Истината за Дядо Коледа

Считам, че от голямо значение по този въпрос е възрастта на отделното дете, затова е трудно да генерализираме.

Tи, това.. сериозно ли?!

 

пп. До към 5-6годишна възраст не става въпрос нито за родителите, нито за газираните напитки..

А за удовлетвореността, че добрият старец е донесъл подарък и на него, детето. Това е още една допълнителна радост, която повдига самочувствието и самоувереността му, прави го още по-специален, голям, добър, умен, силен.. Не развива креативността му, разбира се, но е хубава основа за дуализма и основните му принципи. Важни в детството.

Никога не съм я насърчавала да вярва в ДК.Винаги съм обяснявала,че не съществува и тя знае,че не съществува.Подаръците ги купуваме ние и ДК в градината е обикновен човек,преоблечен като ДК.За мен ДК измества фокуса от същинският и важен празник-Рождество Христово.

Не го насърчавам да вярва в Дядо Коледа, но детето си вярва. Защо ми е да му казвам истината и да му развалям празника? Твоето дете виждам в лентичката, че е на 2 години и половина. Защо бързаш да му казваш още от сега... не че ще разбере на тая възраст като му кажеш, най-много да ти се разсърди. Едва ли някой лъже децата си, че има Дядо Коледа, за да си казва колко са сладки...това пък откъде го измисли? Но ако се разровиш в старите теми тук, ще видиш че има майки, които бързат да уведомят детето, че те са купили подаръка, за да не дават кредит на някакъв си там старец, а на тях. Не им пука колко нещастни ще са децата им, важното е да се знае на кой се дължи благодарност. Не мисля, че се уважава личността на детето, като му се каже истина, за която не е дорасло. Мисля, че детето се лишава донякъде от магията на Коледа. Празникът може да е прекрасен, но с Дядо Коледа е още по-интересен.

Травма от не поддържането на илюзията за ДК  Кажи,че се шегуваш
Дъщеря ми прие съвсем нормално нещата.Не е имало драми.За какво да ми се сърди,че няма ДК ли 
То по същата логика ще има травма като след време разбере,че съм я лъгала,че има ДК

Не мога да схвана коя и каква е логиката..  Но и не се наемам да обяснявам на един възрастен каква е разликата между понятията измама, лъжа, мит, легенда, предание, приказка, художествена измислица..

Приказки не разказваш ли на детето си? Или.. само действителни случаи?

Е приказката за Червената Шапчица, от 1-во л. ед. ч ли я разказваме?

Обясняваме ли, че вълците наистина, ама наистина говорят, ходят на два крака и обуват панталон с тиранти, както в илюстрациите на приказката?

Няма нито ден, в който да съм лъгала Фръцлите си, че ДК съществува. Не украсяваме елхи, не купуваме подаръци за Коледа. Пращам новогодишни картички.

Не твърдя, че моят начин на възпитание е най-правилният и че трябва всички да постъпват като мен. Но за моето семейство честността е от огромно значение. Щом очаквам децата ми да казват истината, трябва да го правя и аз.

Нямате елха, няма подаръци за децата?!...горките те. Разказват ли какви подаръци са получили приятелите им на Коледа? Как се чувстват когато след Нова Година приятелчетата им казват какво те са намерили под елхата?
Честността няма нищо обхо с елхи и подаръци. Не знам за деца, които не обичат да украсяват елха с шарени играчки и гирлянди. В случая няма значение какво символизира елхата, истинска или изкуствена. Не бих отнела на децата си удоволствието да украсяват елха.

Добре, че едната украсена елха, веднъж годишно определя дали децата са щастливи или не.

Трябва ли да съжалявам дъщерите си, задето не получават подаръци на Рош Хашана? В града ни живеят огромен брой евреи. След празничните дни, еврейчетата имат разкази за трапези, изобилие и украси.

А трябва ли да съжалявам Фръцлите, когато други деца са празнували рождения си ден и могат да разказват за получените подаръци?

Не сме вярващи и не отбелязваме религиозни празници. Не виждам и смисъл от разточителството около Коледа (освен за икономиката).

Децата ми получават всичко, от което имат нужда и много неща, които не са нужни, а са чиста глезотия.

Но най-важното е, че Фръцлите имат стабилно семейство и любящи родители, живеещи в хармония. Защото това е, което се помни. Това изгражда Човеци. А не някакви украси и подаръци от "дядовци коледовци".

Дъщеря ми е 1 клас и все още вярва в Дядо Коледа .
Много деца и казаха ,че не съществува Дядо Коледа и феята на зъбките.
Тя обаче си вярва.На този етап я оставям да вярва в него.Достатъчно ще бъде в света на възрастните.
Другата година сигурно вече ще знае .
Всяка година му оставя сладки и е толкова щастлива.На мене повече не ми трябва .
Почти съм сигурно ,че дълбоко в нея знае че е измислица

Децата имат нужда от вълшебства. Моментът, в който разберат, че такива не съществуват, бележи края на детството.
Всеки родител решава сам за себе си кога ще сложи този край. За мен най-подходящият момент е, когато детето тръгне на училище и вълшебствата се заменят с чудесата на науката. Важно е да се уцели точният момент, защото ако се избърза или закъснее, детето ще страда повече.

Моите са на 7,5 год и вярват, което аз всячески се старая да насърчавам. На мен самата ми е приятно да си мисля за дядо Коледа като за нещо истинско. Може да е инфантилно, но за мен това е част от магията на Коледа. А всеки (още повече децата) има нужда от малко вълшебство в живота си. И не виждам нищо лошо в това вярата да се поддържа колкото се може по-дълго. Никога няма да им кажа в прав текст (ако ще да станат и на 20 год), че дядо Коледа не съществува. Когато някое друго дете им го каже обяснявам, че за теб той съществува докато вярваш в него. Вярват също и във феята на зъбките и във Великденския заек. 

Значи моето още не е свършило. 

Само да не те изненадат след време и да ти кажат, че липсата на елха не им се е отразило по начина, по който си очаквала.

Обожавам момента, когато всички се втурваме към елхата. Никой не казва това от мен, топва от теб, винаги се изненадваме, винаги се радваме. Обичам я тази магия, не само заради подаръците. И аз смятам, че трябва да се избере най-точни момент, в който да се каже на децата кой оставя подаръците. Но докато мога, ще насърчавам да вярва в това. И това няма нищо лошо с лъжата. Не съм травмирана от това, че родителите ми много дълго време много красиво и хитро ме караха да вярвам в Дядо Коледа.

Не съм насърчавала сина ми нито да вярва, нито да не вярва.
Сега е на седем години и половина и отдавна в обкръжението му се носят "легенди",
че дядо Коледа не съществува.

От последната година в детската градина ми задава този въпрос,
но аз се усмихвах само и не му давах конкретен отговор.

Обаче, тази година вълненията около тази тема зачестиха,
и съответно и въпросите зачестиха.
На неговите въпроси, отговорих с въпроси,
как мисли той, как си обяснява нещата
и стигна сам до извода.

Не мисля, че щях да постъпя правилно, ако на засилените му подозрения и прозрения,
бях отговорила, че не разсъждава в правилната посока и тотално се е объркал.

Аз насърчавам вярата, защото в крайна сметка днешните деца имат много малко време в което да живеят в своя си вълшебен свят и да приемат ДК, русалки, магьосници и др. като част от действителността. Реално има около 4-5 години то времето в което почнат да разбират до това в което вече спират да вярват, защото някой им е казал или защото сами стигат до този извод. И аз като  missNoir не отговарях категорично (тази година някой от детската градина и е казал, че няма ДК), защото не искам да лъжа. Помислих си, че е спряла да вярва и ми стана много тъжно, но след като се закахъри как ще оставим на ДК сладки без котката да ги изяде, разбрах, че вярата още я има. Мисля си, че поне до 7-8 годишни е хубаво да поддържаме магията.
На мен още ми е гузно, че казах на 5-годишния ми брат, че ДК не съществува. Спомням си, че беше много тъжен.

За мен няма по-прекрасен празник от Коледа и съответно по-чакан момент от годината. Това е благодарение на невероятните Коледи, които съм изкарала със семейството си като това включва Коледите когато съм вярвала в Дядо Коледа, както и тези след като съм разбрала че не съществува. Съобщи ми го най-добрата ми приятелка, прибрах се разревана вкъщи защото отказвах да повярвам, че не съществува. Преживях го като повечето деца, но това по никакъв начин не развали магията на празника за мен.

В момента съм в очакване на първото си дете и нямам търпение да поотрасне малко, за да направим всяка Коледа специална за него. И категорично смятам, че никое дете не заслужава да бъде лишено от магията на Коледа (изобщо не визирам само подаръците). Даже е доста коравосърдечно от страна на родителите му по мое мнение.

Що се отнася до аргументите за заблудите, това са пълни глупости. Същото е и с приказките - всички тези неща насърчават фантазията и креативността на децата за много години напред. Обратното ги прави студени и безсърдечни материалисти. Естествено, това е лично мнение както и противоположните, които се изказаха по-горе.

Синът ми на две и половина вярва в ДК и само приказва за дядо Кольо - иска да е послушен, за да получи подаръци, което според мен не е лошо. Нямам намерение да му разбивам фантазиите, като порасне и започне да говори с връстниците си, сам ще разбере. Децата имат нужда от приказни персонажи, според мен.
Само дето ме кара да пиша SMS на дядо му Кольо със списък с подаръци  Едно време пишехме писма.

   1:1 е и моето мнение по темата. Това е магия и за малки, и за големи 

11 годишната ми дъщеря все още иска да оставяме мляко, меденки и морков пред вратата на Бъдни вечер. Съвсем наясно е, че няма дядо Коледа, но имам чувството, че и харесва самата илюзия, точно вълшебството всъщност я привлича.
Днес ще правим и медена къщичка на Дядо Коледа. Мислех си, че тази година самата тя ще каже, че вече не иска да я правим, но като гледам как е тръгнало, докато живее с нас всяка година ще лепим стените и ще я украсяваме.
Подаръци подаряваме само на най-близките си хора, но понеже правя много коледни сладки, на всички останали извън семейството и племенниците ми подарявам добре опаковани сладки. Няма оплаквания.

Едно към едно моето мнение! Даже се замислих какво ли да напиша и видях, че aldora го е казала най-добре.

Според мен да се лишават децата от фантазия, приказки и вълшебства и това да се нарича "честност"  е вид духовна жестокост. Както и някакво превратно разбиране на честността сама по себе си.

Как` Сийка е дала много хубаво  и правдоподобно обяснение, защо да вярват децата в добрият старец. Помня, че с брат ми седяхме до три през нощта, за да го чакаме. Естествено заспивахме, а на сутринта подаръците там и мама ни обясняваше как влязъл през прозореца, но ние сме спели. Беше отворила дори леко прозореца, за достоверност...  Мили моменти! Радвам се, че ни е позволила да вярваме! 

Да , казвам и , че има Дядо Коледа , в колкото повече добри неща вярва , колкото повече радост получава от това , значи съм спокойна.И без това в детските филмеча има толкова  насилие , че не е за разправяне,защо да и казвам , че всяко добро измислено за деца и е една лъжа

Аз още съм убедена, че има чудеса! Така, че децата ми вярват и ще се постарая да вярват още дълго в Дядо Коледа...Дано да можем скоро и да ги заведем в Лапландия. Когато му дойде времето, ще намеря начин да направя прехода между това, че Дядо Коледа носи подаръците и това, че ние ги купуваме по-плавен.

Естествено че Дядо Коледа съществува! Аз го виждам всяка година в трепета и в очите на детето си! Аз също смятам че ако разбиранията или религията ми повеляват че Дядо Коледа не съществува детето ми би било ощетено най-малкото откъм емоцията и вълненията свързани с празника.

Не го подтиквам - така да се каже - да вярва. Когато е имало по-директни въпроси за дядо Коледа, съм му казвала, че това е нещо като приказка. Скоро не е питал и не се е сещал да се поинтересува за подаръците. Иначе го ползваме като персонаж, и уж като стимул за послушание, без особен успех.  

Дъщеря ми няма още 6г. По повод дядо Коледа съм и обяснила, че който иска вярва, който иска- не вярва. Без значение дали е дете или възрастен.
Това съм и обяснила и за Боговете от различните религии.
Тя самата каза, че вярва в дядо Коледа. (иначе кой носел подаръците )
Нека сама реши до кога ще вярва в "чудеса".  

Нали знаете текста на редакционния отговор на "Ню Йорк Таймс" до малката Вирджиния, която в края на 19. век е писала писмо до редакцията, за да пита дали Дядо Коледа съществува?
За това говоря:

В този смисъл и аз - на 30 години - продължавам да вярвам в Дядо Коледа. Не във физическото съществуване на дядото, който за една нощ обикаля света и прочее, а във вълшебството, което олицетворява. И се надявам един ден детето ми да вярва по същия начин - прозаичното битие е толкова еднопланово, че ми изглежда скучно (и понякога направо безнадеждно) без щипка вълшебство и малко вяра. И да, когато един ден детето ми ме попита дали има Дядо Коледа, ще използвам горния текст като основа за отговора, който ще му дам. Няма да подклаждам илюзията за наличието на конкретна такава личност, но никога няма да разомагьосам онова, което идеята за него отразява.

Децата ми са вече много големи, но ме е яд, че навремето сама легализирах липсата на дядо Мраз (и аз и те сме израстнали с този старец и именно той все още продължава да идва вкъщи на 31.12). Та, бяха вече големи- може би малката 7-8 годишна, голямата 12-13 г. Знаех със сигурност, че вече не вярват, но пишеха  писма с желания, аз традиционно криех подаръците  някъде из стаята с елхата, те с песни, стихотворения и танци съобщаваха на дядо Мраз, че са готови за подаръците си и след това "изведнъж" те се оказваха наоколо. Въпросната година все се въртяха покрай мен и накрая директно им казах нещо от сорта: "Няма ли да излезете за малко, че дядо Мраз да донесе подаръците!". Направо ме преряза физиономията на голямата! От тази година нататък приключихме с писмата и песните, но все още подаръците са пръснати из стаята с елхата. Поддържането на една хубава илюзия за мен няма нищо общо с честността- преди мен вече има посочени начини за "измъкване" при директен въпрос, така че да не се изрича явна неистина. Сега децата ми живеят далеч от нас. Картичките и/или подаръците за рождените си дни често получават предварително заради непредвидимостта на пощенските услуги. И двете, обаче, ги отварят точно на деня! Така че подаръкът не е просто придобиване на нещо, важни са очакването,  тръпката, изненадата, специалността на момента.

Country Strong, точно този текст идвах да публикувам и аз!   

Спомням си като бях малка и нашите като ми казваха, че ще дойде дядо Коледа и ще ми донесе подаръци беше голяма радост но като разбрах, че всъщност е лъжа не ми беше никак весело. И като си спомням с другите деца от блока как се надлъгвахме на кой повече подаръци ще донесе и то не защото сме били добри и какво лудо търсене из апартаментите да намерим подаръците, направо изпадахме в истерии. Въпреки, че по време на комунизма това беше в периода на НГ а не на Коледа но аз и за Коледа получавах под елхата лакомства. Затова съм решила, че няма да си лъжа детето с ДК! Все пак смисъла на Коледа е всъщност Рождество Христово.

Не знам някой чувал ли е някоя история за това от къде идва тази традиция с подаръците и всичко останало? Аз знам, че историята идва от св.Николай, който е бил епископ. Тогава епископите са носели червени перелини. На Бъдни вечер, св.Николай е обикалял бедните къщи и е оставял за празника пред вратите на хората, храна и всичко необходимо за празничната трапеза или от каквото са имали нужда. Тогава е започнало да се носи мълва за белобрад старец в червено, който помага на бедните и болните. Ако погледнете икона на св.Николай ще видите, че е белобрад старец, изобразен в червена дреха. И в началото на миналия век създателите на Кока-Кола им е харесал персонажа на св.Николай и са създали днешния белобрад старец ДК. Също така името ДК или Санта Клаус идва от Сейнт Николас. Това е което съм чувала и се опитах да намеря и в нета някаква информация, но намерих главно в Уикипедия а там знаем, че събират инфото от "кол и въже". Ако някой има желание давам този линк: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%9A%D0 … D0%B5%D0%B4%D0%B0

Затова предпочитам това да разкажа на детето ми отколкото да го лъжа в тотални измишльотини. Св. Никола е съществувал така, че това няма да е измислица. Важното е да покажем с нашите дела на децата ни, че трябва да бъдат добри, милосърдни, великодушни... и в това се състои малка част от Рождество Христово според мен. А магията е в добрите дела!

Разбира се, че не разказвам от 1л. ед.ч. Но аз не съм нито Червената шапчица, нито вълка. Но пък и дядо Коледа не съм.. не е важно граматическото лице, а граматическото време в случая: дядо Коледа е настояща, не минала приказна история..
А вълкът в нашата книжка е гол   Ох, добре поне, че е космат!


Разбирам те. Хубаво е това   Да израснат честни, откровени и искрени. Но няма ли да е твърде силен сблъсъкът със света на възрастните, където има не само лъжа и измама и съвсем не така безобидна както дядо Коледа? Ако приемат достоверно всичко? Или само вкъщи, навън не?
Сигурна ли си, че никога, ама никога не си ги излъгала в някаква степен или че няма да ти се случи?


Имате ли си религия? Ако да, как я представяш? Като приказка, като истина.. или?

Синът ми е още малък (едва на 9 месеца), но дори и тази Коледа украсихме елхата, смятам че и без друго в днешно време децата порастват твърде рано, заобиколени от всички технологии на съвременния свят, от пошлост, от бездушие. Всяко дете има нужда да носи магията и вярата в себе си, вярвам в чудото на Коледа, смятам и детето ми да вярва, искам да разбере, че вярата, надеждата и магията са част от живота ни. А Дядо Коледа е един прекрасен персонаж, който мисля да използвам за основа на тези житейски уроци, защото мисля, че ако трябва да избирам пред това детето ми да е винаги стриктно и изрядно във всяко едно отношение и това в живота му да присъства винаги мъничко магия и голямо количество вяра и надежда, ще избера второто. Той заслужава да изживее детството си, а не на 8-9 години да порасне под влиянието на средата, в която живеем.

Децата обичат приказки и сами ги израстват. Винаги се намира начин как да се поднесе.

Лично аз не си спомням как с брат ми разбрахме, че няма Дядо Мраз; просто в един момент знаехме. И дори когато вече знаехме, че няма, приказката пак ни харесваше. Продължиха да ни оставят подаръците под елхата.

Аз се притеснявам за това как детето, което е свикнало да приема всичко, което мама и татко казват за чиста монета ще приеме факта, че за някои неща може да се лъже/увърта/крие истината? Защото за нас това е нещо маловажно и за сериозни неща може би не лъжем, но за децата това са също толкова сериозни теми като всички останали. Ще започнат да се съмняват като кажем и нещо друго следващия път или, по-лошо, ще вземат самите те да лъжат, щом е позволено... Иначе това с магията не ме притеснява ни най-малко. Смятам да си създадем традиции в семейството, които да са си "нашата магия", защото в крайна сметка за децата не е важно да са част от стадото, а да прекарат време със семейството си, да им се отдели внимание - със или без подаръци - всеки сам решава. Аз не искам да поставям фокуса върху тях, това се случва с Дядо Коледа - за децата той не е този абстрактен събирателен образ, а просто човекът с голямата торба, някои дори ги е страх от него...

Радостта от чакането на подаръците от дядо Коледа не може да се сравни с яда, който изпитах към родителите си, когато разбрах, че няма ДК. Толкова бях разочарована че са ме лъгали, че въобще не ми пукаше за дядото.

И аз като феята няма да украсявам, няма да празнувам нито религиозни, нито езически празници. Ще се старая всяка вечер вкъщи да има семеен уют, а не само по празници.

Честно казано всички тези шарении и тази шопинг мания дори ме дразнят. Да не говорим за екологичния отпечатък на "великата" Коледа...

Просто денят започва отново да расте. Това е.

Едра, няма особено значение дали образът на ДК е следствие от мита за Св. Никола или бог Один. Истината е, че масово лансираната история за ДК е лъжа, за която всеки намира оправдание. Написаното в НЙТ е много популярно, защото е "сапун" за съвестта на тези, които усещат, че има нещо гнило в цялата работа с ДК.

А гнилото е, че ДК е дискриминационна лъжа с великолепен маркетингов модел: вменява се вина на родителите, които не купуват подарък на децата си.

Гнилото е и че ДК бива използван за манипулиране на децата, с цел да изпълняват желанията на родителите.

Романтични обяснения за нуждата от ДК - бол (вкл. това на искрено уважаваната от мен Как' Сийка). Защо? Защото всеки един от нас има "компас", показващ, че историята за ДК е лъжа. Само че хората не могат да живеят във вътрешен конфликт и си намират оправдание или обяснение, което да пасва.

А защо тази лъжа продължава да съществува и да се разпространява? Защото за нея работят съвместно най-добрите маркетингови и рекламни групи в света. Крайната цел - повишаване на продажбите и пазарния дял. Следват и Black Friday, и Cyber Monday, и все по-рано появяващи се по магазините украси за Коледа. Нека търговията върви!

Нима хората не са способни да правят добро и да си помагат едни на други без ДК? Способни са, разбира се! Защото всеки човек е добър в същината си.

Това, че Фръцлите ми винаги са знаели истината им е дало нагледен урок как да правят разлика между истина и лъжа, дори когато лъжата е великолепно прикривана и (почти) общоприета.

   Децата да вярват в нещо вълшебно, за мен не е лъжа. Аз наблюдавам малката ми дъщеричка как рисува линийка, но за нея това е море. Играчките и да живи и тя си разговаря и се грижи за тях. Татко и е вълк, а тя беззащитно прасенце. Дядо коледа е същото. Една приказка, една магия, която си заминава с детството, но остава отпечатък завинаги в сърцата ни. Аз си спомням как деня след Новата година Дядо Мраз винаги ни оставяше по нещо. Кога съм разбрали идтината, не знам, но спомена как със сестра ми тичаме в студеното утро по боси крачета е част от мен. Светът, в който живеем, е достатъчно жесток и кара децата ни толкова бързо да порастнат. Аз не бих лишила детето си от вълшебството. Истина или не всеки вярва в различни неща.
  И не говоря за търчането по магазините и натруфена коледна украса. За мен момента да правим гирлянди от гланцово блокче, да печем и украдяваме сладки, да мирише на канела - това е Коледа. Ден, в който се случват чудеса.

Преди малко дъщеря ми 1 клас ми казва :
-Мамо пък едно дете в училище ни каза ,че Дядо Коледа не съществува.
И аз я попитах
-Ти как мислиш?
Тя:
Е съществува.Каза ми го толкова сигурно и уверено,че изобщо не мисля да и развалям илюзията на този етап

Фея Кръстница и аз съм общо взето на същото мнение.

Покрай тази тема ми изплуваха разни спомени. Спомням си, как едно дете от входа ми каза, че нямало ДК и подаръците ни, ги купували родителите. То било намерило скрити неговите и аз ще намеря моите скрити. Като се прибрах се разтърсих и наистина ги намерих скрити и извиках майка ми да ги види. А тя жената се превърна в мама-актрисата. Като започна да възкликва, как ДК явно е нямал време да ги сложи под елхата а и по-рано ги е донесъл защото трябвало да обиколи и при др. деца. Ноооо от тогава започнах да имам едно наум и всяка година ги намирах и ставаха едни екцесии. На майка ми накрая и писна да ми разказва какви ли не лъжи и ми каза, че няма ДК или ДМраз. Такова разочарование беше... но за да ми се компенсират казах на майка ми, че искам ДК да ми носи подарък за Коледа а Дядо Мраз за НГ. Сега като се сетя си е било яко дране от моя страна.

За това не искам да лъжа с тези неща и да гледам детето ми нещастно, че няма ДК и тем подобни. Предпочитам да знае, че аз му ги купувам и наистина трябва да е послушно и да гледаме на празника както си му е реда.

Сетих се и за племенника ми преди две години, бил е някъде 4,5 годишен и беше намерил скрити подаръците си и трябваше да се обясняват. Сега е на 6г. и знае, че няма ДК и всичко е ОК. Чака си подаръците като пич и знае от кого какво зависи и как трябва да се държи. Но всеки има право да си решава сам за семейството и как да си възпитават децата.

То и религиите са една дърта лъжа, ама на, не само че се разпространяват, че и добри пари се изкарват, ами и продължават да се убиват хора заради тях.
Хайде да направим разлика между комерсиалната Коледа и Добрия старец, който носи подаръци на децата. Дори когато празникът Коледа не се честваше официално, да не кажа и че беше почти забранен, властите не посмяха да посегнат на образа на Дядо Коледа и създадоха Дядо Мраз. Защо, мислите? Защото са прости или напротив, защото са били достатъчно умни, за да осъзнаят от какво има нужда едно дете, за да бъде детството му щастливо. И въпросът не е само в Дядо Коледа/Дядо мраз и Снежанка, а във вълшебните приказки, от които всеки има нужда. Факт, доказан от многовековната история на човечеството. Още от пещерата, та до наши дни децата, а и възрастните, имат нужда от вълшебни истории. Всеки знае защо. Дали ще е история за феи, за Дядо Коледа, за Крали Марко или розови романи, всеки си е скрил едно късче вълшебство и не желае да се раздели с него.
Точно тогава, когато вълшебството свърши, започват комерсът и манипулациите. По-добре е за психиката и възпитанието на едно дете да вярва, че някой ще му донесе подарък, защото е било добро и послушно, защото е положило усилия да преодолее вътрешния си стремеж към хаос и ентропия, отколкото от най-ранна детска възраст да знае, че добрите мама и татко ще задоволят всеки негов каприз веднага, щом бъде изречен. Или не веднага, но непременно. За мен точно това отношение към вещите създава бъдещите консуматори, за които всички взаимоотношения са поставени на съвсем прагматични основи.
С любовта какво правим тогава? И нея ли ще я заклеймим като лъжа и глупост, както Дядо Коледа? Като нещо, което са измислили комунистите, за да чукат безплатно, както се твърдеше в един стар виц?

Имам чувството, че си много дребнава и субективна относно Коледните празници, Фея Кръстница.. никой не те кара да купуваш! Не всичко се измерва с материалнотото.. Коледа може да е красива и без купища от подаръци от мама и татко, достатъчно е един заслужен.. от дядото  


И какъв е бил тоя нагледен урок? Ти, нали не смяташ, че от един път и всичко е точно? Хей, децата и възрастните непрекъснато се развиват.. По-добре ги остави да се подготвят инстиктивно за света на възрастните.. Какво е истина всъщност? Не за детето, за сложния възрастен? Истина? Лъжа? Илюзия? За някои истината е лъжа.. за други обратното.. Децата сами се учат да са пластични, адаптивни, приспособяващи се.. Това е тайната на живота.

Какви ще са Фръцлите ти след 10 години? След 20? Дали няма да са невероятно подвижни, адаптиращи се хамелиончета? (Радвай се, ако са такива, а не вечно в конфликт с околния свят заради дълбоко вкоренето им наразбиране на пъстротата). За теб истината ще е една, за тях.. няма начин да е съвсем същата.. А може и ти след 20 да прегърнеш съвсем други алтернативни идеи..  

Трябва да си леко тъпа да не можеш да обясниш на детето си разликата между приказка, поверие, мит  и истина.
И защо да не продължи да вярва в приказки?
Голямата вече много добре знае кой купува подаръците, но това не и пречи да пише писмо всяка година до Дядо Коледа, защото знае, че на този свят има неща, от които всеки се нуждае - и малък, и голям.

Ох, ама.. L'Agent, тук някои възрастни даже не откриват разликата 

ДимС, единият подарък не е ли купен? Само за детето ли купуваш или и за възрастните? Защо? Може би за да не излезе, че ДК ги е добавил в списъка на лошите, а?

С Фръцлите обсъждаме всякакви теми, вкл. митове, легенди, религии, традиции. Пъстротата на живота за децата ми е факт, който не ги уча да търсят. Те сами го забелязват, а аз се радвам заедно с тях. И непрекъснато намирам начини да стимулирам любознателността им.

И ако смяташ, че фантазията на децата не работи без историята за ДК, някой е успял сериозно да те заблуди.

Пък за това дали моята истина е различна от тази на Фръцлите, спор няма, ДимС. Защото нито един от нас не вижда света обективно, дори заради чисто биологическите разлики между нас.

Интересен факт е, че аз доскоро не купувах подарък точно за Коледа на дъщеря ми.
Купувах за градината, на Коледа носеха родата, на 27 има РД и така.

Дъщеря ми е почти на 8. Тя/ както и всички деца около нея/ вярват и в Дядо Коледа и в Синтерклаас и в Зъбната Фея също Нямам никакво намеие да развалям удоволствието и от това. Има време,ще се усети.
Не разбирам целта на темата,някой решил какво да прави с детето си и уведомява всички останали Всеки родител взима сам решения за собственото си дете с идеята да е най-доброто за него

И аз така, но с тази разлика, че предпочитам детето да реши кога ще става възрастен. Ако реши на 101 за мен е ОК. Напълно.

Снощи, преди заспиване:
- Мамо, ти знаеш ли, че има много Дядо Коледовци?
- Да, знам, всички ние сме Дядо Коледовци, защото купуваме и опаковаме подаръци, за да зарадваме някой.
- Да, защото само Дядо Коледа не може да обиколи всички.
- Да, много сме.
- Значи трябва и ние да си купим червени палта?
- Може и без палта.
- Лека
- Лека

Цитирам ви този диалог, за да ви покажа нагледно, че децата имат начини да преработват истината, без тя да противоречи на фантазмите им.
Те не живеят на Марс и виждат, че ние купуваме подаръци, подготвяме се за Коледа, искаме да зарадваме близките си.

Не мога да проумея защо историята с ДК се нарича лъжа? Това е художествена измислица (при това с реална основа), както много от истински важните герои на детството. Бързате ли да кажете на децата си, че животните не говорят, не се обличат, че Костенурките Нинджа не са никакви костенурки? Преживявали ли сте с тях очакването, че появата на топчето под юргана е вълшебство, защото веднъж изчезнало, то изчезва завинаги (във възрастта около две)? А как те разбират действителността и мислят ли, че техните прежде представи са лъжа? А как им обяснявате Възкресение?А кое ви дава увереността да се намесвате в механизмите на опознаване на света, през детските очи? Ако има нещо сигурно е, че децата знаят, колко много не знаят. И имат механизъм да се справят с това. Природен, заложен, неизкореним.

В моя личен свят ДК още съществува, точно по описанието от 19-ти век - съпричастие, любов, споделеност. ДК, точно, както и Господ сме аз, ти, той, защото е в сърцето. Вярата в невъзможности е от основополагащите неща за един щастлив, уверен, преуспяващ и стойностен човек. Вярата, че може, че ще стане, ще се случи, че невъзможно е само дума. Искрено съчувствам на хората, твърдо стъпили на Земята (най-малкото, защото с напредъка на квантовата физика, този факт може да се окаже не толкова сигурен )

и с уточнението, че тук материалното не играе, сори, за хората, които се опитват да го вкарат в играта.

В момента текат много хубави некомерсиални скандинавски филми за Дядо Коледа по някои канали.

кои?

Ооох, аз пазарувам постоянно  , през цялата година.. с повод, без повод..  

За Коледа всеки близък роднина получава по нещо. Нещо, на което да се зарадва, без значение от стойността и естеството му. Обикновено, купено от мен още преди месеци.. Или направено. Или опечено (през вече студените дни е особено уютно около печката) Просто традиция и лично удоволствие.
Щурмуването (ЗА онлайн-шопинг-а три пъти Ура!) на магазините през ноември и декември гледам да намаля до минимум, че дори и спестя.
Малък Фръцльо (напомня много на майка ми  ) е луд по автомобилчета и колички. И нали си ми е послушен, честичко получава малки награди.. Мама с повод му прави само тортичка. От роднини получава само за рожден ден подаръци и осъзнава колко специален е този ден, от бабите и папа - за Bеликден, имен ден и Коледа (тук е ролята на дядото Коледен).
Хубавото при нас е, че в детската градина не се празнува, няма подаръци, няма посещения на старци по на макс 40, с изкуствени бради и вежди.. Коледа е семеен празник. Все пак.. толерантността към космополитието на големия град в наше време е на лице - не всеки е християнин.

Празниците в семейството сплотяват, обединяват, спояват. Създават специфичен уют, сигурност, чувство за принадлежност.. Излъчват мир, любов и обич, зареждат с позитивизъм и благодетел.. укрепват традициите. И не, не се обичаме и уважаваме само по празници. Но празниците са със специален аромат  

Та така.. всеки сам решава и всеки сам може това, което си може. Коледа е празник. Християнски. И семеен   Никак, ама никак не е задължително човек да се блъска из моловете или детето му да изгледа всички ТВ-реклами с дядо Коледа и пр. комерсиални приумици..

Да са живи и здрави всички дечковци   Останалото е.. суета   Ама защо пък да е лъжа?!

пп.


Приемам, че това не е до мен и е недоразумение. Не съм давала повод за такива заключения.

Аз, лично много се забавлявам като кажа на някое дете, че носът му е пораснал, защото ме е излъгало.... Еми не е, това означава ли, че трябва да спра да го казвам!?! Напоследък започва да се оформя едно отрицание спрямо общо приети празници или поводи и то с цел някой да изглежда по - истински, по - индивидуален или по - добър или просто по - модерен (демек в крак с някоя посурнала се групичка "честни и неопетнени хорица") като например: не се празнува 2 февруари като "Петльовден", защото видиш ли той обижда едно от малцинствата в България, но пък празнуваме денят на "Хората с различна сексуална ориентация", защото сме солидарни с тях и ги приемаме (ама дефакто с много големи кавички, но пред хората така казваме); Не празнуваме "Денят на лозето" или "Трифон за резан", но празнуваме "Денят на влюбените"; Не празнуваме 8 март като ден на жената (въпреки че е приет в света), защото е комунистически, но празнуваме деня на таткото, защото другаде го празнуват, същото стана и с "Денят на детето (даже чувам вече друга дата за този празник), за 24 май - хич пък не искам да споменавам.
Ама сега не разбрах какво намерихте и в чудесата на Дядо Мраз, Дядо Коледа или както там си му казвате... Ами мисля, че той наистина е част от магията, начин да покажете как децата трябва да вярват силно и да се стремят чрез постъпките си, за да получат нещо много важно в дадения момент от живота за тях. И да децата, мечтаят за играчки, има деца, които мечтаят за други неща и трябва да вярват и да се борят за своето чудо (в каквото и да е било измерение). Нали казват "На Коледа стават чудеса" и тъй като децата са малки за абстракции те си го обясняват чрез Дядо Коледа или който и да е. Вярващите чрез Бога и т.н. Но идеята е да вярват в чудото, че може да се случи особено, ако си положил усилие за него.
Друг е въпросът, ако сте ги научили да Ви манипулират и искат все по - скъпи вещи и Ви е писнало, та сте решили да ги прекършите. Но проблема не е в тях, а в това какво обяснение сте им дали за Чудото.  А магията я създава семейството, а не рекламите, шопинга и там което обвинявате в предните постове...

Дъщеря ми не подлага на съмнение съществуването на Дядо Коледа. Нямам никакво намерение да й казвам каквото и да било. Всъщност само веднъж коментирахме, че щом вярваме в нещо, значи то съществува.

Напълно добронамерено ти обръщам внимание, че в едно изречение си сложила "магия", "семейство" и емотикон-убиец.

 
И ние така, а моя е годинка по-малък от твоята кукла
Днес видя Дядо Коледа в един мол и се стъписа, попита ме дали това е истинският...Аз му казах, че не съм сигурна, защото е рано за него. Дадох му да разбере, че има и преоблечени, като дядо Коледа. И той продължава да вярва, че съществува истински. Сам заключи, че този не бил


По повод дискусията от предишните постове мога да кажа, че Дядо Коледа може да бъде видян /и в пряк и в преносен смисъл/ от чисто сърце и необработени наивни детски душички. Каквито са сега нашите деца, каквито сме били и ние самите на тяхната възраст....

Абсолютно съм съгласна с Димс

Едно време в България са се празнували и все още в много страни в Европа се празнуват всички големи светци. Ама както си трябва - с почивен ден, трапеза и подаръци, ако трябва. На нас тук една Коледа ни е останала, и нея гледаме да отречем.

Не е рано. Ние сме малко смесено християнско семейство и като почнем със свети Николай на 6 декември, завършваме с Аремнската Коледа на 6 януари. Подаръци не връщаме.

Ааа, аз въобще не се отъждествявам и припознавам с отричащите я. Въобще не може да ми бъде повлияно от някой, който не бил християнин, не вярвал и не празнувал....Личен избор!
Християнка съм и празнувам и обичам Коледа. Филмите също И подаръците и трапезите и всичко е в хармония с вярата ми

Моят спомен, когато разбрах, че съм била лъгана и Дядо Коледа не съществува, беше едно огромно разочарование. Бях разочарована, че хората, на които съм вярвала безрезервно, са ме излъгали по такъв начин и толкова дълго време.

Аз също смятам, като някои други потребители в темата, че не е необходимо да бъдат лъгани децата - да, може да им се представи като един вид приказка, като фантазия, история и т.н. Подаръци пак могат да си получават, да има украсена елха и всичко останало. Но лъжи - всякакви, не подкрепям - дали ще са от рода на: "Ако не слушаш, ще дойде Баба Меца/Торбалан/Кумчо Вълчо....", Дядо Коледа или нещо друго - няма значение. Не винаги успявам да ги спася от всички лъжи. За Дядо Коледа така или иначе, няма да успея да изляза на глава с родата, но поне не подкрепям лъжата и при изгоден случай, бих им обяснила, че това е просто история и че хората се преобличат, за настроение и за да е по-весело.

В момента те така или иначе не знаят много за Дядо Коледа.

Ако имаш предвид честването на езически празници, които после църквата си е присвоила и е нагодила за героите от Библията - аха, съгласна. Но доколкото баба ми ми е разказвала за нейното време много празници не са се чествали, а и селянинът едно време не е можел да заделя за празници и подаръци. И какво значи почивен ден - тя селската работа няма почивен ден... Днес няма да издоиш овцете, щото е великден ли?  

Да ви кажа, съвсем не с лоши чувства, защото уважавам мнението и разбиранията на всеки, но някои от вас реагират все едно те току що са разбрали, че няма дядо Коледа.  

Повечето хора не знаят как да реагират, когато се сблъскат с нещо тотално различно от всеобщоприетото поведение. Някои се шокират от идеята, че може някой да не празнува коледа и великден. На мен пък ми се струва смешно в 21-ви век да има религии, ама...


Аз пък се радвам, че има хора като Фея Кръстница. Дано да стават повече.  

Всъщност това е мнение на човек, който приема своята гледна точка за правилна, а чуждата за /най-малкото/ по-малко правилна. А това не е мъдро. Затова не всеки уважава подобен подход.

Когато бях дете и разбрах, че няма Дядо Коледа бях много разочарована. Първо, че не съществува и второ, че са ме лъгали.
Ако имам деца, не мисля да ги лъжа.

Мисля, че поощряването не го правим единствено заради децата, а така запълваме и своята нужда от приказност. Приготовленията, писмата до дядо Коледа, подаръците-изненада - това ни въвлича в една игра на вълшебства на стари години.И понеже виждаме блясъка и радостта в очите на децата, действаме в тази посока инстинктивно:) Аз поощрявам, макар да нямам рационалн
а причина за това:)
А относно това, че някой ден ще разберат; ще обясня, че магията си е магия и без дядо Коледа. Нима не се събира цялото семейство и всички са щастливи? Нима не се повдига духа? Нима не сме по-добри?
За себе си, аз разбрах във втори клас от съученици, но не бях разочарована, а доволна, че знам за конспирацията;)

Аз не искам да се заяждам, но твоят пост не осъжда ли моя като по-малко "правилен"?  

Естествено, че всеки действа според своите разбирания. И естествено, че всеки ще си прецени какво ще каже на децата си и какво ще празнува, както той сметне за "правилно".

Т.е. и Синтерклаас минава при вас, и дядо Коледа, така ли? Мислех, че в Холандия само Ситнтерклаас прави подаръци

А по темата - не съм привърженик на лъжата за дядо Коледа и никога не съм лъгала моят син. Все пак оставях другите (в детската градина, например) да го заблуждават  - щеше да е неловко иначе Празнуваме Бъдни вечер, а подаръците си подаряваме ние, а не дядо Коледа.

    В понеделник първи час, първа точка от урока на детето ми е за зараждането на християнството и живота на Исус Христос. написан е почти телеграмно. Какво да му обясня?Че всичко е както е описано в Библията, че нищо не е така или че хората винаги са имали нужда от вяра в могъществото на доброто, справедливото, от това да видят красотата,там, където мечтаят да е.Не случайно и в художествената литература се използват похвати като метафори, хиперболи и ред други.

Вярвах в Дядо Мраз, бях удивена,че наистина знае,че искам спяща кукла и точно такава ми е оставил в кутията.Той идваше в детската градина,ние тръпнещо се подготвяхме със стихчета и танци, лепяхме книжни корони и някак в това време на годината живеехме в приказка.Дори не помня кога и дали съм разбрала истината за който и да е от дядовците, но помня приказното си детство.

У дома разиграваме цели спектакли.Дядо Коледа слиза от небето звъни и бърза, но оставя красив чувал с подаръци за всички.

Не зная дали синът ми вярва.До близкия магазин има кукла на Дядо Коледа, с която моето дете често си говори.На десет е.

Това,  което със сигурност зная е, че съм го научила един ден да създава вълшебства за обичаните си хора

Хайде да не опорочаваме темата с "аз - прав, ти - крив"! Нека да я превърнем в продуктивен разговор за възпитание, да си сверим часовниците и да чуем различни мнения и аргументи. Истината се ражда не в спора, а в диалога.

Някой каза, че тези, които отричат Коледа (пък и други празници), се опитвали да бъдат индивидуалисти - нещо от сорта. Ами, лично аз празнувам доста празници, без значение дали са религиозни - не съм вярваща. Просто се опитвам във възпитанието на детето си (децата си, в бъдеще) да търся логиката, да си задавам въпроси и да си представям какво ще се случи в бъдеще в главата му, ако днес кажа нещо. Ще ми се и той така да си задава въпроси, а не просто да бъде послушен според моите разбирания и да вярва сляпо на всичко.

Да, вярно, малък е, миналата година тепърва започнах да се замислям за Дядо Коледа и тази година вече трябваше да имаме някаква стратегия с мъжа ми, за да можем постепенно с годините да се придържаме към нея. Със сигурност децата се влияят и от околните, роднините, на тях няма как да забраним да споменават Дядо Коледа, но когато децата ни попитат нещо, хубаво е да сме подготвени и да сме мислили, а не да изтърсим някоя глупост и чак в последствие да мислим как да оправим нещата. Аз смятам, че трябва да е информиран, да знае, че това е легенда, някои хора вярват в нея, други - не. Не смятам да му навирам вяра или невяра в главата. Същото е и с религията. Ако той иска - да вярва в каквото иска. Не искам да развалям ничия магия, но има разлика между това да оставиш детето да разсъждава и да задава въпроси, и това, когато те попита дали Дядо Коледа съществува да му отговориш с някаква нова лъжа, която да прикрие другата, т.е. умишлено да го подведеш, колкото и сладко и мило и романтично и оправдано да ти се струва.

Моите родители също са ни баламосвали с Дядо Мраз със хеликоптера. Не помня как съм разбрала, че не съществува, не съм била разочарована. Разочарованието дойде доста по-късно, когато осъзнах, че като цяло не бяха най-отдадените родители, а просто гледаха да отбият номера по празниците с подаръци, за да не излезе пред хората, че не ни обичат. Така са много родители. Е, предпочитам моите деца да имат усещане за дом, семейство, отколкото да са затрупани с подаръци само по определени поводи.

Освен всичко останало, купчините подаръци ги правят и меркантилни, защото като знаят, че подаръците се дават само по повод, решават да искат повече. Така, например, моят племенник веднъж броеше гостите, за да изчисли колко подаръка ще има, а на една Коледа вдигна врява само защото подаръкът му не бил точно това, което си бил поръчал. Тук ми се струва, че определено има някаква грешка във възпитанието и ако родителите бяха се съсредоточили върху това да бъдат родители, а не просто фигури, осигуряващи материален комфорт, нещата щяха да са малко по-иначе.

Тук съм съгласна, че проблема идва от възпитанието. Ако съумеем като родители да накараме детето да вярва, че неговото "Чудо" ще стане реалност след като положи някакво усилие от своя страна, а не да се надява, че ще се случи ей тъй заради идването на Дядо Коледа, то то ще го пренесе и по натам в живота. И пак казвам, ако на детето всичко му е наред (не мога да намеря друга дума), здраво е, то ще мечтае за материален подарък, въпрос на възпитание е колко скъп или в какво количество ще иска. Просто трябва да се научи да се радва и цени и малките неща. Така че според мен не разваляйте магията на Коледа, дори вярвайте и Вие в нея (в рамките на разумното де!). Аз съм била в ситуация, при която на празника и малко преди него сме били в болница, не в детско отделение с детето си и за мен чудото беше, че едната сестра докара една малка елхица, поодрана и пооскъсана и ми гледа детето (тогава на 2 години), за да отида да купя играчки та да украсим нашата си елха и повярвай аз сигурно бях по щастлива от дребното, че все пак прокарахме малко магия, макар и в коридора на едно отделение. Не помня да съм се разочаровала и като дете, мисля че тогава всички хлапета се обзалагахме тази година на кой баща му ще се преоблича като Дядо Мраз и осторожно се оглеждахме за "следи" - я часовник, я някое косъмче от коса, брада или мустак . Не се сърдя и не обвинявам никой, че са ми причинили тези празнични мигове и суетене около елхата и по стълбищата на блока.

Не. Не съм коментирала правилността.
Дори не съм дала собственото си мнение за твоят начин на мислене. Не мисля, че ще ти интересно, че ми е работа да ти давам оценки и т.н. Темата е за друго.
Коментирах, написано вече осъждане /в доста явна форма осъждане при това/.

Ами миналата година даже имах един календар на който пишеше какво се прави на всеки празник - не се работи, не се шие /примерно/, коли се кокошка, прави се баница и т.н. Подаръците са били като за едно време - орехи, плодове, питки и пр.

Намерих единия готин финландски филм, за който казах по-рано.
http://www.imdb.com/title/tt0772176/

Между другото Рождеството също е мит, който празнуваме на Коледа.

Дядо ми/ лека му пръст/ съвсем малка ми обясни кой взима подаръците. Той държеше да знам истините от живота, не ме плашеше с вълци и разни митични същества, обясняваше ми за мъртвите хора, какво е смъртта и как това е нещо нормално, като раждането. Той беше много болен и явно е искал да ми помогне да превъзмогна загубата му. Е, не успя. Въпреки че ми помогна много по отношение на смъртта, но не и неговата.
Та...аз знаех, че няма дядо Коледа. Той дори не ми позволи да се заблудя, както правят децата, въпреки че усещат истината. Липсваше ми тази магия, признавам ви. Осъзнах го, когато моята братовчедка беше на 2 и я заведох при дядо Коледа, като преди това бях дала подаръците й. В очите й имаше тооолкова любов, че аз мигновена и завидях. Сега е на 14. Вчера й звъня, за да я питам какво да й купя. И тя през смях ми казва: Аааа, како, не се прави, дядо ти Коледа ще ми ги донесе" и после ме попита дали помня как съм я довела. Това ме пита всяка година, а аз я водех до към 7 годишна. Та тя разбра по едно време, че няма дядо Коледа, но пази тези моменти между нас вече толкова години. Дори тази година запланувахме да отидем до някой мол и да се снимаме заедно, като макет със старите ни снимки. Ще е забавно.
Когато имам деца вероятно ще поддържам тази магия. Аз обожавам Коледа, дори повече от моя рожден ден. Него не чакам с удоволствие и кеф, ако мога да се скрия ще е отлично, но Коледа...от 1 декември съм в еуфория.

Люксен - много ми стана мило и приятно от мнението ти Аз също обичам Коледа най-много, близките ми и те също


Забравих да добавя, че не държа на подаръците, да са големи и скъпи. Защото си ги правя, когато имам нужда Както и тази година, вече е купено каквото ни е трябвало и е изисквало доста средства.
За празника си правим дребни подаръци или отново според нуждата. Правя курабийки, опаковам ги, поднасям ги с картичка, и други дребни нещица правя.
На детето взимаме според желанията.
 

Всяка година купувам подаръци за всичките си най-близки роднини, а не само за децата. За децата купувам желана играчка, а за възрастните - нещо, от което имат нужда, но не биха си купили сами. Всички сме доволни и щастливи. Не е въпросът в подаръка, а в това, че зарадваш някого, че си се сетил за него, за нуждите му и т.н. Не че през другото време не си купуваме подаръци.

Зависи от детето. Моята голяма дъщеря и до сега съжалява, че сравнително рано (случайно) разбра, че няма Дядо Коледа. Молила ме е да запазим вярата на по-малката й сестра в стареца възможно най-дълго. Но пък малката бързо се досети, а и за нея дядо Коледа нямаше такова очарование. В момента, в който ме попита за истината и видях, че наистина иска да я знае й я казах. Аз пък разбрах от братовчед си на около 5 г. и му бях много сърдита. Малка съм била, но някак разбрах, че не е прав да ме лишава от тази красива приказка толкова рано и да разваля усилията на близките ми да ме зарадват. Не мога да възприема дядо Коледа като "лъжа". Това е по-скоро начин да научим децата си да развихрят въображението си, да не си поставят граници, да се радват на нематериални неща, а дори и да им покажем обичта си чрез тази споделена приказка по-ценна от материалния подарък.
Люксен, чудесно е, че правиш това за братовчедка си и че тя го оценява. Тези моменти са "истинските" в живота

Дъщеря ми е на 6 и половина и още от сърце вярва в Дядо Коледа и се вълнува за тържеството през Дядо Коледа в градината.
Още преди години и обясних, че Коледа е магията да накараш близките да се чувстват още по - обичани, да ги зарадваме, да има уют в семейството. На въпросите за Дядо Коледа отговарям, че Дядо Коледа е една приказка, която кара децата да се чувстват щастливи, но как точно носи подаръците е нещо, което никой не знае със сигурност. Иначе преди години съм обяснила, че Дядо Коледа носи подаръците, но майките и бащите му дават парите за стойността на подаръка/това по повод, че беше избрала един скъп и крайно безполезен подарък/. Освен това я уча да се радва на малките неща.
Та на практика, нито я насърчавам да вярва, нито пък я спирам.
До известна степен и аз вярвам в дядо Коледа и в настроението, което се създава около празника

А когато дойде моментът да разбере истината?!
Първото голямо разочарование, първата голяма лъжа... От кого?! От хората, на които вярва безрезервно.
Някои деца преминават безболезнено през този момент, но за други това е травма. Това с дядо коледа е огромна лъжа. И аз не искам детето ми да мисли, че някакъв непознат "дядка" му носи подарък. Искам да знае, че ние, родителите му, сме тези, които са му ги подарили.
Предпочитам да вярва в русалки, отколкото в лъжата, че някой непознат носи подаръци.
Но съм твърдо против най вече заради момента на разобличаване, на разкриване на една груба лъжа! Това, че "всички така правят" не е причина да направя и аз така! Защото никога не искам детето ми да допусне, че аз може да го излъжа. Защото няма.

Чудя ви се като кажете лъжа.... Чак пък такава драма!... Първо това не е лъжа, а художествена измислица. Различно е. И второ колкото и истината да е важна сама по себе си (за важните неща), все си мисля, че щастието е по-важно. За мен поне е по-важно. Ако боравим само с абсолютната, сурова и пълна истина за всичко животът ни би бил доста груб и суров. Никога ли не сте казвали на детето си, когато си ожули коляното, че ще му мине бързо? Не сте казвали на познат, че изглежда добре с новата прическа или на свекърва си, че харесвате манджата й (без да е вярно)?
Не знам, може би защото аз не съм имала драма с разбирането, че дядо Коледа не съществува, не го разбирам. Изобщо не помня кога и как съм разбрала. Обаче помня една Нова година (още нямаше Коледа тогава), брат ми беше на 4, значи аз съм била на 12 год. Нашите бяха поръчали дядо Мраз, който да дойде в къщи и да ни даде подаръците. В началото не вярвах, че е истински, но след като 100 пъти ги питах кой е това и те ми казаха "дядо Мраз", въпреки преклонните си 12 год. започнах да се чудя дали пък все пак не съществува наистина. И ми беше много приятно и вълшебно. И до ден днешен ми е приятно и вълшебно точно по същия начин като вида дядо Коледа на улицата или в магазин. Въпреки много по-преклонната ми възраст. Заради такива емоции смятам, че си заслужава да поддържам "лъжата" за дядо Коледа. То не е като да излъжеш мъжа си, че си му верен или да излъжеш клиента с парите.

Аз също не съм се травмирала, когато осъзнах, че няма Дядо Мраз (една година просто забравих да напиша писмо и въпреки това получих подаръци ); и все пак дотук няколко потребителки споделиха, че са го изживели трудно. Затова аз лично се старая да не насаждам нарочно и преднамерено тази заблуда, и за мен би било точно лъжа, ако детето ме попита "Съществува ли наистина дядо Коледа?" да го убедя, че съществува.
Просто лична особеност, доверието между нас в семейството ми е изключително важно и не бих го рискувала по този начин.

Нищо им няма на децата от малко повече фантазия. Чак пък драми, като разберат, че не съществувал. Даже ми е странно, че може да има такива драми.

Ето и аз наскоро обяснявах на дъщеря ми, как птиченцето ми казва какво се е случило през деня. Да ама тя много бързо схвана, защото сега и тя има птиче, което ме издаде, че не съм била присъствала на последното й тържество. Смятах, че ще ми повярва, че съм била най-отзад. Обаче тя твърди, че нейното птиче казва, че ме е нямало. За другия път ми поръча, ако смятам да стоя най-отзад да си нося зеления чадър и да го държа високо, за да няма обърквания повече. Не са чак толкова глупави и наивни, за колкото ги смятаме.

Когато родителите не вярват и на децата им става трудно вярването. А това не е най-прекрасното за тях.

ПП За мен лично, употребилите "лъжа" имат нужда от малко вълшебство в живота си. Тогава драми и лъжи няма.

Ами то от родителите зависи дали и колко болезнено ще понесе детето "истината". Въпрос на емпатия, тактичност, въображение, съобразяване с възрастта и индивидуалните му особености... А как ще поне новината, че русалки, феи и магьосници не съществуват? Ах, че драма!
А и не разбирам защо непрекъснато се акцентира върху подаръците? Детето си иска тръпката на очакването, вълнението, "магията" покрай материализирането на негово съкровено желание. А какво отличава обичайните подаръци, тези за рождения му ден и т.н. с подаръците на Коледа? Разбира се, че самият Дядо Коледа!
Изобщо, от написаното дотук разбирам, че много от вас наказват собствените си деца заради грешките на родителите си, които не са успели да ги предпазят от голямото разочарование да разберат, че Дядо Коледа не съществува, и затова ги лишават умишлено от едно от най-големите вълшебства на детството.
Аз разбирам доводи от рода на различна религия, различни обичаи и т.н. (макар че в повечето религии, за които се сещам, винаги присъства някакъв ритуал, свързан с подаръци), но да наречеш фантазията и приказките лъжа, ми идва доста грубо.

ПП Стана ми любопитно - а когато пораснат децата ви, ще им забраните ли да се влюбват? Щото нали... Любовта е една голяма лъжа, пък и а си се влюбил, а са ти разбили сърцето. Пък и да не го разбият, някой ден любовта ще отлети и горкото пораснало детенце ще бъде толкова разочаровано и толкова ще страда...

Кака Сийка, браво за това мнение. Каза го, така както аз самата не бих могла

Аз нямам спомени да съм вярвала в Дядо Мраз, нито имам спомени да съм се разочаровала, че не съществува. В живота ми имаше къде-къде по-големи разочарования.
И може би затова все още вярвам в магията на Коледа и тя ми се отплаща за това.
Събрах се с ММ и родих двете си деца точно по "това време на годината". Така че за мен празниците са двойни, тройни, четворни и петорни.

Как' Сийке, чуден пост!

ПП За теб /и за мен/ - грубо, за авторите на тези мнения - зрялост и истинност...
Все по-странен става света. Да не приемаш приказност и магичност в живота си е едно, да я откажеш на децата си друго, а да обявиш останалите за лъжци/глупаци - съвсем друго.

Аз пък рано-рано разконспирирах Дядо Коледа, че това всъщност е баба ми (голяма актриса беше). Никаква драма не е било, даже се почувствах горда, че съм я познала.  
Това попречи ли ми следващата година да си кажа чинно стихотворението, да си изпея песничката и да си получа подаръка с трепет и вълнение? Не! Въпреки че много добре знаех, че това е баба ми, влязох в роля и изиграх детето, което наистина вярва, че това е Дядо Коледа. И не се преструвах много... Защото тръпката си беше истинска, нищо че дядото беше фалшив.  

Аз и за друго се замислих покрай тази тема. Едно време, в моето детство, децата не получаваха чак толкова много подаръци и играчки в ежедневието, главно по някакъв повод. Затова и тръпката, и очакването, съответно и вълшебството, бяха по-големи сякаш. Имаше достатъчно време да избистриш желанието си, да помечтаеш, да живееш дълго с тази мечта, затова и радостта от получаването беше по-силна и бурна. А днес децата получават всичко желано още в мига, в който го зърнат. И после се сърдим, че не му се радват достатъчно, че не ценят и не пазят играчките си... Презадоволяваме ги постоянно, без да осъзнаваме, че по този начин ги осакатяваме душевно, лишаваме ги от копнежите и мечтите...
Странно ми звучи декларацията, че, видите ли, аз постоянно правя подаръци на децата си, затова нямат нужда от Дядо Коледа, за да не станат материалисти. Моля, я пак?

Да, даже имаше тема наскоро - какво да подаря на дъщеря ми, като си има всичко?

У на с в ежедневието са книжки, кн. за оцветяване, дребна играчка, някоя дрешка, пакетче ядки. На Коледа ще си чакаме Дядото с чувала и мечтаните играчки.

Да, това, че купуваме играчки през цялата година и аз не го одобрявам.Но, мъжа ми го прави и някои от роднините. Аз, лично си уча детето, че има деца, които гладуват, които нямат играчки, чиито родители не могат да си позволят някои неща и тн.т. Уча го, че има купищата неща по стечение на обстоятелствата и защото баща му може да си го позволи, но те не ни правят щастливи. Уча го, че вещите са просто вещи, които ни доставят временна радост, по - важно е отношението и добрата дума. Може би, защото съм от по-старото поколение, от децата чакали Дядо Мраз. Който, в повечето случаи ми е носил шапка и шалче или нещо друго по необходимост. Помня една, две куклички да съм имала за Нова година, като подарък и то с размерите на някой от десетките макети на динозаври, които има сина ми. Радвала съм се на пликче с кума лиса, бананче, портокалче, мандаринка и бонбони, а и 5лв. но, то от най-близки роднини Когато разбрах, че няма Дядо Мраз се разочаровах доста, но както казват и другите ми мина много бързо.

Въпреки че от малка не вярвам във фантасмагории и винаги разпознавах кой се е преоблякъл като Дядо Мраз, харесвам магията на легендата и не бих лишила детето си от нея.
Но от друга страна си бяхме решили с баща й, че когато се усети няма да продължаваме с насърчаването.
Стана на 6 г. Не е имало абсолютно никакви драми, даже беше щастлива, защото вече се почувства пораснала. Много се смяхме на всички номера, които сме въртели с подаръците, а след няколко часа влетя в стаята заливаща се от смях с думите "То май и Фея на зъбките няма"  

Въпреки че отдавна знае, все още подготвяме подаръците в чувал, слагаме чаша с мляко и чинийка с бисквита и морков и посрещаме Дядо Коледа, или ако много бърза само намираме подаръците пред вратата и отхапано от бисквитката