- Публикувана: 11 дек. 2015, 23:03 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2018, 15:57 ч.
Истината за Дядо Коледа
А децата. Те умеят да се радват и се радват. Не на вещи, защото са затрупани. Радват се на жестове, на усмивки. Хранят се с отношение.
Моят 5-годишен, например, много харесва историята, че у нас идва едно зайче, което носи книжки. Вижда ме, че аз купувам книги, съгласен е да отиде в другата стая, докато зайчето дойде, но му харесва да чуе, че големите уши на заека са се мернали на прозореца и да претърси къщата, за да види къде заекът е оставил новата книжка.
Пробвала съм - давам му книжката в ръцете. "От зайчето ли е?" - "Не, мама, тази е от мен". Никак не е доволен. Но да дойде заекът винаги е голяма радост.
И в моето детство имаше зайче, което идваше вечер, след като заспя, за да провери дали съм си сгънала добре дрешките на стола. Нищо не ми оставяше, само проверяваше.
Но всяка сутрин първата ми работа беше да питам баба и дядо какво е казало вечерта зайчето и дали е било доволно от мен. Много ми беше важна неговата похвала.
При сина ми пък идваше едно вълшебно човече, когато беше на гости на баба и дядо. То му оставяше през нощта някакво лакомство под възглавницата.
Ех, тези баби и дядовци с техните вълшебства! Какво ли щеше да е детството ни без тях?
Скучно, определено.
Но всяка сутрин първата ми работа беше да питам баба и дядо какво е казало вечерта зайчето и дали е било доволно от мен. Много ми беше важна неговата похвала.
При сина ми пък идваше едно вълшебно човече, когато беше на гости на баба и дядо. То му оставяше през нощта някакво лакомство под възглавницата.
Ех, тези баби и дядовци с техните вълшебства! Какво ли щеше да е детството ни без тях?
Скучно, определено.
А когато дойде моментът да разбере истината?!
Първото голямо разочарование, първата голяма лъжа... От кого?! От хората, на които вярва безрезервно.
Някои деца преминават безболезнено през този момент, но за други това е травма. Това с дядо коледа е огромна лъжа. И аз не искам детето ми да мисли, че някакъв непознат "дядка" му носи подарък. Искам да знае, че ние, родителите му, сме тези, които са му ги подарили.
Предпочитам да вярва в русалки, отколкото в лъжата, че някой непознат носи подаръци.
Но съм твърдо против най вече заради момента на разобличаване, на разкриване на една груба лъжа! Това, че "всички така правят" не е причина да направя и аз така! Защото никога не искам детето ми да допусне, че аз може да го излъжа. Защото няма.
Първото голямо разочарование, първата голяма лъжа... От кого?! От хората, на които вярва безрезервно.
Някои деца преминават безболезнено през този момент, но за други това е травма. Това с дядо коледа е огромна лъжа. И аз не искам детето ми да мисли, че някакъв непознат "дядка" му носи подарък. Искам да знае, че ние, родителите му, сме тези, които са му ги подарили.
Предпочитам да вярва в русалки, отколкото в лъжата, че някой непознат носи подаръци.
Но съм твърдо против най вече заради момента на разобличаване, на разкриване на една груба лъжа! Това, че "всички така правят" не е причина да направя и аз така! Защото никога не искам детето ми да допусне, че аз може да го излъжа. Защото няма.
И как точно е доказано, защото аз лично се сещам, че вярвах, че има русалки, никой не ми е казвал , че няма, просто порастваш и сам разбираш , че са приказки, а не истина. Даже не се сещам и моментът, когато това е станало. Приказките развиват въображението. Същото приемам и за Дядо Мраз/Коледа.
Смешно ми е като се заговори каква лъжа било, как биха го приели... Приемат го нормално, може да поплачат дори, може да се похвалят (като мен) , че са разбрали , че е лъжа... Важното за мен е да има вълшебство, магия , приказност.
Важното за мен е да има вълшебство, магия , приказност.
Тифани, наистина беше омагьосващо! С дъщеря ми (тя е на 9) на връщане си говорехме, че това са ни най-хубавите предколедни дни досега. Тя вече хем сама схваща как точно стои въпросът с Дядо Коледа, хем съучастнически ми помага да поддържаме илюзията. Сутрин рови в чорапчето и се радва като на чисто злато на пакетче солети, само защото са част от магическата илюзия. И аз обичам да се промъквам в стаята ѝ и да пускам тихо нещо в чорапчето. И двете сме наясно как стоят нещата, но това не ни пречи да се радваме на илюзията.
За мен детството е време, в което трябва да се даде шанс да се гледа на света и през призмата на емоцията, на вълшебството, на мистицизма. Винаги има възможност да не се залита в някоя крайност и да се развива едновременно с това и логиката и аналитичното мислене.
Истината за дядо Коледа е различна за различните хора, деца.
Предпочитам да поддържам по- дълго време вълшебството за моите и знам, че и двете по различен начин ще стигнат до тяхната си истина. Почти съм сигурна, че няма да има травми от това, че една приказка е живяла като реалност по-дълго време.
Истината за дядо Коледа е различна за различните хора, деца.
Предпочитам да поддържам по- дълго време вълшебството за моите и знам, че и двете по различен начин ще стигнат до тяхната си истина. Почти съм сигурна, че няма да има травми от това, че една приказка е живяла като реалност по-дълго време.
Не помня да съм имала съученици, които да са вярвали в дядо Мраз. Горе-долу в детската градина всички вече бяха наясно, че в костюма на дадо Мраз е пазача например.
В класа на сина ми имаше едно дете, което до 4 клас поне вярваше в дядо Коледа. Защитаваше съществуването на дядото непрекъснато, дори до бой се е стигало. Не мисля, че за това дете е било безболезнено да се примри, че дядо Коледа е приказка.
Предполагам, че зависи и от родителите как ще поднесат тази истина, но ми се струва, че няма как да е съвсем безболезнено. Най-малкото, за да вярваш на възраст 10-11г, значи или имаш сляпо и пълно доверие на родителите си (самата лъжа ще е разочарование в този случай), или имаш огромна нужда от тази приказка и отнемането й ще бъде ужасно.
В класа на сина ми имаше едно дете, което до 4 клас поне вярваше в дядо Коледа. Защитаваше съществуването на дядото непрекъснато, дори до бой се е стигало. Не мисля, че за това дете е било безболезнено да се примри, че дядо Коледа е приказка.
Предполагам, че зависи и от родителите как ще поднесат тази истина, но ми се струва, че няма как да е съвсем безболезнено. Най-малкото, за да вярваш на възраст 10-11г, значи или имаш сляпо и пълно доверие на родителите си (самата лъжа ще е разочарование в този случай), или имаш огромна нужда от тази приказка и отнемането й ще бъде ужасно.
Дъщеря ми е на 4 години и 8 месеца. Оня ден сама стигна до извода, че дядо Коледа от детската градина и дядо Коледа от МОЛ-а са различни, защото на този в детската ръцете му треперели. /А те треперели, защото беше дядото на едно от децата и човека се е вълнувал сигурно./. Та се наложи набързо да й обясня, че понякога различни хора се преобличат като добрия старец, защото той има много деца за обикаляне и няма да успее без чужда помощ. Хич даже не се впечатли. Каза - даааааааа знаааааааам с досада.
Също както след срещата с Олаф и Свен ми обясни, че "това са хора, преобразувани като тях. Видях между ръкавицата на Олаф и ръкава му кожа, значи е човек".
Също както след срещата с Олаф и Свен ми обясни, че "това са хора, преобразувани като тях. Видях между ръкавицата на Олаф и ръкава му кожа, значи е човек".
Почти невъзможно е при наличието на толкова много хора, облечени като Дядо Коледа, децата да вярват дълго време, че всеки един от тях е онзи, който прави Коледата по-специална.
Но мисля, че не е драма нуждата от символа, от вярата в чудесата. И това не е непременно, защото в ежедневието ни няма поводи за радости, а защото по празници е хубаво да не ни е ежедневно.
Но мисля, че не е драма нуждата от символа, от вярата в чудесата. И това не е непременно, защото в ежедневието ни няма поводи за радости, а защото по празници е хубаво да не ни е ежедневно.
Почти невъзможно е при наличието на толкова много хора, облечени като Дядо Коледа, децата да вярват дълго време, че всеки един от тях е онзи, който прави Коледата по-специална.
Но мисля, че не е драма нуждата от символа, от вярата в чудесата. И това не е непременно, защото в ежедневието ни няма поводи за радости, а защото по празници е хубаво да не ни е ежедневно.
Но мисля, че не е драма нуждата от символа, от вярата в чудесата. И това не е непременно, защото в ежедневието ни няма поводи за радости, а защото по празници е хубаво да не ни е ежедневно.
Принципно всеки има право да си вярва в каквото иска,но моето мнение е,че ние като православни християни,а не атеисти,с измисления Дядо Коледа оставяме на заден план това,което би трябвало да празнуваме,а именно раждането на Иисус Христос,Рождество Христово.Мисля,че децата трябва да бъдат учени на това.Мисля ,че трябва да бъдат научени да приемат малко повече духовна храна,особено в този материален свят,в който се живее е по-добре да се учат на това,а не да стават все по-големи материалисти и да получават подаръци с повод и без повод.И аз като малка съм се радвала на подаръци на 25-ти декември,но и духовното не съм изоставила,а това според мен е важно.Подаръци нека да си има,няма лошо-весело е ,но да има нещо и за душата.
Принципно всеки има право да си вярва в каквото иска,но моето мнение е,че ние като православни християни,а не атеисти,с измисления Дядо Коледа оставяме на заден план това,което би трябвало да празнуваме,а именно раждането на Иисус Христос,Рождество Христово.
Абсолютно подкрепям
Препоръчани теми