Истината за Дядо Коледа

Ако имаш предвид честването на езически празници, които после църквата си е присвоила и е нагодила за героите от Библията - аха, съгласна. Но доколкото баба ми ми е разказвала за нейното време много празници не са се чествали, а и селянинът едно време не е можел да заделя за празници и подаръци. И какво значи почивен ден - тя селската работа няма почивен ден... Днес няма да издоиш овцете, щото е великден ли?  

Да ви кажа, съвсем не с лоши чувства, защото уважавам мнението и разбиранията на всеки, но някои от вас реагират все едно те току що са разбрали, че няма дядо Коледа.  

Повечето хора не знаят как да реагират, когато се сблъскат с нещо тотално различно от всеобщоприетото поведение. Някои се шокират от идеята, че може някой да не празнува коледа и великден. На мен пък ми се струва смешно в 21-ви век да има религии, ама...


Аз пък се радвам, че има хора като Фея Кръстница. Дано да стават повече.  

Всъщност това е мнение на човек, който приема своята гледна точка за правилна, а чуждата за /най-малкото/ по-малко правилна. А това не е мъдро. Затова не всеки уважава подобен подход.

Когато бях дете и разбрах, че няма Дядо Коледа бях много разочарована. Първо, че не съществува и второ, че са ме лъгали.
Ако имам деца, не мисля да ги лъжа.

Мисля, че поощряването не го правим единствено заради децата, а така запълваме и своята нужда от приказност. Приготовленията, писмата до дядо Коледа, подаръците-изненада - това ни въвлича в една игра на вълшебства на стари години.И понеже виждаме блясъка и радостта в очите на децата, действаме в тази посока инстинктивно:) Аз поощрявам, макар да нямам рационалн
а причина за това:)
А относно това, че някой ден ще разберат; ще обясня, че магията си е магия и без дядо Коледа. Нима не се събира цялото семейство и всички са щастливи? Нима не се повдига духа? Нима не сме по-добри?
За себе си, аз разбрах във втори клас от съученици, но не бях разочарована, а доволна, че знам за конспирацията;)

Аз не искам да се заяждам, но твоят пост не осъжда ли моя като по-малко "правилен"?  

Естествено, че всеки действа според своите разбирания. И естествено, че всеки ще си прецени какво ще каже на децата си и какво ще празнува, както той сметне за "правилно".

Т.е. и Синтерклаас минава при вас, и дядо Коледа, така ли? Мислех, че в Холандия само Ситнтерклаас прави подаръци

А по темата - не съм привърженик на лъжата за дядо Коледа и никога не съм лъгала моят син. Все пак оставях другите (в детската градина, например) да го заблуждават  - щеше да е неловко иначе Празнуваме Бъдни вечер, а подаръците си подаряваме ние, а не дядо Коледа.

    В понеделник първи час, първа точка от урока на детето ми е за зараждането на християнството и живота на Исус Христос. написан е почти телеграмно. Какво да му обясня?Че всичко е както е описано в Библията, че нищо не е така или че хората винаги са имали нужда от вяра в могъществото на доброто, справедливото, от това да видят красотата,там, където мечтаят да е.Не случайно и в художествената литература се използват похвати като метафори, хиперболи и ред други.

Вярвах в Дядо Мраз, бях удивена,че наистина знае,че искам спяща кукла и точно такава ми е оставил в кутията.Той идваше в детската градина,ние тръпнещо се подготвяхме със стихчета и танци, лепяхме книжни корони и някак в това време на годината живеехме в приказка.Дори не помня кога и дали съм разбрала истината за който и да е от дядовците, но помня приказното си детство.

У дома разиграваме цели спектакли.Дядо Коледа слиза от небето звъни и бърза, но оставя красив чувал с подаръци за всички.

Не зная дали синът ми вярва.До близкия магазин има кукла на Дядо Коледа, с която моето дете често си говори.На десет е.

Това,  което със сигурност зная е, че съм го научила един ден да създава вълшебства за обичаните си хора

Хайде да не опорочаваме темата с "аз - прав, ти - крив"! Нека да я превърнем в продуктивен разговор за възпитание, да си сверим часовниците и да чуем различни мнения и аргументи. Истината се ражда не в спора, а в диалога.

Някой каза, че тези, които отричат Коледа (пък и други празници), се опитвали да бъдат индивидуалисти - нещо от сорта. Ами, лично аз празнувам доста празници, без значение дали са религиозни - не съм вярваща. Просто се опитвам във възпитанието на детето си (децата си, в бъдеще) да търся логиката, да си задавам въпроси и да си представям какво ще се случи в бъдеще в главата му, ако днес кажа нещо. Ще ми се и той така да си задава въпроси, а не просто да бъде послушен според моите разбирания и да вярва сляпо на всичко.

Да, вярно, малък е, миналата година тепърва започнах да се замислям за Дядо Коледа и тази година вече трябваше да имаме някаква стратегия с мъжа ми, за да можем постепенно с годините да се придържаме към нея. Със сигурност децата се влияят и от околните, роднините, на тях няма как да забраним да споменават Дядо Коледа, но когато децата ни попитат нещо, хубаво е да сме подготвени и да сме мислили, а не да изтърсим някоя глупост и чак в последствие да мислим как да оправим нещата. Аз смятам, че трябва да е информиран, да знае, че това е легенда, някои хора вярват в нея, други - не. Не смятам да му навирам вяра или невяра в главата. Същото е и с религията. Ако той иска - да вярва в каквото иска. Не искам да развалям ничия магия, но има разлика между това да оставиш детето да разсъждава и да задава въпроси, и това, когато те попита дали Дядо Коледа съществува да му отговориш с някаква нова лъжа, която да прикрие другата, т.е. умишлено да го подведеш, колкото и сладко и мило и романтично и оправдано да ти се струва.

Моите родители също са ни баламосвали с Дядо Мраз със хеликоптера. Не помня как съм разбрала, че не съществува, не съм била разочарована. Разочарованието дойде доста по-късно, когато осъзнах, че като цяло не бяха най-отдадените родители, а просто гледаха да отбият номера по празниците с подаръци, за да не излезе пред хората, че не ни обичат. Така са много родители. Е, предпочитам моите деца да имат усещане за дом, семейство, отколкото да са затрупани с подаръци само по определени поводи.

Освен всичко останало, купчините подаръци ги правят и меркантилни, защото като знаят, че подаръците се дават само по повод, решават да искат повече. Така, например, моят племенник веднъж броеше гостите, за да изчисли колко подаръка ще има, а на една Коледа вдигна врява само защото подаръкът му не бил точно това, което си бил поръчал. Тук ми се струва, че определено има някаква грешка във възпитанието и ако родителите бяха се съсредоточили върху това да бъдат родители, а не просто фигури, осигуряващи материален комфорт, нещата щяха да са малко по-иначе.

Тук съм съгласна, че проблема идва от възпитанието. Ако съумеем като родители да накараме детето да вярва, че неговото "Чудо" ще стане реалност след като положи някакво усилие от своя страна, а не да се надява, че ще се случи ей тъй заради идването на Дядо Коледа, то то ще го пренесе и по натам в живота. И пак казвам, ако на детето всичко му е наред (не мога да намеря друга дума), здраво е, то ще мечтае за материален подарък, въпрос на възпитание е колко скъп или в какво количество ще иска. Просто трябва да се научи да се радва и цени и малките неща. Така че според мен не разваляйте магията на Коледа, дори вярвайте и Вие в нея (в рамките на разумното де!). Аз съм била в ситуация, при която на празника и малко преди него сме били в болница, не в детско отделение с детето си и за мен чудото беше, че едната сестра докара една малка елхица, поодрана и пооскъсана и ми гледа детето (тогава на 2 години), за да отида да купя играчки та да украсим нашата си елха и повярвай аз сигурно бях по щастлива от дребното, че все пак прокарахме малко магия, макар и в коридора на едно отделение. Не помня да съм се разочаровала и като дете, мисля че тогава всички хлапета се обзалагахме тази година на кой баща му ще се преоблича като Дядо Мраз и осторожно се оглеждахме за "следи" - я часовник, я някое косъмче от коса, брада или мустак . Не се сърдя и не обвинявам никой, че са ми причинили тези празнични мигове и суетене около елхата и по стълбищата на блока.

Не. Не съм коментирала правилността.
Дори не съм дала собственото си мнение за твоят начин на мислене. Не мисля, че ще ти интересно, че ми е работа да ти давам оценки и т.н. Темата е за друго.
Коментирах, написано вече осъждане /в доста явна форма осъждане при това/.

Ами миналата година даже имах един календар на който пишеше какво се прави на всеки празник - не се работи, не се шие /примерно/, коли се кокошка, прави се баница и т.н. Подаръците са били като за едно време - орехи, плодове, питки и пр.

Намерих единия готин финландски филм, за който казах по-рано.
http://www.imdb.com/title/tt0772176/

Между другото Рождеството също е мит, който празнуваме на Коледа.

Дядо ми/ лека му пръст/ съвсем малка ми обясни кой взима подаръците. Той държеше да знам истините от живота, не ме плашеше с вълци и разни митични същества, обясняваше ми за мъртвите хора, какво е смъртта и как това е нещо нормално, като раждането. Той беше много болен и явно е искал да ми помогне да превъзмогна загубата му. Е, не успя. Въпреки че ми помогна много по отношение на смъртта, но не и неговата.
Та...аз знаех, че няма дядо Коледа. Той дори не ми позволи да се заблудя, както правят децата, въпреки че усещат истината. Липсваше ми тази магия, признавам ви. Осъзнах го, когато моята братовчедка беше на 2 и я заведох при дядо Коледа, като преди това бях дала подаръците й. В очите й имаше тооолкова любов, че аз мигновена и завидях. Сега е на 14. Вчера й звъня, за да я питам какво да й купя. И тя през смях ми казва: Аааа, како, не се прави, дядо ти Коледа ще ми ги донесе" и после ме попита дали помня как съм я довела. Това ме пита всяка година, а аз я водех до към 7 годишна. Та тя разбра по едно време, че няма дядо Коледа, но пази тези моменти между нас вече толкова години. Дори тази година запланувахме да отидем до някой мол и да се снимаме заедно, като макет със старите ни снимки. Ще е забавно.
Когато имам деца вероятно ще поддържам тази магия. Аз обожавам Коледа, дори повече от моя рожден ден. Него не чакам с удоволствие и кеф, ако мога да се скрия ще е отлично, но Коледа...от 1 декември съм в еуфория.

Люксен - много ми стана мило и приятно от мнението ти Аз също обичам Коледа най-много, близките ми и те също


Забравих да добавя, че не държа на подаръците, да са големи и скъпи. Защото си ги правя, когато имам нужда Както и тази година, вече е купено каквото ни е трябвало и е изисквало доста средства.
За празника си правим дребни подаръци или отново според нуждата. Правя курабийки, опаковам ги, поднасям ги с картичка, и други дребни нещица правя.
На детето взимаме според желанията.
 

Всяка година купувам подаръци за всичките си най-близки роднини, а не само за децата. За децата купувам желана играчка, а за възрастните - нещо, от което имат нужда, но не биха си купили сами. Всички сме доволни и щастливи. Не е въпросът в подаръка, а в това, че зарадваш някого, че си се сетил за него, за нуждите му и т.н. Не че през другото време не си купуваме подаръци.

Зависи от детето. Моята голяма дъщеря и до сега съжалява, че сравнително рано (случайно) разбра, че няма Дядо Коледа. Молила ме е да запазим вярата на по-малката й сестра в стареца възможно най-дълго. Но пък малката бързо се досети, а и за нея дядо Коледа нямаше такова очарование. В момента, в който ме попита за истината и видях, че наистина иска да я знае й я казах. Аз пък разбрах от братовчед си на около 5 г. и му бях много сърдита. Малка съм била, но някак разбрах, че не е прав да ме лишава от тази красива приказка толкова рано и да разваля усилията на близките ми да ме зарадват. Не мога да възприема дядо Коледа като "лъжа". Това е по-скоро начин да научим децата си да развихрят въображението си, да не си поставят граници, да се радват на нематериални неща, а дори и да им покажем обичта си чрез тази споделена приказка по-ценна от материалния подарък.
Люксен, чудесно е, че правиш това за братовчедка си и че тя го оценява. Тези моменти са "истинските" в живота