, току що без да искаш потвърди моите думи.
Не случайно споменах, че е на 17.... дали има смисъл да обяснявам повече? Не мисля...
Всички хора изглеждат в собствените си очи по един начин,а в очите на другите - по друг.
Точно като 17 годишните
Именно Норви, току що без да искаш потвърди моите думи.
Май си говорим на различни езици.
Или пък за едно и също, но не можем да се разберем .
Скрит текст:
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
И след темата и аз и вие,ще мислим по същия начин,по който сме мислили и преди нея.А за какво е всъщност темата - не искаш да съдят за тебе, по постъпките на родителите си, или ти не искаш да съдиш за себе си по същите?
Просто прочетох едно изказване във форума , което поровокира в мен меко казано изумление и реших да видя как мислят хората тук.
Не е тема с крайна цел - някакво решение.
Аз не мога да съм сигурна как прочетено нещо от някого би му повлияло. Може и да преобърне представите му за живота. Или да дообогати, разгърне, разшири кръгозора му.
А може и да сгромоляса пясъчни кули, с които е живял до сега.
Понякога само едно изречение, една дума, може да предизвикат коренна промяна в мисленето.
Защото обикновено така се случва.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
Защото обикновено така се случва.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
Естествено,че човек може да извлече ползи от пресяти мнения,но трудно се променя.
С други думи: "теле се родило - вол умряло"
Сега...ясно е,че средата има значение.
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Защото както стана ясно вече, травмите от средата могат да играят роля в различни посоки и в крайна сметка се получава един тотално друг индивид според това как ги е възприел,превъзмогнал,как е решил , че иска да е в неговия живот,колко,в каква степен и в каква посока ги е оценил тези травми.
Ясно е,че син на алкохолик,може да не стане алкохолик.Ще има травми,да. Но защо пък да го съдим за това,че баща му е алкохолик ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Едно е да ,,отчитаме влиянието ( когато вече познаваме човека ) ,, а съвсем друго да мислим ,,гледай майка му и си прави сметка какъв е той,, ( без да го познаваме )
Въпросът е , трябва ли да съдим вече израстналите индивиди,по това каква е майка им и какъв баща им ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
Или да ги определяме по самите тях си ?
X
Реклама