Здравейте, преди години пишех тук под друг профил ,сега направих този за да пусна темата защото много съм обезкуражена и искам да чуя мнения отстрани.Накратко историята е следната , разведена съм с дъщеря на 13г,която живее с мен ,от скоро се преместих ме в града в който живее и работи сегашният ми мъж и с когото все още нямаме брак.Живеем на квартира заедно и с неговите 2 деца ,момиченца на 13 и 7г. Децата се познават и друг път сме се събирали за 4м.заедно,после се разделихме заради подобен проблем ,който създаде и напрежение между нас.Сега пробваме отново и то със огромното желание и на децата.Между тях ,поне за сега всичко е много добре,особено при отношенията на големите,учат заедно,разбират се,помагат си...Проблема ни е с малкото сладурче,което е безкрайно разглезено от баба си и татко си.Малката е отгледана от баща си и баба си като фаворитка и любимка,нищо не и се отказва и се отнасят с нея като неразбиращо нищо 2г.създание.Тя е много сладка ,но и много умна и веднага е отчела дивидентите от това поведение на близките си.От самото начало на нашето познанство ,аз говоря с нея като с равна и и показвам ,че и към 3-те имам еднакво поведение,от което тя се дразни.Много си говорим ,тя е супер интересно дете ,любопитно и умно.Проблема е ,че е убедена ,че баща и е само и единствено за нея и го ревнува бясно.Иска да спи с нея ,да я къпе ,само с нея да се занимава .Говорим много ,обясняваме,обръща ме и внимание,но вечер преди лягане настава ад .... Започват истерии ,реве ,не иска баща и да спи при мен ,прави сцени до, като не легне той при нея ,после ако усети ,че се е преместил истериите продължават и среднощ.Спи със сестра си в една стая и на спалня на светната лампа и ни проверява по 10 пъти на вечер какво правим.От скоро стана агресивна и към мен , захвърля ме с играчки ,рита гони ме .Вече не знам как да се държа с нея .Живеем в постоянен стрес и не смеем дори да се погледнем с мъжа ми в нейно присъствие,не знам кое е правилно и кое не вече.Дано някой който има опит сподели ...
- Публикувана: 22 септ. 2015, 15:34 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2015, 21:29 ч.
Пълна неспособност да овладея проблема с 7г.дъщеря ня мъжа ми ....
Цитат
.Живеем в постоянен стрес и не смеем дори да се погледнем с мъжа ми в нейно присъствие,не знам кое е правилно и кое не вече
Тя буквално ви е взела страха ,така да се каже
Вие и по точно баща и и е позволил тя да дирижира живота ви ,навиците ви поведението ви
Започвате да се чувствате като престъпници в собствения си дом ,заради капризите наедно дете
Ако не се справите на време не знам как и доколко ще просъществува връзката ви
Детето не е малко и усеща силата която има над вас и ще продължава да го прави
мъжът ти какво мисли по въпроса ,защото според мен той е човека който би трябвало да вземе решенията как да промени това
Преди всичко баща й трябва да поиска да реши проблема. След като обяснения и внимателно отношение не помагат, с подходящите санкции би трябвало да стане. Мисля, че ти трябва да останеш малко встрани, той и е дал свободата еднолично и трябва да я ограничи еднолично. Според мен, в такива ситуации е важно да отстоява думата си, да не се поддава на детските сълзи и ако много капризничи, да не отменя веднъж оповестените решения или наказания.
Не е зле да консултирате поведението си с детски психолог, защото нашите съвети са любителски и може да навредят, вместо да помогнат.
Не е зле да консултирате поведението си с детски психолог, защото нашите съвети са любителски и може да навредят, вместо да помогнат.
О,такова злато трудно се понася,когато не е твое биологично,а при тази ситуация..не знам какви нерви трябва да има човек ..
Поставяш ребром въпроса пред мъжа ти.7 годишно е,не 7 месечно..
Колкото и да го обичам,при такава ситуация,ако не "стъпи на вратлето" и не покаже кой определя правилата,го зарязвам да си живее с дъщеричката и толкоз..
Ако и той има желание за промяна ,свиквате семеен съвет и обявявате правила,които всеки е длъжен да спазва..
7 годишна мома,да я къпе баща и..Малко ми е гадно и первезно..(сори)
Самият баща трябва да сложи съкровището си на място..Не да я къпе и дондурка,чак и да ви влиза в спалнята да ви проверява?!?
Поставяш ребром въпроса пред мъжа ти.7 годишно е,не 7 месечно..
Колкото и да го обичам,при такава ситуация,ако не "стъпи на вратлето" и не покаже кой определя правилата,го зарязвам да си живее с дъщеричката и толкоз..
Ако и той има желание за промяна ,свиквате семеен съвет и обявявате правила,които всеки е длъжен да спазва..
7 годишна мома,да я къпе баща и..Малко ми е гадно и первезно..(сори)
Самият баща трябва да сложи съкровището си на място..Не да я къпе и дондурка,чак и да ви влиза в спалнята да ви проверява?!?
Аз много повече бих очаквала проблеми от 13 годишните. Едно седемгодишно трябва да има наичн да бъде строено в две редици и да си спазва правилата вкъщи. Иначе като стане и тя на 13, наистина няма да има как да се справите с нея... Съвет не мога да дам, но някак пристъпите й на истерия и това, че ви следи трябва да се проконтролират. Например - няма да получи нещо, което очаква, ако не спазва едни кое си правило.
И според мен 7 годишните си се къпят сами
Особено пък момиченцата, те са си като цяло по-оправни на тази възраст.
И според мен 7 годишните си се къпят сами
Особено пък момиченцата, те са си като цяло по-оправни на тази възраст. 
чак и да ви влиза в спалнята да ви проверява?!?
чак и да ви влиза в спалнята да ви проверява?!?
Какво предлагате да направят? Наистина питам сериозно.
Ако се прави нещо то би трябвало водещата фигура да е бащата
Сяда се на масата и се налагат правила
Примерно-всеки ще спи в стаята си сам, а татко и ..... в спалнята сами
Когато са в спалнята никой да не нахълтва ей така без причина и без да почука
Всеки ще се къпе сам и т. н.
ако ли не ще има наказание и лишаване от нещо любимо
но пак казвам това зависи изцяло от бащата
Първо, консултирайте се с психолог. Сигурна съм, че тук ще намериш ценни мнения и съвети, но психолог може да ви насочи най-добре. Малката ревнува и това е напълно естествено в такива събрани семейства.
Второ, лично наблюдение от моето детство - децата манипулират много лесно. Аз имам спомени как АЗ манипулирам родителите си съвсем осъзнато. Малко по-твърдо отношение от тяхна страна щеше да им спести много мои капризи. И аз бях "малката" и "фаворитката" и те толерираха прекалено много. С други думи и аз съм на мнение, че ви се е качила на главата и трябва да действате по-твърдо и двамата (в унисон). Той защо продължава да ляга при нея? Като обяснявате, че има граници и че той не е само за нея, трябва да бъдете консистенти с това, което казвате - няма да я приспива и ляга при нея. Ако не може да се къпе сама - редувайте - един път ти, един път той, един път каките...
Истериите се случват, защото тя знае, че ще получи това, което иска в крайна сметка.
Второ, лично наблюдение от моето детство - децата манипулират много лесно. Аз имам спомени как АЗ манипулирам родителите си съвсем осъзнато. Малко по-твърдо отношение от тяхна страна щеше да им спести много мои капризи. И аз бях "малката" и "фаворитката" и те толерираха прекалено много. С други думи и аз съм на мнение, че ви се е качила на главата и трябва да действате по-твърдо и двамата (в унисон). Той защо продължава да ляга при нея? Като обяснявате, че има граници и че той не е само за нея, трябва да бъдете консистенти с това, което казвате - няма да я приспива и ляга при нея. Ако не може да се къпе сама - редувайте - един път ти, един път той, един път каките...
Истериите се случват, защото тя знае, че ще получи това, което иска в крайна сметка.
Какво предлагате да направят? Наистина питам сериозно.
Ако не стане с нормални разговори - професионална помощ.
Ако трябва, и някакво наказание дори.
Постоянство, търпеливост, за да разбере, че това не може да продължава така.
Колкото повече се ходи по гайдата му, толкова повече нещата ще се задълбават и с течение на времето и напредване на възрастта ще става по - зле.
Това дете майка няма ли?
Първо, консултирайте се с психолог. Сигурна съм, че тук ще намериш ценни мнения и съвети, но психолог може да ви насочи най-добре. Малката ревнува и това е напълно естествено в такива събрани семейства.
Второ, лично наблюдение от моето детство - децата манипулират много лесно. Аз имам спомени как АЗ манипулирам родителите си съвсем осъзнато. Малко по-твърдо отношение от тяхна страна щеше да им спести много мои капризи. И аз бях "малката" и "фаворитката" и те толерираха прекалено много. С други думи и аз съм на мнение, че ви се е качила на главата и трябва да действате по-твърдо и двамата (в унисон). Той защо продължава да ляга при нея? Като обяснявате, че има граници и че той не е само за нея, трябва да бъдете консистенти с това, което казвате - няма да я приспива и ляга при нея. Ако не може да се къпе сама - редувайте - един път ти, един път той, един път каките...
Истериите се случват, защото тя знае, че ще получи това, което иска в крайна сметка.
Второ, лично наблюдение от моето детство - децата манипулират много лесно. Аз имам спомени как АЗ манипулирам родителите си съвсем осъзнато. Малко по-твърдо отношение от тяхна страна щеше да им спести много мои капризи. И аз бях "малката" и "фаворитката" и те толерираха прекалено много. С други думи и аз съм на мнение, че ви се е качила на главата и трябва да действате по-твърдо и двамата (в унисон). Той защо продължава да ляга при нея? Като обяснявате, че има граници и че той не е само за нея, трябва да бъдете консистенти с това, което казвате - няма да я приспива и ляга при нея. Ако не може да се къпе сама - редувайте - един път ти, един път той, един път каките...
Истериите се случват, защото тя знае, че ще получи това, което иска в крайна сметка.
Много точно. Аз също съм манипулирала едва ли не цялата рода
При всеки различно минава. Едни се връзват, а други не. Изпробвала съм всякакви методи. Разбира се с времето съм спряла. Но защото майка ми беше по-твърда и понякога и писваше и проявяваше твърдост. Ама и сега пак мога да я манипулирам, но не го правя. Бащата в случая на авторката е доста мекушав. Това да угаждаш на капризи не е възпитание. Някои хора не стават за родители.
Много благодаря за всички мнения, да и аз мисля ,че мъжат ми трябва да налага дисциплина и да наказва ,но това не се случва или е само под формата на закани ,знам колко много я обича и че са преживели много ,но аз съм предимно цял ден с нея , а тя непрестанно оспорва всичко каквото кажа и се цупи за всичко,вечер като се прибере баща и , очаква той да е съсредоточен изцяло върху нея и ако не е така започват уговорките как няма да спи сама, защото не можела без да е гушка тати... Ако той откаже тя реве не си ляга и пречи и на големите и на нас и го прави нарочно , до момента в който на всички ни писне и баща и ляга при нея и така всяка вечер.... Говоря на мъжа ми , но виждам укор в погледа му , че едва ли не не разбирам детето , за това исках да се допитам дали аз не съм в грешка , че се побърках вече ...