След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Йомер и Дефне бяха втренчени в албума. Насила усмихнатите им лица от снимките ги връщаха назад във времето. Никой от тях не помнеше кога са направени, но Дефне ги бе получила две седмици след сватбата. Много време бе прекарала, гледаща ги и чудеща се как са стигнали до тук. Как една обикновена игра се бе превърнала в този кошмар.
-   От къде ги взе?!- Попита Йомер, неотделящ поглед от тях.
-   Фирмата ги изпрати в един голям албум малко след това. Не помня да са ни снимали, но явно са го направили.
-   И аз не помня. Красива си.- Припомни си вълнението, което изпита, когато за пръв път я видя с тази рокля.- Съжалявам за всичко, което преживя! Не трябваше да бягам от теб, съсипвайки и двама ни.
-   Това е минало. Всичко тук е минало!- Твърдо заяви Дефне, изтръгвайки го от спомените.- Но ние имаме бъдеще. Бъдеще, в което ще сме щастливи!
Отгърна нататък и му показа всички места, които очакваха да бъдат запълнени. Техните бъдещи спомени.
-   Обещавам да покрием тези страници с много усмивки!- Прегърна я той- Никога повече няма да позволя да страдаш, любов моя! Никога!
-   Обичам те!
-   Почакай!- Отдръпна я Йомер от себе си, изведнъж сетил се за нещо.- Откъде намери всички тези снимки?! Аз като бебе, в детството…
-   Суде ми ги даде!- Усмихна се невинно тя срещу него. В ума му изникна разговора в колата, когато предупреди Дефне да внимава с братовчедка му.
-   Затова отиде да се срещнеш сама с нея!- Досети се той.- Но тя от къде ги е взела? Всички албуми са в тази къща!
-   Явно не е така. В къщата на чичо ти все още се пазят някои твои вещи.- Дефне се повдигна и седна на коленете му, обвивайки врата му с ръце.- Суде прерови всички албуми в тях, докато му осигури снимките, които ми трябват. Хареса ли ти подаръкът?!
-   И питаш?!- Целуна я той, притискайки я до себе си.- Нашето минало, настояще и бъдеще. Нашата история!
-   Колко много си приличат!- Ръката ѝ държеше медальона, докато очите ѝ гледаха албума.- Явно мислим еднакво!
-   Това е, защото душите ни са се слели. Станахме вече „ние”!-Усмихна се Йомер, отмествайки кичур коса от лицето ѝ.
Сутринта се събудиха сгушени на дивана, където бяха заспали. Дефне все още бе в скута на Йомер, скрила глава на гърдите му. Ръцете му я държаха здраво, обвили кръста ѝ, а лицето му бе заровено в косите ѝ. Тя се размърда, отваряйки очи и разкършвайки врат. Беше се схванала от неудобната поза, но така обичаше да спи в ръцете му. Беше сънувала малко чернокосо момченце, което тичаше към нея с викове „мамо”, докато Йомер го гонеше. Колко много мечтаеше сънят ѝ да стане реалност.
-   Добро утро!- Прошепна съпругът ѝ, целувайки я по главата.
-   Добро утро!- Изправи се тя, за да го погледне в очите.- От кога си буден?
-   От известно време.- Усмихна се той, навеждайки се за целувка.
-   Защо не ме събуди?!
-   Обичам да те гледам как спиш!
-   Любими!- Дефне се сви отново в обятията му като малко дете.- Нека останем тук завинаги. Просто така, прегърнати, скрити от целия свят. Да си само мой!
-   Но аз съм твой, сладка моя! Само и единствено твой!- Прегърна я силно, опитвайки се да ѝ предаде всичко, което чувстваше.
-   Но когато се върнем отново ще трябва да ходим на работа, да се срещаме с други хора, да се разделяме. А аз искам винаги да си до мен, всеки час, всяка минута. Да усещам кожата ти, аромата ти. Да държа ръката ти.
-   Дефне!- Йомер я погледна изненадано. Никога не бе говорила толкова откровено, не е била толкова открита.
-   Знам, че звуча като луда!- Засмя се тя, милвайки с пръсти лицето му.- Знам, че винаги ще си до мен, но ако не те видя и час и полудявам. Виждам че и с теб е така, усещам го. Но ми е трудно!
-   Иска ми се да можеше да е иначе, но това е реалността, скъпа!- Каза го сериозно, но тя виждаше пламъчетата в очите му.
-   И няма да се съгласиш да ме отвлечеш на някой самотен остров, където ще сме само ти и аз?! Необезпокоявани от никого, заобиколени само от слънце и пясък…
-   А как ще се справим с това?!- Засмя се той, когато стомаха ѝ изкъркори.- На стомахът ти явно не му се нрави идеята ти.
-   Охх Йомер!- Ядосана, тя се изправи, измъквайки се от ръцете му.- Никаква романтика няма в теб!
-   Затова ти си романтична като за трима!- Смееше се той, виждайки как лицето ѝ почервенява от гняв.- Извинявай, не успях да се сдържа. Хайде, ела, да видим с какво мога да изкупя вината си!
Прегърна я през раменете, повеждайки я към кухнята. Направи ѝ огромен сандвич, който тя изяде за минути. Мислеше да се пошегува и за това, но само с поглед Дефне го отказа. Дъвчейки бавно, той вече обмисляше как да ѝ се реваншира истински.