Страх от шофиране!

И даже човека ми вика "Аз мислех,че ще дойдеш с кола"  , казвам аз не шофирам,не мога,а той "Няма не можеш,желание трябва".Ходи обяснявай,че не е въпрос само на желание ... Или пък е ..?!

Здравейте! Нямам представа дали е пускана подобна тема, нова съм тук. Става въпрос за страха от шофиране! От около месец ходя на опреснителни тук, в София. Инструкторът е свестен, младо момче, опитва се да ме предразполага, но аз дни преди самия час почвам да треперя от нерви и да се притеснявам. Колата рядко ми гасне, напоследък дори нямам подобни проблеми. Със скоростния лост мисля, че се справям добре, но сърцето ми е свито. не смея да натисна газта. Карам с 30 и инструкторът все ме соли за това, но знам, че е прав. Някой имал ли е подобен проблем? Мъжът ми е страхлив и освен на полигон и извънградско в провинцията, не ме пуска да шофирам на друго място в негово присъствие. Мислех, че проблемът е в двата крака и трите педала, затова взехме автоматик. Но проблемът си остава. Нямам усещането да владея колата. Това много ме притеснява.  Търся психологическата и физическата помощ на някоя жена, която е имала подобни проблеми. Да шофирам е мечтата ми от 18 годишна. Изкарах книжка тогава и вече 17 год не съм шофирала.

Този "синдром" се появява основно при хора, които имат голяма пауза между изкарването на книжка и започването да шофират. Колкото по-рано се случи, толкова по-естествено приемат шофирането.

Mozzie,много точно си го казала!

Липса на мотивация да преодолея страха и да поема отговорност!Точно така е!Искам да има някой да ме вози,но не защото аз нямам желание да карам,а защото така е по-лесно.Няма да ми се налага да се напрягам.А колко пъти съм си представяла как излизам сама с колата,возя се насам-натам и слушам музика.

Ами и аз мисля, че не е въпрос само на желание, но и усилие и чувство за комфорт.
За мен винаги има страх в днешни времена гледайки какво се случва по пътищата и мисля, че точно това е притеснението на всички, които го имат, а не в собствените сили и възможности.
Аз съм от хората, на които инструктора каза, че ще стане работата още при първото ми качване в колата. Вземах книжка, а кола си купих още преди да е готова. Щом книжката се озова в ръцете ми седнах и не станах от колата. Карала съм навсякъде и по всяко време... е, така си мислех. Страх не съм имала като знам, че мога да карам, а в какво се изразява мога: имам преценка как да реагирам в една ситуация, познавам си колата и в главата ми е запаметено всичко като смяна на скорост, къде отпуска съединителя, пускане на мигач, пътни правила... и всичко, което се прави механично и за което не мислиш. Имаш само да си гледаш пътя. Е, да ама не... дойдох да живея във Варна и представите ми рухнаха. Не ме е страх да карам, знам какво мога и какво не мога, спокоен шофъор съм и не си давам излишно напрежение, нооооо ме е страх от всички тук. Гледайки как карат, гледайки по-точно как не могат да карат и ме е страх. Страх ме е как някой наистина не знае къде се намира и какво прави. Тук вече става неприятно, защото освен това което ти е нужно да шофираш идва и момента да се пазиш от всички останали и реакциите ти да са бързи и очаквани във всеки един момент. С колата няма какво да не свикнеш като педали, скорости, габарити...
Какво правя и до ден днешен като опита ми с шофиране във Варна е 5 години, е да гледам всяка една нелепа и опасна ситуация, която се разиграва пред мен и си я обмислям. Така ми остава в главата, мисля как аз бих реагирала и съответно дали наистина е правилно и така с времето просто ти остава като механична реакция, защото е разиграно милион пъти.
В София (откъдето видях, че си) трафика е още по-ужасен, но нашрек и смело.
Аз съм от Велико Търново и мога да кажа, че не е само въпрос в трафика, а и в хората. Там на тесни баири се разминаваш без проблем с усмивка, а тук на 3лентов булевард се блъскат две коли... Много повече си вярват хората, колите са много и стават задръствания, всеки се изнервя, половината не могат да карат като не знаят правилата за движение, тези които ги знаят пък ги нарушават постоянно с цел да стигнат 2 минути по-рано...
Смело мога да кажа, че шофирането ми е страст и ме отпуска, правя нещо приятно и не натоварващо за мен, чувствам се ок и наистина мога и да си почина докато го правя колкото и странно да звучи, но не и тук както и в големите градове. Тук се нагаждам според ситуацията, внимавам аз заради другите, за да стигна цяла и невредима както аз така и детето ми.
Дай си сметка, че другите не правят нещо повече от теб и страха само пречи и може единствено да ти изиграе лоша шега и да ти навреди. Спокойна сядаш, тръгваш от точка А до точка Б както са ти казали и просто внимаваш в какви ситуации попадаш. Не обръщаш внимание, че някой ти свирнал, решил е да се направи на нещо, което всъщност е нищо и гледаш просто да не ти наруши правата, когато вече наистина трябва да реагираш. Оглеждай ситуацията, премисляй я и мисли как да се пазиш, а не толкова дали сега ще одраскаш колата като паркираш или смени ли скоростта. С последните ще свикнеш и ще става несъзнателно, а първото трябва да възпиташ в себе си, за да ти даде спокойствие и увереност.