Истината за Дядо Коледа

ДимС, единият подарък не е ли купен? Само за детето ли купуваш или и за възрастните? Защо? Може би за да не излезе, че ДК ги е добавил в списъка на лошите, а?

С Фръцлите обсъждаме всякакви теми, вкл. митове, легенди, религии, традиции. Пъстротата на живота за децата ми е факт, който не ги уча да търсят. Те сами го забелязват, а аз се радвам заедно с тях. И непрекъснато намирам начини да стимулирам любознателността им.

И ако смяташ, че фантазията на децата не работи без историята за ДК, някой е успял сериозно да те заблуди.

Пък за това дали моята истина е различна от тази на Фръцлите, спор няма, ДимС. Защото нито един от нас не вижда света обективно, дори заради чисто биологическите разлики между нас.

Интересен факт е, че аз доскоро не купувах подарък точно за Коледа на дъщеря ми.
Купувах за градината, на Коледа носеха родата, на 27 има РД и така.

Дъщеря ми е почти на 8. Тя/ както и всички деца около нея/ вярват и в Дядо Коледа и в Синтерклаас и в Зъбната Фея също Нямам никакво намеие да развалям удоволствието и от това. Има време,ще се усети.
Не разбирам целта на темата,някой решил какво да прави с детето си и уведомява всички останали Всеки родител взима сам решения за собственото си дете с идеята да е най-доброто за него

И аз така, но с тази разлика, че предпочитам детето да реши кога ще става възрастен. Ако реши на 101 за мен е ОК. Напълно.

Снощи, преди заспиване:
- Мамо, ти знаеш ли, че има много Дядо Коледовци?
- Да, знам, всички ние сме Дядо Коледовци, защото купуваме и опаковаме подаръци, за да зарадваме някой.
- Да, защото само Дядо Коледа не може да обиколи всички.
- Да, много сме.
- Значи трябва и ние да си купим червени палта?
- Може и без палта.
- Лека
- Лека

Цитирам ви този диалог, за да ви покажа нагледно, че децата имат начини да преработват истината, без тя да противоречи на фантазмите им.
Те не живеят на Марс и виждат, че ние купуваме подаръци, подготвяме се за Коледа, искаме да зарадваме близките си.

Не мога да проумея защо историята с ДК се нарича лъжа? Това е художествена измислица (при това с реална основа), както много от истински важните герои на детството. Бързате ли да кажете на децата си, че животните не говорят, не се обличат, че Костенурките Нинджа не са никакви костенурки? Преживявали ли сте с тях очакването, че появата на топчето под юргана е вълшебство, защото веднъж изчезнало, то изчезва завинаги (във възрастта около две)? А как те разбират действителността и мислят ли, че техните прежде представи са лъжа? А как им обяснявате Възкресение?А кое ви дава увереността да се намесвате в механизмите на опознаване на света, през детските очи? Ако има нещо сигурно е, че децата знаят, колко много не знаят. И имат механизъм да се справят с това. Природен, заложен, неизкореним.

В моя личен свят ДК още съществува, точно по описанието от 19-ти век - съпричастие, любов, споделеност. ДК, точно, както и Господ сме аз, ти, той, защото е в сърцето. Вярата в невъзможности е от основополагащите неща за един щастлив, уверен, преуспяващ и стойностен човек. Вярата, че може, че ще стане, ще се случи, че невъзможно е само дума. Искрено съчувствам на хората, твърдо стъпили на Земята (най-малкото, защото с напредъка на квантовата физика, този факт може да се окаже не толкова сигурен )

и с уточнението, че тук материалното не играе, сори, за хората, които се опитват да го вкарат в играта.

В момента текат много хубави некомерсиални скандинавски филми за Дядо Коледа по някои канали.

кои?

Ооох, аз пазарувам постоянно  , през цялата година.. с повод, без повод..  

За Коледа всеки близък роднина получава по нещо. Нещо, на което да се зарадва, без значение от стойността и естеството му. Обикновено, купено от мен още преди месеци.. Или направено. Или опечено (през вече студените дни е особено уютно около печката) Просто традиция и лично удоволствие.
Щурмуването (ЗА онлайн-шопинг-а три пъти Ура!) на магазините през ноември и декември гледам да намаля до минимум, че дори и спестя.
Малък Фръцльо (напомня много на майка ми  ) е луд по автомобилчета и колички. И нали си ми е послушен, честичко получава малки награди.. Мама с повод му прави само тортичка. От роднини получава само за рожден ден подаръци и осъзнава колко специален е този ден, от бабите и папа - за Bеликден, имен ден и Коледа (тук е ролята на дядото Коледен).
Хубавото при нас е, че в детската градина не се празнува, няма подаръци, няма посещения на старци по на макс 40, с изкуствени бради и вежди.. Коледа е семеен празник. Все пак.. толерантността към космополитието на големия град в наше време е на лице - не всеки е християнин.

Празниците в семейството сплотяват, обединяват, спояват. Създават специфичен уют, сигурност, чувство за принадлежност.. Излъчват мир, любов и обич, зареждат с позитивизъм и благодетел.. укрепват традициите. И не, не се обичаме и уважаваме само по празници. Но празниците са със специален аромат  

Та така.. всеки сам решава и всеки сам може това, което си може. Коледа е празник. Християнски. И семеен   Никак, ама никак не е задължително човек да се блъска из моловете или детето му да изгледа всички ТВ-реклами с дядо Коледа и пр. комерсиални приумици..

Да са живи и здрави всички дечковци   Останалото е.. суета   Ама защо пък да е лъжа?!

пп.


Приемам, че това не е до мен и е недоразумение. Не съм давала повод за такива заключения.

Аз, лично много се забавлявам като кажа на някое дете, че носът му е пораснал, защото ме е излъгало.... Еми не е, това означава ли, че трябва да спра да го казвам!?! Напоследък започва да се оформя едно отрицание спрямо общо приети празници или поводи и то с цел някой да изглежда по - истински, по - индивидуален или по - добър или просто по - модерен (демек в крак с някоя посурнала се групичка "честни и неопетнени хорица") като например: не се празнува 2 февруари като "Петльовден", защото видиш ли той обижда едно от малцинствата в България, но пък празнуваме денят на "Хората с различна сексуална ориентация", защото сме солидарни с тях и ги приемаме (ама дефакто с много големи кавички, но пред хората така казваме); Не празнуваме "Денят на лозето" или "Трифон за резан", но празнуваме "Денят на влюбените"; Не празнуваме 8 март като ден на жената (въпреки че е приет в света), защото е комунистически, но празнуваме деня на таткото, защото другаде го празнуват, същото стана и с "Денят на детето (даже чувам вече друга дата за този празник), за 24 май - хич пък не искам да споменавам.
Ама сега не разбрах какво намерихте и в чудесата на Дядо Мраз, Дядо Коледа или както там си му казвате... Ами мисля, че той наистина е част от магията, начин да покажете как децата трябва да вярват силно и да се стремят чрез постъпките си, за да получат нещо много важно в дадения момент от живота за тях. И да децата, мечтаят за играчки, има деца, които мечтаят за други неща и трябва да вярват и да се борят за своето чудо (в каквото и да е било измерение). Нали казват "На Коледа стават чудеса" и тъй като децата са малки за абстракции те си го обясняват чрез Дядо Коледа или който и да е. Вярващите чрез Бога и т.н. Но идеята е да вярват в чудото, че може да се случи особено, ако си положил усилие за него.
Друг е въпросът, ако сте ги научили да Ви манипулират и искат все по - скъпи вещи и Ви е писнало, та сте решили да ги прекършите. Но проблема не е в тях, а в това какво обяснение сте им дали за Чудото.  А магията я създава семейството, а не рекламите, шопинга и там което обвинявате в предните постове...

Дъщеря ми не подлага на съмнение съществуването на Дядо Коледа. Нямам никакво намерение да й казвам каквото и да било. Всъщност само веднъж коментирахме, че щом вярваме в нещо, значи то съществува.

Напълно добронамерено ти обръщам внимание, че в едно изречение си сложила "магия", "семейство" и емотикон-убиец.

 
И ние така, а моя е годинка по-малък от твоята кукла
Днес видя Дядо Коледа в един мол и се стъписа, попита ме дали това е истинският...Аз му казах, че не съм сигурна, защото е рано за него. Дадох му да разбере, че има и преоблечени, като дядо Коледа. И той продължава да вярва, че съществува истински. Сам заключи, че този не бил


По повод дискусията от предишните постове мога да кажа, че Дядо Коледа може да бъде видян /и в пряк и в преносен смисъл/ от чисто сърце и необработени наивни детски душички. Каквито са сега нашите деца, каквито сме били и ние самите на тяхната възраст....

Абсолютно съм съгласна с Димс

Едно време в България са се празнували и все още в много страни в Европа се празнуват всички големи светци. Ама както си трябва - с почивен ден, трапеза и подаръци, ако трябва. На нас тук една Коледа ни е останала, и нея гледаме да отречем.

Не е рано. Ние сме малко смесено християнско семейство и като почнем със свети Николай на 6 декември, завършваме с Аремнската Коледа на 6 януари. Подаръци не връщаме.

Ааа, аз въобще не се отъждествявам и припознавам с отричащите я. Въобще не може да ми бъде повлияно от някой, който не бил християнин, не вярвал и не празнувал....Личен избор!
Християнка съм и празнувам и обичам Коледа. Филмите също И подаръците и трапезите и всичко е в хармония с вярата ми

Моят спомен, когато разбрах, че съм била лъгана и Дядо Коледа не съществува, беше едно огромно разочарование. Бях разочарована, че хората, на които съм вярвала безрезервно, са ме излъгали по такъв начин и толкова дълго време.

Аз също смятам, като някои други потребители в темата, че не е необходимо да бъдат лъгани децата - да, може да им се представи като един вид приказка, като фантазия, история и т.н. Подаръци пак могат да си получават, да има украсена елха и всичко останало. Но лъжи - всякакви, не подкрепям - дали ще са от рода на: "Ако не слушаш, ще дойде Баба Меца/Торбалан/Кумчо Вълчо....", Дядо Коледа или нещо друго - няма значение. Не винаги успявам да ги спася от всички лъжи. За Дядо Коледа така или иначе, няма да успея да изляза на глава с родата, но поне не подкрепям лъжата и при изгоден случай, бих им обяснила, че това е просто история и че хората се преобличат, за настроение и за да е по-весело.

В момента те така или иначе не знаят много за Дядо Коледа.