Истината за Дядо Коледа

Няма единна теория за това откъде идва думата Коледа. Това, че е свързана с коленето на прасетата е една от теориите. За мен тя е достоверна.

Нищо общо няма Коледа с коленето на прасетата. Чиста случайност е съвпадението на корена "кол". То и дума кол има, ама нали не свързваме празника Колед с набиването на кол през Средновековието?  

Любопитни четива за тези, които се чудят с какво да запълнят почивните си дни:
КОЛЕДА - ИНДОИРАНСКО ПОНЯТИЕ, ОЗНАЧАВАЩО "ГОДИНА, НАЧАЛО НА ГОДИНА"

За древния произход на думата "Коледа"

Коледа – древен празник в прослава на новия бог

И най-вече препоръчвам това:
Кратката история на йеромонах Спиридон
За Илирик, първия български крал
и т.н.

Още в първия линк има версията за коленето на прасетата. Разбира се, че това не е единствената причина за запазване наименованието на празника, както не е само Св. Никола причина за появата на дядо Коледа.

А последният линк потвърждава тезата, че Коледа има езически произход.

Много безкрайност има в този пост. И в някои други. Където е изразена в мечти и вяра по ми харесва.
А влязох за да прочета мнението на Как' Сийка

Разбира се, че има. Денят на зимното слънцестоене е бил голям празник, който се е чествал със съответните ритуали много преди раждането на Исус.  
Датата, на която се е родил, е твърде условно приета, меко казано.

Християнството е градено върху традиците и празниците преди него.
Това не прави Коледата произлязла от "коля" /или християнството фантасмагория/.
Реално новата година в много календари е все едно и също събитие с различни имена.
Подобно е с Хелоуин и много други.

Само това ще ти отговоря и на предишното отправено към мен...

Не се дръж за главата, а се образовай- дядо Коледа идва от атеистите, а Коледа- от коленето на прасетата.
Все пак, да поясня- това, че в българската народна традиция Коледа е време за колене на прасе, не означава, че празникът Коледа произхожда от коленето на прасетата.
За желаещите да се образоват поне малко:http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/N_Kolev_BG_etnographia.pdf

  Записвам си ги, след време мога да издам форумски мъдрости 

Добре. Твърдите, че дядо Коледа е християнска традиция. В такъв случай следва да се основава на принципите на християнството, нали?

Тогава защо масово родители, учители и пр. казват на децата, че дядо Коледа е донесъл подаръците, направени от джуджета, като всеки възрастен е наясно с това къде и кой набавя подаръците?

Защо по централните новини на БНТ усмихнати водещи съобщават, че дядо Коледа вече се е качил на шейната си и пътува, но няма да влезе в нито един дом, ако децата не са вече заспали?

Нима това не противоречи на един от основните християнски принципи - да не се лъже?

И нима наистина не ви се свива нещо в сърцето, когато погледнете детето си в очите и започнете да разказвате за работилницата, за сладките, за елените и за това как подаръците "наистина, ама наистина, честна дума" магически са се появили под елхата?

Всъщност, твърдя, че дядо Коледа е християнската "дрешка" на една езическа традиция.
Относно останалите ти въпроси, не зная как да ти обясня, че при нас това е нещо като игра. Дъщеря ми знае, че ние ѝ купуваме подаръците, но ѝ е по-сладко да ги намери в чорапчето с илюзията, че всъщност джуджетата са ги изработили. Днес се върнахме от пътуване за празниците и тя все се чудеше дали точно на Коледа са ѝ оставили нещо в чорапчето. Аз бях пъхнала предварително едно малко бижу. Понеже бижуто е специална изработка, в пакетчето има и негов сертификат, който съвсем издава, че то не е дело на джуджетата, а е купено от нас. Тя е напълно наясно с това, но беше супер щастлива да рови в чорапчето, а не просто аз да ѝ дам подаръка. Не е лъжа, а игра. Всички се чувстваме щастливи от нея, тогава защо да не я играем? В момента, в който дъщеря ми загуби потребност от тази игра, ще я спра и няма да страдам. Синът ми вече е доста голям и отдавна няма нужда от подобни игри, така че с него не ги играем. Но все още пазя една картичка, за която той като малък твърдо вярваше, че това е портрет на джуджето, което му е украсило стаята докато той е спал и понеже много е бързало, му е оставило снимка. Като я видя, ми става мило. И на него му е приятно да си припомни какъв малък глупчо е бил и какви игри сме играли заедно.
Нашият модел не задължава никого. Съвсем не твърдя, че трябда се се приложи от всяко семейство за всяко дете. Ако в друго семейство, както в твоето, например, други неща ги правят щастливи, да си правят тези неща. Нито ми пречат, нито ме възмущават, нито ги намирам за нередни. А още по-малко им се чудя или държа сметка. На когото както му е кеф.

Как не знаеш? Много хубаво си обяснила даже.

Като се замисля, никога нищо не съм разказвала на сина си - нито за елфи, нито за джуджета, нито пък сме оставяли бисквитки и мляко. (Когато синът ми беше малък, още не беше излязла тази мода. А и тогава течеше бурно подмяната на Дядо Мраз с Дядо Коледа, та не само децата, но и родителите бяхме доста объркани кого от двамата дядовци да чакаме и кой точно да носи подаръците. Да не говорим, че татковците не искаха да се разделят със Снежанка за нищо на света.) Най-много да сме споменали, че ако слуша, Дядо Коледа ще му донесе подарък. За историята на Дядото и всички подробности около него отговорност носят яслата, градината и медиите.
И Уолт Дисни. 
Ние просто не отричахме, когато детето с блеснали очички ни разказваше своята версия на приказката. Или когато питаше: "Ако съм послушен, нали Дядо Коледа ще ми донесе...?"
А и не знам кой родител и с какво сърце е способен да зашлеви 3-4-5-годишното си дете с истината: "Абе, бягай оттук с този Дядо Коледа, той е лъжа и измислица!"
Всъщност, аз го направих, но чак тогава, когато прецених, че синът ми е готов да я чуе. Беше в първи или втори клас, там някъде. Което не сложи край на подаръците по Коледа, нито пък детето се е фръцнало на някое коледно тържество, че Дядо Коледа не е истински. Просто истината, поднесена в точния момент и по подходящ начин - без да унижава детето, не може да изтрие магията и вълшебството на този празник. Защото Коледа не е само да получаваш, а и да даряваш. И когато научиш детето да подарява, да доставя радост, да мисли и за хората около себе си, тогава знаеш, че то наистина е разбрало и осъзнало смисъла на тази традиция, че е попило Коледния дух. И че след време ще научи на същото и своите деца.

Хубаво пишеш, как' Сийке.

Ама истината за дядо Коледа не е от типа истини, които са като плесница. Особено при положение, родителите по принцип нито са поднесли, нито са подкрепяли идеята за дядо Коледа. Място за шок не би имало, ако темата за Коледа е била обсъждана с една и съща теза.

А за щедростта могат и трябва да се дават целогодишни уроци и примери. Възможностите са неограничени.

Явно понякога е, поне такива примери бяха дадени няколко пъти в тази тема.