Непреодолими обстоятелства ми наложиха да общувам известно време с почти непозната за мен жена, майка на седмокласник със среден успех от пети и шести клас между 2 и половина и 3. Жената звучеше доста загрижена накъде да се ориентира момчето, и как ще се стече животът му след сакралния седми клас. Споделих си убеждението, че според мен е много добре човек да има професия, нещо конкретно, в което да е много добър и което да прави с удоволствие. И оттук нататък започна "интересната" част на разговора.
- Ммм, ми каква професия, той нищо не може.
- Нормално е да не може, той е на 14. Нали затова е училището, да го научи.
- Ми той нищо не иска. Нищо не го влече.
- Има много хубави професии за момчета. Като млад може да ги работи навсякъде по света, за да натрупа опит, пари и идеи, а после да се върне тук и да организира свой бизнес.
- Е какво например?
- Например готвач. (Тук изреждам положителните страни на професията готвач)
- Аааааа, не, готвач не! Свако му е готвач. Това цяло лято над скарите, над пушеците, на жегата - не, не си е работа! А и нищо пари взимат. Не е професия това за мъж. Работи вечер, работи по празници. Абсурд.
- Пекар, или сладкар? (Пак изреждам положителни страни)
- Ауууу, това знаеш ли колко е тежко? Тонове брашно ти минават през ръцете, оставаш без кръст! Ставаш в 5 часа, в 6 хляба трябва да е готов. Хернии, стави, на 30 си развалина!
- Автомонтьор?(Изреждам положителни страни, но вече доста колебливо)
- Зет ми е автомонтьор. То това не си е работа. Ръцете ти все в масло. Дрехите му нямат изпиране. Смрад ти казвам. И какво? Работи в събота, работи в неделя, работи по нощите, на една почивка не може да отиде, гаража все пълен с чужди коли!
- Елтехник, нещо, по инсталации, или поправка на уреди? (Давам примери колко взимат техниците)
- Оооо, това не е стабилна професия. Днеска може да имаш много работа, а после няколко месеца да нямаш никаква. Девера е техник. Като изкарва пари - изкарва, ама като няма - само заеми, и едва свързва двата края.
- Строителство? Плочки? ВИК? Все скъпо платени дейности, особено ако човек е добър и търсен!
- Абееее, това е тежка работа. Или си клекнал, или си накачулен по стълбите, и там тежко се вдига, и там стоиш по течения. На зълвата брат е строител - артрит има на колената, от клечането, и кръста го боли, и все настинал ходи.
- Сигурно и шофьор не става?
- Ееееее, шегуваш ли се? Това е най-опасната професия. С това движение по пътищата - една катастрофа, и край.
Разкъсана между двата порива - да се разсмея бурно, или да ревна още по-бурно, питам плахо:
- Добре де, ти какво му говориш, към какво го ориентираш?
- Да си вземе образование! Това му приказвам!
- Ама, как така да вземе образование? Откъде да го вземе?
- Да учи, бе! Езици да учи, компютри да учи. Ей на съседката момчето се изучи с езици и компютри, започна си работа в бизнеспарка, взима си хиляда лева. Хем на бюро седи, от 9 до 5. Ни вятър го вее, ни тежко вдига. Какво му е.
- Той, твоят, такова, нали не иска да учи?
- (Въздишка) Не иска. Не учи. Мързи го да гледа. От телефона на компютъра, и това е. (Още по-тежка въздишка)
- Как ще го вземе това образование тогава?
- Не знам. Нали и аз това се чудя. Какво да го правя?
* * * * *
Та така. След около седмица обстоятелствата отново ще ме срещнат с въпросната жена, и реших да се допитам до вас. Каква професионална реализация да ѝ предложа? Какъв съвет да ѝ дам? Да направим един бърз брейнсторминг и да помогнем на една майка в професионалното ориентиране на сина ѝ.
- Ммм, ми каква професия, той нищо не може.
- Нормално е да не може, той е на 14. Нали затова е училището, да го научи.
- Ми той нищо не иска. Нищо не го влече.
- Има много хубави професии за момчета. Като млад може да ги работи навсякъде по света, за да натрупа опит, пари и идеи, а после да се върне тук и да организира свой бизнес.
- Е какво например?
- Например готвач. (Тук изреждам положителните страни на професията готвач)
- Аааааа, не, готвач не! Свако му е готвач. Това цяло лято над скарите, над пушеците, на жегата - не, не си е работа! А и нищо пари взимат. Не е професия това за мъж. Работи вечер, работи по празници. Абсурд.
- Пекар, или сладкар? (Пак изреждам положителни страни)
- Ауууу, това знаеш ли колко е тежко? Тонове брашно ти минават през ръцете, оставаш без кръст! Ставаш в 5 часа, в 6 хляба трябва да е готов. Хернии, стави, на 30 си развалина!
- Автомонтьор?(Изреждам положителни страни, но вече доста колебливо)
- Зет ми е автомонтьор. То това не си е работа. Ръцете ти все в масло. Дрехите му нямат изпиране. Смрад ти казвам. И какво? Работи в събота, работи в неделя, работи по нощите, на една почивка не може да отиде, гаража все пълен с чужди коли!
- Елтехник, нещо, по инсталации, или поправка на уреди? (Давам примери колко взимат техниците)
- Оооо, това не е стабилна професия. Днеска може да имаш много работа, а после няколко месеца да нямаш никаква. Девера е техник. Като изкарва пари - изкарва, ама като няма - само заеми, и едва свързва двата края.
- Строителство? Плочки? ВИК? Все скъпо платени дейности, особено ако човек е добър и търсен!
- Абееее, това е тежка работа. Или си клекнал, или си накачулен по стълбите, и там тежко се вдига, и там стоиш по течения. На зълвата брат е строител - артрит има на колената, от клечането, и кръста го боли, и все настинал ходи.
- Сигурно и шофьор не става?
- Ееееее, шегуваш ли се? Това е най-опасната професия. С това движение по пътищата - една катастрофа, и край.
Разкъсана между двата порива - да се разсмея бурно, или да ревна още по-бурно, питам плахо:
- Добре де, ти какво му говориш, към какво го ориентираш?
- Да си вземе образование! Това му приказвам!
- Ама, как така да вземе образование? Откъде да го вземе?
- Да учи, бе! Езици да учи, компютри да учи. Ей на съседката момчето се изучи с езици и компютри, започна си работа в бизнеспарка, взима си хиляда лева. Хем на бюро седи, от 9 до 5. Ни вятър го вее, ни тежко вдига. Какво му е.
- Той, твоят, такова, нали не иска да учи?
- (Въздишка) Не иска. Не учи. Мързи го да гледа. От телефона на компютъра, и това е. (Още по-тежка въздишка)
- Как ще го вземе това образование тогава?
- Не знам. Нали и аз това се чудя. Какво да го правя?
* * * * *
Та така. След около седмица обстоятелствата отново ще ме срещнат с въпросната жена, и реших да се допитам до вас. Каква професионална реализация да ѝ предложа? Какъв съвет да ѝ дам? Да направим един бърз брейнсторминг и да помогнем на една майка в професионалното ориентиране на сина ѝ.
Скрит текст:
Ако чете тук и се познае - още по-добре.
Не се извинявам за оповестяването на личен разговор.
Не се извинявам за оповестяването на личен разговор.
Никой ли не говори с това момче, той може да си има някаква мечта, просто да не иска да споделя с майка си от страх, че ще му се накара, че не е подходяща. Пък даже и да няма сега интереси има достатъчно време. Аз до 11 клас нямах ни най- малка представа какво искам да следвам, но и това се случи. 