Нали знаеш колко е субективно всичко. Аз им написах такова яко есе на другарите от ТОЕФЛ, а то беше оценено с най-нисък брой точки.(Мога да погледна за протокола колко беше оценката им). И аз разбира се имам обяснение за това. Ама с кой да споря, че не са ми разбрали мисълта, при все че тя беше много проста и ясна, е признавам, че тематиката не беше за всяка уста лъжица, но бях готова да си понеса наказанието във вид на нисък резултат. Важното е да запълниш бялото поле на екрана. Пък който разбрал, разбрал, нали така?
Не съм ти чела есето и щом казваш сигурно е било хубаво. Само не знам дали си се информирала предварително (от учебници примерно), че оценяващите изобщо не се интересуват от мисълта ти и въобще от темата върху, която пишеш. Гледат дали се изразяваш правилно и ясно, какъв запас от думи ползваш и граматиката ти. Независимо каква ти е била мисълта, те се интересуват само от това.
До броя на точките от съответната секция има и анализ на работата ти по нея. Там трябва да са написали аргументите си.
Стана ли ясно за какво говоря?
Това са несериозни работи. Ако се запъва човек в аптеката, супера или банката, докато живее в чужбина, значи е зле. Няма как да не знаеш, че брава е lock, а думички, като "въшка" и "черпак" има от къде да се видят при нужда. Затова са речниците под каквато и да е форма. Пък и да не знаеш точно "въшка", все трябва да можеш да обясниш, че ти трябва препарат за някакви буболечки в косата. И като ти каже аптекарката думата, вече ще я знаеш. Е, при случая с чвора по време на устен превод е кофти. Аз даже не знам какво е чвор на български, че да го обясня по някакъв начин на английски.