Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?

Има хора надскочили средата и произхода си, но все пак възпитанието е от голямо значение. Неведнъж тук сме бистрили казуси със свекърви и винаги е ясно, че проблемът е с мъжа, не с мамка му. А доколкото е с нея е, защото го е възпитала по определен начин и често и снахата е от същия десен, затова си повеждат война за властта над идиота. Та като съдим дали човека е паднал по далече от дървото или не е полезно да гледаме него и фактическото му  отношение към корените, ако са калпави. Не какво говори, а какво върши. И става ясно, но ако някой иска да види истината, а не онова, което му се ще да бъде истина.

Семейството в което си израстнал има влияние. Аз доста се надяжам след години съпруга ми да не стане като родителите си.

Ако родителите нямаха никакво значение, никой родител нямаше да прави опити да възпитава децата си и да им предаде ценностната си система. Малко или много човек е продукт на тези, които са били най-близко около него.
Само ако много добре осъзнава, кои са минусите в чертите му, тогава човек може поне малко да ги промени.
 

Да съдя за  някого не по делата му- изключено. Всеки сам отговаря за делата си. Но възпитанието е много важно, и не е без значение в каква среда си расъл, в този смисъл едно да ми кажат че си расал сред офицери или дипломати, а друго - сред крадци и бандити. Да, принципно сред крадците също може да има свестно поколение, а сред дипломатите -  престъпник, но се предполага шансовете за такива случки да са по-малки.
Ако  някой ваш съученик разнася пистолет в училището очевидно баща му има пистолет и не заключва-
Ако някой тийнеджър бие момичета, които муе се "отварят" е много вероятно баща му да прави същото с майка му.
в този смисъл,  ако виждате някого един-два пъти в живота си - няма проблем, но ако контактувате с него постоянно е добре да познавате средата му - тук съм съгласен.
Разбира се се не трябва да се забравя, че училището, църквата, медиите също имат своята възпитателна роля, но най-напрес запачова от родителите и роднините.

Съществува една интересна теория на големия френски социолоф Емил Дюркем/Дюркайм
човек като индивид се формира от три неща - в първите седем години от родителите си
после от образователните институциите (училище и църква)
а накрая като порасне - от обществото (медии, приятелска среда, месторабота и разибра се - университет).
Според него това са трите стълба на  поведението на всеки човек.

Елиас Канети добавя че всеки се променя в тълпата. Един нацистки надзирател може да е прекрасен съпруг и баща. Един чудесен и мирен човек, може да отиде на мача, всичик окоол него да викат УУУУ на Левски, той не може да вика "Само левски", трябва или да отиде в друг сектор или да вика "Уууу левски" човекът се влияе от тълпата. Трябва да сте Наполеон иил Хитлер, за да сте над настроението над обществото.

Родителите и изобщо средата, в която сме израстнали, ни влияят неусетно. Искаме или не, попиваме модели от тях. Аз, която яростно се кълнях, че за нищо на света няма да правя едикаквоси като майка ми, от време на време се улавям, че постъпвам точно като нея.

Всеки си мисли, че ще надскочи модела, прозрял е негативите в него и ще бъде от тези, които са пълната противоположност, но де факто в повечето случаи е другият сценарий.

Определено мисля, че крушката пада някъде около дървото макар и по крива траектория понякога. Крайната й точка е близо.

Виждам, че на последната страница са засегнати генетични особености, но аз имам предвид средата, в която су отраснал- ценности, морал, възпитание.
И Гугъл и Елора с писанията си точно това доказват- че средата е решаваща, но все пак семейната, непосредствената.
Има и генетичен фактор, но при липса на постоянна във времето връзка с източника му е пренебрежимо малък и като цало незначителен за отношенията.
Щото на нормалните хора не им пука дали ядеш свинско или риба, или дали си седиш на краката или на дупето.

Да, но на обикновените хора им пука, когато имайки 2 деца и възпитавайки ги еднакво, те са коренно различни като емоционалност и възприятия.......и постижения, ако щеш.

Нямах предвид от родителска гледна точка.
И говорех точно за дребни неща от сорта на начин на седене и ядене на повечко месо, например.

Не мога да кажа как е с възпитанието на две деца за разлика от теб, но предполагам, че там играе роля и динамиката в отношенията между самите деца, както и между родителят и всяко едно от децата. Все пак възпитанието не е просто един обем от информация, който бива предаден от- до и усвоен на 100% от всеки получател. Няма как да съществува такаава абсолютно затворена система.

Привидно. Едва ли са чак толкова различни в същността си.

Няма как да ги възпитават еднакво, нищо, че така мислят майките.

Абсолютно вярно.

познавам доста майки, които имат за любимец едното дете. Друг е въпросът дали показват това предпочитание.

Не, изобщо не става въпрос за любимец. Аз не се отнасям по един и същ начин с двете ми деца. Единственото еднакво в отношението ми към тях е, че и двамата ги обичам безкрайно. До тук с приликите. Двамата са твърде различни като характери и склонности и моето отношение към всеки от тях е в съответствие с неговите особености и склонности.

Зависи и дали овцата е черна от бяло стадо, или стадото е черно, с по една бяла овца.

Имаме една роднина, много конфликтна, постоянно се кара с хората, а пък бяхме в малко населено място, където всички се познават. "Кара" е даже слабо казано, защото става дума и за полицейски жалби, съдебни дела и пр. Умирала съм от неудобство, защото на фризьор не можех да отида спокойно, защото се е скарала с дъщерята на фризьорката, с колега ми е притеснено да работя, защото тя се е скарала с него и жена му, в заведение не мога да вляза, защото и там е вдигнала скандал, в магазина хляб да си купя се притеснявах. Слава богу, тя е единствената такава в рода, и може би и заради това не са се държали лошо хората с останалите от родата. Въпреки че са си имали разправии с нея, не са си го изкарвали на нас.

В същността си всички хора не сме безкрайно различни. И все пак очевидно освен прилики, дори братя и сестри или родители и деца имат доста съществени отлики. Които са не по-малко  важни.
Хората обичайно се хвалят с тези роднини, които имат добра репутация и добро положение в обществото, които имат някакви постижения.  Въпреки че може после да се окаже, че повече приличат на друга част от родАта.