Леле, леле, а аз си мислех, че в нашия клас преди години беше зле! Щом досега не са реагирали дружно полиция и училищно ръководство, значи няма надежда. Веднага си вдигай шапката и в друго училище! Мен никак няма как да ме убеди човек, че полицаите и инспекторите от ДПС, както и директорът на училището, не са в състояние да повлияят на едно 9-годишно хлапе и двама възрастни. Просто няма начин!
- Публикувана: 24 ноем. 2011, 17:19 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2011, 22:00 ч.
Добри родители ли сме?
Предаването поставя важни въпроси за родителските права. Подсказка само, не бъркайте "гражданските" си права, с "родителските". Нямат нищо общо. Правата и задълженията произтичат от "отговорностите" на всеки в обществото. Родителите, законово не сме носители на никакви отговорности, съответно и правата и задълженията ни са бутафорни. Ние сме никои. Всички отговорности за децата ни, т.е. правата в/у децата ни са в държавата. Темата за домашното образование е много интересна.
Аз обаче исках да напиша отговор на въпроса от темата: Добри родители ли сме?
Аз мисля, че в по-голямата си част сме добри родители, даже попрекаляваме май. Гледах едни деца по БТВ онзи ден, пак във връзка с проектозакона за детето, които си представяха, че децата с увреждания се изоставяли от едни лоши родители, които просто се отървават от тях, като ги родят. Де да бяха само децата, на тях им е простено, но то май масово е това схващането. Тя например и Илияна Йотова от БСП, съвсем сериозно преди време излагаше това си схващане.
Много неща могат да се напишат, но има и много простички факти. Децата с увреждания в България са ок. 20 000, а изоставените деца с увреждания в институции са едва ок. 1000. Имайте предвид, че и те не се осиновяват (за това не е виновен "манталитета" на обществото, държа да отбележа), така че статистиката е чиста.
Не случайно давам точно този показател за пример, отглеждането на дете/ца с увреждания е от възможно най-трудните родителства, финансово, струва в стотици и хиляди пъти повече, физически, емоционално, психически, цялата фамилия е натоварена, майката е в центъра на урагана, бащите рядко оцеляват. Историите за случаите в тези семейства са хиляди, хиляди. Няма по-тежко родителство, но не детето е проблема, а държавата. Детето си е дете, то си е обичано, щастливо и обгрижвано, слънчицето на мама, държавата пречи на детето и семейството, иска да ги раздели. Или прибират детето, или семейството изпада в държавна немилост. Образно и обективно накратко казано.
И въпреки всичко, едва 1000 от 20 000 деца с увреждания са изоставени, при целия държавен натиск и преса върху родителите и семейството. Факт. Е, как тогава бихме могли да направим заключението, че сме лоши родители?
Аз обаче исках да напиша отговор на въпроса от темата: Добри родители ли сме?
Аз мисля, че в по-голямата си част сме добри родители, даже попрекаляваме май. Гледах едни деца по БТВ онзи ден, пак във връзка с проектозакона за детето, които си представяха, че децата с увреждания се изоставяли от едни лоши родители, които просто се отървават от тях, като ги родят. Де да бяха само децата, на тях им е простено, но то май масово е това схващането. Тя например и Илияна Йотова от БСП, съвсем сериозно преди време излагаше това си схващане.
Много неща могат да се напишат, но има и много простички факти. Децата с увреждания в България са ок. 20 000, а изоставените деца с увреждания в институции са едва ок. 1000. Имайте предвид, че и те не се осиновяват (за това не е виновен "манталитета" на обществото, държа да отбележа), така че статистиката е чиста.
Не случайно давам точно този показател за пример, отглеждането на дете/ца с увреждания е от възможно най-трудните родителства, финансово, струва в стотици и хиляди пъти повече, физически, емоционално, психически, цялата фамилия е натоварена, майката е в центъра на урагана, бащите рядко оцеляват. Историите за случаите в тези семейства са хиляди, хиляди. Няма по-тежко родителство, но не детето е проблема, а държавата. Детето си е дете, то си е обичано, щастливо и обгрижвано, слънчицето на мама, държавата пречи на детето и семейството, иска да ги раздели. Или прибират детето, или семейството изпада в държавна немилост. Образно и обективно накратко казано.
И въпреки всичко, едва 1000 от 20 000 деца с увреждания са изоставени, при целия държавен натиск и преса върху родителите и семейството. Факт. Е, как тогава бихме могли да направим заключението, че сме лоши родители?
Роузи, гледах предаването в събота, много интересно бе за мен.
Разбира се, че всички твои субективни права, вкл. и "родителските" са част от гражданските ти права. Цялата съвкупност от права, които имаш, са твоите субективни права. От много кофти позиция излиза проектът и някои от мненията в интервютата.
Да ти кажа напълно се консолидирам с господина и аз оставам с впечатлението, че държавата /доказала се вече като незаинтересована и неработеща структура/ се опитва нормативно да измести родителите в голяма част от техните правомощия, свързани с вземането и реализацията на решенията им по отношение отглеждането и възпитанието на децата. Смятам, че като ще играе ролята на кодификатор, проекто- законът следва да регламентира и възможностите за алтернативно обучение на децата и родителите им да могат да вземат дейно участие в избора за формата и метода на обучението.
Интересни ми бяха разговорите с Людмил и семейството с четирите деца. На последното бих искала да задам някои въпроси, но нямам координати.
Междувпрочем изключително заставам зад идеята в училище още от VІІІ клас да се учи "Основи на правото" и по- натам някои от основните отрасли- Трудово и Осигурително, Данъчно, Семейно и Наследствено. Да се преподават не от редови учители в часа на класа, както предлагат неграмотните синдикати, а от професионалисти. Подобно обучение би заменило редица архаични и ненужни днес зазубряния на факти без практическо значение и учениците биха имали голяма практическа полза.
Разбира се, че всички твои субективни права, вкл. и "родителските" са част от гражданските ти права. Цялата съвкупност от права, които имаш, са твоите субективни права. От много кофти позиция излиза проектът и някои от мненията в интервютата.
Да ти кажа напълно се консолидирам с господина и аз оставам с впечатлението, че държавата /доказала се вече като незаинтересована и неработеща структура/ се опитва нормативно да измести родителите в голяма част от техните правомощия, свързани с вземането и реализацията на решенията им по отношение отглеждането и възпитанието на децата. Смятам, че като ще играе ролята на кодификатор, проекто- законът следва да регламентира и възможностите за алтернативно обучение на децата и родителите им да могат да вземат дейно участие в избора за формата и метода на обучението.
Интересни ми бяха разговорите с Людмил и семейството с четирите деца. На последното бих искала да задам някои въпроси, но нямам координати.
Междувпрочем изключително заставам зад идеята в училище още от VІІІ клас да се учи "Основи на правото" и по- натам някои от основните отрасли- Трудово и Осигурително, Данъчно, Семейно и Наследствено. Да се преподават не от редови учители в часа на класа, както предлагат неграмотните синдикати, а от професионалисти. Подобно обучение би заменило редица архаични и ненужни днес зазубряния на факти без практическо значение и учениците биха имали голяма практическа полза.
Така е, но някои от постулатите са толкова общи, че липсата на граници и точно фиксирани правила в един нормативен акт, предвиждащ и санкции, прави невъзможна обективната преценка за допустимото и "позитивно" поведение. 
Както и да е- има тема за проекта. Аз тук исках да обсъдя предаването в светлината основно на възможността за алтернатива в образованието и възпитанието /които си вървят заедно/ на децата.
Както и да е- има тема за проекта. Аз тук исках да обсъдя предаването в светлината основно на възможността за алтернатива в образованието и възпитанието /които си вървят заедно/ на децата.
Аз и гражданските права не си ги знам ... те не се ли припокриват до голяма степен ...
Как мислиш - какви права трябва да имат родителите ?
Как мислиш - какви права трябва да имат родителите ?
Aми съвсем различни са. Едните са твоите лични, като гражданин, другите са тези относно децата ти. Едното е статутът ти на "гражданин", другият е на "родител".
Конституцията на България:
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
В момента Семейния кодекс изпълнява и развива тези текстове на Конституцията.
Ако отидеш в държавна или общинска институция, например градина, училище, кметство, министерство, да защитаващ детето си, да изискваш от тях нещо, отиваш като родител. Питат те, ти кой си, откъде, накъде ти ще казваш кое е добре и кое не, аз нося отговорността, не ти. И са прави, отговорността за децата по закон я носят те. Родителят не е носител на никаква отговорност. Носителят на отговорността е този, който казва кое е добре и кое не, за каквото и да било, той решава. За децата също. Конституционните ни родителски права се изчерпват единствено с правото на собственост относно децата ни, нищо повече, по закон. Всички отговорности са в държавните и общински институции и чиновници. Те са шефовете.
Родителите трябва да са носители на най-първостепенните отговорности за децата. Най-висшите, над държавата. За щастие, това не го казвам само аз, а и Конвенцията за правата на детето, както и Съветът на Европа.
Предполагам, че новият закон за детето иска да защити децата, от родителите насилници, незаинтересованите родители, тъй като никой не може да спре и най- големите боклуци да имат деца...
Далеч не иска само това, той се простира върху всяко едно дете и родител, семейство, моето, твоето, на Джуди, на всеки списващ тук, на всички, върху всяко едно дете и върху всеки един родител. И далеч не е толкова безобиден и благороден, колкото ти изглежда. Имай предвид, че аз принципно подкрепям проекта, и въпреки или точно затова, пиша това. Подкрепям го, но с 14 страници забележки и предложения към него.
Философията залегнала в закона е, че ние българските родители, не сме добри родители. На родителското съсловие се гледа като на потенциални закононарушители, просители, нискокултурни и прочие. Основните "писатели" на проекта са от АСП, чиято философия на работа винаги е стъпвала на това верою. Ако някога сте стъпвали в социална служба, я за детски, я за друго подпомагане, няма как да не сте наясно за какво говоря. Е, този посткомунистически държавническо-чиновнически манталитет, прозира във всеки текст в този проект и иска да се разпростре върху всички ни.