Добри родители ли сме?

Да, но това не е ново като явление- на времето , когато бях 3-4 клас м моето у-ще , което също беше в центъра и беше  от т.нар. елитни у-ща. В двора му застреляха едно 16 годишно момиче- поводът беше ревност. Драмата също се е разиграла в  двора.  Моето детство е минало наполовина в т.нар. соц. после премина в промените и стачките на у-щата и транспорта и т.н.

Нещата опират до друго.Държавата не може да опази децата ни, ако ние не ги научим да не бъдат такива.

Децата не саа глупави - ако знаят, че правилата в училище работят безкомпромисно, много добре си опичат акъла какво говорят и какво правят. Не е като да не им пука дали ще ги изключат от училище, например. Съгласна съм и глоби да има за родителите, но пак да се прилагат безкомпромисно. Изобщо, каквото и да е като правило, да се прилага без изключения. Мразя да го казвам това "едно време", но едно време внимавахме какво правим И заради това, че родителите отнасяха проблеми, а дори един чин да надраскаш, и веднага на родителската среща те разнесат пред всички родители. За по-сериозни провинения ги привикваха и ставаше достояние на работното им място дори.

Правилно!
И останалите така викат. Пък и време отнема и се искат и други работи...абе, остави, права си!

Моето не беше удряло друг човек. Научи се нейде в V клас, като видя, че ще го смажат. Учи училището, на полезни навици учи. Даже от вредните домашни отучва. Аз колко време съм учила да не почва и да не отвръща. Там за няма 3-4 месеца наш как се отучи от погрешното домашно възпитание?

"И точно, защото ме е страх, че може "да се появи поредният отрок и може да нацели моето дете в училищния двор", не бих хвърлила вината само и единствено върху училищата. Колкото и да привикват родителите на проблемните деца, нищо няма да се промени, ако родителят сам не вземе мерки и не си отвори очите, че детето му не е ангел-небесен. И единствената мярка от страна на училището, която ми се струва най-адекватна, е изключване на проблемния ученик след определен брой оплаквания.
Не знам колко от вас са били тормозени от съученици, но аз съм имала няколко такива случки.
И смея да твърдя, че колкото и както да се намесва учител, докато родителят не вземе сам мерки да озапти детето си, нищо не помага. "

А аз не разбрах- какви мерки да вземат околните, докато  родителят на "тормозача" сам се сети да "вземе мерки" и да "отвори очи". Нещо няма отговор на цитирания от самата Вас въпрос.


Ти не прочете ли вече? Или и ти се кълнеш, че няма да прочетеш никога нищо повече в живота си? Аз наминах към нашите. С топора. Сега очаквам, като реакция, добра дисциплина в училище. Ще видим в понеделник. Дайте тука за два дена да си спретнем една силова група, че да има по- голям ефект.

Пропуснах- виновна съм- и за моето, и за вашите, и за останалите деца съм виновна. Сега вече в понеделник не може да няма ефект- признах си, знае се, никой не спори.
хххххххххххххххххххххххххххххх
И сега да питам- у нас се псуваме за добро утро, бием се- големи срещу малки, мъже срещу жени, всеки срещу всеки, аз съм неграмотна, не съм учила повече от V клас, децата ми са гамените на квартала. Вие какво можете да направите, за да ме промените- мен и децата ми? Надявате ли се аз да се променя сама?

Judy, аз достатъчно неща съм написала и в предното, и в по-предното си мнение, но явно не само на мен четенето не е силната ми страна.
В такива теми вместо да се седне и да се помисли какво наистина може да се направи и кое е адекватно поведение, винаги някой-някъде препраща - да чете, да проверява, да защитава...
Е, щом ви харесва - нека училището е виновно.
Същата работа като моята съседка - Бойко Борисов й бил виновен, че нямало работа за нея. Нищо, че тя е без висше образование...

Ето къде е заровено кучето.

А маколетните убийки полежаха-полежаха в затвора и излязоха предсрочно, горките те

Няма определение за "добър" родител. Законодателно, никакво. Така че, отговор няма. Няма и определение на отговорен родител, макар насърчаването в това, да е присъства в ЗЗД.

Никой не е в състояние да се определи като добър или не родител, при липса на общовалидно и прието понятие за това. Караме го по инерция и общностни, стадни правила, без да са записани в законите ни.

И моите не са пребивали никого, но това не попречи на едни хулигани да пребият моят синковец! Да споменавам ли че на единият от тях бащата е с пост във МВР? /излишно е!/

Пак не четеш, Nekomusume, поне знаем вече защо- не искаш.
Аз лично вместо да обсъждам кой виновен /което не го правя и тук/ търся причини /разликата с вини е немалка/ и пиша как хората се стремят да преодолеят проблема.
Вие можете и да си търсите виновни- това често се среща при хората- ето проблема, да видим виновния и до там. Този подход води до самонавиване, изнервяне, откриване на мними врагове и никакви решения. За жалост.



"Маколетните убийки" няма по нашето право. Получиха присъди, каквито законът предвижда. От там насетне можете да продължите да обвинявате родителите им и да чакате да вземат да се променят, че и да превъзпитат големите си вече дъщери.
Не е там разковничето, ако ще и цял  живот да го търсите. Престъпници има във всяко общество, въпрос на държавни мерки- принуда и санкция, е да се вкарат, доколкото е възможно, в път.
Разликата между нашето общество и някои други е, че при нас си търсим виновни и, решили че сме ги открили, се задоволяваме да седнем и да се сочим взаимно с пръст. А хората работят по установяване на реалните причини и по механизми за отстраняването им.

интересно ми е , чалга културата ли направи децата да израстват циници, вместо идеалисти

Благодаря за разяснението.  Нямаше да се сетя сама
И?
И???!!!
Освен да размахаш пръстче в моя посока, как ти лично допринасяш за решаване на проблема, м?

Още една дама, отказала се да чете.  Кой ви размахва на Вас пръст? Защо тъй гузно? Прекомерно голямо значение си отдавате, недейте. Аз вече поех Вината. Към Вас се обърнах поради интересния изказ, за "маколетните убийци" /не разбрах значението/- само толкоз.
Дадох по- напред споделен опит на хората, които работят в посока установяване истинските корени на проблема и намаляване на интензивността му. Който желал- прочел. Имаме какво да научим, имаме върху какво да поработим. Но като гледам какъв е интересът- съмнявам се, че ще стане. Тука още сте на фаза "Вие сте виновни!" и едва ли скоро ще преминете към следващата. Разбрах, че тук не сте любители на четенето, още по- малко на това, с разбирането. Клюкарник- нормално е.
Каквото правя лично - правя. Мхм.  Ето- писах че съм виновна. Или това не е достатъчно?

Е, нека да видим какво толкова пише в посочените ценни източници.
Въпреки че за един от тях иска регистрация, която не мисля да правя.
Да хванем този цитат:
"Това, което се получава е, че имаме цяло поколение от млади хора, които са подложени на „атаките” на медиите, игрите и „животът” като цяло и които имат една относително доста солидна независимост. Какво ще направят е само въпрос на това, кое най-силно ще повлияе на психиката им. Кое ще им въздейства по-силно.
Ето това според мен е една от основните причини за появата на насилие в училищата в световен мащаб. Разбира се не трябва да пропускаме факта, че този проблем е толкова глобален, колкото и локален. Това се дължи на факта, че въпреки, че въздействието може да е едно и също, то интерпретацията на това въздействие зависи до голяма степен от културната среда и обществото, в което живее всеки един тийнейджър и разбира се до каква степен всеки от тях е „усвоил” характерните ценности и идеали за съответното общество."
За общество се говори. Кой формира едно общество - децата или възрастните? Мисля, че все още възрастните.
А възрастните какви са на тези деца? Родители или лукови глави? Родители!
И така. Какъв пример дава обществото/родителите на децата си - татко отива да се бие с друг възрастен, щото се скарал на отрочетата, че шумят. Или култовото - донеси на тати ракийката. Примери - много, да не задълбаваме точно сега. Ако ви е интересно обаче, мога да напиша още няколко, де...
И сега иде ред на "ценностите и идеалите". Кога се възпитават ценностите? Не е ли в годините, много преди училището? А кой ги възпитава в децата? Не са ли родителите? И от тук следва изводът - ако родителите нямат никаква ценностна система, няма как да сформират общество с такава, няма как и да възпитат децата си в каквито и да било ценности и идеали, които ще им помагат да разграничат нормалното и ненормалното поведение и околно влияние.
Та така, явно и в статиите човек вижда само онова, което иска.

Пише много работи други. Не ми е искало регистрация на мен, пък и да ми иска- грамотен човек съм, не е трудно.
Най- доброто на четенето с разбиране е да не се чете повърхностно и избирателно, а да се обсъди даден текст, когато се запознаем с него в цялост. Учи се в основното училище. Много полезен похват. Напоследък малко позанемарен сред купищата излишен синтаксис, но то у нас си е тъй- туй, дето е нужно, го няма, за сметка на тоновете глупости.
Нещо не си прочела ни статиите, ни мен. Поне 5-6 пъти потвърдих, че родителите имат ангажимент към резултата възпитание на децата си. Ей, голяма трудност е четенето!
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Хайде сега ми кажете /пиша бавно пак/- аз съм един кофти родител, описах по- горе примерно какъв. Не ме интересува, нямам време, работя на смени, примерно съм самотна майка или таткото, като в много наши семейства, е в чужбина, за хляба, не се връщам редовно вкъщи, а когато се върна съм толкова изморена и затъпяла от 12 часов бач, че ми е само до децата. Освен това едва съм завършила собственото си образование, сиреч не мога и там да помогна.
Честа картинка. Да я описвам до откат- смисъл никакъв. Само дето ще си цъкаме тука с език и толкоз. 
Такъв родител:
1.най- често не е дори наясно дали и какви проблеми имат децата му и околните, поради тези деца;
2.и да е наясно с този факт, често не знае какво следва да направи;
3.и да знае какво следва да направи- нито има време, нито средства, а често няма и капацитета. Няма кой да му помогне и да работи с него и с децата. Има- на хартия. Хартията върши работа за други места, обаче.


Като се качим на стъпало № 1 /оня е виновен, неговите деца са таквиз/, то да останем там е безсмислица. Или стоейки там, освен да си цъкаме с език, друго няма да постигнем. Нека минем по- напред- какво следва да се направи с тези родители /които са в достатъчно количество/ и с техните деца. Понеже нито първия вид ще се осъзнае, нито втория- ще разбере какво следва да направи, нито третия ще намери изход сам. Ако бяха във възможност- да са го направили.
Аз съм потърпевша, примерно, от поведението на децата им. Ама трябва да си пращам моите по задължение при тях. Е, какво, аз ли да ги възпитам? Нито имам практическа, нито юридическа възможност. Мога и законът ме задължава да се занимая само с моите. И то според възможностите ми, никой не може да надскочи себе си. Ако вие смятате, че можете- О.К. Аз не съм чак толкоз самоуверена.
Вие си седите там, на № 1 и не мърдате ни стъпало по- напред. Закучили сте се и продължавате до откат да навъртате "Родителите, родителите...". Хубаво бе, навред има всякакви родители. Ангажимент за институциите е да намалят до минимум вредоносното им влияние върху собствените им деца и обществото, обаче. Не на останалите родители е този ангажимент.
Аз това стъпало съм го минала, видяла съм какви родители и деца има, клиенти непълнолетни съм имала- виждала съм и тях и родителите им. Знам за какво иде реч. Това че знам е нищо, нула, ако си е само до знанието. Всеки го знае. Е и?
Затова са на  хората програмите, затова е работата в и на институциите, затова са институциите създадени, затова, ако щете, са и задълженията на учителите и училищните ръководства дори в нашите закони, представете си.
А не да ми мятат ръце, да повдигат рамене и да напяват: "Ма то затова не знаем. Ма то за пръв път чуваме /нищо, че е за стотен/. Ма то него го предизвикват. Ма те децата са кротки и добри, то как стана това /за стотен път отново/- не сме наясно. Ма то аз какво да направя сега?" и т.н. и т.н. оправдания и нищоправене. Дори неизпълнение на законови задължения. Същото неизпълнение, като воденето на мъртви души из дневниците, на деца, които от І клас не стъпват в училище.
Хубаво, родителят не се справя. Много са такива и степените на несправяне са много и разнообразни. Къде е институцията, в която се предполага, че /трябва/ да работят специалисти, на които се плаща за очертани в закона задължения? Майка става на практика всяка жена, която вземе, че роди. За това ценз не се иска. Но за работа в институция се иска нещо повече от това, да разпишеш един трудов договор и да се появиш на работа.
Сега схващаш ли за какво говоря?
И ако да- ще ми обясниш ли какво правим в трите случая на родители, изброени в точки от 1 до 3? Чакаме да се осъзнаят ли? Като през това време ги сочи с пръст? Чакаме на 40 годишна възраст да променят сами коренно ценностната си система? Абе малките деца даже няма да повярват в подобни нагласи. Вие сте възрастни жени /предполагам/.

На думи всички сме добри родители. Всички водим дълбоко философски разговори с децата си, вечер на масата, където сме се събрали всички за семейната вечеря. Всяка събота и неделя сме на опера, балет, театър, музей, литературно четене.
Баща и син ритат въодушевено топка в парка, майка и дъщеря шият гоблени или си сред смях и шеги си правят прически....
Но реалността е съвсем друга. Работещите родтели дали общуват и по 30 минути с децата си. Децата растат на улицата и в моловете. Родителите дори не познават истински децата си, познават  представата си за децата им, но не и тях самите.
Онзи ден слушах в градския две жени да си говорят. Едната беше шокирана, че маминото момиченце, която била "отличничката" в класа и тнт и тнт, ама тя моля ти се, пушела и била се напила в клас и била излизала с някакъв много по-голям от нея и тнт и тнт и тнт..... Ако не стане нещо фатално, няма и да разберем с какво се занимават децата ни, докато нас ни няма покрай тях....
А нас наистина ни няма, не само в БГ, в световен мащаб, семейната клетка, като такава отдавна е разбита, за това и тези неща, които се случват, не са никаква изненада!

Ето случка от днес. На излизане от училище, след като взех ученика, стигаме до изхода, който се намира в другия край на двора. И каква сценка се разиграва пред нас. Едно момченце от трети клас си нахлузило маска на главата, черна, плетена, с дупки само за очите и устата, същински бандит. Реве като футболен хулиган и пердаши с навит на руло вестник или учебник едно друго дете, докато други двама третокласници го държат ...около тях още деца, гледат и се смеят ... и всичко това трябваше да е смешно, но изглеждаше зловещо ... трябваше да е смешно, защото и битият се смееше... явно беше от бандата, но нещо го наказваха...постоях и погледах с идеята да се намеся и когато ме регистрираха, свалиха маската и се разпръснаха .... и това са третокласници

Искам веднага да реагирам, какво ще ме посъветвате ?