- Публикувана: 19 май 2018, 19:17 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2018, 17:40 ч.
Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?
То няма такова нещо като напълно обективен пример, независимо дали е личен и не. Всичко е през призмата на този който го дава.И Исус Христос да дадем за пример някой може да спори дали е обективен според това дали е вярващ или не е вярващ.
Да върви темата викаш, да си пишем там, каквото дойде.
не казах това, изобщо. Чудно как се вкарват чужди думи в устата на друг човек. Казах че няма такова нещо като обективен пример. Т.е. или трябва изобщо да не се дават примери или да се приеме че всички примери независимо какви са - дори до Адам - са през нечия призма. А темата не можем да я спрем така или иначе винаги ще има хора които ще се интересуват.
Съдя за хората от това как се доказват пред мен.
Те на опашка ли се редят, хората, "да ти се доказват", или просто съдиш за тях по постъпките им?
Поставянето на хора в такива рамки е глупаво. Един млад мъж не е задължително да прилича на баща си или пък една млада жена да стане като майка си. По-горе се даде примера с баща-алкохолик и как това може да отврати сина му от алкохола въобще. Същото се случва и с определени черти от характерите.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Ако ще живеете със семейството на мъжа/жена си - гледайте и съобразявайте, обаче ако ще ги виждате два пъти в годината на по гости, няма нужда, гледайте си партньора и какъв е той.
Той младият мъж на майка си прилича, както и младата жена на баща си. Това имайте предвид и очаквайте с възрастта приликата все по-голяма да става.
Личи си, че въпросите са зададени от човек под 30, даже сигурно под 25 
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово с
доверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово сдоверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
На 30+ съм.
Не знам кое ти се стори по-детинско във въпросите,но и така да е ще го приема като комплимент
Да,средата може да ни нанесе травми,да има последици,да обремени психиката ни,но в крайна сметка точно какви хора ще станем - кой знае ?
И ако аз имам травми от детството,които съм осъзнала и отработила, значи ли това,че като видят майка ми и баща ми трябва да ме асоциират с тях и техните постъпки ?
Не мисля.
И аз съм на мнение,че човек може да отсее от всичко,което му е нанесла средата,в която е расъл и да реши какъв точно иска да бъде.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Това е твоята гледна точка, която не се брои, защото е пристрастна, на мен пък може да ми се види, че има прилики, които ти не искаш да видиш, затова примерите със себе си са ми много смешни, назад прочетох и още такива, пънещи се да доказват как са роза, родена от магарешки бодил, ама не са, това е положението.
А,ти защо реши,че ако ти ,,видиш,, прилика значи я има ?
Тоест личния пример на авторката не важи,защото е субективен, а твоята оценка каква би била ?
Естествено,че примерите около нас доказват .
ПС : И,да,всичко,ама всичко на този свят е субективно.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Всяка постъпка, мисъл, действие се отразява на ближния. Особено на този, който ни е най - близък -дете, внук, брат, сестра.... това са взаимовръзки, за които има много книги, в Библията не случайно се описва родословното дърво на Иисус. И разбира се, не само неговото.
Децата наследяват модели, изкупват грехове, предават щафетата нататък. Понеже въпросът е "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите? ", моето сформирано мнение е, че всеки е отговорен на първо място за своите постъпки, но с това не отпада и отговорността му за постъпките на другите. Има една авторка Виктория Райдос, която е убедена, че предците ни влияят и за да можем да управляваме по - добре съдбата си, е важно да опознаем собствения род и историята на предците ни. Силата, предавана през вековете от поколение на поколение, въплътена във физическата и психическата ни обвивка, се манифестира чрез определени сюжети, въздействащи върху живота ни като цяло.
Има астролози, които са се специализирали в изследването на родовите взаимовръзки и теми, които се предават по майчина или бащина линия. За целта изготвят т.н. геноскопи.
Децата наследяват модели, изкупват грехове, предават щафетата нататък. Понеже въпросът е "трябва ли да отговаряме за постъпките на другите? ", моето сформирано мнение е, че всеки е отговорен на първо място за своите постъпки, но с това не отпада и отговорността му за постъпките на другите. Има една авторка Виктория Райдос, която е убедена, че предците ни влияят и за да можем да управляваме по - добре съдбата си, е важно да опознаем собствения род и историята на предците ни. Силата, предавана през вековете от поколение на поколение, въплътена във физическата и психическата ни обвивка, се манифестира чрез определени сюжети, въздействащи върху живота ни като цяло.
Има астролози, които са се специализирали в изследването на родовите взаимовръзки и теми, които се предават по майчина или бащина линия. За целта изготвят т.н. геноскопи.
И именно примерът с това,че понякога детето растящо във вредна среда,когато порастне решава,че не иска да я допусне до себе си,защото е отвратено, доказва,че това дете дефакто няма нищо общо с майката и бащата. Защото е решило да последва липсващия модел.
Така,че в крайна сметка не бих съдила за някого по семейството му.
Никой не си избира родителите, но всеки може да използва разума и опита си и да се изгради като личност.
Ако детето не е виждало нещо никога- да.
Имах предвид когато детето е виждало алкохолизъм,насилие и терор , да речем, пораства,осъзнава и иска а създаде семейство,в което тези неща ги няма. И то не става алкохолик,терорист и насилник като баща си,а точно обратното. Създава само точно това,което му е липсвало.
Дете,което се е чувствало недостатъчно обичано - би могло да стане прекрасен човек,който иска да раздава любов,вместо злобен и нещастен възрастен .
Липсите може и да остават, но тези липси могат да бъдат използвани и с положителност, не е хубаво да се смята,че носят само негативи - стига възрастният индивид да ги осъзнае и използва в правилна насока.
Норви, изключения можеш винаги да намериш. Статистически погледнато се случва точно обратното на това, което ти твърдиш.
Може и да си права.
Не споря.
Защото не чета статистики.
И не се оповавам на тях,когато става дума за човешки взаимоотношения и преценки за личността.
Ако детето не е виждало нещо никога- да.
Имах предвид когато детето е виждало алкохолизъм,насилие и терор , да речем, пораства,осъзнава и иска а създаде семейство,в което тези неща ги няма. И то не става алкохолик,терорист и насилник като баща си,а точно обратното. Създава само точно това,което му е липсвало.
Дете,което се е чувствало недостатъчно обичано - би могло да стане прекрасен човек,който иска да раздава любов,вместо злобен и нещастен възрастен .
Липсите може и да остават, но тези липси могат да бъдат използвани и с положителност, не е хубаво да се смята,че носят само негативи - стига възрастният индивид да ги осъзнае и използва в правилна насока.