Страх от шофиране!

   Включвам се да следя темата.

И аз бях като теб.
2003г. изкарах книжка, не карах изобщо. 2007г. си взех първата кола, взех няколко часа със спокоен инструктор, опитах един път сама да карам, щеше да ми изскочи сърцето. И я оставих за няколко месеца.
После мой колега ме накара да шофирам, като ходех да го взимам от тях (живее през 2 улици от нас), до офиса и обратно, като той м и беше навигатор. Да отбележа, че работех на място, което не е централно и се минава по едни големи и ненатоварени булеварди. Така няколко дни и после сама събота и неделя, като няма трафик - само до там.

Честно казано, чукнах тук там колата при паркиране, но умишлено взех по-стара и се лош външен вид  

Според мен проблема е в мъжа ти. Той ти насажда страх и не те пуска. Моя беше същия. Бях си втълпила, че не мога да карам. Когато бяхме двамата или караше той или крещеше. Това ме побъркваше. От 8 месеца карам сама в Лондон. Преодолях страха си на втория. Качваш се сама и тръгваш. Целта ти е да стигнеш от точка А до точка Б. Ще видиш, че ще се отпуснеш и ще преодолееш страха. Но трябва да си сама.

   Правилно сте взели стара кола. Като бъдещ шофьор, също бих си купила стара кола. Няма да рискувам с добре изглеждаща кола и да я потроша накрая.

Този "синдром" се появява основно при хора, които имат голяма пауза между изкарването на книжка и започването да шофират. Колкото по-рано се случи, толкова по-естествено приемат шофирането.
Аз съм друга "гъба"- никога не съм искала да карам и през ум не ми е минавало, че ще подкарам някога кола. На зрели години /над 30/ изкарах курса като на първото сядане не знаех кой педал за какво е, но няма страх не страх- трябва да карам. Не ме кефи, не се отпускам да ми е удоволствие, притеснено ми е като знам, че ме чака път (лятото до морето или балкана), но като се возя страха ми е по-голям, отколкото като шофирам. По време на път съм по-спокойна, отколкото очаквайки деня, в който ще съм на път.
Няма начин- или го преодоляваш или се оставяш да те возят (ако има кой).

Един нов шофьор не трябва да си взима нова кола, да мисли и ламарините, освен всичко друго  . Година и половина по-късно си взех нова.

Щях да добавя, че колегата, с когото тръгнаха нещата, е изключително спокоен човек и се обаждаше само при нужда. С него се чувствах много добре, нито показваше да го е страх, нито че аз не мога да карам.

Колата, която взехме за мен е доста старичка - голф 3. Евентуално, ако я ударя, да не ме е яд. Взехме я автоматик, защото си мислех, че ще ми бъде по-лесно, но уви.........

   Притежаването на книжка за управление на МПС е необходимост вече. Не може да се разчита винаги на някого да те вози и когато искаш тогава тръгваш без да си зависим от някого. Затова живот и здраве през пролетта ще изкарам една шофьорска книжка. Само да преодолея страха си от шофиране. Чета правилата с месеци и решавам всеки ден по две листовки.

Ами трябва да шофираш, няма друг начин. Набелязваш определен по-лесен маршрут и минаваш по него във време, когато трафикът не е натоварен (събота, неделя). Щом се почувстваш по-спокойна, постепенно разширяваш периметъра. Мъжът ти да не се качва в колата, щом го е страх. Ти си пълнолетна и няма нужда някой да те "пуска" да шофираш.

И аз се включвам в темата,за кой ли път в такава тема ...  

Ядосах се много,защото преди малко ми се наложи да отида да се срещна с един човек,на 6-7 мин. път пеша и за половин минута с кола.Е,отидох пеша,в студа,гледайки паркираната кола пред вкъщи.И даже човека ми вика "Аз мислех,че ще дойдеш с кола"  , казвам аз не шофирам,не мога,а той "Няма не можеш,желание трябва".Ходи обяснявай,че не е въпрос само на желание ... Или пък е ..?!

Не се предавай и не се отказвай! Надежда има  .

Това беше най-големия ми страх. Изпадах в ужас. Но там където живеех нямаше градски транспорт и единствения ми избор беше да се науча. Първият път когато трябваше да се закарам сама на работа не спах цяла нощ. Сякаш идваше края на света. 

А сега шофирането ме успокоява. Няма по-добра терапия . Как ти звучи....

Така че приеми притесненията и прави малки стъпки. Страхът няма да изчезне с магическа пръчка, но ако не се отказваш въпреки него, и това ще стане с времето.

Първо отиди до близко място с голям паркинг, след това си набележи малко по-далечна дестинация . Планирай си маршрутите предварително и малко по малко ще започнеш да ставаш все по-уверена в себе си.

Не се отказвай! Успех!

С две ръце съм "за" карането сама. Аз така се научих. На мен също ми беше мечта и едва изчаках да стана на 18 за да взема книжка. Сега съм на почти 40 и за тези двайсет години шофиране дните, в които не съм карала, могат да се преброят на пръстите на ръцете ми. На 27 взех книжка и за мотор. Сега редувам двете мпс-та и няма значение дали съм на 2 или на 4 гуми - като карам колата/моторът е част от мен. Свиква се по-бързо отколкото си мислиш и щом ти е мерак отдавна - даже ще ти доставя удоволствие. Колата дава свобода и много възможности. Успех!

Ами и аз мисля, че не е въпрос само на желание, но и усилие и чувство за комфорт.
За мен винаги има страх в днешни времена гледайки какво се случва по пътищата и мисля, че точно това е притеснението на всички, които го имат, а не в собствените сили и възможности.
Аз съм от хората, на които инструктора каза, че ще стане работата още при първото ми качване в колата. Вземах книжка, а кола си купих още преди да е готова. Щом книжката се озова в ръцете ми седнах и не станах от колата. Карала съм навсякъде и по всяко време... е, така си мислех. Страх не съм имала като знам, че мога да карам, а в какво се изразява мога: имам преценка как да реагирам в една ситуация, познавам си колата и в главата ми е запаметено всичко като смяна на скорост, къде отпуска съединителя, пускане на мигач, пътни правила... и всичко, което се прави механично и за което не мислиш. Имаш само да си гледаш пътя. Е, да ама не... дойдох да живея във Варна и представите ми рухнаха. Не ме е страх да карам, знам какво мога и какво не мога, спокоен шофъор съм и не си давам излишно напрежение, нооооо ме е страх от всички тук. Гледайки как карат, гледайки по-точно как не могат да карат и ме е страх. Страх ме е как някой наистина не знае къде се намира и какво прави. Тук вече става неприятно, защото освен това което ти е нужно да шофираш идва и момента да се пазиш от всички останали и реакциите ти да са бързи и очаквани във всеки един момент. С колата няма какво да не свикнеш като педали, скорости, габарити...
Какво правя и до ден днешен като опита ми с шофиране във Варна е 5 години, е да гледам всяка една нелепа и опасна ситуация, която се разиграва пред мен и си я обмислям. Така ми остава в главата, мисля как аз бих реагирала и съответно дали наистина е правилно и така с времето просто ти остава като механична реакция, защото е разиграно милион пъти.
В София (откъдето видях, че си) трафика е още по-ужасен, но нашрек и смело.
Аз съм от Велико Търново и мога да кажа, че не е само въпрос в трафика, а и в хората. Там на тесни баири се разминаваш без проблем с усмивка, а тук на 3лентов булевард се блъскат две коли... Много повече си вярват хората, колите са много и стават задръствания, всеки се изнервя, половината не могат да карат като не знаят правилата за движение, тези които ги знаят пък ги нарушават постоянно с цел да стигнат 2 минути по-рано...
Смело мога да кажа, че шофирането ми е страст и ме отпуска, правя нещо приятно и не натоварващо за мен, чувствам се ок и наистина мога и да си почина докато го правя колкото и странно да звучи, но не и тук както и в големите градове. Тук се нагаждам според ситуацията, внимавам аз заради другите, за да стигна цяла и невредима както аз така и детето ми.
Дай си сметка, че другите не правят нещо повече от теб и страха само пречи и може единствено да ти изиграе лоша шега и да ти навреди. Спокойна сядаш, тръгваш от точка А до точка Б както са ти казали и просто внимаваш в какви ситуации попадаш. Не обръщаш внимание, че някой ти свирнал, решил е да се направи на нещо, което всъщност е нищо и гледаш просто да не ти наруши правата, когато вече наистина трябва да реагираш. Оглеждай ситуацията, премисляй я и мисли как да се пазиш, а не толкова дали сега ще одраскаш колата като паркираш или смени ли скоростта. С последните ще свикнеш и ще става несъзнателно, а първото трябва да възпиташ в себе си, за да ти даде спокойствие и увереност.

Честно казано,на мен ми е чудно как всеки препоръчва да се кара сам.Който се е качил да шофира сам,значи не го е било толкова страх.

За мен е важно,да има човек до мен,шофьор с повече опит,защото може да реагира адекватно ,а и преценките му са много по-добри от моите.Въпреки,че имам малък опит,винаги гледам да внимавам,когато шофирам.Оглеждам се,следя си огледалата,и все пак се е случвало да създам ситуация,в която,ако не е имало човек до мен да ми каже какво да направя,за да не ударя колата,например,то е щяло да се случи.

При всеки човек е различно,ясно ми е.За мен е по-добре да има някой с мен.Но,трябва да призная,че си представям как тръгвам сама,и да,по-добре бих се чувствала,но не и по-спокойна!

Сигурна съм, че при една част от хората не е въпрос само на желание. Но това е една мнооого малка част.
При останалите е липса на мотивация да преодолееш страховете си и да поемеш отговорност.

Mozzie,много точно си го казала!

Липса на мотивация да преодолея страха и да поема отговорност!Точно така е!Искам да има някой да ме вози,но не защото аз нямам желание да карам,а защото така е по-лесно.Няма да ми се налага да се напрягам.А колко пъти съм си представяла как излизам сама с колата,возя се насам-натам и слушам музика.

Шофирай тогава без негово присъствие. Много по-уверена ще си.

аз също си мислех,че никога няма да мога да карам кола. Взех книжка от раз, но освен 100 км след това повече не се качих на колата следващите 8 години. Все си мислех,че нямам бързи реакции, няма да успея да спра на някой светофар и тн.

Мъжа ми един ден ми каза,че му е писнало да ми бъде таксиметров шофйор и да си купувам кола. И си купих.

Почнах от каране то работа и обратно, после разширих до магазина и тн.

Така съм свикнала с колата,че се чудя как съм живяла 8 г без кола.
Мъжа ми разбира се е в заклучение,че правя всичко грешно......

Не си сама авторке  
И аз съм като теб и ще следя темата защото и и аз имам същия проблем.


Не съм съгласна с това. Взех книжка септември месец, буквално 2 дена след като взех документа в ръце се качих на колата и я докарах в чужбина на 2000 км. Не бях сама, но не бях и с много по-опитен шофьор от мен, голям цирк.
Мислех, че това ще ме пречупи и ще се отпусна но не. За два месеца съм шофирала много малко и все намирам извинения да не се кача на колата. Имах и малък инцидент, не по моя вина, в който свалих бронята на една дето реши да се престроява в последния момент в моята лента без да ме види. Реакцията ми не беше най-оптималната, за щастие всичко се случи с ниска скорост и нямаше пострадали.
Виждайки, че има и други които правят грешки пак не успявам да се отпусна. Още повече се шашнах. Особено при мисълта, че ако това се случи на магистрала с висока скорост сме си заминали направо  
Приятелят ми постоянно ме кара да излизаме с колата, насърчава ме да сядам зад волана обаче аз не се чувствам комфортно просто. Шофирането не ми доставя удоволствие, изобщо не ми харесва дори.
Поучуках няколко коли   при паркиране, но нищо фатално.

Изобщо самочувствието ми е на нула и за това огромна грешка има и инструкторът ми, който ме стравняваше с ромите докато карах курсовете   На моменти ми е идвало да го гръмна, а изпита го взех само защото се мотивирах и единствената ми мисъл беше, че ако мина, повече няма да го виждам  
Може би е добре да караш в ненатоварени часове. Моят проблем е, че такива просто няма и винаги е лудница. А и много ми помага когато има някой до мен, по-спокойно ми е.
Преди си представях как имам кола и как ще ходя навсякъде, няма да съм зависима от транспорт и тн. Сега се мразя за дето не мога да седна зад волана като хората   .

И аз бях такава. Ако някой ми беше казал преди 3-4 години, че ще стана шофьор, че ще карам сама до морето и обратно, че ще искам да карам и това ще ми доставя удоволствие - нямаше да му повярвам никога. Аз не можех дори да си ги представя тези неща. Писала съм много и в другата тема за младите шофьори. Случвало ми се е да се кача в колата, да поседя и да сляза. Измислях си всякакви оправдания, само и само да не карам - "времето е хубаво и ще се разходя", "няма смисъл да вися в задръствания", "по-бързо ще стигна с метрото", "нещо не се чувствам в настроение" и какво ли още не.
Някой беше писал по-нагоре - шофирайки, другите не правят нещо по-различно от теб - така е!

   Много правилно го написахте. Страх ме е именно от това, което описахте, че повечето не знаят правилата или ги знаят, но не ги спазват.

На мен за Варна са ми казвали, че са ужасни шофьори и напук го правят. От там само съм минавала, не мога да твърдя нищо със сигурност. Но понеже в София от някакво време не карам в час пик и по централни улици, преди време ми се наложи и ми направи впечатление, че и тук е взело да става така. Без да има задръстване, пак някакви олигофрени те засичат, че да са първи, за гробищата ли бързат, не знам. Но не им пука, че и друг ще пострада заради малоумното им поведение на пътя.

Причините за страха от шофиране може да са много, повечето от тях вече ги изброиха. Аз също имам книжка от 2007г., но не съм активен шофьор. Даже мога да кажа, че вече не съм никакъв шофьор, защото мъжът ми не ми позволява да шофирам. При мен нещата също не започнаха добре - не попаднах на добър инструктор първо. Той много малко обясняваше по време на кормуване, отплесваше се с куп други неща. После  - по време на курса смених няколко учебни коли. Уж в началото избрах една, после тя взе да се чупи, после не знам какво и т.н.  Не можах да свикна, защото всяка кола се усеща по различен начин и всеки път все едно започвах отначало.
 На всичко отгоре не срещнах никакво съдействие от страна на мъжа си - другите курсисти ходеха на полигон, караха по черни пътища и т.н.. Всеки знае, че заложените часове не стигат човек да се научи.
Да, ама той казваше: " ти нали затова ходиш на курс, там да те научат." В редките случаи, когато ми даваше да покарам, само викаше по мен и ме стъписваше допълнително. Докато завърша курса, аз изобщо не успях да се отпусна. Взех книжка почти на магия, но от 2 семейни коли, кола за мен така и не се намери.
След дългото ми излияние за което се извинявам, моят съвет е  - ако не си случила на добър инструктор, който да ти дава кураж и добре да те научи, потърси в обкръжението си човек (мъж, брат, братовчед и т.н.), който да е добър шофьор. Използвай всяка възможност да шофираш, бавно, на различен терен, като питаш за всяко нещо, което не ти е ясно. Практика му е майката, и добър навигатор. За мен друг начин няма. Успех!

Имах кола преди три, четири години и не слизах от нея. Вярно, чуквах я тук, там, имах и по-сериозна катастрофа, но си карах, кефеше ме. Мъжът ми ме накара да я продам, като забременях и сега вече не само не карам, ами и не искам. Изпитвам ужас. През нощта пък няма начин, а през деня изключително рядко. Мъжът ми ме кара понякога да карам неговата кола. И до спорове се е стигало, защото се е налагало да карам, а не мога и не искам. Страх ме е, изпадам в паника. Обожавах колата си и да карам, а сега или ме кара ММ или си ходя пеша.

Момичета, искам да ви кажа само, че това оправдание "карат луди, откачени, които не знаят какво правят" е истинско, но не би трябвало да бъде мотив да не карате. Лудите пак ще си карат, дори и изряден шофьор да си пак може някой кретен да те отнесе, а не дай боже, има достатъчно случаи, в които и пешеходци отнасят. Така че не си мислете, че като не сте зад волана сте застраховани. Аз смея да кажа, че съм отличен шофьор, но и аз имам няколко леки инцидента, включително и две доста тежки катастрофи - не по моя вина. Ми гаранция няма.

Взех книжка преди 16 години и от тогава не съм шофирала.Направих опит,даже ходих на опреснителен курс-взех няколко часа кормуване преди две години,но пак ме беше  страх.На пролет мисля пак да опитам,необходимост е вече да можеш да шофираш,не само улеснение

Моята история: взех книжка преди 6 години, покарах малко и даже ми харесваше извънградското шофиране. После забременях и изведнъж ме хвана някаква паника за много неща, включително и да карам. и така до днес.
Признавам си, че никога не ми е било кой знае колко голям мерак да шофирам, но исках да имам книжка и да мога да карам, за да не завися от някого като искам да стигна от т.А до т.Б. Много съм си мислила за това. Признавам, че ми е по-лесно да ме возят, но не е удобно никак. Мислила съм си за опреснителни курсове или да сядам да карам по малко, но ме е страх сама, а на никой не му се занимава с мен.

Аз откакто родих изпитвам страх от шофиране и не се качвам. Такива страхливи сме най-опасни за останалите участници в трафика. Нали знаеш.. като те е страх от мечки не отивай в гората

Конкретно за София, аз лично не съм останала с впечатление, че мнозинството шофьори карат като луди и не знаят какво правят. Да, определено трафикът е хаотичен, особено в натоварените часове, но като цяло повечето хора карат нормално, с някои изключения. С времето се научаваш да се пазиш от такива шофьори (разбира се, не всяка ситуация зависи от теб, но дефанзивното шофиране предотвратява много ПТП-та).

Ако има нещо, което трябва да ви притеснява, то е извънградското шофиране, най-вече на магистралата, защото и малката грешка може да бъде фатална.

Темата сякаш е писана за мен 
Никога не съм искала да шофирам, но на 35 години ММ почти ме изнуди да изкарам курс. Взех книжка и се страхувах да карам, докато не се качих сама в колата и започнах да пазарувам, да ходя до село... Понаучих се и започнах да карам почти всеки ден, а когато мъжът ми отиде да работи в чужбина сякаш живеех в колата. Смятам, че станах добър шофьор, но когато и аз отидох да живея при ММ в Германия направо изпитвам ужас да карам тук. Непозната обстановка, трудно намиращи се места за паркиране, убийствен трафик и светкавично престрояващи се, пускащи мигач в процес на маневрата  Но когато се прибираме в БГ не слизам от колата, с удоволствие карам. На мен проблем ми е само чужбината 

Да си споделя и аз болката. При мен нуждата да карам кола е КРЕЩЯЩА. 2003та изкарах курса в града, в който живеем (голям град с натоварен трафик), при възможно най- некадърния инструктор на всички времена- обяснявам- за целия курс- 1 гаражно и 1 успоредно паркиране, 0 извънградско каране и 0 нощно. Повече от 3та скорост в градски условия през целия курс не вдигнах. Завършвам курса, взимам изпита и си мисля, че скоростите се сменят така - 1ва, после 2ра, 3та, 4та и накрая 5та- това добре, но също си мисля, че като намаляваме скоростта трябва отново 5та, 4та, 3та, 2ра и 1ва. Смятайте колко зле е бил моя инструктор.
Както и да е. Роди се първата дъщеря и се оправях някакси- де с дъждобрани ако вали, де с таксита и т.н. Сега, обаче, с второто е много трудно. Таткото работи в чужбина по 4-5 месеца и като го няма е кошмар. Голямата дъщеря не иска да върви на дълги разстояния. Малката е в количка не мога да взема такси... Приковани сме на кварталната площадка. Канят ни на детски партита, на рождени дни, партита и родителски срещи в детската градина.......не мога да отида. Бабите не шофират, дядовците са на небето.....
Градината на каката ми е супер далече, там няма места за паркиране, тясно е....ужас. Баба й я води с автобуса, но не искам да разчитам на нея. Да не говорим, че догодина, на рождените дни и на двете баща им се пада да не е тук, как ще се справя без кола не знам....
Иначе колата ни е автоматик, голяма, нова и..........седи в гаража. Някой шофьор със стаж сигурно ще ми каже, че съм луда- колата седи, а аз меря улиците с двойката и в студ и вятър....
Ама умирам от страх......чак ми прималява като се пробвам. Иначе ММ като кара всичко виждам- знаци, пешеходци, даже като спре по- рязко, веднага поглеждам огледалото назад...но седна ли аз.....направо ми причернява, забравям и за огледала и за знаци, страх ме е да не ударя някого, да не ожуля колата, да не предизвикам задръстване. Най- лошото е, че както не съм карала от 2003та, ако сега седна да карам и да водя голяма на градина, ще трябва да карам в най- големия трафик- 8 и 17 часа и ще трябва да се завирам в най- малките улички- точно като за начинаещ.........красота....
Такава ми е болка това шофиране, че почнах и да го сънувам и да се стряскам насън...    

Имам книжка от 2010 година. Тогава баща ми ми беше обещал неговата малка кола. Но аз не се справих с нея и така 6 години не бях карала до тази година, когато март месец си взех кола. Автоматик. Не скъпа, за да се уча спокойно и да не ме е жал за нея. В началото като започнах да карам се притеснявах на градско, а ми беше по-спокойно на извънградско. Сега е обратното - страх ме е на магистралата, а в града /София/ нямам притеснения.
ММ няма книжка, но обича да се меси и да дава съвети. В началото мислех, че е по-добре да има някой до мен, но може би зависи и от страха на този някой... Мисълта ми е, че не винаги е добър вариант да има придружител. Понякога даже вреди. А има и друго, когато свикнеш с придружител, после е много трудно да подкараш сам. Поне при мен беше така. В началото страх ме е да карам, а после страх ме е сама...
От опит казвам, колкото повече караш, толкова повече ще изчезва страха. Само практиката лекува това. Въпроса е да започнеш и да не се откзаваш. Аз съм попадала в много тъпи ситуации, но като няма кой да ти помогне, се оправяш сам! Просто нямаш друг избор  

Е, стига бе, няма нищо страшно в карането, приемете го като удоволствие.
Проблема със скоростта, може да се реши на картинг.
Мъжете сме гадни, подиграваме се, ама това си е част от удоволствието, нищо лично.

Не съм шофьор, няма книжка. Обаче, съпругът ми съвсем скоро взе книжка. Той е страхлив и притеснителен. Съветът към него беше в ненатоварени часове да шофира из уличките около дома всеки ден с или без придружител. Той взе допълнителни часове за кормуване, а след това тръгваше с колата на работа сутрин в 5   , а после в 6 , а после в 7   часа. След това започна да си позволява и в 8 , и по тъмно, и с детето и мен...   Практика явно трябва.
Успех!

Карай опреснителен курс на кола автоматик, след като и без друго сте купили такава кола. Хубавото и лесното, освен липсата на скорост,и е че няма да ти гасне на кръстовищата и няма да тръгва на заден на стръмно. И си намери инструктор , който да те подкрепи. Аз като търсех и директно казах почти същото, което ти си описала. Като попаднах на една шантава дама, която ме успокои още по телефона, разбрах че това е моя човек. И след това лека полека ще се научиш отново да караш. Успех!

Върнахте ме години назад, когато аз карах курса, инструкторката ми беше страхотна, намахана, освен, че ни научи да караме ни научи и да вярваме в себе си. Лека й пръст, не е вече между живите, но винаги ще я помня.

Всеки който се страхува от шофирането, винаги и при всяка възможност да се качва зад волана. Инструктор не може да ви научи ( опреснителни курсове - дрън дрън ). Както и кола автоматик...  Ако някои "придружител" ви дава съвет, "Това така, Това иначе..." просто му дайте волана. И го накарайте да разбере, че той вижда пътя по съвсем различен начин от начина по който Вие го виждате. Решенията на пътя трябва да се вземат от шофьора а не от спътника.

И не забравяйте, че в града се кара най-лесно  колкото и странно да ви изглежда това в момента.

btw: Шофьор съм от далечната 1987 год. ( кога станаха 30  ) Много често карам отвратително грубо, използвам речник на който стар боцман би завидил, но всеки който се е престрашил да се качи втори път при мен предпочита винаги аз да съм зад волана.

+100

+ 1 

Виждам, че моята гледна точка е спомената вече, макар и в малцинство. Ще я споделя, понеже смятам, че тя е валидна също колкото и останалите. Страхът не е непременно отказ от отговорност, може и да е съвсем осмислен и оправдан. А шофирането е най-смъртоносното занимание, което хората са практикували масово в мирно време.

Имам книжка отдавна, дори не помня откога. Имам и 5-годишен почти ежедневен стаж зад волана, директно се хвърлих на доста бърза и тежка за шофиране кола, която си купих сама (bmw от старите поколения), сама я обгрижвах по сервизи и т.н., километри изминати - много, и на градско, и извънградско. Имам и произшествия, за щастие - леки. Имам обаче и представа от тежки чрез свои близки. Мога да кажа, че съм шофьор с опит и умения, на фона на това, което виждам ежедневно по улиците.

Преди десетина години родих, настъпиха много промени в начина на живот и психиката ми. В
първите месеци след раждането съм шофирала (мъжът ми тогава имаше само книжка, никога не е карал, защото е живял в други европейски страни, в които колата не само не е необходимост, а даже е в тежест). Веднъж, когато бяхме с бебето, в един проливен дъжд одрасках колата в движение, това сякаш преля чашата. А и детето ми беше труден пасажер, не спи в кола, мрънка, поне докъм 4 години трудно пътуваше.
Някъде към края на първата година съм карала последно детето, скоро след това спрях окончателно (случваше се известно време сама да излизам с колата).

Трафикът в София и поведението на шофьорите също много се промениха за това време. Колите станаха повече, хората - още по-груби и несъобразяващи се със закона.
Пътуваме често на дълги разстояния, така че се наложи мъжът ми да си припомни как се кара и сега той е шофьорът вкъщи (първоначално се научи на моята стара кола, после купи своя), вече и неговият километраж е голям. Но и той с времето почти напълно се отказа от колата в града.
Ходим с градски транспорт, аз - основно пеша. Справяме се. Повече е нужна кола с малко бебе, но с голямо дете не е никакъв проблем да не се ползва в града.

От това, което виждам като условия за каране, а и като замърсяване, в София, не бих поощрила никого да насилва нещата, за да се качи зад волана "на всяка цена".

И аз не казвам,че всеки трябва да шофира на всяка цена.Но колата и шофирането е в днешно време е необходимост,от която трудно можеш да се откажеш!

Ето,примери много.Два пъти ми се налага да изпратя голям като обем багаж чрез куриерска фирма.И преди малко трябваше да изпратя два големи чувала.И предишния път,и сега помолих роднина да ме закара.ОК,няма проблем,свършихме работа.Но аз трябва да се обадя,да попитам може ли,защото,ако не може трябва да търся друг човек,а да не говорим,че колкото и добронамерени да са хората,почти винаги след като свършат услуга,правят неуместни изказвания.Като например "Има две коли пред тях,да запали и да си закара багажа".
Ставало е въпрос за 10мин. работа с отиване и връщане.И все пак,не ми става приятно да разбера,че са говорили така.Но са прави,това е самата истина.

Що пък трябва да е задължително да си на ръчка, за да се научиш да шофираш? Шофирането не е сменяне на скорости, а съобразяване с пътните условия. Въобще не съм съгласна. Карала съм и с ръчка и автоматик. 20 пъти по-удобен е автоматикът. И пак имаш престрояване, следене на пътните условия, включване в трафика. Автоматика не е автопилот!

SofiaBel , всичко, което ти се случва покрай това да прокараш кола е абсолютно нормално и естествено.
Притеснението ти означава, че си отговорна и искаш да си перфектна в карането, но това ще дойде съвсем естествено с опита.

Аз самата имам книжка от 95-та година, но дълго време не карах.
Трябваше да взема опреснителни курсове, когато най-сетне се сдобих с кола и причина да карам.
Беше абсолютен шок и стрес за мен. И продължи около година.
Просто бъди внимателна за всичко и не се отказвай, защото ще дойде денят, в който карането на кола ще е нещо съвсем естествено за теб. И ще стане удоволствие дори, въпреки простотиите по улиците и форсиращите коли.
Това е процес и той изисква добри умения и контрол. Просто трябва време. Винаги си казвай, че след като толкова други хора го могат, значи го можеш и ти 

Взех книжка през 2015-та, от първи път. Попаднах на страхотен инструктор, който ме научи на много неща - как да си долея течност за чистачки, как да си почистя колата от сняг, как да карам на магистрала, как да съм плавна в движенията си, как да паркирам в подземен паркинг и още и още. Бях много ентусиазирана в началото, но ММ ми попари ентусиазма. Исках да карам, а той твърдеше, че начинаещите като мен трябва в началото да са само с придружител. На два пъти се опитах да паркирам сама още в началото и започна да ми се меси и това тотално ме отказа. След няколко месеца пак започнах да се опитвам да карам из града, за съжаление тогава ни блъснаха много лошо. Бутнаха ни отзад, колата поднесе, завъртя се. От крайна дясна стигнахме до крайна лява лента на голям и натоварен булевард, изкъртихме мантинела. На нас нищо ни нямаше, и четиримата бяхме обезопасени, но колата се потроши. От тогава не мога и не мога да карам в града. Ужасявам се просто.  Обаче усещам нужда, сега разчитам на мъжа ми да ме закара - на лекар, на рожден ден. Нашата кола е от дългите, почти 5 мерта е, и е трудна за маневри. Обмислям да си взема една малка трошка и да започна в началото сама и около нас и полека лека да рзширявам периметъра.

Напълно подкрепям мнението, че в града е далеч по - добре за по - пресни шофьори. Както и това от момента, в който вземеш книжка да се качиш да караш (препоръчително сам). Започнах курсовете на 17г. и 9м., на 18 взех книжката и месец след това колата. Вече 8 години не съм слизала от нея ежедневно. Първата ми количка беше малка, евтинка да не ме е яд като я драсна. Ходех на училище с нея (в центъра, тесни улички и много коли) и така се научих на всякакви видове паркиране (от успоредното ме беше най - страх, сега го правя и със затворени очи). После когато започнах да работя се налагаше по цял ден да шофирам в едни от най - натоварените квартали на София. Не знам, но аз лично никога не съм се страхувала, колата винаги съм я чувствала като част от себе си. Карала съм и малки коли, но голямата си кола не бих заменила за малка (въпрос на усещане и предпочитание). Мъжа ми също шофира много и понякога (вече като шофьор със стаж) ми изправя косите (а а аз не съм от бавно шофиращите по принцип), но това си е явление при масата от шофьорите, когато се возят при друг човек. Наистина София е трудна за по - зелените шофьори и тези, които идват от по - малките градове и не са свикнали на обема от трафик. Аз примерно в по - малък град се напрягам повече и съм постоянно нащрек, в сравнение със София. По магистрала обожавам да шофирам, особено на автопилот. Автоматика го признавам единствено в градски условия на задръствания, иначе предпочитам ръчката (това си е до усещане и предпочитания вече). Според мен в момента и инструкторите са частично виновни, защото не ми се струва нормално да учиш някого да шофира със скорост не по - висока от 20км. в час. И когато този човек вземе книжка и се пусне по някой по - натоварен булевард се получава едно "шашкане" и от там се поражда страха от шофиране. Така че съвета ми към всички е - визмайте книжките и се качвайте смело да карате. Всеки се научава с времето, просто тренинг трябва, внимателно докато свикнете и опознаете автомобила и възможностите си.  

Крис, от моята партия си. И аз мразя малките коли, карам голяма и не бих сменила за калинка. И аз като започнах да карам седнах веднага и сама, никой не ми е държал ръчичката. За две седмици свикнах и започнах да се вра из най-гадните места във Варна - уличките около Колхозния и зад Казабланка. Варненци знаят за какво иде реч. Помогни си сам за да ти помогне и Господ, дето има една приказка

Направо паднах като четях постове за тъпи инструктори. Момичета, сега има такова изобилие от фирми, ами поразпитайте преди да започнете курса, потърсете отзиви в нета, изберете си добър инструктор. Те кретените не остават за дълго скрити, веднага ги нареждат по форумите.


С извинение, но постъпката му е много грозна. Нищо срещу мъжа ти, но това е умишлено насаждане на комплекси и страх, без капка мисъл за бъдещето. Колата вече е необходимост.

Имам книжка от 6 години. Навъртяните километри са ми срамно малко за този период. От скоро имам собствена кола и ставам все по-уверена. Преди карах семейната кола много рядко.
В началото си спомням как започваха да ми треперят краката на педалите от стрес До скоро изпадах в ужас, че ще се наложи да карам на другия ден. Цяла нощ обмислям от къде ще мина и какво ще правя.
Аз лично съм много по-спокойна, когато съм сама в колата.Мъжът ми не вика, но пак ми е по-изнервено, когато е с мен. Налага се да карам децата си, което също е притеснително за неопитен шофьор. Преди няколко месеца се наложи сама да карам децата от София до Пловдив, доста ми беше притеснено, но се справих. Мъжът ми беше в друга кола, караше след мен, но аз все пак си карах сама.
От своя опит мога да препоръчам да започнеш да караш в ненатоварено време, примерно вечер. Като начало може да е кратък и познат маршрут. Аз така в началото карах от Младост 2 до Бизнес парка предимно вечер и рано сутрин, понеже работех нощни смени. И си прецени дали сама ти е по-спокойно или с някой друг. Може просто да се упражняваш, за да свикнеш с колата. След време започваш да караш и в натоварено време и в час пик и ще свикнеш.
Истината е , че инциденти се случват. Карай внимателно, съобразявай се с писаните и неписаните правила по улицата и нещата ще се получат!

Вярно е, че има прекалено много коли по улицата вече, но не на всички им е възможно да използват градски транспорт. Ние живеем прекалено далеч от работа и детска градина (близо 20 км)и ми се налага да ходя да взимам баткото от градина с малкото бебе. Няма как да тръгна да сменям поне 2-3 вида транспорт на отиване (и толкова на връщане), докато стигна до Младост и да се прибера най-рано в 21 вечерта.

Ами досети се! Ако се учиш да караш на автоматик, след година няма да можеш да подкараш кола с ръчни скорости. Обратното обаче не е в сила.  


Удобен за теб, на мен ми пречи - примерно невъзможноста да държиш високи обороти при ниска скорост, контрола върху самата кола и т.н. И ред други неща.


Недей моля те! Навирането в улиците около пазара не изисква никакви умения. Там средната скорост е 10 км. в час и просто няма какво да объркаш. А и да объркаш - спираш с 20 см спирачен път. Паркирането в тези райони обаче изисква умения.

п.с. Във Варна е "забавно" да караш по Девня, където обстановката се променя 3 пъти за 10 сек. 

Хехех, HighSpeed не сме много такива...  ММ специално се е научил - седне ли при мен да се вози трае и не мрънка. То няма за какво де, ама хич не е от тези, които ще седят, ще ми суфлират и ще ми обясняват къде колко греша. Даже когато си взех първото BMW и се научих как да се поднасям в завоите направо му изправях косата (той кола със задно предаване не беше карал също) и много ми се ядосваше.  Сега да видиш само дебне да падне снежец или да е малко мокричко и ми взима ключовете и отива да се пързаля на някой паркинг или полигон.  Най - обичам някой мъж мрънкало да седне да го возя и само да се чуди за какво да прави забележки.  А спора за автоматиците е общо взето вечен...Nazgul го е обяснил най - добре.  Да не говорим, че определени марки коли (като моята) със задно предаване зимата на автоматик е още по - трудно да държиш определени обороти, които са необходими, за да излезеш от дълбок сняг например. Но с ръка на сърцето признавам, че за задръствания са перфектни. 

И аз съм фен на ръчката, не ща автоматик.

Така е, около колхозния си е приключение да паркираш ама и карането за новак, особено с голяма кола, не е по-малко интересно. Особено като ти се наложи да завиеш на някоя теснотия. Абе, забавно си беше. Спомени, спомени...

За мен най- голямата екстра измислена в една кола е автоматика.Изключително полезно нещо.А и повечето автоматици са с опция Manual  където спокойно може да се сменя скороста и ръчно.С времето когато свикнеш обаче да караш автоматик, се отвиква от ръчката ... Като начинаещ шофьор преди години се качих на автомотик, до голяма степен ми беше много по лесно да свикна, защотото не мислех за скорости и обороти,съответно по леко ми беше в трафика и след това винаги съм търсила такъв автомобил.

За мен най-голямата екстра е хидравликата. Щото съм карала и Голф 2 с гипсирана ръка. После се родих на кола с хидравлика.

Alegria7 абсолютно е въпрос на навик и лично предпочитание. Карала съм много коли, от нормални, евтини до джипове и висок клас коли - автоматици и ръчки. Някак на ръчната скоростна кутия чувствам една абсолютна сигурност в себе си и автомобила. Да, кик-дауна на една S класа определено също ти дава сигурно усещане, не разбираш кога се сменят предавките и определено е глезотия. Всичко е до вкус. 
Хидравликата даааа...Мале, на първата ми кола (Фиатче) нямаше - ей с две ръце съм се набирала на волана. Отбелязала съм, че БМВ имат мааалко по - твърда хидравлика от другите марки (Ауди, и Мерцедес), а Range Rover Sport е с перфектна хидравлика, като за един пръст, въпреки размерите и тонажа на това чудовище (и много любим джип). 

Хаха да и ти си права   това го бях забравила.Но като цяло, тази тема ме върна в годините когато се учих да карам и си спомням, че на мен страха ми беше да не загася колата,да не би да не мога да тръгна и т.н и за това моя проблем си го реших с автоматика.

Но ако не беше минала по най-малкото съпротивление, сега нямаше да си помислиш да караш с автоматична скоростна кутия.  Между другото пожелавам ти никога да не ти се наложи да измъкваш затънала в сняг кола с автоматична безстепенна скоростна кутия


Пропусна климатика....

Каквото и да говорим има много екстри , които са необходими, но всеки според възможностите и нуждите си.Моят съвет към начинаещите "изплашени" шофьори е преди всичко е да се престрашат да карат, да имат самочувствие, но да бъдат внимателни.Да разберат какво толкова ги плаши и да се опитат да се справят с конкретния проблем.В днешно време колата е по скоро необходимост , отколкото прищявка.Но всичко става с опит и след време навик.

Мразя го от дън душа. Влияе ми на оборотите.

Милиони хора в света карат ежедневно коли с автоматични скорости и не знаят какво е съединител. В Щатите и Канада е зор да намериш рент-а-кар с ръчни, почти не съществува.

Аз да попитам по-умелите шофьори в началото случвало ли ви се е да не можете да се концентрирате над пътя? Мен специално за това ме е страх от шофирането защото се отвличам много лесно и не винаги успявам да следя обтсановката. Докато погледна в огледалото за задно да проследя какво става отзад и хоп, някой решава да се набута ред мен в последния момент.....
Не знам, много се заблявам  и ме е срах от това, при положение, че движението е толкова натоварено, за части от секундата може да се промени всичко.
Ами знаците, кога да успея да ги видя  като следя кой какво прави пред мен и зад мен в натоварения трафик

Как успявате да си запазите вниманието в пътя и всички наоколо??
 .....  Отчаяна съм, че никога няма да се науча да шофирам качествено.

И да ми се е случвало, не се сещам. Сякаш сега, когато всичко ми е станало навик повече се отплесвам.


Не "може" ами баш за толкова се променя всичко около теб и то постоянно. Аз имам навик да поглеждам много често в огледалата и постепенно някак се получава така, че подсъзнателно знаеш кой е зад теб, около теб, на какво разстояние са другите. Даже ми се е случвало да погледна в огледалото и преди да осмисля ситуацията вече да знам, че нещо не е наред, че колата, карала досега зад мен, вече я няма. И веднага започвам да следя с повишено внимание и да я търся къде е, защото кола току тъй не изчезва и е твърде вероятно да е в мъртвата ми точка.

С времето се получава. Поне при повечето хора де. Изключвам тези единици, които са пълна трагедия и няма да станат шофьори и до второ пришествие, ако ще да карат по 20 часа в денонощието. Познавам и такива.


Ако караш в един район, т.е. предимно в един град, няма нужда да ги гледаш постоянно, ти ги научаваш след второ-трето минаване оттам. И ще видиш как като махнат някой знак или сложат нов то от само себе си ти се набива на очи.

Аз се опитвам да разбера дали с всички е така в началото и дали вниманието е нещо което се развива с времето. Или е нещо което или го можеш, или не го можеш. За да разбера ще ме бъде ли като шофьор   Защото точно това ми куца в момента и ме е страх, че съм заплаха за себе си и за другите.


Иначе в началото най-трудно ми беше овладяването на колата. Отне ми цял курс, за да започна що годе да се оправям и честно казано изобщо не бях наблягала на вниманието в пътната обстановка. Докато се науча кога да сменям скоростите и как да тръгна на стръмно и то курсът свърши .....Инструкторът ми срина тотално самочувствието и за жалост нямаше как да го сменя (малък град, другите бяха още по-некъдърни, а и само моят не го бяха хващали в схеми за купуване на книжки).  
И така, за концентрацията и вниманието ми остана сама да се уча, Което е много опасно според мен   И от там идва целият страх

Просто сведи рисковете до минимум, което значи да започнеш да караш и да "тренираш вниманието" в ненатоварени часове и по спокойни улици. Сама казваш, че си в малък град, не би трябвало да е проблем.

Карах курсовете в малък град.
Сега дори не съм в България, а движението в града в който живея е сравнително натоварено почти по всяко време на деня 

А там, където си, няма ли възможност за малко опреснителни часове с тамошен инструктор?

И аз съм като HighSpeed по отношение на вниманието. Преди като пресен шофьор постоянно зяпах огледалата и се оглеждах. Сега някои сутрини или вечер след работа се хващам, че шофирам абсолютно като по инерция и изобщо не осмислям това, което правя, а си карам по default. А за бутането - това е положението в големите градове. Всяка удобна "дупка" в колоната от коли трябва да се заеме...

Егати логиката - караш автоматик и едва ли не, не си шофьор абсурдно твърдение! Шофирането не е сменяне на скорости. Шофирането е умение да преценяваш трафика, да се съобразяваш с другите участници, да бъдеш внимателен и спокоен. Не ръчката или автоматика те правят шофьор, това само информативно, за тези, които смятат себе си за големи шофьори, понеже сменят скорости. Мога да карам и по двата варианта, но предпочитам автоматика.

Къде някой е казал, че хората, които предпочитат автоматик не са шофьори? Всичко е въпрос на лично предпочитание и желание. Факт е, че след години каране на автоматик е по - трудно да се върнеш към ръчни скорости (навик, три педала...), а обратното не е така - винаги можеш от ръчната скоростна кутия да преминеш към автоматичната.  Може би има причина курсовете да се провеждат на автомобили с ръчни скорости основно. 

Както казах, това е така в България, където доскоро автоматиците бяха непознати, а в други, по-големи части на света, не е така.

Преди е било така, сега не е. Там където си карах курса половината бяха на автоматик. Аз карах и на двете, за да имам представа и от двата вида шофиране, но автоматиците масово навлизат в школите.

Да, сигурно и ето резултат:

"Курсистите изкарали курса за категория „В” на автомобил с автоматична скоростна кутия, взимат книжка, която им дава право да управляват само автомобил с автоматична скоростна кутия."

Просто си направих лична справка за себе си....
Иначе автоматик в БГ - майка ми шофираше Рено 5 автоматик още през далечната 92г. В крайна сметка се отказа и го продадохме, защото не можеше да търпи автоматика и се завърна към ръчните скорости. Лично предпочитание 

Между другото и това не е вярно. С едно момче от курса си взимахме заедно книжките, той караше автоматик. В КАТ си гледахме книжките, защото ми стана любопитно, как ще бъде обозначено, че може да кара само автоматик. Е познай - разлика в книжките, няма абсолютно никаква. Питахме едно ченге, каза, че няма как да обозначат разликата. В крайна сметка, той сега кара и автоматик за лични нужди и с ръчка за служебни.

Щом на някои хора им е по - комфротно да шофират автоматици, от една страна е добре, че са започнали да правят курсове и на такива. Но за мен лично човек, учил се на автоматик и после качен на автомобил с ръчни скорости (в живота всичко се случва) ще бъде опасен за себе си и за околните, да не говорим колко безотговорно би било подобно нещо. 

ПП:

ЗБЛД се изписват с кодове и имат следните значения:
10.02. Превозни средства без педал за съединителя (или ръчно задействан лост за категория А или А1)
15.03. Автоматичен съединител
До колкото прочетох е правило от 2012г.

Има разбира се, но цените за един час са прекалени. Ако наистина не се справям го обмислям като вариант в бъдеще, когато имам финансова възможност.
Но като цяло шофирането извън България няма нищо общо с това в България. Просто всичко е улеснено и всичко си е не място. Ако си бях у дома сигурно вечче да съм зарязала каузата. Просто липсата на знаци, на маркировка, на обозначения не улесняват ситуацията.

На книжките е обозначено с код, че шоьорът има право да кара автоматик. Не знам що за ченге не е информирано по въпроса.....
Докато аз карах курсовете се качих и на автоматик и според мен това дава възможност да се следи ситуацията по-внимателно. За начинаещ шофьор разликата е огномна. За шофор свикнал на ръчни скорости автоматикът е просто улеснение. Важното е, че вече се е научил как да си следи пътя. Масово новите модели коли се произвеждат само с автоматични скорости. Така, че ще навлиза все повече.

Това всичко го правят, но аз нарочно оставям малко дистанция пред мен защото искам да имам време за реакция ако пред мен някой набие спирачки (предвид, че съм от съвсем начинаещите). Защото после за протокола аз ще съм виновна, че не съм спазила дистанция. Но разбира се никой не мисли за това и тези зад мен си решават, че разстоянието помежду ни трбва да е 2см, а тези пред мен си решават, че щом има място за 2/3 от колата им пред мен трябва да се набутат в тази дупка, карайки ме аз да набивам спирачки.

Определено в Европейските страни нещата са къде къде по- уредени, хората карав доста по - спокойно някак. Е, разбира се имат и подходящата инфраструктура за подобен трафик. Определено ако човека се чувства разсеян от факта, че трябва да превключва скорости, то за него и околните е по - добре да избере автоматика. И по - скоро няма модел автомобил, който да излезе само като автоматик. Винаги се проектира с механична скоростна кутия, а слагат и модификация автоматик.  Ами да, с бутането е така, той знае, че ако го удариш ти ще си виновна, така че... Но пък с извинение има "шофьори", които умишлено го правят, оставяйки голяма дистанция, само и само да не им се налага да натискат спирачката, а да лазят с 20км.ч.

На задната страна на Свидетелството ти има една графа "Ограничения". Там търсете тази разлика и предупреди приятелката си, че ако я хванат в движение на ръчка с тази книжка е разнозначно да хванат неправоспособен шофьор, т.е без "книжка"

оо да. Във Варна съм се учила да карам и там карах първите 2 години когато взех книжка. Голяма школа е този град с тесни улици и паркирали навсякъде коли.
От 9 месеца имам голяма кола, която няма сензори. В началото ми беше трудно да свикна с размерите и. Но за магистрала е несравнима.

Здравей!
Мога да ти кажа само следното-ако те е страх по-добре не се качвай на кола. Да, звучи крайно, но е така.
Много исках да стана шофьор. Имам книжка от някъде 5 години. Взех я от 3-я път, с 300 зора. Не съм зле, но определено не се чувствам и уверена. Понякога се справям много добре, друг път-не чак толкова. Паниката и страха при мен оказваха влияние, и каквото и да правиш, ако тях не премахнеш/което е много трудно, да не кажа,че щом принципно си те е страх и си паника, едва ли някога ще го постигнеш/ ще ти бъде винаги трудно.
Аз съм скована като седна да карам, това,че трябва да гледам за милиони неща ме притеснява.
Неспокойна съм, не знам и тия, които карат по улиците колко са добри шофьори, защото съм виждала доста неадекватни изпълнения.
Не съм се качвала на кола от поне 2 години, а няма и да се кача скоро. Не чувствам необходимост, нито пък желание. Не смятам, че съм достатъчно сигурна като шофьор и предпочитам да ми е мирна главата, да пазя и себе си и другите.
Мислех да карам също опреснителни, ама след като вече не живея в София и категорично отказвам да карам там/причините са многобройни/, прецених,че няма смисъл.
Предпочитам да не карам, щом ме е страх. По-добре да си го спестя.
Ако си твърдо решена,ще трябва да намериш начин да победиш страха, но това става с много опит.
Дано успееш! Аз засега не съм, и си знам, че от мен шофьор няма да излезе. Сега книжката ми стои в джоба и така. Просто страха е това, което ни пречи. Не съм го преодоляла, макар да съм  имала моменти, в които съм карала доста добре, била съм уверена и спокойна.
За себе си взех решение да не шофирам, засега. Аз обаче нямам нито желание, нито пък огромна необходимост.
Смятам обаче, че един човек за да излезе на пътя трябва да е много добър шофьор,защото е отговорен и за себе си и за другите хора.Аз не съм такава и си преценявам трезво въможностите.Не е за мен това нещо.
Не казвам, сега да се откажеш разбира се,просто те съветвам да помислиш над тези неща.

Още един фен на ръчките,автобус не ми се кара.
Изкарах курса на 17 год..Имам солиден градски стаж,не обичам да карам извънградско,скучно ми е.Няма я динамиката на града.Страх се преодолява само с практика и то сам.

Как се става много добър шофьор, без да излизаш на пътя? 

Иначе, ако човек има такъв патологичен страх, наистина по-добре да не шофира.

Не си разбрала правилно или аз така съм го казала.Имам предвид,че започнеш ли да караш всекидневно и постоянно,трябва да си добър шофьор,уверен,или поне да не те е страх най-малкото.Психологическата бариера е мн.важна.Да,с времето ставаш добър и с практиката.Но...когато те е страх още в началото това после в повечето случаи си остава така.Ако изпитваш такъв страх и имаш ситуации като на авторката и всеки път ти е напрегнато и дискомфортно,по-добре е да не караш.За себе си предпочитам да не си го причинявам.Сега,важни са к мотивите,доколко ги има и доколко силни са.При мен отсъстват и не желая да поема такава отговорност.По-добре,отколкото да си докарам беля недай си Боже.Това е сериозно,а наблюдавам,че сульо и пульо се качва на кола и си правят каквото си искат,не е шега работа.
То е ясно,че научени не се раждаме,но когато човек е притеснителен,скован и го е страх по-добре е да не се наема.Говоря само и единствено от своя гледна точка.

Съгласна съм и не подкрепям твърдението, че от всеки може да стане шофьор. Наистина някои хора - било то поради когнитивни или психологически причини - са опасни за себе си и за околните зад волана (за съжаление, повечето от тях не си дават сметка, че са такива).

Според мен страхът ви от шофиране е вторичен, т.е. има първопричина от друго естество, която , ако се премахне, ще изчезне и този страх. Ако ви е важно да шофирате, посъветвайте се с психотерапевт. Аз имам страх от летене, който съществува от 5-6 години, преди това никога не го е имало и няма явна причина за появата му. Аз лично си го обяснявам с необходимост да контролирам всичко, която се е появила неусетно с времето, и аз не знам кога и как. Търсете причината другаде и основно в себе си. Всичко друго са предразполагащи фактори и поводи.

Mozzie, майтап няма, точно некадърните шофьори се изживяват като богове зад волана. Нагледала съм се на такива. Така че такива, които си дават реална сметка за възможностите си и премислят дали изобщо трябва да излизат по улиците с кола, за мен са едни гърди напред пред тия, които са се качили на кола и фучат безумно навсякъде. Поне на първите им личи, че имат мозъчна дейност.

Абсолютно....за съжаление ми се струва напоследък, че по улиците преобладават именно тези, които се изживяват като богове (да не коментирам шофиращите скъпи коли за стотици хиляди), а реално страшно много надцценяват собствените си възможности и тези на автомобила си. Едни коли ускоряват по - бързо, други по - бавно, трети са силни когато са във високи обороти (както е моята, тя набира по - бавно, но засили ли се няма спирка). Аз си знам възможностите на колата, познавам я до болка и знам във всяка ситуация до колко мога да се простирам откъм скорост, габарити и т.н. Но това се научава с практиката. Аз също правя евала на хора, които са признали пред себе си, че явно шофьори няма да бъдат и не рискуват както своя, така и на останалите участници в движението живот. Човек не може да го бива във всичко. 

Незнам обаче прекалено много приказки и анализиране до нищо не водят.Тези които искат да се научат да карат и имат необходимост от това, вместо денонощно да се чудят и маят колко е страшно, нека да излязат някъде където няма много движение с приятелка, мъжа си , гаджето, любовника или комшията.Да се запознаят с автомобила, да покарат малко да видят, че всъщност когато караш бавно и внимателно няма нищо страшно.И така малко по малко да започнат да се включват в трафика.Което не им е ясно да питат.И аз много се чудих и маях и работата стана, когато си взех първата кола и трябваше сама да я докарам от друг град.Преди това бях карала чужди коли, но все с някой и живеех в същия страх и ужас, щом станеше въпрос за шофиране.Ако найстина осъзнавате и имате необходимост ще се научите.Аз пътувам много и от както съм шофоьор не само по документи се родих.Преди това беше ужас, таксита, автобуси , все някой да чакам да дойде да ме вземе и да се съобразявам.
А за некадърните шофьори  (най-често един тип момченца с определен тип и марка автомобили) които се изживяват като съзтезатели, рискуващи своя живот и на околните, изпреварващи без капка страх и каращи без акъл , направо нямам коментар.Иде ми като видя такъв да го замеря с една бутилка през прозореца 

И аз,ако опитам отново-ще е на автоматик.Тази смяна на скоростите,ме разконцентрира допълнително.Вместо да си гледам пътя,аз мисля кога да сменя скоростите,не винаги преценявам правилно и започва едно придърпване,случвало се е да ми гасне на кръстовище даже  (не се съм се пробвала да карам повече след тази  ситуация)С други думи,за съвсем начинаещ,със страх от шофиране е подходящ вариант според мен-или поне за моят случай.

Съгласна съм с мнението. Не е опрял ножа до кокала и когато наистина не се налага да се шофира, само се отлага с времето.
Момичета, страшен е само страха  - както се казва в една мисъл.
.

Съгласна съм обаче с нещо-когато си сам е най-добре.Някак се стягаш и се мобилизираш,разчиташ на себе си.В редките случаи,когато съм шофирала сама съм забелязала,че се оправям най-добре,и противно на очакванията съм по-спокойна.

Аз бях по същия начин.След автомата се родих.Много е удобно.Всеки сам преценява за себе си, не случайно има много модели, марки и модификации коли.
Miss Bingley и за мен беше това начина да преборя страха и да се почувствам шофьор, когато карах дълго разстояние сама.Но в крайна сметка , ако някой найстина изпитва ужас и несигурност, като за начало няма лошо и с някой близък човек да пробва.

И какво като е изгаснала? Палиш и тръгваш...

Паля,ама като се панирам-подпомогната от услужливи колеги,свиркащи отзад и ми идва по-скоро да сляза от колата.А като си паниран и "паленето" не става от първият път обикновенно,ами най-малкото поне още веднъж ти гасне колата Не се оправям със скоростите аз,не че има гаранция че със автоматика ще се справям по-добре,но е по-добрият вариант-поне ще съм опитала,иначе и  следващите 16 години ще разчитам да ме возят само.

Мани, мани. Аз карам и мотор лятото и заради едни такива идиоти като описаните от теб /ама на две гуми, а не на четири/ някой супер изнервен ме замери с чаша докато минавах по улицата! Как не се пребихме с мъжа ми не знам.