След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Нашата приказка

Глава 3

Хюлюсю Ипликчи почина два дни по- късно. До него бе единствено синът му, който стоеше просто по задължение. След като се разкри истината за игрите в семейството, Неджми се бе разделил с Нериман, която се бе преместила при сестра си. Макар двете да не си бяха говорили от години, Бетюл се смили над нея и я прибра временно, докато Нериман си стъпи на краката. Ясно беше обаче, че това никога няма да стане.
Неджми нямаше връзка с Йомер, както и никой друг. Племенникът му си беше тръгнал преди пет месеца, отвратен и наранен от всичко, на което го бяха подложили. Те, неговото семейство, бяха превърнали животът му в ад. Макар Дефне да бе най- хубавото, случило се на Йомер през целия му живот, те успяха да развалят дори това. Нериман и нейните интриги, притискащият ги Хюлюсю. Заради парите, лакомията, егоизма си. Сега си носеха последствията.

Йомер получи тъжната вест късно следобед. Вече бе събрал малкото неща, които щеше да вземе. Шукрю беше подготвил всичко там. Йомер Ипликчи беше готов да се завърне в Истанбул.
Къщата, в която живееше преди, бе затворена. Искаше му се да я продаде, но имаше прекалено много спомени в нея. Сам не знаеше защо те не му позволяваха да я даде. Беше купил нова, по- голяма и по- отдалечена от града къща, която да му осигури спокойствие. Там щеше да е неговото убежище.
Шофирането го измори, но предпочиташе да кара сам, вместо да вика Шукрю да го вземе. Селото, в което се бе настанил, бе на няколко километра от града и нямаше смисъл. Верният шофьор го чакаше на уговореното място, сменяйки го на волана, за да го отведе в новия му дом.
Къщата беше голямо архитектурно произведение. Красиви стълби водеха до първия етаж, където бяха холът, кухнята, трапезарията и кабинетът. Имаше мазе, което можеше да използва за склад. Изнесена веранда опасваше цялата задна част на къщата, а пред нея имаше кей, стигащ до самия Босфор. Излизаше се през стъклени плъзгащи се врати, заместващи стената.
Втория етаж бе разделен от широк коридор. Към задната страна бяха големите спални с прилежащите им бани. И двете имаха огромни тераси към тях. Помежду им имаше по- малка стая, която можеше да послужи за детска или за гардеробна, според желанието на собственика. Срещу тях имаше още три стаи: пералното помещение, килер и още една спалня.
Къщата бе прекалено голяма за сам човек, но Йомер не искаше да се свива отново в малък дом. Стените и без това щяха да го притискат, трябваше му пространство, което да обикаля. Градината бе малка, намираща се от едната страна на къщата. В момента бе засята със зеленина, но някой трябваше да се грижи за нея. Шукрю се съгласи да я коси от време на време.
Никой не подозираше за завръщането му. Йомер не се обади дори на чичо си, за да изкаже съболезнования. Знаеше, че скоро ще трябва да се срещне с всички, които не искаше да вижда, но щеше да стане по неговите правила и когато той пожелае. Повече нямаше да позволи някой друг да ръководи живота му!
Шукрю му обясни кое къде е в къщата и си тръгна. Нямаше нужда от него в момента. Колата остана на негово разположение, макар в момента да не планираше да ходи където и да е. Всичко във фирмата беше наред, Синан се бе погрижил затова. Получаваше отчет по имейл в края на всяка седмица. Въпреки всичко случило се Пасионис бе все още част от него и поради това той бе готов винаги да се върне, ако нещо се обърка. Щеше да се върне, но не и сега. Имаше нужда от още малко време, за да се подготви за неизбежното.
Направи си кафе и седна на верандата. Босфора бе спокоен, в далечината плаваше кораб. Няколко рибари с лодки преминаха, докато той стоеше и мислеше. В него се бореха миналото и настоящето, влюбеният мъж и този, когото всички предадоха. Сърцето му шепнеше, че има нужда да я види. Дори от далеч, дори за минутка, просто да я види. Да види онази усмивка, която огряваше лицето ѝ. Кехлибарените очи, които го бяха гледали с толкова много любов. Искаше да усети аромата ѝ, толкова любим. Липсваше му всичко в нея. Но в момента, в който си помислеше да тръгне, умът му започваше да прожектира картини от онзи ден. Думите ѝ отново и отново се редяха, разбивайки всичко в него на парчета. Любовта ѝ се бе оказала лъжа. Тя бе с него заради пари. И макар сърцето му да повтаряше, че това не е така и тя наистина го е обичала, той не можеше да забрави. Не можеше да прости всички лъжи, които му бяха пробутали. Всичкото страдание, през което бе преминал, заради техните игри.
Вече се бе стъмнило, когато той влезе вътре. Взе си душ, след което се приготви за сън. Но не успя дори да се отпусне, всичко в него бе напрегнато до крайност. Мислите му бяха объркани, гордостта и любовта му водеха война. Болката и гневът от станалото все още горяха в него като огън, който се захранваше от спомените. Всеки път щом си спомнеше нещо, свързано с нея, си представяше как тя и леля му първо обсъждат и плануват всичко. Знаеше, че не е било така, но умът му обичаше да си играе такива игри. Разумният мъж в него осъзнаваше, че Дефне също е жертва като него, че и тя е страдала през цялото време, манипулирана от Нериман. Но понякога го налитаха съмнения и не бе сигурен в друго, освен че нищо вече не бе същото.
Погребението на Хюлюсю бе в 10 часа сутринта в централните гробища. Още преди години Йомер бе забранил на Неджми гробът на дядо му да е близо до тези на родителите му. Нямаше да го позволи.
Йомер пристигна малко след като погребението бе започнало. Остана по- назад в редиците на опечалените, стараейки си да не привлича внимание. Колкото и да го болеше за това, изпитваше облекчение. Спокойствието, че дядо му никога повече няма да се бърка в живота му, няма да наранява повече никого със себелюбието и егоизма си може и да беше грешно, но бе в него. Трябваше да тъгува заради загубата на близък, но единственото, което изпитваше, бе пустота. Просто поредният човек, когато полагаха в земята. Без него тя щеше да е по- добро място.
Йомер никога не успя да прости на Хюлюсю за всичко, което бе причинил на родителите му. Емине бе крехка жена, която той не пропускаше да унижи. Отнасяше се с нея ужасно, сякаш не бе достойна, за да е част от неговото семейство. Когато почина, съпругът ѝ не издържа. Йомер бе едва на 16 години, когато за по- малко от два месеца загуби и двамата си родители. Ахмет загина в автомобилна катастрофа, оставяйки сина си сам срещу света. И Йомер бе оцелял.
Хюлюсю Ипликчи обаче никога не успя да се примири с ненавистта, която Йомер му засвидетелства след загубата на родителите си. Обвинявайки го за всичко, момчето бе напуснало страната и поело контрола над живота си, борейки се само срещу всяка трудност. Заедно със Синан бе основал Пасионис от нулата, постигайки всичко, което е искал. Но дядо му отново разруши всичко.
Главният виновник за станалото отново бе Хюлюсю. Именно той бе принудил Нериман да измисли налудничавия план да наеме съпруга на племенника си. Той бе виновен за предателството на тези, които бяха около Йомер. Той му бе отнел най- близките, решавайки, че има право да контролира всички. Той беше главният виновник, но и останалите не бяха невинни.
Разтръсквайки глава, за да се съвземе, Йомер наблюдаваше как полагат мъртвеца в гроба, след което започнаха да редят дъските в него. Неджми стоеше сам до огромната дупка, в която се надяваха Хюлюсю най- после да намери мир. Йомер се зачуди къде ли е леля му, пропускайки да изиграе ролята на опечалената снаха, която ще страда за скъпия си свекър, докато брои парите и имотите от наследството му.
Измъкна се, преди другите да започват да се разотиват. Не искаше още никой да знае, че е в града. Утре сутрин щеше да отиде във фирмата и да се изправи пред всички. Днес имаше други планове. Пресече пътеките между паметниците и се отправи към западния край на гробището. Под едно от високите дървета бяха вечните домове на Емине и Ахмет.
Тежеше му, когато идваше тук. Искаше му се да плаче, но не можеше. Искаше му се да крещи, но нямаше смисъл. Затова просто присядаше на плочата, ограждаща гробовете, и им говореше. Разказваше им какво се е случило в живота му, разкриваше им мисли и чувства, които не смееше дори пред себе си да признае. Или просто мълчеше, навел глава и представяйки си колко по- различно щеше да е всичко, ако тя бяха тук. Искаше му се да може да ги прегърне още веднъж, да изтанцува още един танц с майка си, да поговори с баща си. Знаеше, че те са винаги до него, закриляха го и му помагаха. Но дори те не бяха способни да го опазят от любовта.

Цитат на: Лудата Меги в сб, 29 апр 2017, 11:09

Цитат на: emi iva в сб, 29 апр 2017, 10:55

Тука Шенол викал :" Ало главните герои, разделяйте се вече, от половин час снимам друг епизод....."
hahaha

Здравейте! Сега като гледам тази снимка и се реве направо. Как ще ги гледаме в нови проекти с други партньори, поне аз , де , не знам. Толкова надълбоко съм затънала в https://www.bg-mamma.com/?action=post;quote=34929453;topic=97460 … 2effd55#faces_setдефмерската магия, че няма отърване.
Мъчих се да почна нови серияли, ами не ми се получава, почти веднага си пускам серии от Ашка и не ми омръзва да ги гледам. И продължавам да недоумявам как Баръш продължава да е с това тъпо парче Гюпса, не мога да го разбера и това е.
И като гледам как феновете продължават да поддържат серияла, ами че то за тези, които вървят в момента няма толкова туити, колкото за нашия.

Е ,те така и с мен!!
Вече 5-ти път гледам ту сериала,ту филма с тях!
Опитах да гледам сериали с другите им партньори,ама тц,не мога!
Как се нарича туй? Relaxed

Причина:

Причина: