- Публикувана: 11 дек. 2015, 23:03 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2018, 15:57 ч.
Истината за Дядо Коледа
Мдам, възхитителни са хората, притежаващи монопол върху "правата вяра". Искрено се възхищавам на самочувствието, с което отсъждат кое е "жива вяра" и кое "мъртва вяра". Очаквам всеки миг да видя ореол около главите им.
Изобщо умилително е да се види колко народ рЕзко става религиозен по дати.
Впрочем никога не съм разбирала поривът САМО Дядо Коледа да носи подаръците и после, ама как да не се разорим, ама как да купим айпад и айфон, че го е написало в писмото, ама...
Всеки си знае сам, както гласи най-често даваният български съвет. В моята къща на моите деца Дядо Коледа носи само по един подарък, който не е електроника и не е най-скъпият. Това е. Другите са от нас, родители и баби, особено електрониките пък, защото не ми се вижда нормално човек да влиза в дългове, за да купи мечтани електроники по празници, за да угоди. Има доста по-елегантни начини да се поддържа магията и въображението на децата от просто купуване на подаръци.
Тези, които не са били "лабилни" деца и узнаването на истината не е било травма за тях, не могат ли да си представят, че има и такива, за които това би било равностойно на лъжа и съответно травмиращо? И че има и друг начин да се поддържа въображението на децата и той не е непременно свързан с лъжи? Че може да се представят приказните герои и измислените неща като красива фантазия, без това да е лъжа?
Правят ли разлика също така между лъжата и фантазията? Защото и децата ми, например, пият измислена напитка от детска чаша, но аз не ги убеждавам, че е истинска и няма нужда да пият вода, примерно.
Аз съм от тези с по-лабилна психика - за мен много по-силен е споменът за травмата, отколкото за "красивата лъжа". И да, след като спрях да вярвам в Дядо Коледа и след като преодолях травмата от лъжата, все още намирам красота в празника, в подаряването на подаръци и т.н. Не смятам, че е нужно да се лъжат децата, за да им е забавно.
Правят ли разлика също така между лъжата и фантазията? Защото и децата ми, например, пият измислена напитка от детска чаша, но аз не ги убеждавам, че е истинска и няма нужда да пият вода, примерно.
Аз съм от тези с по-лабилна психика - за мен много по-силен е споменът за травмата, отколкото за "красивата лъжа". И да, след като спрях да вярвам в Дядо Коледа и след като преодолях травмата от лъжата, все още намирам красота в празника, в подаряването на подаръци и т.н. Не смятам, че е нужно да се лъжат децата, за да им е забавно.
Учудващо за родителите си, децата узряват за Истината За Дядо Коледа сами, без особени външни намеси и без особени вътрешни катаклизми.
Е, ако в стремежа си да доставят радост на рожбата си, родителите изпуснат възрастта за лековато съобщаване на истината и подклаждат вярата у едно десетина годишно дете, може и да се стигне до, как го нарекохте тук- лабилност. Като цяло малките човеци са невероятно стабилни психически и невероятно лесно приемат неща, за които родителите им биха си скубали косите седмици наред. В това число и нечия смърт, дори и на най-близките.
Е, ако в стремежа си да доставят радост на рожбата си, родителите изпуснат възрастта за лековато съобщаване на истината и подклаждат вярата у едно десетина годишно дете, може и да се стигне до, как го нарекохте тук- лабилност. Като цяло малките човеци са невероятно стабилни психически и невероятно лесно приемат неща, за които родителите им биха си скубали косите седмици наред. В това число и нечия смърт, дори и на най-близките.
Учудващо за родителите си, децата узряват за Истината За Дядо Коледа сами, без особени външни намеси и без особени вътрешни катаклизми.
Е, ако в стремежа си да доставят радост на рожбата си, родителите изпуснат възрастта за лековато съобщаване на истината и подклаждат вярата у едно десетина годишно дете, може и да се стигне до, как го нарекохте тук- лабилност. Като цяло малките човеци са невероятно стабилни психически и невероятно лесно приемат неща, за които родителите им биха си скубали косите седмици наред. В това число и нечия смърт, дори и на най-близките.
Е, ако в стремежа си да доставят радост на рожбата си, родителите изпуснат възрастта за лековато съобщаване на истината и подклаждат вярата у едно десетина годишно дете, може и да се стигне до, как го нарекохте тук- лабилност. Като цяло малките човеци са невероятно стабилни психически и невероятно лесно приемат неща, за които родителите им биха си скубали косите седмици наред. В това число и нечия смърт, дори и на най-близките.
Тези, които не са били "лабилни" деца и узнаването на истината не е било травма за тях, не могат ли да си представят, че има и такива, за които това би било равностойно на лъжа и съответно травмиращо? И че има и друг начин да се поддържа въображението на децата и той не е непременно свързан с лъжи? Че може да се представят приказните герои и измислените неща като красива фантазия, без това да е лъжа?
Правят ли разлика също така между лъжата и фантазията? Защото и децата ми, например, пият измислена напитка от детска чаша, но аз не ги убеждавам, че е истинска и няма нужда да пият вода, примерно.
Правят ли разлика също така между лъжата и фантазията? Защото и децата ми, например, пият измислена напитка от детска чаша, но аз не ги убеждавам, че е истинска и няма нужда да пият вода, примерно.
В повечето случаи (разбира се, не в случая ССФ), дядо Коледа се представя като реален човек, който носи реални подаръци. И на децата се обяснява точно това. А не, че е красива приказка, в която хората се правят, че вярват, за да е по-забавно.
За мен, си беше разочарование, в моето детство. В нечие друго детство, може и да е било забавно. Не отричам това. Но пък да се отрича, че може да бъде и разочарование - е, това не го разбирам. Не всички са еднакви.
За мен, си беше разочарование, в моето детство. В нечие друго детство, може и да е било забавно. Не отричам това. Но пък да се отрича, че може да бъде и разочарование - е, това не го разбирам. Не всички са еднакви.
В повечето случаи (разбира се, не в случая ССФ), дядо Коледа се представя като реален човек, който носи реални подаръци. И на децата се обяснява точно това. А не, че е красива приказка, в която хората се правят, че вярват, за да е по-забавно.
Учудващо, никой не отразява такива като мен, които очевидно не влизат в стереотипа "нищо няма да му стане като го лъжем". А имаше и други потребители, които казаха същото като мен - с едни или други думи.
Отразих те. Но проблемът е по-скоро частен, и касае непознаването на психиката ти от страна на родителите ти. Масовото дете научава Вестта Х, поглежда така
и продължава. 
Споделям мнението на Касита. Децата сами виждат и узряват за идеята. Моята е почти на 5, племеника почти на 6. И двамата много добре знаят, че дядо Коледа са хора, преоблечени като такива. Това ми го заяви дъщеря ми. Е още не е узряла за идеята кой купува точно подаръка и т.н., но много добре си прави сметката, че днес е видяла 5 дядовци и че всичките са различни хора, а не един и същ, особено истинският.
Иначе това с подаръците и изобилието си го правим ние, родителите, бабите и дядовците и всички останали. Дъщеря ми имаше 3 желания за Коледа, обаче получи повече подаръци. 5 пъти ме пита защо има подаръци извън писмото. Догодина ще иска минимум 5 подаръка, защото вече е видял, че може и повече неща да получи.
Иначе това с подаръците и изобилието си го правим ние, родителите, бабите и дядовците и всички останали. Дъщеря ми имаше 3 желания за Коледа, обаче получи повече подаръци. 5 пъти ме пита защо има подаръци извън писмото. Догодина ще иска минимум 5 подаръка, защото вече е видял, че може и повече неща да получи.
Мили родители, децата са интелигентни същества и сами се усещат, че не може всеки облечен с червен костюм и снабден с бяла брада да е Добрият старец. Е, да, първоначално вярват, че Истинският рядко се явява на децата, след време започват да се замислят, че в една единствена нощ Дядката не може да занесе всички подаръци на всички деца едновременно, после се замислят, че нямат комини в домовете си, по-осведомените задават въпроси за липсата на сняг в Африка .....
Докато дискутирахме по-назад с Фея Кръстница, с която сме на диаметрално противоположни позиции по въпроса за дядо Коледа, тя написа нещо, което много ми хареса. Ще цитирам по памет, че ме мързи да се връщам да търся:"Ние сме различни в много неща, но не и в силата, с която обичаме децата си." В духа на написаното от нея, няма нужда някоя от нас да си въобразява, че е открила единствения правилен начин да обича и възпитава децата си и с назидателен тон да го снася на другите.
Понеже постът ми е точно след Касита, да уточня, че не визирам нея в никакъв случай.
Понеже постът ми е точно след Касита, да уточня, че не визирам нея в никакъв случай.