- Публикувана: 8 авг. 2015, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 19:45 ч.
Защо напуснахте?
Истинската причина си казвам.
Предишната ми работа я напуснах, защото е работа, в която нямаш развитие. Учех още, устройваше ме работното време, парите, като за сам човек без планове за семейство стигаха. Но дойдоха плановете за семейство, за деца, а с тези пари, нямаше как да се случи. Отделно 3 години тъпчене на едно място, без възможност за израстване, ми стигаха. Не виждах как ще вървя нагоре, ще се развия и ще израстна, в един момент наистина се чувствах затъпяла. Напуснах с безкрайно добри чувства, много си харесвах шефката, отидох в офиса да си подам молбата за напускане със свито сърце.
Тази преди нея - жестоко забавяне на заплати, заплащане по-малко от уговореното, работни часове, които не се отчитаха никъде, нечовешко отношение. До днес текучеството там е голямо. Напуснах със замах - взех си уверение от университета, което ме освобождава от предизвестие и им дадох 1 седмица да си намерят човек и да ми прекратят договора. Това, последното, си го спестявах, когато ходех по интервюта, де.
Предишната ми работа я напуснах, защото е работа, в която нямаш развитие. Учех още, устройваше ме работното време, парите, като за сам човек без планове за семейство стигаха. Но дойдоха плановете за семейство, за деца, а с тези пари, нямаше как да се случи. Отделно 3 години тъпчене на едно място, без възможност за израстване, ми стигаха. Не виждах как ще вървя нагоре, ще се развия и ще израстна, в един момент наистина се чувствах затъпяла. Напуснах с безкрайно добри чувства, много си харесвах шефката, отидох в офиса да си подам молбата за напускане със свито сърце.
Тази преди нея - жестоко забавяне на заплати, заплащане по-малко от уговореното, работни часове, които не се отчитаха никъде, нечовешко отношение. До днес текучеството там е голямо. Напуснах със замах - взех си уверение от университета, което ме освобождава от предизвестие и им дадох 1 седмица да си намерят човек и да ми прекратят договора. Това, последното, си го спестявах, когато ходех по интервюта, де.
Напуснах предишната работа заради ужасното ръководство и ниското заплащане.
След това започнах чудесна работа с перфектно заплащане и невероятни колеги, но се наложи да напусна, тъй като трябваше да започна да се развивам самостоятелно
Сега си работя за себе си Няма какво да ме накара да напусна сегашната си работа
След това започнах чудесна работа с перфектно заплащане и невероятни колеги, но се наложи да напусна, тъй като трябваше да започна да се развивам самостоятелно
Сега си работя за себе си
Няма какво да ме накара да напусна сегашната си работа
Сменила съм 4 работи, причините са винаги еднакви - пари и развитие. Последната напуснах и заради местоположението й - на противоположния край на града от квартала, в който живея. Тъй като смених изцяло попрището, понякога се чудя добре ли постъпих. Като се сетя за мястото, на което се намираше и това, че сега вземам 2 пъти повече си казвам, че съм нямала избор.
Миналата година напуснах работа защото не ми допадна като цяло атмосферата на раб.място и отношението на шефовете. Също и работното време-само втори смени, почивния ден не е фиксиран и никога не можеш да почиваш събота или неделя. Сори, ама тогава почивали шефовете, август месец също бил „запазен„ за шефовете 
и всичко това ми се казва малко по-малко, на етапи ги научавам нещата. Три месеца се опитвах да се приспособя, на в крайна сметка не се получи и поисках да ме освободят по взаимно съгласие.
Сегашната работа не знам дали бих я напуснала, защото условията на труд са много добри, отпуска, болничен, почивни дни - всичко е по КТ, почиваме на национални празници, работодателят е що годе лоялен към служителите. Е, има какво още да се желае, но засега ме устройва.
и всичко това ми се казва малко по-малко, на етапи ги научавам нещата. Три месеца се опитвах да се приспособя, на в крайна сметка не се получи и поисках да ме освободят по взаимно съгласие. Сегашната работа не знам дали бих я напуснала, защото условията на труд са много добри, отпуска, болничен, почивни дни - всичко е по КТ, почиваме на национални празници, работодателят е що годе лоялен към служителите. Е, има какво още да се желае, но засега ме устройва.
Защо напуснахте (последната си работа)? А предишните си работи?
Това са често задавни въпроси по интервютата за работа. Как отговаряте? Казвате истинската причина или послъгвате малко?
Каквво би ви накарало да напуснете сегашната си работа?
Това са често задавни въпроси по интервютата за работа. Как отговаряте? Казвате истинската причина или послъгвате малко?
Каквво би ви накарало да напуснете сегашната си работа?
Парите си бяха уважителни, над 3000 лв към 2010 г.
Боса все казваше няма пари, а си купи точно тогава Жипка за над 100 000 лв.
Тръгнах да търся парите по законен път и още си ги чакам. Едно писмо от паразитите в НАП с обещания за съдействие и толкова. ИТ - същата работа.
Преди него - Боса се опита да ме цака с допълнителна работа след работно време.
Все нещо да отида да погледна пътьом като се прибирам. а пари отгоре - йок.
Едни други - Все в края ня работния ден излиза нещо спешно. И вместо да се прибера в 18.00 се прибирах към 21.00
Айде стига им толкова - 3 месеца.
Въобще - трябва да си отстояваме правата. Дори на личен живот.
На един руски сайт имаше обява - човека търсеше заплатодатели, от работодатели се е наситил...
Каквво би ви накарало да напуснете сегашната си работа?
Аз съм стар човек и отдавна развитието не ми е приоритет. Работя за пари.
хаха, супер, и аз така
нямам желание да се доказвам и да се "изкачвам по стълбицата". show me the money друго не ме интересува. затова вече работя само за себе си 
Последната работа я напуснах, защото имах селска пръчка за началник, дето си нямаше хал хабер от тая работа. Аз съм професионалист и не мога да търпя да работя с некадърници. Един обед и казах точно това, което пиша сега и на Вас и се разделихме по живо, по здраво. Плюс това бачкам за кинти, но не на всяка цена. Евала на идиоти никога не правя.
Радостина Даскалова, кефят ме хора като теб.
Аз напуснах работа само един път. Заради лошо отношение, но не към мен. Май шефката си беше истерик. Бях на 18 и не ми пукаше особено. Казах и, че вече е нетърпимо и не издържам, а тя ми каза, че това не било професионално от моя страна.
Иначе все пътувам насам, натам. Те ме чакат, пускат неплатени и прочие.
Аз напуснах работа само един път. Заради лошо отношение, но не към мен. Май шефката си беше истерик. Бях на 18 и не ми пукаше особено. Казах и, че вече е нетърпимо и не издържам, а тя ми каза, че това не било професионално от моя страна.
Иначе все пътувам насам, натам. Те ме чакат, пускат неплатени и прочие. 
Последната си работа напуснах през 2007 година.Работех 14 и повече часа за 210 лева заплата. 
с един почивен ден,без отпуска.Изкарах три години там.Един ден просто си отворих очите и дадох едномесечно предизвестие.Тогава ползвах и първата си отпуска и заминах на море с уговорката след това да си получа последната заплата..........така и не я видях.
Това беше и последната ми работа с шеф и сега работя за себе си.
с един почивен ден,без отпуска.Изкарах три години там.Един ден просто си отворих очите и дадох едномесечно предизвестие.Тогава ползвах и първата си отпуска и заминах на море с уговорката след това да си получа последната заплата..........така и не я видях.Това беше и последната ми работа с шеф и сега работя за себе си.
На 5 места съм работила, всички без настоящото работно място ги напусках за повече пари и развитие. Последните две, които напуснах се наложи да е с лъжа, защото се мъчиха да ме работят. Единият път ме лъгаха, че нещата ще се наредят (мързелив, некадърен, интригантски и лъжлив екип). А последното напускане разбраха, че съм научила повече отколкото искат да знам и спряха да ми дават бонуси, което ме амбицира още повече. Откраднах им ноу хауто и го продадох за 2 пъти повече пари и др екстри.
Мен не ми пречат истериите. Нека си крещят, все пак са шефове. Обаче, когато ми крещи, само за да ми се натрапи, че той е шефа, не го приемам. Един човек, за да е лидер, първо трябва да е спокоен, а не някъв бай Ганьо, дето е забравил да си пие хапчетата сабалян и после персонала му е крив.
И аз съм заемала ръководна позиция - 3г. и накрая тоя над мен реши да ме цака с парите и защо? Защото се комплексира от това, че се държа като пич - казвам, каквото мисля, директна съм и държа на думата си. А той мишок и накрая глоба 300лв. Ами казах му да си мушне парите в задника и повече не отидох на работа. Никога не съжалих, че всички разбраха, че има проблем, защото го обявих гласно.
Аз не обеднях, той не забогатя, но си тръгнах с достойнство.
Работила съм и за такива пичове, че живота ни налага да се разделим в един момент - еми подувала съм се от рев.
Когато човекът си е човек, няма значение дали е шеф или циганин с колело.
И аз съм заемала ръководна позиция - 3г. и накрая тоя над мен реши да ме цака с парите и защо? Защото се комплексира от това, че се държа като пич - казвам, каквото мисля, директна съм и държа на думата си. А той мишок и накрая глоба 300лв. Ами казах му да си мушне парите в задника и повече не отидох на работа. Никога не съжалих, че всички разбраха, че има проблем, защото го обявих гласно.
Аз не обеднях, той не забогатя, но си тръгнах с достойнство.
Работила съм и за такива пичове, че живота ни налага да се разделим в един момент - еми подувала съм се от рев.
Когато човекът си е човек, няма значение дали е шеф или циганин с колело.
На две места шефа искаше да спи с мен. На първото място ми го върна заради отказа като ме прецакваше и напуснах, на другото - директно не чаках да ме прецакват. И след двете се наредих по-добре, макар че напуснах без идея къде ще работя. На две места - за повече пари, но и не само, предложенията просто ми изглеждаха по-удачни като цяло. На едно - защото се наложи да работя постоянно като за двама и физически се скапах. Напуснах и се влачих месеци по болници. В общи линии на всички места и колективите не бяха уау, но само те никога не са ми били причина. Да, имало е интриги, но е имало и свестни хора и в крайна сметка идеален колектив няма. Изобщо, напускам си аз ей така, без много мислене.
2005 год, аз на 25 години, работих 3 месеца и напуснах, защото единия шеф /дърт пергиш/ искаше да спи с мен. За 2 дни напуснах, зорлем 3 месеца изкарах там.
2005 год до 2012 - перфектна работа, невероятен шеф - и до ден днешен му звъня за празници
. Напуснах с предизвестие, защото едни приятели ми предложиха работа в чужда фирма с много добро развитие.
2012 год - напуснах за 2 месеца престижната работа
Този "приятел" си имаше проблеми и ми крещеше и обиждаше, думите не мога да ги споделя.
2012 до момента - добри колеги, шефове средна хубост, редовни заплати. Друго на този етап не търся.
2005 год до 2012 - перфектна работа, невероятен шеф - и до ден днешен му звъня за празници
. Напуснах с предизвестие, защото едни приятели ми предложиха работа в чужда фирма с много добро развитие. 2012 год - напуснах за 2 месеца престижната работа
Този "приятел" си имаше проблеми и ми крещеше и обиждаше, думите не мога да ги споделя.2012 до момента - добри колеги, шефове средна хубост, редовни заплати. Друго на този етап не търся.