- Публикувана: 8 авг. 2015, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 19:45 ч.
Защо напуснахте?
Така е, в крайна сметка всички работим, за да изкараме пари /основно/ ...
Обаче, пък, си мисля, че както един работник изисква разбиране и понякога компромиси, той трябва да е склонен на същото ...
Обаче, пък, си мисля, че както един работник изисква разбиране и понякога компромиси, той трябва да е склонен на същото ...
Да не говорим, че като сме стигнали до такива нива на комуникация - къде е гаранцията, че изобщо ще се заплатят тези възнаграждения.
Разбрах за името Ами, мисля че, като цяло, кометарите ми са и от двете гледни точки
Както и да е ... съжалявам, ако е прозвучало като реклама ... принципно, ако се чувстваш добре на мястото, на което работиш - нормално е да не го оплюеш .... а реално, на позиция Управител на даден търговски обект, съм и работодател и работник ... поне аз така разбирам нещата ..
Отново се извинявам за рекламата, но наистина ми е интересна темата, понеже явно моето мислене в това отншение се различава от общото.
И наистина, когато рабтиш с хора, независимо дали си чистач, зирадо-мазач, администратор и т.н., смятам, че винаги подобна тема би била полезна.... просто защото срещаш различни гледни точки и виждаш върху какви неща да се фокусираш в отношенията ... а и какви проблеми евентуално имат колегите
Аз, например, съм попадала в ситуация, в която не се чувствам оценена адекватно финансово, но екип, отношение и т.н. е било ок, харесвала съм това, което правя и ми е доставяло удоволствие да го правя и съм била склонна да преглътна това, че получавам по-малко от това, което смятам, че заслужавам.
Също така, ако получавам заплата над средната за България, но няма екипност, отношението на работодателите ми не е ок и не се чувствам добре, ако се напрягам и т.н. ... бих напуснала ...
Това имам предвид - ако кофти-отношението е система, а не изключение - бих напуснала, но ако ситуацията на фирмата е напрегната по някаква ричина и шефа ми изпуши - може би бих била склонна да му вляза в положение ...
В този смисъл ми е интересно - какво освен навременното плащане би било проблем.
Също така, ако получавам заплата над средната за България, но няма екипност, отношението на работодателите ми не е ок и не се чувствам добре, ако се напрягам и т.н. ... бих напуснала ...
Това имам предвид - ако кофти-отношението е система, а не изключение - бих напуснала, но ако ситуацията на фирмата е напрегната по някаква ричина и шефа ми изпуши - може би бих била склонна да му вляза в положение ...
В този смисъл ми е интересно - какво освен навременното плащане би било проблем.
Липсата на предпоставки за развитие също е проблем. Както и ми е странно изказването на "колегата" за важността на работника - че естествено заплата ще му е важната, не РДто на шефа, внучката му или която и да било роднина по съребрена линия /освен ако не е набеден труженик в семеен бизнес/ Ако съм работила някъде примерно три години и съм на същата позиция и същото заплащане като при старта - какъв би ми бил стимула да влизам в положението на шефа, че нещо не се справя със собствения си бизнес?
Ако си достигнала ниво под шефа, развиваш страничните си занимания и се заемаш с нещо свое. Предаваш поста на някой под теб.
Колегата ти не е прав. Поради фактът, че работодателя преценява от какво има нужда. Ако ми трябва просто някой да продава и да се отзовава посред нощ на обекта, щото примерно алармата се е включила- наемам си такъв, който пет пари не дава, съответно не очаква развитие и е готов да ми работи за малко пари.
Ако искам да привлича клиенти и да разчитам на него, ще му плащам повече, ще го мотивирам и няма да го разигравам като луд. Елементарно е. Разговаряйки с някого, веднага разбираш дали е твоя човек или не.
Колегата ти не е прав. Поради фактът, че работодателя преценява от какво има нужда. Ако ми трябва просто някой да продава и да се отзовава посред нощ на обекта, щото примерно алармата се е включила- наемам си такъв, който пет пари не дава, съответно не очаква развитие и е готов да ми работи за малко пари.
Ако искам да привлича клиенти и да разчитам на него, ще му плащам повече, ще го мотивирам и няма да го разигравам като луд. Елементарно е. Разговаряйки с някого, веднага разбираш дали е твоя човек или не.
хаха развиваш нещо свое - то това не е обвързано изобщо - еденото няма общо с другото - можеш да развиваш своето, независимо дали се развиваш в дадена фирма.. много примери има за това ...
как ще се мотивираш, ако всичко ти е ок, обаче си достигнал максимума? То вече няма да зависи от работодателя, а от самия теб
как ще се мотивираш, ако всичко ти е ок, обаче си достигнал максимума? То вече няма да зависи от работодателя, а от самия теб
Защо напуснахте (последната си работа)? А предишните си работи?
Това са често задавани въпроси по интервютата за работа. Как отговаряте? Казвате истинската причина или послъгвате малко?
Каквво би ви накарало да напуснете сегашната си работа?
Това са често задавани въпроси по интервютата за работа. Как отговаряте? Казвате истинската причина или послъгвате малко?
Каквво би ви накарало да напуснете сегашната си работа?
Отговорих с последната опция в анкетата + напускала съм два пъти работа, защото ме правиха от цял на половин работен ден, поради влошаване на бизнеса и банкрутиране на фирмата.
Последната си месторабота напуснах, защото намерих работа по специалността си. Преди това напусках заради по-добра такава или заради влошаващи се трудови условия, както отговорих по-горе.
На интервютата казвам истинската причина. Досега не ми се е налагало да лъжа за причини.
Сегашната ми работа толкова ми харесва и устройва, че бих я напуснала единствено за подобна на по-голяма заплата, и ... пак бих се замислила всъщност.
Скоро гледах по телевизията - в новините - току що завършили студенти, без никакъв опит - не биха започнали работа със стартова заплата под 1000 лв.
Не е ли малко неадекватно това? Как да давам заплата от 1000 лв. на продавачката в галерията, ако не успявам да изкарам толкова?
Кое му е неадекватното човек с висше образование да търси работа, която да му осигурява някакъв екзистенц минимум?
Може би за продавач в магазин за сувенири са много, но пък и едва ли много току-що завършили студени точно натам се насочват. По темата - последната си работа напуснах поради кофти мениджмънт и орязаните възможности за развитие за сметка на облагдетелстваните от ширещата се шуробадженащина.
Ако всичко ти е окей и си достигнал максимума, значи си спрял да развиваш каквото и да било.
Ами не е точно така. Кариерното развитие може да е вертикално, но може и да е хоризонтално, тоест, достигнал си максимума във вертикалното си развитие, не желаеш да станеш мениджър, примерно. Работата ти допада, заплащането те удовлетворява, развиваш се хоризонтално. Може би не е възможно при всички професии, но в моята е възможно. Допълнителни квалификации, конференции, публикации. Когато няма накъде повече, или се местиш и започваш нещо ново, или си вършиш работата както досега, вземаш си парите и си живееш личния живот.
На въпроса, работила съм на пет места, две в България и три извън. Напускала съм заради кариерно развитие. Три от местоработите ми са били временни, с цел повишаване на квалификацията. Две бяха постоянни. Едната я напуснах, защото се преместих. Другата още я работя.