- Публикувана: 8 авг. 2015, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 19:45 ч.
Защо напуснахте?
, после като подадох молба с предизвестие, ме моли да остана, но вече бях решила.
Работех в магазин за дамска мода на доста скъпа марка .
1- не ми плащаха бонуси , които си изработвах сама .
2- собственичката на магазина изпадаше в някакви нервни кризи и крещеше на по - лабилните колежки , а в последствие и на мен защо си ползвам обедната почивка (раб. вр. от 9 - 19 ч. с 2 почивки от по 30 мин. , като ползвах само едната , за да хапна нещо. Крясъците започнаха след въпроса ми кога ще си получа обещания бонус за продажби )
3- опита се да ме уволни дисциплинарно след като разбра , че съм бременна (това се оказа най - голямото прегрешение в магазина )
След всичко това , когато ми свърши майчинство , поисках да бъда освободена , а тя с най - голямата си наглост ми каза " Помисли си , аз имам нужда от способни служителки като теб , ти познаваш работата , работиш добре , правиш ми добър оборот ..."
Просто си тръгнах и си обещах , че няма да допусна повече някой да ми крещи така , че и да удря по закачалките в магазина .
1- не ми плащаха бонуси , които си изработвах сама .
2- собственичката на магазина изпадаше в някакви нервни кризи и крещеше на по - лабилните колежки , а в последствие и на мен защо си ползвам обедната почивка (раб. вр. от 9 - 19 ч. с 2 почивки от по 30 мин. , като ползвах само едната , за да хапна нещо. Крясъците започнаха след въпроса ми кога ще си получа обещания бонус за продажби )
3- опита се да ме уволни дисциплинарно след като разбра , че съм бременна (това се оказа най - голямото прегрешение в магазина )
След всичко това , когато ми свърши майчинство , поисках да бъда освободена , а тя с най - голямата си наглост ми каза " Помисли си , аз имам нужда от способни служителки като теб , ти познаваш работата , работиш добре , правиш ми добър оборот ..."
Просто си тръгнах и си обещах , че няма да допусна повече някой да ми крещи така , че и да удря по закачалките в магазина . 
Ами четете тогава. Давам моя гледна точка
1 - Не обиждайте служителите си, те не са виновни с нищо.
2 - Парите навреме да се дават. Ако има и процент от оборота - ами дайте го, не се стискайте или правите на ударени
3 - Да се спазва работното време и обедните почивки
4 - Не уволнявайте бременни момичета и жени - това е простооо
1 - Не обиждайте служителите си, те не са виновни с нищо.
2 - Парите навреме да се дават. Ако има и процент от оборота - ами дайте го, не се стискайте или правите на ударени
3 - Да се спазва работното време и обедните почивки
4 - Не уволнявайте бременни момичета и жени - това е простооо
Предполагам, би прозвучало самохвално, но при нас отношенията с персонала са приятелски, или поне се опитваме да е така.
Смятаме, че човешкото отношение е на първо място, но все пак, предполагам, всеки работодател/работник си има трески за дялане.
До момента, а надявам се и в бъдеще, не сме забавяли плащане.
Относно болнични, почивки и т.н., също сме склонни да правим компромиси и да се съобразяваме с подчинените си и техните нужди. Като цяло, се смятаме за добри работодатели.
Предполагам, че в днешно време не се срещат често.
Като Управител на бутик-галерията, която създадохме и човек, който отговаря за голяма част от мениджърските решения на фирмата, нямам голям опит, но все пак се старая, защото се опитвам да се уча от Управителя на фирмата, който е доста добър шеф.
Но, опитът ми при предишни длъжности, които съм заемала, ме кара да смятам, че в България, добрите и приятелски-настроените управници са сравнително малко.
В проблем се превръща това, че някак си - масата не е ок ... и хора, които действително се опитват ... и им се получава ... страдат от лошото мнение изобщо.
Когато провеждаме интервюта за работа, ми прави впечатление плахото и до някъде предубедено мислене на кадрите.
Толкова ли е зле положението като цяло?
Смятаме, че човешкото отношение е на първо място, но все пак, предполагам, всеки работодател/работник си има трески за дялане.
До момента, а надявам се и в бъдеще, не сме забавяли плащане.
Относно болнични, почивки и т.н., също сме склонни да правим компромиси и да се съобразяваме с подчинените си и техните нужди. Като цяло, се смятаме за добри работодатели.
Предполагам, че в днешно време не се срещат често.
Като Управител на бутик-галерията, която създадохме и човек, който отговаря за голяма част от мениджърските решения на фирмата, нямам голям опит, но все пак се старая, защото се опитвам да се уча от Управителя на фирмата, който е доста добър шеф.
Но, опитът ми при предишни длъжности, които съм заемала, ме кара да смятам, че в България, добрите и приятелски-настроените управници са сравнително малко.
В проблем се превръща това, че някак си - масата не е ок ... и хора, които действително се опитват ... и им се получава ... страдат от лошото мнение изобщо.
Когато провеждаме интервюта за работа, ми прави впечатление плахото и до някъде предубедено мислене на кадрите.
Толкова ли е зле положението като цяло?
На лични който има интерес , не искам да правя реклама на магазина и на марката .
Реклама едва ли ще направиш , по-скоро ще е обратното...Виж другата потребителка - ей това си е реклама от всякъде / дано шефът я прочете и възнагради със съответен бонус
/Иначе аз три пъти съм напускала работа, за съжаление по идентични причини - шефовете не знаеха какво точно искат и как точно да стане, ама го искаха веднага ,а ако може и вчера
Затова съм си вече сама шеф!
Хахаха ЗАНДАЛИ, а дано 
Скоро гледах по телевизията - в новините - току що завършили студенти, без никакъв опит - не биха започнали работа със стартова заплата под 1000 лв.
Не е ли малко неадекватно това? Как да давам заплата от 1000 лв. на продавачката в галерията, ако не успявам да изкарам толкова?
А и подчинените в днешно време, малко злоупотребяват с благоразположението на работодателя, ако има такова, разбира се. Получава е така - ти ми даваш Х пари, за да започна, ама ако искаш да работя, ще ми даваш Х+У .... малко не се замислят, че работодателят влага един ресурс, за да потръгне, за да се получи, за да може да се изкарва повече ...
Нашият Управител винаги е казвал "Искам да плащам 5000 лв. на най-ниско квалифицирания персонал на фирмата. Това ще значи, че успяваме заедно да изкараме толкова, че всеки да е доволен."
Скоро гледах по телевизията - в новините - току що завършили студенти, без никакъв опит - не биха започнали работа със стартова заплата под 1000 лв.
Не е ли малко неадекватно това? Как да давам заплата от 1000 лв. на продавачката в галерията, ако не успявам да изкарам толкова?
А и подчинените в днешно време, малко злоупотребяват с благоразположението на работодателя, ако има такова, разбира се. Получава е така - ти ми даваш Х пари, за да започна, ама ако искаш да работя, ще ми даваш Х+У .... малко не се замислят, че работодателят влага един ресурс, за да потръгне, за да се получи, за да може да се изкарва повече ...
Нашият Управител винаги е казвал "Искам да плащам 5000 лв. на най-ниско квалифицирания персонал на фирмата. Това ще значи, че успяваме заедно да изкараме толкова, че всеки да е доволен."
Абе ясно, ама колкото и малко да работи и да изкарва някой, все пак очаква да получи парите, за които се е цанил, освен ако не е било уговорка да се плаща само конкретно заработено, продадено. Съответно и приоритетите са различни. Ако в момента, в който си чакаш възнаграждението от няколко месеца, а се вихрят някакви ремонти и допълнителни разходи, че и шефът сподели, че отдавна не са правили толкова странични вложения за подобрение на бизнеса и колко е доволен от това, няма да изпиташ особено голяма съпричастност към работодателя, който работи и влага в бизнеса си. Аз съм си ги изработила тези пари /според условията на фирмата/, наместила съм ги по разходни пера и си ги чакам, а парите се бавят, защото в момента е паднало време за някакви инвестиции ...
Така е, в крайна сметка всички работим, за да изкараме пари /основно/ ...
Обаче, пък, си мисля, че както един работник изисква разбиране и понякога компромиси, той трябва да е склонен на същото ...
Не коментирам, разбира се, въпроса със заплатата .. тя е нещо точно и ясно-определено и не е много допустимо да се бави, защото приятелството си е приятелство /хипотетично/, обаче сиренето си е с пари ...
Обаче, пък, си мисля, че както един работник изисква разбиране и понякога компромиси, той трябва да е склонен на същото ...
Не коментирам, разбира се, въпроса със заплатата .. тя е нещо точно и ясно-определено и не е много допустимо да се бави, защото приятелството си е приятелство /хипотетично/, обаче сиренето си е с пари ...
Мдааа, говориш точно като работодател.
Работникът да прави компромиси, да разбира, да мисли за печалбата на работодателя, да е толерантен....и разбира се, да не злоупотребява с благоразположението на работодателя, защото в него е и ножа, и баницата.
Така си е, така трябва да бъде.
Работникът да прави компромиси, да разбира, да мисли за печалбата на работодателя, да е толерантен....и разбира се, да не злоупотребява с благоразположението на работодателя, защото в него е и ножа, и баницата.
Така си е, така трябва да бъде.
Проблемът обикновено идва от там, че повечето работодатели, всъщност са някакви хора, които искат да вложат някакви пари някъде и да финализират печалби...ама по много и бързо. Обикновено са и такива, които са били в някоя от брънките на бизнеса в подчинен вариант и с тази си практика са решили, че знаят всичко. От там и невървежността в справянето. Колкото и оперети да пее някой новоизлюпен бизнес-гладиатор - че всичко ще е перфектно ако всички дават всичко да вървят нещата /щото нали като върви за тях, ще върви по мускетарски за всички/, все пак пеенето скоро се оказва фалшиво, щото и при най-малката криза са все неподготвени и все наетоработника си го отнася. А всъщност е толкова просто - ако стимулираш правилно хората, които работят за теб, то те ще стимулират и бизнеса ти, щото интереса ще е взаимен. И още нещо важно - като ще правиш бизнес - първото нещо, за което трябва сериозно да си подготвен е, че ще има празно време и време в загуба, от тези неща не бива да страда никой от подчинените обаче /разбира се, ако не е тяхна вината за това/