След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Днешна била  С тати в Измир. Ама и той прилича на Кошчей разбойник 

Йомер изпрати Шукрю, за да вземе нещата на Есра и Исо. Понесъл бебето, той отиде да каже на Синан, че ще се наложи да си тръгнат по- рано днес.
Служителите на Пасионис изглеждаха така, сякаш са видели призрак, когато мина покрай тях. Не по- малко учудени бяха Синан и Ясемин, когато влезе в кабинета.
-   Синан?!- Повдигна вежди Йомер, докато Яса се отдалечаваше от бюрото на партньора му.
-   Йомер, защо Исо е тук?!- Гледаше недоумяващо той.
-   Дълга история, братле. Исо и Есра ще останат за няколко дни вкъщи! Поради тази причина с Дефне се налага да си тръгнем, исках да знаеш.- Докато Йомер говореше, Ясемин се приближи и взе детето от него.
-   Скъпи, виж колко е пораснал! Искам и аз едно такова!- Засмя се тя, докато Исо ѝ се усмихваше.- Колко само е сладък!
-   Охх Ясемин, пак ли тази тема? Та ние едва се оженихме!- Явно не за пръв път Синан чуваше желанието на съпругата си. И явно не бе съгласен с него.
-   Както и да е, ние ще тръгваме. Ако има нещо търси ме на мобилния!
Вземайки бързо Исо от ръцете на Ясемин, Йомер побърза да излезе. След себе си чу започващия спор и се помоли приятелят му да си няма проблеми.
Слава Богу, бяха купили къщата готова обзаведена. Единствените промени Дефне направи в стаята, която определиха за бебето и в която сега настаниха Исо. Беше тази до спалнята, за да може да им е наблизо. Есра се разположи в стаята от другата страна на бебешката.
Шукрю бе донесъл толкова много неща, сякаш децата нямаше да останат няколко дни, а седмици. Но щом разпределиха всичко по стаите се оказа, че няма нищо излишно. Дрехите и учебниците на Есра бяха събрани в една по- обемиста чанта, но нещата на Исо не бяха толкова лесни. Пелени, памперси, пудра, храна, шишета, биберони. Дрехи и лигавничета. Играчки. На Йомер му прилоша, когато видя всичко това. А Дефне само му се изсмя, когато я попита защо са необходими толкова неща.
Беше странно с децата вкъщи. Йомер вече бе свикнал с присъствието на Дефне, което възприемаше като нещо напълно нормално. Но плачът на Исо, докато Есра и Дефне се опитват да го приспят, бе нещо ново. Странно. Макар да нямаше търпение Дефне да роди и той да прегърне малкото чудо, което растеше в нея, не се бе замислял каква промяна ще настъпи у дома. Йомер нямаше никакъв опит с деца в толкова ранна възраст. За него бебето бе малко същество, на което да се порадва, докато го вземе майка му. Досега.
Изкачвайки стълбите нетърпеливо, той се запита защо не се бе сещал за това. Когато приготвяха стаята или си мечтаеха как детето ще тича насам натам из широкия хол, например. Ами ако не бе готов за такава промяна?
Съмненията му се стопиха в мига, в който видя Дефне. С разрошени коси, раздърпана блуза и вече накрая на силите си, бременната му съпруга обикаляше из стаята с племенника си на ръце, докато Есра вървеше до нея с някаква играчка и умоляваше детето да заспи. Искаше му се единствено да я прегърне и целуне, но се възпря. Първо трябваше децата да си легнат.
Усмихвайки се при тази мисъл, Йомер влезе в стаята.
-   Дай ми го, вие вече се изморихте!- Протегна се той и измъкна киселото дете от ръцете ѝ.
-   Винаги е такъв, трудно заспива!- Въздъхна Есра, слагайки играчката в леглото.- С кака Нихан обикаляме цялата къща, докато го приспим.
-   Исо, защо си толкова непослушен?!- Отчаяно попита Дефне.
-   Защо ли ми напомня на някого?!- Попита Йомер, поглеждайки корема ѝ.- Това явно ви е семейна черта.
-   Съгласна съм!- Кимна Есра.- По разказите на баба и тримата сме били ужасно капризни бебета. Тя все още обяснява как ни е молила да хапнем поне залък и как е будувала по цяла нощ, защото не сме искали да заспиваме.
-   Говори за себе си, малката! Аз не съм била такава!- Наду устни Дефне, поглеждайки недоволно сестра си.
-   Да бе, да. Ще питаме баба като се върне от Маниса.
-   Шшттт, тихо, май заспа.- Прошепна Йомер, залюлявайки отново Исо.- Сега какво да правя?!
-   Благодаря ти, Боже!- Тихо изрече Дефне, посягайки да вземе детето.
-   Не на господ, на батко Йомер благодари!- Скара ѝ се малката.- И нека той го сложи е леглото, да не рискуваме пак да се събуди.
-   Тук съм съгласна!
Показвайки на Йомер как да го направи, тя му помогна да постави спящото дете в кошарката. Тримата се загледаха в кротко спящия Исо. Беше мургав като баща си и с къдравите коси на Нихан. Красиво дете. Надявайки се на спокойна нощ, те се измъкнаха тихо от стаята.
-   Аз отивам да си довърша домашните. Утре как ще отида до училище?!- Логично попита Есра.
-   Шукрю ще те закара.- Кимна Йомер.- Но какво ще правим с Исо?!
-   Нихан ще дойде да го гледа, докато ние сме на работа, предполагам.
-   Няма да стане! Кака Нихан е решила да превърне кафенето на батко в ресторант и сега там тече ремонт, с който тя се занимава по цял ден. Затова и той бърза толкова днес.- Есра бе горда от новината.
-   Още нещо, което трябва да знаем?!- Погледна я учудено кака ѝ.- Аз говоря почти всеки ден с баба и тя нищо такова не ми е споменала!
-   Баба вече е на възраст и забравя. А и като стане дума за теб, винаги говори само за бебето. Друго не я интересува.
-   Но ние идвахме преди седмица и никой нищо не спомена!
-   Преди три!- Тихо я поправи Йомер.
-   Какво?!- Започна да пресмята наум Дефне.- Боже, кога излетя това време?
-   Както и да е, сега това не е важно.- Прегърна я през раменете той.- Какво ще правим утре с Исо.
-   Да го вземем с нас във фирмата?!- Предложи Дефне, а Есра и Йомер я изгледаха, сякаш е луда.
-   По- добре ти си остани вкъщи с него. Ако няма нещо спешно и аз ще се опитам да се измъкна, за да се прибера по- рано.
-   Аз съм съгласна с батко Йомер.- Кимна малката и се отправи към стаята си.
-   Има си хас!- Изплези ѝ се кака ѝ, докато Есра затваряше вратата. Отговори ѝ със същото.
-   Започваш да се вдетиняваш покрай тях. Харесва ми!- Прошепна ѝ Йомер, докато я водеше към спалнята.
-   За съжаление ще трябва да убия ентусиазма ти!- Отдръпна се Дефне, когато той я притисна към вратата, опитвайки да я целуне.- Тази нощ ще спим на отворена врата. Ако Исо се събуди ще трябва да го чуя, за да стана и да го успокоя.
-   Но нали Есра е в другата стая, тя ще го чуе!
-   Йомер!
-   Трябваше да опитам.- Прибирайки ръце до себе си и отстъпвайки крачка назад, той ѝ се усмихна.- Длъжница си ми!
-   Естествено. Хайде да лягаме, Исо направо ме изцеди.
-   Ако утре имаш нужда от нещо веднага ми се обади! Не трябва да се изморяваш прекалено, мисли и за него!- Погали той корема ѝ, докато се наместваха в леглото.
-   Или нея.- Засмя се тя, когато бебето ритна ръката му.- Днес явно и то не е в настроение.
-   Че кога е било?! Хайде да спим. Ела тук.
Прегърнал я с една ръка, той я целуна и скри лице във врата ѝ. Опитвайки да умилостиви неспокойната си рожба, Дефне сложи ръце на корема си и започна да ги движи нагоре надолу. Скоро се унесе с надеждата, че утрешният ден ще е по- спокоен.