След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

 

Ами откъде да знаем Боре какъв тип жена харесва, може пък точно типажа кака да му е по вкус, и да си я лайква колкото иска, свят шарен, хора всякакви

Ами като гледам гаджето му преди каката е нормално млао и хубаво момиче,явно няма определен типаж, но аз все се надявам един ден да му просветне и да се отърве от нея. Това, разбира се,какво мисля аз изобщо не е важно, просто страшно много харесах играта му в Ашка в тандем с Елчин и затова ме е яд за него.

А Меги, с течение на времето може да е прогледнал и с третото си око и да си е променил приоритети по отношение на жените, сега тази персона е актуална в сърцето, ума му и не знам още кои места

За последното изречение си права, красива приказка, пресъздадена от двама добри актьори с харизма и талант, само на места леко пресолена от творчески тандем/ екип.

Глава 1

Навън тихо ръмеше дъжд. Небето бе сиво, сякаш притискащо хълмовете надолу. Тежките облаци плаваха в хоризонта, навявайки мисли за буря и гняв. Вятърът гонеше окапалите листа, свирейки тъжни мелодии.
Облегнал се на рамката на прозореца, мъжът се опитваше да укроти всичко в себе си. Природата отразяваше чувствата, които вилнееха в него като хала. Дъждът бе сълзите, които бе проливал доскоро и които вече бяха пресъхнали. Облаците сякаш притискаха не хълмовете, а сърцето му, спряло да бие още в онзи ужасен ден. Листата, които се носеха безпомощни, бяха неговите мечти, отнесени от реката от гняв, ужас и болка.
Като че ли някой го бе стиснал за шията и не му позволяваше да си поеме въздух. Всяко вдишване за него бе усилие, всяко движение му се струваше непосилно. Искаше му се всичко да свърши, всяка вечер се молеше да не се събуди сутринта. Ако можеше да изтрие паметта си, щеше да го направи още сега. В един миг щеше да заличи и болката, която го разяждаше, и страхът, че това никога няма да свърши. Всеки ден се бореше сам със себе си, опитвайки се да превъзмогне чувствата си и да стане предишният човек: спокойният, студен и тих мъж, който не знаеше какво е любов.
Бяха изминали пет месеца, но всяка вечер той се връщаше в онзи проклет ден. Всяка нощ преживяваше случилото се отново и отново. Обличаше костюма, смееше се с приятели, любуваше се на жената, която означаваше всичко за него на този свят. Помнеше я до последния детайл: прекрасната ѝ коса, сплетена отстрани, блестящите ѝ от вълнение очи, сладката притеснена усмивка, невероятната рокля, която лично той бе поръчал преди час. Обувките, които той бе нарисувал за нея. Как трепереше, докато бавно пристъпваше към него, за да я докосне той и да се увери, че е истинска. Всичко беше идеално, приказката, за която и двамата бяха мечтали. Останаха насаме и тъкмо щеше да я целуне, когато една от организаторките ги повика. Той си помисли, че ще умре, ако скоро това не приключи. Нямаше търпение тя най- после да стане негова, за да може да я целува и докосва винаги, когато поиска. Опита се да ѝ предаде чувствата, които изпитваше, преди да слязат при очакващите ги гости. Искаше и тя да си представи невероятното щастие, което бе на една крачка от тях и почти докосваха. Щяха да бъдат най- щастливото семейство, радвайки се на всеки миг заедно и ценейки чудото, което съдбата им бе подарила, срещайки ги. Щяха…
В момента, в който той си мислеше, че няма по- голям късметлия от него, когато му се искаше да крещи срещу целия свят колко много я обича, тя заби нож в сърцето му. Едно изречение, което изтри всякакви мисли за радост, любов и бъдеще от съзнанието му. Няколко думи, които изпепелиха всичко в него, превръщайки го в ходещ мъртвец. Не усещаше нищо, освен болка. Дори гневът си не можеше да събуди, толкова много го порази признанието ѝ. Поведе я надолу по пътеката автоматично, без да осъзнава какво прави, докато тя продължаваше да руши животът му дума след дума. Нейното признание, освобождаващо я от най- страшната тайна, съсипваше всичко в него. Сякаш първоначалният шок, че е предаден от любимата не бе достатъчен. Като че ли бе малко, че сърцето му бе разбито на милиони парченца и нямаше никога отново да стане цяло. Тя му разказваше как всичко е било замислено от леля му. Как участие са приели почти всички, на които той вярваше. Най- добрият му приятел, чичо му, братовчедка му. Приятели, роднини- всички се оказаха лъжци и измамници, които го бяха заблуждавали повече от година. Участвали заедно в заговор, целящ да се стигне до днес. Да го оженят за непозната, заплащайки ѝ за всичко това.
Умът му не успя да се пребори с всичко, което чу. Информацията бе твърде много и прекалено болезнена. Застанал до сватбената маса, той бавно пусна ръката ѝ. Не искаше да я докосва, не искаше да я слуша, не искаше да я вижда повече. Нито нея, нито тях. Бяха си играли с живота му, сякаш е някаква кукла на конци, която могат да управляват. Без да имат никакво право бяха решили, че те ще решават как да се развива неговото бъдеще. Сякаш бяха богове.
Хиляди мисли се лутаха в ума му, пречейки му да забележи ставащото. Бе потънал в някаква мъгла, обвиваща всичко наоколо, и неосъзнаваше случващото се. Тя бе сключила договор с леля му. Трябваше да се ожени за него срещу 200 хил. лири. Трябваше да се ожени за него. Имаше договор. Тези мисли се бяха запечатали в съзнанието му, повтарящи се отново и отново, като развалена грамофонна плоча, зациклила на едно и също място.
Смътно чу името си. Тя хвана ръката му и той подскочи, като че ли го е ударил ток. Дръпна се бързо, осъзнавайки къде е и какво се случва. Огледа се объркано и се сети, че явно чакат от него отговор. Искаше ли да се ожени той за нея?
-   Да!- Отговори високо и ясно, усещайки как тя потръпна до него.
Беше неин ред да отговаря. Обърна се към нея и поглеждайки я в очите, видя как тя уплашено се отдръпна. Наложи се съдията да повтори отново въпроса си, докато гостите започнаха да си шушукат, питайки се какво става. Той хвана ръката ѝ, стискайки я силно и кимвайки, за да ѝ даде знак. Вече имаше план.
-   Да!
Отговорът ѝ бе тих, а гласът ѝ трепереше също като тялото ѝ. Той я пусна, за да подпише. Свидетели се подписаха, след което съдията подаде на булката брачното свидетелство. Той обаче го взе от ръцете ѝ и извеждайки я отпред, го вдигна високо.
-   Това искахте всички, нали?!- Гласът му кънтеше, ясен и чист, докато всичко в него се сриваше.- Всичките ви игри, лъжи, тайни! Всичко бе, за да ме ожените! Ето, договорът е изпълнен. Парите ви не са отишли на вятъра!
Захвърляйки свидетелството в краката на леля си и чичо си, той тръгна по пътеката. Чу я да вика името му, но не се обърна. Тя побягна след него, опитвайки се да го спре, но някой я хвана точно преди да падне. Чуваше всичко, но продължи напред. Молбите ѝ не означаваха нищо. Тя вече бе никоя. Дефне на Йомер не съществуваше!
Обърна се, когато телефонът иззвъня, измъквайки го от мрачните спомени. Само един човек знаеше този номер, както и че трябва да звъни само в спешни случаи. Явно нещо се бе случило.
-   Слушам те, Шукрю!- Нетърпеливо отговори той.
-   Г-н Йомер, съжалявам, но трябва да ви съобщя лоша вест. Не знам как…
-   Какво се е случило?! Говори направо!
-   Дядо ви, г-н Йомер. Г-н Хюлюсю е в болница! Получил е тежък инфаркт.
-   Мъртъв ли е?!
-   Състоянието му е критично, господине!
-   Благодаря! Довиждане!
Затвори, след което се върна до прозореца. Вятърът бе поутихнал, но все още валеше. Дъждът обаче не можеше да потуши огъня, който гореше в него.
-   Значи все пак има Божие правосъдие!- Изрече той на глас, след което отиде да си налее една чаша. Скоро трябваше да се върне в града.

Темпи  разтърсващо и завладяващо! 
С нетърпение чакам продължението!!! 

 

Ах Темпи, знаеш как да ни подхванеш Страхотно начало Много интересно започваш  новата приказка 

Пожелавам ти Музата да не те напуска, че да радваш нас, запалените ти фенове

Ма па как е заякнал 

Уж от Кападокия  

 

Тя нали и кака уж е там / Кападокия/ с бате и енге

Джанъм, е да де  Те затова всички си мислят, че и Борко е там, ама 

 




това към конспиративните теории

приказката е с разкошно и завладяващо начало, много ми харесва браво и успех на писателката

Баръш и Керем на сватбата на Сарп Аккая 

Круела нали уж беше голяма дружка със Сарп  пък я няма 

Тя е приятелка на Сарп Апак, а тоя е Сарп Аккая