Ние пък по музика бяхме с Да и Не, т.е. зачот. Един от най ярките ми спомени е хайманите на випуска, събрани в кабинета по музика, пеят песни за да съберат нужните точки за 'да'. За песен се даваше по една точка, и към края се оказа, че изучените през годината произведения са недостатчни, и минаха към актуални към момента хитове на Слави Трифонов като 'За крадец не ставаш, сине'.
- Публикувана: 28 март 2012, 13:49 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2013, 15:38 ч.
България- страна на полиглоти?
Ами да си кажа болката докрай, та да ми олекне и да му простя на учителя по физкулутура.(лека му пръст)В четвърти клас по всички предмети имах 6-ци и той да вземе да ми напише 4 по физкултура, защото не можех да правя кълбо напред и не покривах норматива.
Аз изпаднах в депресия след като видях как е оценено моето старание да нося цвички всеки час, да се преобличам в грозен червен анцуг и да угаждам на прищявките за покриване на норматива за скок на на дължина и тем подобни.Абсурдите нямат край.
Все пак имаме стандарти! Трябва да вместим всички в различните категории. За 6-ца 20 лицеви упори, за 5-ца-15.., коремни преси, висене от шведската стена. Мили спомени...
интересно, по какъв аршин ще оценяват английската гимназия и някое общообразователно училище с разширено изучаване на английски, като хорариумът им ще е различен?
като казахте дипломи, моята е 5.90 (
) заради малко от математиката и малко от химията. По ирония на съдбата точно по математика и химия имах високи оценки на кандидат-студентските изпити, но не продължих с нито едно от тях. За медалите ни излъгаха много неприятно - на дипломирането не били готови, представете си, та минахме само с официално връчване на дипломите на отличниците и някаква смотана книга за подарък.
като казахте дипломи, моята е 5.90 (
) заради малко от математиката и малко от химията. По ирония на съдбата точно по математика и химия имах високи оценки на кандидат-студентските изпити, но не продължих с нито едно от тях. За медалите ни излъгаха много неприятно - на дипломирането не били готови, представете си, та минахме само с официално връчване на дипломите на отличниците и някаква смотана книга за подарък. Ние пък по музика бяхме с Да и Не, т.е. зачот.
Медалистите от моя клас бяха само двама. Едната беше 7-ма в света на споменатия по- назад TOEFL и 13-та на SAT. Другата имаше 6.00 на всички изпити в СУ, на които се яви.
Но това беше през каменната ера. Сега нещата са се променили. Наскоро правихме ремонт и се оказа, че бояджията е завършил същото училище като мен преди няколко години. И после ще ми казвате да не мрънкам.
да, важно е да се уточнява кога е завършването, че наистина времеделът е преди и след десети ноември. Не зная колко днешни ученици биха издържали на изискванията и ученето от онова време. На една съученичка замалко по български да й пишат двойка на класното, защото беше сбъркала едно множествено число с Й, а сега половината форум пише така.
Мен ако питате, изучаването на допълнителен език създава по-малко объркване у децата, отколкото ранното наизустяване на патриотарски, псевдоестетически или приблизително научни тези.
Възхищавам се на хора, умеещи да боравят с езика, с думите, със своя език или с чужд, ако им е дал Бог.
П.П Трънско е отделна тема, ще ми се някога да поговорим за езика, хората, климата, релефа, загадките, архитектурата, но и за празните села, изоставените манастири.
Възхищавам се на хора, умеещи да боравят с езика, с думите, със своя език или с чужд, ако им е дал Бог.
П.П Трънско е отделна тема, ще ми се някога да поговорим за езика, хората, климата, релефа, загадките, архитектурата, но и за празните села, изоставените манастири.
Не съм, чисто шопче съм си. Ама и ний не сме по-назаде.
Не съм, чисто шопче съм си. Ама и ний не сме по-назаде.
Трима души става за отчетна трънска тема.
ПП Извинявайте за отклонението, но ако приемем по- неразбираемите диалекти за чужд език сме почти по темата.
Ха-ха, сега дипломите за средно ли си мерим? Моята е 5.40 
Вижте какъв гамен.
Прочетох предните няколко страници. Силно прегръщам тези постинги:
Е, сега мисля е ясно защо човек, който не е учил руски не може да разбере кой знае колко, слушайки руска реч.
Според мен най-обективно си проличава дали владееш достатъчно добре един чужд език когато ти се наложи да общуваш продължително време с носители на езика или чужденци, говорещи съответния език. Тогава всичко лъсва - и уменията, и пропуските. Когато в училище ни навестяват чужденци веднага си проличава кои от колегите се скатават като мишки, избягвайки целенасочено комуникация или отговаряйки възможно най-лаконично (по обясними причини) и кои се впускат "смело в боя" без никакви притеснения. Нямате си на идея колко много неща стават абсолютно прозрачни в една такава ситуация. Затова и масово работодатели чужденци не се вълнуват от никакви хартийки и сертификати. За тях е много по-важно с какви впечатления ще останат от кандидатите на интервю или как ще се представят пускайки ги пробно в работна среда да кажем за една седмица. В една такава ситуация веднага си проличава доколко владее един човек даден език.
Много добре казано! И аз съм на същото мнение.
Вижте какъв гамен. Прочетох предните няколко страници. Силно прегръщам тези постинги:
руският и българският не са кой знае колко близки. Правя опит с моите деца. Аз си ползвам руския, гледам си телевизия, филми, чета книги (с вестниците ми е по-трудно и с форумите, защото там има много жаргон), не е като да не са чували руски през живота си. Пробвала съм ги да изслушат няколко изречения и да кажат дали саразбрали нещо, дори след това повтарям аз изречението дума по дума. Ами, не става, хващат някоя дума и толкова! Трябва да им обясня някои базови контструкции на изречението, включително местоимения, окончания, за да могат да вдянат дори близките думи. За тях руският е като немски - нищо не разбират, но ми се чудят и маят как така го зная по-добре отт английския. Ами, зная го, защото съм го учила много дълги години и от добри учители, и съм продължила да го поддържам по някакъв минималенначин!
Е, сега мисля е ясно защо човек, който не е учил руски не може да разбере кой знае колко, слушайки руска реч.
не, бе, тя си е обективна тази оценка, просто в един момент установих, че е само една малка част от това, което му трябва на човек. Преди да се сблъскам челно с тези разлики си мислех, че щом някой е покрил сертификат за влизане в чужд университет, значи е "перфектен", и хоп-троп, човекът без проблем си учи на този език. Да, ама не! ще го имам предвид за децата си след време, ако решат да учат в чужбина. резервирана съм и към всичките родителски хвалби как детето взело не знам какъв сертификат. хубаво, взело, ама това не означава непременно свободно владеене, докато това дете не започне да си служи с езика извън курсовете и сертификата - да говори, слуша пише и чете без големи напъни.
Според мен най-обективно си проличава дали владееш достатъчно добре един чужд език когато ти се наложи да общуваш продължително време с носители на езика или чужденци, говорещи съответния език. Тогава всичко лъсва - и уменията, и пропуските. Когато в училище ни навестяват чужденци веднага си проличава кои от колегите се скатават като мишки, избягвайки целенасочено комуникация или отговаряйки възможно най-лаконично (по обясними причини)
и кои се впускат "смело в боя" без никакви притеснения. Нямате си на идея колко много неща стават абсолютно прозрачни в една такава ситуация. Затова и масово работодатели чужденци не се вълнуват от никакви хартийки и сертификати. За тях е много по-важно с какви впечатления ще останат от кандидатите на интервю или как ще се представят пускайки ги пробно в работна среда да кажем за една седмица. В една такава ситуация веднага си проличава доколко владее един човек даден език.ако изобщо има снизходителни, то е живо съжаление към родителската некомпетентност и слепота пред фактите. Всичко е мода - навремето е било модно децата да имат учители по френски, после да ходят на алианс, сега е ученето от яслата и как до четвърти клас трябва да има втори чужд език. Не зная колко и какви контакти имаш с родители на малки ученици или малки деца, но аз лично в началото бях просто изненадана, после започнах да се ужасявам какви невъобразими размери придобива тази мода. А си е просто мода тип "кАжи, баба, тенк-ю". Все едно гледам филм от ранния соц - "и като каже "оупън дъ дор", аз дори не мога да го кажа така"
http://www.youtube.com/watch?v=OChHn9SN564&feature=relmfu
http://www.youtube.com/watch?v=OChHn9SN564&feature=relmfu
Много добре казано! И аз съм на същото мнение.
Според мен най-обективно си проличава дали владееш достатъчно добре един чужд език когато ти се наложи да общуваш продължително време с носители на езика или чужденци, говорещи съответния език. Тогава всичко лъсва - и уменията, и пропуските. Когато в училище ни навестяват чужденци веднага си проличава кои от колегите се скатават като мишки, избягвайки целенасочено комуникация или отговаряйки възможно най-лаконично (по обясними причини) и кои се впускат "смело в боя" без никакви притеснения. Нямате си на идея колко много неща стават абсолютно прозрачни в една такава ситуация. Затова и масово работодатели чужденци не се вълнуват от никакви хартийки и сертификати. За тях е много по-важно с какви впечатления ще останат от кандидатите на интервю или как ще се представят пускайки ги пробно в работна среда да кажем за една седмица. В една такава ситуация веднага си проличава доколко владее един човек даден език.
и кои се впускат "смело в боя" без никакви притеснения. Нямате си на идея колко много неща стават абсолютно прозрачни в една такава ситуация. Затова и масово работодатели чужденци не се вълнуват от никакви хартийки и сертификати. За тях е много по-важно с какви впечатления ще останат от кандидатите на интервю или как ще се представят пускайки ги пробно в работна среда да кажем за една седмица. В една такава ситуация веднага си проличава доколко владее един човек даден език.Не съм много съгласна с горния критерий. В повечето случаи, ако чужденецът успява някак да те разбере и съумявате да поддържате диалога достатъчно динамичен, нито ще тръгне да ти поправя, нито да ти казва, че говориш с хиляда граматически грешки. А що се отнася до смелото "впускане в боя", то също не е непременно признак за добро владеене на езика, а по-скоро за определени личностни качества. Не говоря конкретно за теб и колегите ти.
За значението на сертификати, сравнено с представяне в реална среда, съм съгласна. Но за да се стигне до пускането ти в тази реална среда (или покана за интервю) обикновено е нужен сертификат.
Не съм много съгласна с горния критерий. В повечето случаи, ако чужденецът успява някак да те разбере и съумявате да поддържате диалога достатъчно динамичен, нито ще тръгне да ти поправя, нито да ти казва, че говориш с хиляда граматически грешки. А що се отнася до смелото "впускане в боя", то също не е непременно признак за добро владеене на езика, а по-скоро за определени личностни качества. Не говоря конкретно за теб и колегите ти.
За значението на сертификати, сравнено с представяне в реална среда, съм съгласна. Но за да се стигне до пускането ти в тази реална среда (или покана за интервю) обикновено е нужен сертификат.
За значението на сертификати, сравнено с представяне в реална среда, съм съгласна. Но за да се стигне до пускането ти в тази реална среда (или покана за интервю) обикновено е нужен сертификат.
Не сме се разбрали. Тук съвсем не става дума, че чужденците ще тръгнат да те поправят. В интерес на истината на такава ситуация никога не съм бил свидетел дори. Но опитът ми показва, че хора, които имат пропуски и владеят езика на едно посредствено равнище, избягват ако е възможно комуникация или се стремят разговора да е максимално кратък и те да са лаконични. Винаги ми е правело впечатление как едни отговарят сухо и притеснено с три думи и съответно обратното - как други си служат активно с езика и ни най-малко не се опитват да прекратят комуникацията възможно най-скоро, а точно обратното. Това имах предвид под "впускат се смело в боя".
Не съм много убеден и за назначаването в чуждестранен колектив. Най-вероятно зависи от самите работодатели и фирмата. Когато бях в първи курс в университета, започнах работа за пръв път в подобна компания и докато завърша работех едно и също, само че смених три работни места. В нито едно не ми изискаха дори и диплома. Всичко се случваше с предварително пуснато CV, след това интервю, пробен период и това е. Когато си на такъв изпитателен срок всичко си проличава в комуникационните ти способности и равнището на владеене на езика. Случвало ми се е в последствие да провеждам и интервюта на работния ни език с други кандидати и мен ако питате, дори още на интервюто всичко си проличава.
Аз пък, като говоря с чужденци, и ситуацията позволява, винаги карам да ме поправят.
И моето дете не отбира руски, макар, че дълго ни бе внушавано, че са близки езици.
Наш приятел, руснак, когато говорим за него, казваме на шега "дядя" Пьотр, тя ми подскача: " - Защо му казваш, че е дядо. Не е". И когато си говорим на руски с руснаци, не ни разбира.
А примерно, когато си играе с македончета или сръбчета, говорят, та се късат, и си се разбират. Правила ми е вметки само, че говорят селски. Обяснявам й че са, съответно сърби или македонци, тя пък си мисли, че Сърбия и Македония са градове в България, за това говорят "така малко" на селски
И моето дете не отбира руски, макар, че дълго ни бе внушавано, че са близки езици.
Наш приятел, руснак, когато говорим за него, казваме на шега "дядя" Пьотр, тя ми подскача: " - Защо му казваш, че е дядо. Не е". И когато си говорим на руски с руснаци, не ни разбира.
А примерно, когато си играе с македончета или сръбчета, говорят, та се късат, и си се разбират. Правила ми е вметки само, че говорят селски. Обяснявам й че са, съответно сърби или македонци, тя пък си мисли, че Сърбия и Македония са градове в България, за това говорят "така малко" на селски
X
Реклама