- Публикувана: 8 авг. 2015, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 19:45 ч.
Защо напуснахте?
Обикновено напускам заради претоварване... най-вероятно и сегашната ще напусна по същата причина. Често напускам заради несъгласие с top management-а. В България до сега съм видял само един наистина добър мениджър... и нито един добър IT мениджър. Обикновено ескалацията е идване преди работно време, оставане след работно време, работа през weekend-а и невъзможност да се вземе отпуск. На няколко от работните си места съм напускал заради тъпотията на потребителите и/или "колегите" си. Често съм имал проблеми и с хора, които се опитват да използват ситуацията за не вършат нищо в екипа или да не поемат отговорност. Често (когато работя в провинцията) заплатите са изключително ниски. За работа в която имаш 10-12 часа overtime на седмица комбинирани с много високо ниво на отговорности не мисля , че неща от рода на ~600-700 лева са достатъчно... пък било то и в провинцията.
Аз сега съм на БТ,по програма и ми остават още 2 месеца и дано по бързо да си намеря др.работа!
Да ви разкажа случка - аз съм студентка и лятото работя в дискотека. Шефката е съученичка на майка ми. Тя има по-млад любовник, който има приятел полицай. Двамата са постоянно заедно, идват всяка вечер в дискотеката. Полицаят решава да ме кани да излизаме (женен, с две деца). Аз отказвам около две седмици, докато той установи, че наистина не искам "възможностите, които мога да ти предложа..." Фръцва се обиден и спира да идва. Спира да идва и любовникът на шефката - от солидарност, логично. Шефката ме кани да си помисля и да отидем четиримата за уикенда в Златни пясъци. Отказвам. На другата сутрин пак шанс да си помисля и след като отново отказвам, бидох уволнена заради - цитирам - лошо отношение към клиентите 
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
Да ви разкажа случка - аз съм студентка и лятото работя в дискотека. Шефката е съученичка на майка ми. Тя има по-млад любовник, който има приятел полицай. Двамата са постоянно заедно, идват всяка вечер в дискотеката. Полицаят решава да ме кани да излизаме (женен, с две деца). Аз отказвам около две седмици, докато той установи, че наистина не искам "възможностите, които мога да ти предложа..." Фръцва се обиден и спира да идва. Спира да идва и любовникът на шефката - от солидарност, логично. Шефката ме кани да си помисля и да отидем четиримата за уикенда в Златни пясъци. Отказвам. На другата сутрин пак шанс да си помисля и след като отново отказвам, бидох уволнена заради - цитирам - лошо отношение към клиентите
Ужаст, а че не си била с консумация, не се брои. Ако беше на запад, щеше да можеш да си осъдиш. За жалост много често се случва. А ако беше отишла, пак можеше да те уволнят.
Ох, това, което чета за "сексуални" мотиви за уволнение ми е направо супер противно и непонятно 
Сякаш на работа отиваш, за да си "чешеш" разни страсти ... да не ставам по-вулгарна. Като се замисля сега аз имах подобни проблеми, но с брата на шефа при една от предишните ми работи, който беше решил да проявява интерес към мен - той работеше в същата фирма. Беше женен с голяма дъщеря и с над 15 години по-възрастен от мен - тогава бях на около 22-23 години, но не му дремеше изобщо. Заради отказа ми се опитваше да настрои целия колектив срещу мен, но аз много скоро напуснах заради финансови причини ... 
Сякаш на работа отиваш, за да си "чешеш" разни страсти ... да не ставам по-вулгарна. Като се замисля сега аз имах подобни проблеми, но с брата на шефа при една от предишните ми работи, който беше решил да проявява интерес към мен - той работеше в същата фирма. Беше женен с голяма дъщеря и с над 15 години по-възрастен от мен - тогава бях на около 22-23 години, но не му дремеше изобщо. Заради отказа ми се опитваше да настрои целия колектив срещу мен, но аз много скоро напуснах заради финансови причини ... 
Обикновено напускам заради претоварване... най-вероятно и сегашната ще напусна по същата причина.
...
Обикновено ескалацията е идване преди работно време, оставане след работно време, работа през weekend-а и невъзможност да се вземе отпуск.
...
За работа в която имаш 10-12 часа overtime на седмица комбинирани с много високо ниво на отговорности не мисля , че неща от рода на ~600-700 лева са достатъчно... пък било то и в провинцията.
...
Обикновено ескалацията е идване преди работно време, оставане след работно време, работа през weekend-а и невъзможност да се вземе отпуск.
...
За работа в която имаш 10-12 часа overtime на седмица комбинирани с много високо ниво на отговорности не мисля , че неща от рода на ~600-700 лева са достатъчно... пък било то и в провинцията.
Предишната напуснах, за да уча.
За първите работни места дори не искам да си спомням.
1) лош колектив- постоянни дразги, цупене, сърдене, и гадни номерца (колектив предимно от жени). Преди това отново работех само с жени, но такова нещо не бях виждала. Опитвах се да страня от тези неща, но колкото и да се стараех нямаше как да не рефлектира и върху мен.
2) лоши шефове- никаква организация на работния процес, голяма част от дразгите в колектива бяха в следствие на действията на ръководството. Семеен бизнес, шефове много, идеи разни...
3) оставане след работно време неплатено- любимото, закъснявам с три минути "Колежке, закъснявате нещо?" Това, че от пет работни дни, три оставам с по 2-3 часа, не се забелязва. Не се и заплаща. Някаква символична сума към заплатата в края на месеца, само при добро желание и то на 3 заплати веднъж. Като казвам символична, не повече от 100лв.
4) по-добро предложение за работа- дългоочакваното спасение. Е, доста чаках и търсих, но сега съм мнооого по-добре.
2) лоши шефове- никаква организация на работния процес, голяма част от дразгите в колектива бяха в следствие на действията на ръководството. Семеен бизнес, шефове много, идеи разни...
3) оставане след работно време неплатено- любимото, закъснявам с три минути "Колежке, закъснявате нещо?" Това, че от пет работни дни, три оставам с по 2-3 часа, не се забелязва. Не се и заплаща. Някаква символична сума към заплатата в края на месеца, само при добро желание и то на 3 заплати веднъж. Като казвам символична, не повече от 100лв.
4) по-добро предложение за работа- дългоочакваното спасение. Е, доста чаках и търсих, но сега съм мнооого по-добре.
Гласувах в анкетата с по-добро предложение за работа и оставане след работа неплатено. Но мисля, че са изпуснати някои често срещани причини, част от които вече са споменали в по-горните постове:
-ниска заплата (не винаги е налице по-добро предложение)
-нереални осигуровки
-претоварване/напрежение/стрес (понякога дори и парично да се заплаща оставането след работа, това не може да компенсира претоварването, което може да доведе и до здравословни проблеми
)
-естеството на самата работа - нещо, което не е в моята област и не искам да се развивам там, т.е. работата е използвана временно
-работно време, работа на смени - ако в един момент е удобна, в следващия може да се ориентираме към работа с фиксирано работно време в зависимост от начина ни на живот
-ниска заплата (не винаги е налице по-добро предложение)
-нереални осигуровки
-претоварване/напрежение/стрес (понякога дори и парично да се заплаща оставането след работа, това не може да компенсира претоварването, което може да доведе и до здравословни проблеми
)-естеството на самата работа - нещо, което не е в моята област и не искам да се развивам там, т.е. работата е използвана временно
-работно време, работа на смени - ако в един момент е удобна, в следващия може да се ориентираме към работа с фиксирано работно време в зависимост от начина ни на живот
Да ви разкажа случка - аз съм студентка и лятото работя в дискотека. Шефката е съученичка на майка ми. Тя има по-млад любовник, който има приятел полицай. Двамата са постоянно заедно, идват всяка вечер в дискотеката. Полицаят решава да ме кани да излизаме (женен, с две деца). Аз отказвам около две седмици, докато той установи, че наистина не искам "възможностите, които мога да ти предложа..." Фръцва се обиден и спира да идва. Спира да идва и любовникът на шефката - от солидарност, логично. Шефката ме кани да си помисля и да отидем четиримата за уикенда в Златни пясъци. Отказвам. На другата сутрин пак шанс да си помисля и след като отново отказвам, бидох уволнена заради - цитирам - лошо отношение към клиентите
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
Ако аз съм на мястото на майка ти и моя съученичка се отнася така с детето ми - ще я оскубя без да ми мигне окото.
Да ви разкажа случка - аз съм студентка и лятото работя в дискотека. Шефката е съученичка на майка ми. Тя има по-млад любовник, който има приятел полицай. Двамата са постоянно заедно, идват всяка вечер в дискотеката. Полицаят решава да ме кани да излизаме (женен, с две деца). Аз отказвам около две седмици, докато той установи, че наистина не искам "възможностите, които мога да ти предложа..." Фръцва се обиден и спира да идва. Спира да идва и любовникът на шефката - от солидарност, логично. Шефката ме кани да си помисля и да отидем четиримата за уикенда в Златни пясъци. Отказвам. На другата сутрин пак шанс да си помисля и след като отново отказвам, бидох уволнена заради - цитирам - лошо отношение към клиентите
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
П.С. Редактирам се, че това беше преди поне 15 години, иначе както съм го написала, излиза, че сега се е случило
Ако аз съм на мястото на майка ти и моя съученичка се отнася така с детето ми - ще я оскубя без да ми мигне окото.
Не казах на майка ми, нито на приятеля ми. Тихомълком си намерих нова работа. Иначе щяха да станат грозни панаири. Но раздух навсякъде сред познатите си какво се е случило, да знаят повече хора и да не пострада някое друго момиче.
След работата си в държавната администрация, която напуснах заради заболяване на сина ми, станах домакиня за няколко години, докато нещата се стабилизират.
Върнах се на работа, но вече в частния сектор и попаднах на територията на "студената война". Подмолност, омраза, натопяване пред шефовете...циркове колкото си искаш, театри за пред мнозинството.
И един ден шефа ми дойде на крака и направо ми каза, че аз съм странно животно, което не е виждал до сега. Не ходя да топя другите, не давам характеристики, не доноснича...Каза ми поне да ходя да си давам мнението за работата, която се налага да управлявам, подобрения и т.н.
След това чак взех да се вглеждам в колегите си и се отвратих, хеле от една простакела от висшето общество през соца. Пълна кукумявка, представяше си, че все още се рее там на върха. Но да и го призная, много добре владееше техниките на манипулация, предадени и явно от висши комуняги.
Напуснах след време, защото нещата взеха да ме плашат. Фирмата работеше с обществени поръчки, чиито условия не спазваше, а поръчките беше спечелила по партийна линия. Много се раздухаха нещата и три месеца премирах от страх, кога ще ме викнат в икономическа полиция или в общината. Най-накрая не издържах.
Да си имам късмета
..Сега една от колежките ми се изживява като главна, окупирала е най-важните дейности и не дава на друг да се обучи. Има колежки започнали преди нея, а вършат незначителни и простички работи.
Върнах се на работа, но вече в частния сектор и попаднах на територията на "студената война". Подмолност, омраза, натопяване пред шефовете...циркове колкото си искаш, театри за пред мнозинството.
И един ден шефа ми дойде на крака и направо ми каза, че аз съм странно животно, което не е виждал до сега. Не ходя да топя другите, не давам характеристики, не доноснича...Каза ми поне да ходя да си давам мнението за работата, която се налага да управлявам, подобрения и т.н.
След това чак взех да се вглеждам в колегите си и се отвратих, хеле от една простакела от висшето общество през соца. Пълна кукумявка, представяше си, че все още се рее там на върха. Но да и го призная, много добре владееше техниките на манипулация, предадени и явно от висши комуняги.
Напуснах след време, защото нещата взеха да ме плашат. Фирмата работеше с обществени поръчки, чиито условия не спазваше, а поръчките беше спечелила по партийна линия. Много се раздухаха нещата и три месеца премирах от страх, кога ще ме викнат в икономическа полиция или в общината. Най-накрая не издържах.
Да си имам късмета
..Сега една от колежките ми се изживява като главна, окупирала е най-важните дейности и не дава на друг да се обучи. Има колежки започнали преди нея, а вършат незначителни и простички работи.
Май аз съм черната овца, щото моята опция никъде не я видях, а именно "поради фалит на фирмата". Пък и 20 и кусур години бях работила там. Фирмата фалира не защото нямаше работа и поръчки, а защото собствениците (придобили я срещу вестникарска хартия по време на масовата крадливизация) вече решиха, че нямат полза от нея. Щом при моя чепат характер съм работила толкова дълго там, значи си е струвало. Към момента съм в друга фирма (от няколко месеца) и разбирам колко е било полезно не някой да те ръчка с остена да се развиваш и учиш нови неща, а сам да го поискаш и да го направиш. С колеги проблеми не съм имала, защото въпреки всичко успявам да се сработя с тях (щипка дипломатичност). Ако нещо ме накара да напусна настоящата си работа, то определено ще е заплащането (ако обещаното не се състои).
X
Реклама