На мен обаче ми се прииска да споделя следния пример – учител, „изхвърчал” под родителски натиск. Поводът – неблагоразумието на родителска среща да конкретизира имената на трабълмейкарите. (Реакцията на съответните родители, мисля, не е необходимо да описвам.) Причината – прекалено кротък и добър човек, в следствие на което мнозинството и се качваше на главата. Тези обаче, които искаха, научаваха много. Познаваше добре децата и можеше за всяко да сподели в подробности кои са му силните страни и къде трябва да поработи повече.. Децата като цяло я харесваха. Част от родителите– не. Даваше контролно след всеки раздел, държеше на критериите си и не пишеше 6-тици поголовно. (Същевременно даваше шанс на децата да се изявят и поправят оценките си, ама какво от това? Може ли отличници „по дефолт” да получават 4 на контролно!? Пък и „аууу, аз не мога да реша тези задачи за един учебен час, как детето ще ги реши!”) Резултатът – грозен пасквил до директора, подписан от куп родители... И... адио, Рио! Естествено, това е моето субективно виждане за ситуацията. И, честно казано не обвинявам родителите, те също си имаха своето субективно виждане. Обаче пък останах с кофти усещане за адекватността на ръководството, в крайна сметка то носи отговорност за решаване на конфликтни ситуации, независимо кои са „добрите” и „лошите” в даден случай... С което всъщност исках да кажа, че родителските/учителските своеволия са дотам, докъдето "отговорното лице" ги позволи.