След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Домъчня ли ти е за нея         

Защо уж   

Сватбата е в Истанбул, губи ми се логиката Борко да е прескочил снощи до кака в Кападокия и днес обратно за сватбата  Бъзикам се, просто вече поставям всичко, свързано с тях, под съмнение, до доказване на 100% 

Глава 2

Слънцето, весело сияещо от чистото небе, сякаш ѝ се подиграваше. Времето бе прекрасно, приканващо да излезеш навън и да подишаш свеж въздух. Да се разходиш из природата, забравяйки за всичките си проблеми. Но тя не можеше да забрави.
Седнала зад бюрото си, тя се питаше как стигна до тук. Как от обикновеното, диво и щастливо момиче, имащо обичайните махленски проблеми, се превърна в тази развалина?! Последните пет месеца бяха кошмар, превишаващ стотици пъти всичко, което си бе представяла. И което бе преживяла.
Беше мислила, че е преминала през най- лошото. Всеки път, когато бе принудена да си тръгне от него, бе като разбита. Но знаеше, че по един или друг начин той е още до нея. Че не се е отказал от любовта им. Пред каквото и да бе изправена, винаги усещаше ръката му до своята и бе сигурна, че една нейна дума и той ще разруши света, за да е добре тя. Сега го бе загубила завинаги.
Безсилна да продължи с играта, тя бе признала всичко. Бе разкрила тайната, която той толкова искаше да знае. Бе му разказала проблемът си, но вместо да я разбере, той я бе унижил и изоставил. Циркът, в който се превърна денят, който трябваше да е най- щастливият в живота ѝ, бе останал като рана, която никога не спираше да кърви. Всеки ден тя виждаше пред себе си онзи поглед в очите му, доказващ ѝ, че всичко е свършило. Него го нямаше. Тя вече бе сама.
Разтръсквайки глава, Дефне си напомни да бъде силна. Семейството ѝ зависеше от нея и макар да се чувстваше като изцедена, трябваше да продължи да играе ролята си. Никой не трябваше да разбира какво става вътре в нея! Любовта ѝ си беше неин проблем! Тя се бе забъркала в тази игра и само тя трябваше да си носи последствията.
Все още работеше в Пасионис. Йомер го нямаше и в началото си мислеше, че ще може да продължи живота си, забравяйки за станалото. Но не успя! Всеки път, щом влезеше в кабинета си и видеше спуснатите щори, нещо в нея се преобръщаше. Той я беше изоставил! Беше я изтрил от живота си! Тя трябваше да направи същото, но не можеше. Бе прекалено слаба, за да го стори.
Сега като пълна глупачка стоеше и чакаше денят, в който той ще се върне. Искаше ѝ се да го види, да знае, че той е добре. Беше сигурна, че той никога няма да ѝ прости, но тя го обичаше и не искаше той да страда. Болката, която му причини, бе изпитала и самата тя. Надяваше се, че поне той е намерил начин да я превъзмогне.
Беше си позволила да страда един месец. Затворена вкъщи, почти неставаща от леглото и хранейки се, колкото да не умре. Беше отслабнала ужасно, плашейки всички около нея с вида си. След това реши, че те не го заслужават. Никой нямаше вина за нейната глупост и тя се стегна. Започна да се храни, да излиза, а по- късно се върна и на работа. Благодарение на Синан и Ясемин никой не посмя да ѝ каже нищо във фирмата. Всички се държаха така, сякаш сватба не е имало и г-н Йомер е просто някъде в командировка. Но всички знаеха истината.
Два дни след събитието, в къщата на семейство Топал пристигна адвокат. Без дори да погледне документите, които той ѝ подаде, тя разписа всичко. Бяха документите за развод. Краят на всичките ѝ надежди, че Йомер ще премисли, ще я разбере и ще ѝ прости. Краят на тяхната любов.
Семейството ѝ прие с радост възстановяването ѝ, докато не разбра причината. Надеждите ѝ Йомер да се върне ги изплашиха. Бяха сигурни, че тя отново ще страда, ако той е наоколо. Но Дефне бе непреклонна- Йомер все още означаваше всичко за нея и тя нямаше да се успокои, докато не се увери, че с него всичко е наред.
Както винаги, нейната изповедалня бе Исо. Приятелят ѝ единствен знаеше почти всичко, което става вътре в нея, безмълвно подкрепяйки я. Дефне не си представяше живота без него. Без Исо, досега тя да се бе предала. Да бе се отказала от живота си, след като Йомер го нямаше в него. Исо я беше спасил.
Размърдвайки рамене, тя стана. Време бе да се прибира, а баба ѝ ѝ бе дала цял лист с неща, които трябваше да купи на път за вкъщи. Сердар оставаше до късно в кафенето, а тя и Нихан по цел ден се занимаваха с малкия Исо. Снаха ѝ бе родила преди месец и мъничето сега бе центърът на вселената у дома. Дефне бе силно привързана към бебето, което толкова приличаше на Сердар. Неговите коса, очи, нос. То ѝ даваше сили да става сутрин от леглото, надявайки се днес всичко да е по- добре. Но не беше.
Погледната отстрани, Дефне бе добре. Водеше спокоен живот, грижеше се за всички, работеше, смееше се. Помагаше и в къщната работа, и за бебето. Никой не подозираше какво става вътре в нея. Никой не я виждаше нощем, свита на кълбо и стиснала тениската на Йомер, проливаща горчиви сълзи за всичко, през което бяха преминали. Никой не подозираше за снимката му, скрита под една книга в шкафчето ѝ, която тя гледаше всяка вечер, преди да заспи, пожелавайки лека нощ на любимия си. Дори Исо не знаеше за тези ѝ изблици, помагащи ѝ да заспи и даващи ѝ сили да преживее и тази нощ. Тя имаше нужда от Йомер, но Йомер нямаше нужда от нея. Затова тя страдаше.
Нихан ѝ отвори, поемайки част от торбите ѝ. Бърбореше нещо, разказвайки как е преминал денят им, но Дефне не я слушаше. Умът ѝ още бе в новината, която чу от телевизора в бакалията наблизо. Г-н Хюлюсю бил приет в болница в критично състояние. Масивен инфаркт. Човекът, който бе главният виновник за всичките им страдания, си отиваше.
„Дали Йомер знае?!” премина през ума ѝ, докато се качваше към горния етаж. Къде беше всъщност той. Бе заминал, без да каже нито дума на никого още на следващия ден. Или може би още същата вечер?! Дали беше чул за станалото, как бе реагирал?! Дали това най- после щеше да го накара да се върне в Истанбул?!
Вечерта Дефне си легна с мисълта, че утре може да види Йомер. Вероятността за това сега изглеждаше толкова близо, че тя чакаше нетърпеливо утрото. Как ли щеше да реагира, като я види? Беше ли ѝ простил? Беше ли проумял защо го бе направила? Колкото и малък шанс да имаше, тя все още таеше частичка надежда в дъното на сърцето си. Изглеждаше ѝ невероятно, но нали те вярваха в чудеса?!
Сънят ѝ тази нощ бе различен. Обичайните кошмари за всичко минало бяха изместени от прекрасна картина. Тя и Йомер бяха щастливи. Живееха в прекрасна къща извън града, а в градината тичаха две малки деца. Куче бягаше между тях, а те се смееха с глас, опитвайки се да го хванат. Слънцето грееше, затопляйки кожата им, а лекият вятър носеше прохлада. Йомер ѝ шепнеше колко я обича, докато тя се чувстваше като най- щастливата жена на земята.
Дефне се събуди с усмивка, но очите ѝ бяха пълни със сълзи. Умът ѝ знаеше, че тази приказка е невъзможна, но сърцето ѝ нашепваше, че няма нищо невъзможно. Изправяйки се в леглото, тя взе решение. Щеше да се бори. С Йомер, с миналото, с чувствата и характера му. Щеше да се бори, за да превърне всичките си мечти в реалност. Щеше да си направи чудо!

Да видим утре Гюпсето какво ще е измислила  ,при нея сигурно е клонинга на
Борето. Няма как да е на сватба и в Кападокия  

е пак е Сарп 

Така е, ама тоя е приятел само на Баръш... с кака май дори не се познават 

Диде  направо  ей на сън не ме ливи докато не й зърна фейса зейнал 

Джанъм и по-добре  .... за психичното здраве на човека мисля 

Ще може ли някой да напише социалните им профили на Баръш и Елчин, защото не съм сигурна дали съм на правилните, а е бъкано с техни последователи и групи-...Бих искала фейсбук профил, инстаграм профил и туитър профил...Много благодаря:)

 

https://www.instagram.com/arducbrs/

https://www.instagram.com/elcinsangu/

https://twitter.com/baris_arduc

https://twitter.com/elcnsng


 

 

Направо не ми се иска да го пускам - голяма простотия - твърдят , че е откъс от старо интервю на Гнуся


 Перевод того,что она говорила :

*Что будет ,если ты в кого-то влюбишься, но он тебя бросит?
- Если такое случится, я потрачу всю жизнь,чтобы он не развелся со мной. Даже могу убить его !

*Столько денег отдаешь, что говорит насчет этого твой психолог?
- У меня,оказывается,есть боязнь того,что меня могут бросить. " Не грусти напрасно, все равно через некоторое время забудешь", - говорит. Она права.

*Попробуй,если через 6 месяцев поссоришься,через некоторое время забудешь ( не очень поняла)
- Не люблю драку и стресс. А такое горе,как "развод" я не смогу пережить.

*Сначала говоришь,что можешь убить его, а сейчас говоришь,что не любишь драку.
- Если он меня бросит,то я все могу сделать ! Если он тронет мое эго, то можешь ждать что угодно от меня.

Короче,псих...


това е в Инста - в коментите има превод на английски............
https:// [url]https://www.instagram.com/p/BUZuybtB0sG/?taken-by= … ezemnoe_vlechenie


                               [/url

Обаче още като гледах тези снимки си мислех, че не е добре с главата 


а то колко много такива пускаше............
 да не говорим за онеи с горките животни...................

    

Еми, пишат, че това е от 2013 г.
Е, Борко не може да каже, че не го е предупредила 
В момента май наблюдаваме точно това - една психясала Гупсарела, от която можа да се очаква всичко  Не напразно Боре тренира здраво и се учи да стреля