Добри родители ли сме?

Не,не сме добри родители.
Това се случва всеки ден.
Явно обществото ни деградира.
Жалко за момчето,дано се оправи

Моля, моля, без обобщаващи въпроси! Всеки е родител на своите си деца, не на чуждите! Зада въпроса си към родителите на побойниците, ама бас ловя, че те ще  кажат, че са добри родители!

И още толкова, които ще прехвърлят отговорността на учителите и училището.

Не знам дали сме добри родители, не знам и дали това може да се случи на моя тийн. Старая се контролът да е силен и да ми е пред очите повече време. Уговорките в мрежата също не са за пренебрегване.
Причините са комплексни, в тях не изключвам и ролята на училището.

Не знам вие какви родители сте. Моите деца никого не са пребивали.

За строителния техникум до ВИАС ли става дума, че са оттам побойниците?

И това имам предвид.Почти сигурна съм, че родителите на децата участвали в побоя, биха казали, че са добри родители.
Въпросът го зададох по-обобщено, с идеята да поразсъждаваме защо се стига до тук и дали успяваме да възпитаме добре децата си.

Строителният до ВИАС, да.
Но днес слушах коментари, че имало вражда отдавна, между няколко момчета от двете училища.Първо едните били дете от едното училище, после другите отвърнали и така до днешния побой.

И цялото внимание на света да се обръща на децата, никога не можеш да имаш гаранция, че такъв инцидент ще ги подмине.

Какво има да разсъждаваме защо се е стигнало дотук, катто всички го знаем!

Цяло село трябвау за да се възпита едно дете.

Безспорно училището и преподавателите имат роля, разбира се.Но побоят от днес, по-скоро ме навежда на мисълта, че родителите са основните виновници, за да се стигне до тази ситуация.Седмици преди това, някои от участниците от днес, са били привикани в районното, тъй като пак е имало спречкване.Логично, родителите им са уведомени, но това не е променило нищо.Пълна незаинтересованост от родителите или липса на авторитет?

Добър родител съм. Защо. Защото на въпроса бих ли искала да имам родител като мен, бих отговорила твърдо ДА.

Децата ми са добри, умни, разкошни. Изтръпвам, когато чета подобни ужасни новини. Страх ме е за децата ми.

строителния техникум го спрягат ужким за добро училище, какви са тези истории! За 35-то нищо не зная.

 И 35-о се води добро. 
 В Дир-а пишеше,че пребитото дете преди дни е било в обратната роля-на биещ. В същата тази вражда.
http://dnes.dir.bg/news/poboy-uchenik-9987584?nt=4
 
 Не смея да кажа ,че съм добър родител.Старая се,а бъдещето ще покаже.
 Тук във Форума пишат осъзнати родители. Безхаберните са някъде другаде.

Нападението е станало в двора на училището му.

 

Не сме и няма как да бъдем, защото всички усилия отиват на пух и прах, когато децата излязат навън ...

аз казвам- боклук не се хвърля на улицата- навън вижда, че всеки втори го прави
не бъди груб с възрастни хора- навън често го вижда
и изобщо всичко ...

може да се приеме, че тук доста са осъзнатите. Иначе щяха ли дда съществуват всичките училищни теми.

Добър родител съм, но слабоват педагог.

Психологът на 35-то училище днес говори в предаването на Милен Цветков.Твърди, че от известно време група младежи от Строителния техникум тормозили деца от 35-то.Имало и камери /в 35-то/, и били заснети инциденти.Полицията един, два пъти викала определени деца в районното, родителите после си ги прибрали, подписвали, че са предупредени да държат децата си далече от двора на 35-то и това е...
Основният спряган за нападението е момче на име Валентин, от Строителния техникум, на 15 години, от агитката на "Левски".Не един и два пъти е бил в ДПС, заради различни прояви-хулиганство, алкохол и т.н., но до по-сериозни мерки не се е стигнало, защото е непълнолетен.

п.п. пребитото момче е в много тежко състояние, без далак и един бъбрек, сериозен проблем с белите дробове, комоцио...  

Направо ми изтръпна мозъкът! Та това е станало буквално "в задния ми двор", при това точно в часа, в който прибирам дъщеря си от училище /между 18.30 и 19 ч/. Можех да бъда и свидетел на случката! А честно казано, като минавам покрай 35-то винаги ме побиват тръпки. Заради общия фон на учениците от горния курс не записах там децата си, въпреки че това училище е по-близо до вкъщи, отколкото е сегашното им. Климатът там ми се струва нездравословен.
Странното е, че макар и в един квартал, двете училища /35-то и Строителния/ изобщо не са наблизо едно до друго, та да имат учениците пряк контакт. Очевидно става дума за друг вид взаимоотношения, които нямат общо с принадлежността към дадено учебно заведение. Някакви фен-клубове се споменават... Кой знае какви са били мотивите за тези взаимни нападения.
Колкото и добри родители да сме, никога не знаем какво точно правят нашите тийнове извън нашето полезрение. Банди, групировки, търговийки.
Чудно ми е също така какво точно може да делят петнадесет годишни и осемнадесет годишни. Кой е общият им интерес, място на среща и как са се "кръстосали" пътищата им? Може би още при първия инцидент полицията не си е свършила работата като не е разследвала "тъмната страна" на конфликта.
Нещо ми мътрее в цялата история.
Дано пострадалото момче се възстанови по-бързо и дано Бог да пази нашите все още малки деца! Както и да ги възпитаваме и "програмираме", никога не можем да сме сигурни какъв живот ще изберат, след като вече не ги водим и взимаме от училище и не ги държим за ръчичка, когато пресичаме улиците.

Миналата седмица бяхме с една приятелка и децата на офроуд състезание /да гледаме разбира се/ по едно време видях някакви хлапета се боричкат помислих ,че е на игра ама като видях как започнаха да се раздават юмруци по лицето разбрах ,че не е.
Около тях събрани няколко български "юнаци " /мъже на 30-40 години/ единия вика "Давай,давай по-силно/
Откачих направо ,бая зор видях докато ги разтърва ,а моето отстрани гледа .После ги започнах зяпачите единия с детенце на около 3 годинки ,естествено нахраниха ме подобаващо  .Щом идиоти с деца да се наслаждават на детски бой /децата бяха на възраст м/у 5 -10г/  че и го подтикват то вече не ме учудват и подобни новини.
Дано се оправи момчето.

Не знам дали журналистите си измислят или всеки си приказва и пише каквото си иска, обаче някой някъде лъже. Като го слушах психолога на 35-то, там всички деца са ангелчета, той твърди, че няма агресивни, никога тяхно дете няма да посегне да удари, били елитно училище. Като слушах новините на БНТ се оказа, че и се познавали отпреди.
 А най-гадно ми стана като слушах как директорката иили някаква служителка от строителния обясняваше как никой не се бил оплакал досега от побойника и затова никой не знаел, че тормози и съучениците си. Родители стояха и се оплакваха пред камерата - още една питанка кой се прави на ударен - дали родителите на пострадалите съученици изобщо са се оплакали, дали са предприели нещо или служителката се прави на ударена!

Илианнке, докъде стигна работата, жена да разтървава деца, а мъже да се държат като настървена глутница! Чудя се как ти не си си го отнесла, че си им развалила забавлението.

Психологът явно се опитва да оневини техните ученици, като твърденията му, че са ангелчета, са най-малкото много субективни.Чета по форумите, че са се познавали двете групи, банди,
знам ли как да ги нарека...
Обаче, въпросният Валентин от Строителния, се оказва добър познайник на полицията.На няколко места вече се посочва, че редовно участва в подобни сбивания, активен член от агитката на "Левски" е, пиел, бил хващан с наркотици, още подобни.И не знам кой се изказа, май учител от Строителния-"ами те и родителите му са притеснени".Те освен да са притеснени, отдавна трябваше да предприемат действия, за да не се стигне до този фатален побой.Наистина не разбирам как те викат един, пет, десет пъти в полицията, заради непълнолетното ти дете и ти просто си притеснен.Никакви адекватни мерки.

Беше мадамата от ДПС. направо не можах да повярвам на ушите си, че това го казва длъжностно лице! били притеснени! Море, ако служителите от ДПС така с перце галят провинилите се и родителите им, нямам думи! Едно време като се чуеше ДПС, и на всички побойници в училище им падаха гащите от страх, а родителите действително бяха притеснени, защото и те си го отнасяха.
Бях чула хубави неща за строителния, обаче определено той отпадна от списъка ми на добрите училища. Щом там са дрямали и никакви положителни резултати не са произтекли, значи не струват.

Аз живея до 35-то,ама буквално,детето ми там учи и съм се нагледала на какво ли не....на жалбите ми кой отговори?????????

  Държавата ни е скапана . Това е истината . Никой не спазва законите . Тези които са го нарушили и заслужават солидна присъда , бутват малко " стимул " под масата и са навън .
Трябва да има по -твърди закони . Но и да се спазват и зачитат . Трябва да се върнат ТВУ-та , и освен това да се направи затвор за малолетни и непълнолетни . Този младеж , който е оставил това дете инвалид за бъдеще , трябва да лежи в затвора най - малко 15 години .
И мога да кажа , че голяма част от родителите са виновни за постъпките на децата си , колкото и притеснени да се чувстват от тях 

И аз съм на това мнение,но наистина на какво съм се нагледала,не е нормално,последното което направиха в това 35-то е да заключат вратите на двора,има само един вход и гледам масово деца и родители прескачат оградата-Е ТОВА АКО Е НОРМАЛНО ЗДРАВЕ МУ КАЖИ.

Комплексни са явно нещата, така е и за законите, и за спазването им, полицията работи колкото да отчита дейност, учителите явно не могат да се справят с днешните деца.
Но, ако има по-голямо внимание в семейството, нещата ще са поне малко по-различни.А не идеята да е-"абе дано го измъкна, че е загазило, пък после ще му е обица на ухото".Подобно неглижиране на проблемите е мечешка услуга за децата, явно доста родители не го осъзнават.
Вярно е и това с ДПС, преди петнадесет години, двадесет години, като се споменеше тази абревиатура, реакцията беше друга.В днешно време, надали някое дете въобще се впечатлява, че може да го привикат там, родителите пък съвсем.

janaa777, какви жалби си пускала? Пак по подобни поводи ли?

Всеки ще се определи като добър родител. Но действителността показва друго - не сме добри родители, абдикирали сме.
Преди 3 -4 години по-популярни бяха женските боеве между училищата. Сновяха едни шкембести девоки и си търсеха с кого да се заядат. Тогава и ножове се вадеха, кръв пускаха. Действието се развиваше в Лозенец - 35то, 21 и понякога 22ро.  Но липсваха в новините.
Радвам се, че дъщерята вече се изучи и няма достъп до училище.

като заключат вратата, ще се сбият на улицата. Тогава от училището ще си измият ръцете, че не е на тяхна територия.

Чакай, чакай, Айша, не "сме" абдикирали, поне аз не съм абдикирала! Всеки да отговаря за себе си и детето си, а не пак да се дрънка за колективна отговорност! Не е като да не са стигали до новините, просто повечето хора имат къса памет.

Според мен нещата не трябва да се оставят така,нещата са сериозни,поне от моята гледна точка,че знам за какво става на въпрос,НО ИМА ГОЛЯМО НО ДАЛИ НЕЩО СЕ ПРОМЕНИ.????

Явно учителите не могат да контролират децата, дори и в училището.Нагледали сме на разни случки, в които някой разгневен учител влетява да се кара на учителите защо били по-резки с милото им чедо и защо му се карали, когато тормозел другите деца.
Разбирам ги хората, защото ги е страх, че утре 5-10 такива момчетии могат тях да причакат след часовете.

Промяната трябва да тръгне от нас родителите, ако и ние вдигнем ръце, къде ще му излезе края.Малко по-адекватно държание с подобни рецидивисчета.А не само желанието, по-бързо да се отървем от налегналите ни проблеми.Защото с такива като въпросния Вальо, родителите явно няма да се справят само с притеснение.

Според мен проблема идва от Управата на училището,зле е много всичко казвам ви.Това училище беше страхотно,но нещата се променят ....

Държавата е превърната в джунгла поради тъпотията на народа да си бърка в носа, докато разни политици му я ошушкват и му газят по главата повече от 20 години.
Мизерията и показната несправедливост раждат агресията - защитна реакция в джунглите за слабите и основен закон за силните.

Как не се уморихте с туй "родителите", "учителите"...
Единствено наглостта на управляващите и тъпоумното мълчание на останалите, независимо колко са си развяли пояса. Всичко това - полято от опоетизирани "непобедими" разкървавени идиоти от филми, нет, игри, в които са подгизнали децата ни.

Да бе Те щот' другите училища цъфнали и вързали...

Чудя ви се на наивността. Побоища над ученици и учители се случват всекидневно във всяко училище. И колкото по-"елитно" е то, толкова по-добре се прикриват.

Е добре да оставим нещата така А?Имам позната директорка на училище в малък град и там няма проблеми,просто жената си тежи на мястото,а тук за какво става на въпрос?

А ти какво предлагаш?
Нещо различно от "някой трябва да промени нещо" имам предвид

Проблема в 35-то е глобален,едва ли аз и ти ще го решим.

janaa777, говори от опит и лични наблюдения. Все пак детето и учи там. И не, не във всички училища се случват такива неща. В някой това са изключения. При други - практика и ежедневие. Те училищата са на различно ниво, няма какво да се лъжем. В Бургас има училища, за които си е нормално това да се случи. В друго - подобно нещо се случва веднъж на 4-5 години. Разлика има. Но и в нивото, изискванията и контрола от страна на училището има разлика. Там, където това се случва постоянно, нивото е ниско, контролът липсва, изисквания - никакви. Но главна вина за това имат родителите, факт. Децата не се раждат възпитани и научени. След като родителите са изтървали нещата и са допуснали детето им да учи в такава среда, то да, не са добри родители, то е ясно. Има неконтролируеми деца на добри родители, разликата е ,че тези родители не абдикират, борят се с нрава и проблемите на детето си с всички сили, ако ще то да се опъва. Други просто се отказват, на трети не им пука въобще, на четвърти това поведение им се струва нормално. Факт е, че в последните години агресията зачести. Родителите и животът като цяло имат вина. Животът е труден, напрегнат, стрес, проблеми, липса на пари, нерви. Естествено, че това се отразява на децата. Сред негативизъм те израстват като негативни, нервни и агресивни личности, то няма как да бъде и по-друг начин.

Животът е виновен за родителите. Сега кажи кой е виновен за живота.



За това:
http://filmreview.biz/viewtr.php?tid=257

Съзнателно докарана мизерия, поливана с идиотизъм.
Съвсем съзнателното разоряване на хората (с изключение на 1% "умни, талантливи и богати"), пълното унищожаване на образованието ни чрез "подпомагане" и по указания от Св. банки, манки и други блестящи умове, обръщането на държавата ни в кенеф за едни, военна база за други, място но физическо оцеляване - за нас, е като разкопана градинка, наторявана, засявана и поливана със садистичен идиотизъм, който вече си и расте. Поливан е и сега. Дори в момента снимат бъдещ холиуудски хит  евтинджос, огрявайки софийските улици с прожектори като бял ден. Ма какво ли общо има туй? може би или надали

Ами за ниския стандарт на живот, напрежение, стрес и безпаричие, вина имат родителите като граждани, управляващите също. Определено напрежението и негативизмът дават сериозно отражение върху поведението на децата. Това е моето мнение и наблюдение. Самите родители са нервни, озлобени, агресивни, то няма как децата да са по-различни. Лесно се забелязва това - тук във форума, на детската площадка, в Мол-а и навсякъде. Няма как да крещиш по детето си като луд и да очакваш от същото дете кротко и спокойно поведение. Та така. Те нещата са си навързани. Малко извън темата, но не точно, но не мога да не споделя - под едно клипче във вибокс имаше десетки страници с коментари от млади хора на възраст между 12-20 най-много, абсолютно всеки коментар, с малки изключения, беше негативизъм и мрънкане. Коментарите гласяха най-общо - "България е най-скапаната държава, животът е ужасен, не се живее тук, няма бъдеще тук, всичко е много скъпо, а заплатите малки, никога няма да се оправим, най-гадното място за живеене, ние сме най-бедните хора и т.н." Поведението и коментарите им звучаха като на отчаяни пенсионери, а това са хора, повечето от които дори още образованието не са си завършили, камо ли да са подхванали някаква работа. Толкова негативизъм, толкова отчаяние, такова мрънкане от млади хора, деца и тийнейджъри, просто останах изумена. Сещате се, че повечето от тях са чували непрестанно това от своите родители, сигурно повечето живеят трудно, но сигурно и много от тях живеят просто нормално. Обаче са закърмени с негативизъм, мрънкане и недоволство. Е, какви да бъдат децата при това положение? То още мустаци не са им пораснали както се казва, а вече са озлобени, обезверени и недоволни. Та ето го отражението от нервните и изморени родители. Наистина никак не е лесно, не отричам, животът хич не е розов, но не ми се струва нормално дете на 12-13 години да се оплаква като 70год. човек и да му е втълпено всичко това.

Ужасна работа е проявата на агресия, още повече когато тя не е реално осъзната. Дано детето се оправи. Агресията ми е направо болна тема.
Дали съм добър родител не знам... уча децата си да бъдат добри и да виждат смисъл в постъпките си.
Сина ми е 8 годишен, не се бие, мрази дори леките стълкновения. Имам голям "проблем" с него, защото в резултат на това той е удареният. Уча го да избягва конфликтните ситуации след като не желае да прибягва до физическа самозащита. Научила съм го как поне да се защити първоначално от физическа саморазправа, но той и това отказва да използва в своя полза , когато му се налага. А когато се върнем в бг не ми се мисли там как ще справи с ескалиращата агресия. Зная, че трябва сам да преминеш през нещо, за да се научиш, но трябва ли да стигаш до положение "с опасност за живота"/в конкретният случай момчето не е било пасивно, знам, аз си разсъждавам за моят син/ , за да се поучиш от уроците на живота?!?
Давам пример с детето си, защото нито пасивността е решение нито пък агресията също- вижда се пък тя до какво води.
В какво време живеем на безконтролни емоции и проява на агресия. Тя и преди си е съществувала, но сякаш сега направо ескалира и то не само у нас...ужас... ние сме си виновни като хора, че се повлияваме по общият повей на времето и забравяме реалният смисъл на човешките ценности.

Няма нищо по-нормално от това да са изморени и нервни родителите при това, което се случва  у рОдината от 20 год. насам дирижирано. Няма и по-нормално от това децата да са нервни, след като родителите са нервни. Ненормално ще е да е обратното.

Единствената причина за положението сега е, че не са били достатъчно нервни 20 години подред, че да пометат всеки, който им ходи по главите в изпълнение на някакви поръчки отвън, представяни като "цената на прехода", "присъединяване в нов общ дом" и пр. простотии, а то - просто преразпределяне на новозавладяната ни територия между две групи "велики" "победители" - на едните, дето им трябваме за кенеф, на другите - за военна база, на всите - за прост пазар и ресурс, на нас - място за физическо оцеляване, дето скоро даже ще сме и под наем.
Като не си достатъчно нервен и търпиш това навън, и вървиш по таз гайда отвън, ще ставаш все по-нервен навътре - в дома си, към децата си.

Ти къде си видяла щастливо говедо, дето помахва с опашка, докато го налагат и влачи? Че и да си отглежда телетата в щастие и веселба, м? Че и едните говеда да поучават другите говеда как да си гледат щастливо телетата и да не мрънкат, докато влачат... ех

Не знам дали съм добър родител,старя се .Въпросът наистина е комплексен.Не може обаче цялата вина да се прехвърля на учителите.Ако не си възпитал децата си вкъщи,ако с безразличието си или омаловажаването на даден проблем си дал повод на детето си да се държи агресивно,то учителите не могат те първа да променят нещо.Ние ,като цяло,въпреки,че мразя обобщенията,сме се увълчили ,погълнати от работа,задачи,сякаш не се сещаме ,че родителството не се изчерпва с осигуряване на храна и дрехи за децата.Отделно ситуацията в държавата  научава малките,че можеш да се измъкнеш безнаказан,че ако не изядеш,ще бъдеш изяден

Какви качества трябва да притежава добрият родител, според вас ?

http://www.facebook.com/tzvetantzanov?sk=wall

Може да подкрепите тази кауза, ако искате ... и все още остава въпроса- какви качества трябва да притежава добрият родител ...

Роузи, хрумва ми само едно : гъвкавост. Във всяко едно отношение, да оцелее, да възпитава и живее.

Наскоро установих, че не съм достатъчно добър родител.
На няколко пъти си позволих да отправя определения по адрес на една персона и невръстния ми син взел, че запомнил точно тая дума. Сега като се ядоса я плЕщи наляво и надясно. 
Добре, че сравнително рано се осъзнавам и ще се опитам да дам на детето си шанс да израстне добър, спокоен, необиждащ и ненараняващ човек.

аз ще напиша на мен какво ми хрумва ...

да бъде ангажиран - с детето си, с училището, с обществени каузи и казуси и дебати ....

Прочетохте ли новият закон за детето ? Аз, признавам си, че не съм, но тези дни ще отделя време...

да бъде неотстъпчив- да има правила, които са ненарушими, които са твърди като гранит и не могат да бъдат прекрачвани никога, по никакъв повод и причина... такива могат да са проявите на агресия, кражбата, вандалщината, нарушаването на закон или правило

да бъде подкрепящ...

друго ?

Изказвам мнение с предварителната уговорка, че все още не съм родител , но все пак съм възпитана от родители.
За мен родителите в днешно време не са си на мястото, пример съвсем пресен- две тинейджърки не се прибират една нощ и майка им вместо да тръгне да ги търси си седи най спокойно вкъщи все едно нищо не се е случило, не само че не сметнала за необходимо да уведоми бащата, но след като той разбрал и тръгнал в малките часове да ги търси и я помолил да потърси техните приятелки отговора бил "та да ме разнасят хората, как пък не" това е случка в днешно време.
Брат ми който вече и на 24год. в 7 клас си позволява да възрази на учителя си по история, че представя грешно фактите, което се оказва така в последствие, но бива изгонен от час и накаран да се яви с родител, тогава баща ми който го накарал да се извини на въпросния учител пред целият учителски колектив и след това пред целия клас, нещо за което и сега брат ми се сърди на татко, защото вярвал то после и татко повярва в неговата правота, но го е направил тогава.
Колко днешни родители пазят авторитета на учителя, по скоро се обръщат и казват "къв си ти бе" и налитат на бой .

Айде, като се докарате до съвършените родители, си легнете спокойно, че нищо кофти няма да се случи, щото вие сте перфектни.

А е толкова елементарно. Битието определя съзнанието.

Битието ни е мизерия и беззаконие заради 22 годишно овчо мълчание пред шепа съсипващи държавата ни типове - различни през различните периоди, но изпълняващи един и същ "ангажимент".
Ако искате да сте добри родители, пречете на мекерета и национални предатели да унищожават това, което все още е останало от страната ни. Щото другото вече е изядено и даже изакано. Което остана, не е много хич - още не са откраднали от хората у нас само собствените им жилища и националната територия.

От другото остана едно БДЖ, един БАН и... повече не се сещам. От законите, гарантиращи социалното на държавата - съвсем не се сещам да е останало. Болници, училища съществуват формално, "реформирани" до окончателното им съсипване през всичките тези години наред с пари от световните "Реформисти" - банки, фондове, мондове и онзи един процент търбуси, пълни с лай...а, които стоят зад тях.

Селското стопанство падна първо, храната ни. С това почнаха. Промишлеността - като втори етап. Без тях, със събути гащи, бяхме набутани в някакви си "съюзи" при идиотски условия, с които досъсипването ни да е гарантирано (вж. "изискванията" при които се отпускат чуждите подаяния от въпросните "съюзи" и техните пъпчиви чиновници на майната си за нашите производители, вж. целия абсурд да сме противоположност на собствената си бивша страна, която нямаше нужда от подаяния само допреди един тийнейджърски живот време).

Но вие тренирайте тук за "добри родители", де, не се отказвайте. Мислете позитивно, повтаряйте си: "Аз съм добър, мога да съм добър, мога, мога..." И като додат да ти поискат всичко, което са ти обесили на врата с "реформите" си - сметки за парно, за ток, за храна, вода, лекарства, лечение, учение, плюс всичко, което трябва да платиш, за да ти позволят да работиш, ако изобщо се сетиш какво..., ще останеш и без това, което споменах, че все още е останало на българите - домовете и територията им.
Тогава се усмихнете широко и си повторете: Аз съм добър родител, мога да съм добър, мога, мога, мога... И воала. Никой няма да пребие повече вашето дете.

Идиотската демонстрация на насилие и несправедливост от властта през всичките тези 20-ина години и мизерията и разсипията заради тях, не могат да породят нищо друго, освен агресия и беззаконие навсякъде. А когато в главите на децата при това се налива и откровена патологична реклама на насилието (нет, филми, игри)... резултатът не мчоже да е друг. Няма как.

Абсолютно

В снощните дебати виждам пак опит да се прехвърли вината на някой безимен "друг" - държава, управници, Ю Ес Ей, училище, филми, войната в Ирак, гладът в Африка и т.н. и т.н. бълвочи.

Тежкият живот не е оправдание за родителска безпомощност.

Когато даскалувах съм се срещала с прекрасни деца. И сега се обичаме. Срещала съм се, обаче и с пълни боклуци. Ха сега познайте дали родителите на вторите бяха сред борещите се за оцеляване

Холограма, а защо в повечето случай агресията идва от имащи и задоволени деца ?
Пак мое си виждане , защото родителите решиха че щом задоволяват прищявките на отрочетата са добри родители и това трябва да е достатъчно, но отделят минимум време за общуване с тези деца, защото авторитета им се крепи на джобните които дават и свършва с тяхното похарчване.

Не знаеш дали е "в повечето случай", по-скоро няма разлика:


Нещо агресивна ми се виждаш.

....Подкрепящ родител съм за всичко .....не ме интересува да ли  съм добър!!!Стига ми една прегръдка....

За съжаление - не, не съм добър родител. Именно поради това:
Детето ми е с труден характер, въпреки постоянните ми усилия. За съжаление - в училище (35-то) се утежнява още повече ситуацията, защото е нарочен от както се премести  преди 2 г. Преди седмица ми рева с глас, че е безсмислено да се опитва да бъде добър, защото винаги него го посочват за виновен. И че било много по-лесно да се бие, отколкото да се обяснява.
Пиша го това с голяма болка..и страх, че той може да е следващата жертва. Всяка вечер играе и в двете училища..

magarcho,обаче ти не си вдигнала ръце и не си го оставила да се развива само и квото стане това, постоянно говориш и обсъждаш с него нещата(съдя за това от споделеното с теб въпреки че му е било до рев) ще се притесниш ли ако не се прибере довечера и го няма цяла нощ или ще си мируваш вкъщи щото ще те е срам да не те разнасят хората.

Мисля, че трябва да се говори повече с директорите и тихо и упорито да се изисква  да контролират агресията в училище... по какъв начин вече е въпрос на дебат от двете страни

Естествено, че ще притесня и ще изляза да го търся - както съм правила много пъти при паднала батерия на тел. напр.
Но изтръпвам при мисълта, че някой ще го срещне, ще му каже нещо обидно ( за неговите разбирания) и той ще скочи на бой. И това в 19 ч. , докато си празхожда кучето напр.

Снощи гледах едно предаване за насилието.
Агресията не е задължително да бъде физическа. Дадоха пример със строгия родителски поглед. При него няма бой, няма дори заплахи - само смразяващ укорителен поглед. Един родител е насилник и когато постоянно обвинява детето си. Това е психическо малтретиране, което кара децата като порастнат също да се превърнат в насилници.

Насилието в училище Е проблем. И за наличието му има най- разнообразни фактори, не е един, които действат комплексно. Хората са го отчели като проблем и работят по въпроса поне за намаляването му и вкарването му някакви горе- долу по- приемливи граници. Не се опитват, като у нас, да прехвърлят топката и да неглижират възможностите на институциите. Търсят и решения, които могат да се проведат в практиката.
Проблемът е много сериозен. В процеса по справяне с този огромен проблем следва да бъдат включени всички страни- участващи в него.

http://www.vista-europe.org/downloads/Bulgarian/A2f.pdf

"Какво знаем за насилието и тормоза в училище?
Понятието тормоз и насилие в училище бе определено и дискутирано в част А1.Ние тук няма да се задълбочаваме в тази дефиниция. Работата, свързана с тормоза и насилието в училище, е тясно свързана с работата с по-малко сериозните поведенчески нарушения като липсата на дисциплина, неподчинението и разкола (част Б6). Тормозът, насилието, дразненето и деструктивното поведение в класната стая са сериозни и взаимносвързани проблеми в европейските училища, както и в останалата част на света.Ученик, чието поведение цели разкол, е задължително насилник. “Училищните клоуни” могат да имат пагубно влияние върху учебния процес, но може и да не карат по никакъв начин учениците или учителите да се страхуват за своята сигурност.Това обаче не означава, че деструктивното поведение не е свързано с насилието и тормоза в училище (Roland, 1998). Ако деструктивното поведение в клас не бъде овладяно навреме, може в един момент да ескалира и да се стигне до по-сериозни инциденти.Нещо повече, стилът на учителя е свързан със степента на насилието и тормоза в училище (Roland & Galloway, 2002).По този начин по-малко сериозните случаи на насилие чрез техния кумулативен ефект носят риска от сериозен психологичен натиск.Това трябва да се има в предвид, когато се прави оценка на политиките и програмите, съдържащи необходимите мерки.Повечето научни изследователи по темата за тормоза и насилието в училище са на едно мнение относно социалните последици, както и по някои вътрешни аспекти на агресивната ситуация.

Какво знаем за насилието в училище?
• Насилието в училище, както и всяко друго насилие, не би могло да се обясни просто, само с една причина, а е комплексно и многообразно детерминирано
• Образователната литература изключително ясно обяснява, че превенцията на насилието и подобряването на условията на училищната система вървят ръка за ръка, въпреки че все още е налице нежелание да се дискутират много от чувствителните теми, свързани с тормоза и насилието в училище (Midthassel & Ertesvåg, 2006)
• Насилието в училище не се ограничава в рамките на едно държава. То има интернационален обхват (Akiba et al., 2002; Smith, 2003)"

http://www.brain-and-mind.bg/files/custom/AdsTariff/nasilie.pdf

"Насилието в българските училища
Интервюто е с психолог в НПМГ.
Децата в училище се бият – и малки, и големи.Това на пръв поглед се възприема като безобидно де-
яние. Не е ли това първият признак на агресия, който впоследствие би могъл да вземе по-застрашителни размери?
Как виждате ролята на училището и в часност - на училищния психолог в превенцията на насилието?
Училището е създадено като институция преди хиляди години именно с цел да компенсира  граниченията на семейното възпитание, да обучава във общи граждански ценности и да създава умения, нужни на възрастния човек да бъде пълноценна част от гражданското общество. За съжаление, нашето училище днес се е превърнало в »обучилище«. В него основно се преподава – главно излишни, архаични и несъобразени с детската възраст и нужди знания. Този максимализъм ни доведе до там, да бъдем на едно от последните места по грамотност в Европейския съюз всяка година да отпадат от училище близо 50 хил. деца и да имаме такова високо ниво на агресивност.
Възпитателната работа и психологическата подкрепа са набутани в ъгъла, да не кажа, че изобщо не съществуват. Та в нашето Министерство на образованието и науката дирекцията по възпитателната работа съществува само на книга, а никой не се интересува от училищните психолози или т. н. педагогически съветници. Без приемането на стандарти и изисквания за психологическо обслужване в образованието, нещата само ще се влошават. Парадокс е, че такива има готови от 20 години, но няма кой да се заинтересува от тях.
…За съжаление, повечето от чиновниците в МОН до такава степен са надхвърлили нивото си на компетентност, че единственото, което им хрумва, когато стане дума за превенция, е наказания – колкото по- вече, толкова по-добре. Това не само е неефективно, но и антихуманно.
На първо време няколко прости, лесни за осъществяване неща:
-Да се въведат единни стандарти за психологическо обслужване на образованието. Такива са подготвени отдавна и бяха обсъдени и приети още на III конгрес по психология.
-Въвеждането на световно утвърдени »AntiBulling« програми и съответното им финансиране.
Такива модели има, готови и адаптирани.
-Мерки за преструктуриране на учебните планове и програми и въвеждането на повече часове за из-
граждане на умения за справяне. Курсове по здравно възпитание, кариерно развитие, гражданско образование, семейно планиране и пр. Много от тези програми отдавана са готови.
-Преструктуриране на училищната система и повишаване на издръжката на учениците. Наличието на огромни училища с по 1800 – 2000 ученици в големите градове и класове с по 30-32 ученици сами създават благоприятна среда за агресия и насилие.
-Активно участие на гражданското общество и приемането на закон срещу училищното насилие. Такива закони има в много страни по света."

http://www.ckbppmn.government.bg/dokumentatziya/instruktziya-za- … -uchenitzite.html

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА УЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ
Можете да видите правомощията и взаимодействието на училищните комисии с учителите тук.

http://ganspace.blogspot.com/2007/09/blog-post.html

Насилието в училищата- причини, предпоставки, проява
В своя анализ, ще се опитам да докажа, че проблемът с насилието в училищата е от една страна глобален проблем на образователните системи във всички демократични и цивилизовани общества, а от друга страна в България той е породен от чисто специфични причини, характерни за нашето общество и образователна система.

http://www.-spam093-/35890/%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89% … %BE-%D0%B7%D0%B0/

Българското училище вече окончателно капитулира пред насилието сред учениците. Обществото ни продължава да не дооценява проблема и го очакват непредсказуеми последствия. Малките жертви на агресията са бъдещи невротици, а не е невъзможно и бъдещи насилници.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/04/18 … 87132_klas_strah/
Гледала съм подобни клипове и аз- и с момченца и с момиченца.

Да и аз мисля, че трябва да се правят такива психологически дискусии в час...как да се справим в такава и такава ситуация, без да използваме насилие, без да се бием ... то това са тактики за справяне, които децата просто не владеят и не знаят как да реагират на провокация... ние също не знаем на какво да ги научим в тази посока..

иначе и камери... и делегиране от родителите на по- големи права на учителите ... защото те в момента са с вързани ръце

1.Спокойствие
2.Разбиране
3.Не е достатъчно само да обичаш детето си - трябва търпение
4 Да си малко или много - педагог в отношението и възпитанието на детето
5 .Отношение на двамата родители към детето
6 Да си в крачка с развитието и потребностите му по всяко време
7 Да знаеш всичко за него
8 ДА СТЕ ПРИЯТЕЛИ И ТО ДА ТИ ИМА ДОВЕРИЕ, и в същото време РЕСПЕКТ И УВАЖЕНИЕ, НО НЕ И СТРАХ!



Нещо ми приседна.Аз не съм добър родител май, спирам дотук, защото ще ревна - вие сте......

Изцяло съм съгласна с посоченото от теб, трудното е как да успеем във всичко посочено.
Явно това ни куца, иначе общо взето, почти всеки средно интелигентен човек, знае на теория какво да прави.Практиката много ни куца, обаче.

Във връзка с мненията на Холограма, си мисля и друго.С много от нещата съм съгласна, но и ние възрастните просто не сме адекватни на непрекъснато променящата се ситуация.И от това най-големите потърпевши са децата ни.



п.п. сега дават ученици от 35-то у-ще в предаването на Милен Цветков

Оф, леле и сега г-жа Арсенова ни обяснява как всичко това се е случило извън училището, как са били взети необходимите мерки и те били много адекватни, ама много, разбирате ли...
Въпросният бияч Валентин, пък се оказва, че вече един, два пъти е пращал и други деца от 35-то в болница, но отново никой не е взел адекватни мерки.

В началото на големите "помощи" на Св. банка, дето плащаше на съответните местни чиновници ултиматумите си как точно да се съсипва образованието ни (изискванията й за "реформи") не можех изобщо да допусна, че все пак ще успеят да докарат българското училище до едно обикновено американско "негърско" школо - като тия, дето си ги пресъздаваха в собствените филми (отпреди да докарат "свободата" и у нас).

Родителите на по-големите ученици знаят как изглеждаше българското училище преди - дори болен мозък не би допуснал, че е възможно тогава да се случи и 1 хилядна от това, което днес се смята за "допустимо". Беше на много високо ниво като място за учене и най-сигурното - като място в пространството въобще. Учеше се, спортуваше се, имаше кръжоци, занимални, турнири, олимпиади, какво ли не. Сега "голямата цел" е "поне" да няма убити.

Просто нещата бяха докарани с едно абсурдно овче подчинение на външен диктат до пълна развала. Това е единственото прегрешение на родителите - тъпанарското им мълчание, докато съсипваха техните училища и ги докараха до бардаците днес, където са техните деца!
Тези, дето участваха в това, не ги броим, щото са пренебреживо малко.

Имаме избор - или да бленуваме за преди, което никога няма да е сега, или ще. Или да погледнем действителността и да направим каквото можем.   

Всички пишещи тук са мили, грижовни и всеотдайни родители.
А когато вземам децата си от училище и детска градина виждам груби, арогантни, нахални и невъзпитани хора.
Явно живея в два свята.
Родителите, забързани в работата си, едвам свързвайки два края, неглижират децата си, а учителите - тотално незаинтересувани им е все едно какво се случва.
Кой е виновен - никой и всички.

За тези които не знаят как да си възпитават децата, форума се е погрижил. само няколко реда по-нагоре има точно такава обява за възпитание на децата: така че недейте се ослушва ами отивайте да ви учат как да си възпитавате децата


www.uspeshni-vrazki.com:
Знаете ли, че е погрешно да хвалите детето си, когато ви показва рисунката си. И да го критикувате също! А кое е правилното?

Сега можете да научите от...

КАК ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ...
за да гарантираме добър живот на тях и на себе си

Вечерна лекция
(за родители на деца от 0-18 години или мъже и жени, които искат да бъдат родители)

Родителите винаги обичат децата си и желаят най-доброто за тях. Но не винаги знаят как да реагират правилно на различните ситуации, които малките им поднасят.
 
Реакциите на родителите са от огромно значение за децата – всяка дума, действие, случка, дори наглед съвсем дребни, оформят съзнанието им като пластилин. Това е от толкова голяма важност и от него зависи изцяло бъдещето на порасналото дете – определя самочувствието му, здравето му, успеха му в професията, любовния му живот, социалните му контакти.
 
Затова е важно родителите да бъдат подготвени.
 
На тази лекция ще научите:
•   Какви са предизвикателствата в различните възрасти на детето – и как да реагираме адекватно на тях?
•   Защо дори и да сме добронамерени, пак можем да навредим на детето си от незнание. Защо например не е добре да се критикува или хвали дете, което ни показва рисунката си. И кой е правилният начин да реагираме на неговия жест?
•   Какво могат децата ни в действителност? Могат ли още от съвсем малки сами да определят колко и кога да се хранят, кога да си лягат и т.н.?
•   Как да реагираме, ако братята и/или сестрите се карат помежду си, спорят или се удрят. Това е един от най-тънките моменти в родителството – рядко се срещат родители, които да реагират правилно в подобни случаи.
•   Как да поставяме ограничения на детето си, така че то да ги спазва. Какво да правим, когато на нас самите ни е мъчно, че му казваме „не”?
•   Какво да правим, ако децата ни в тийнейджърска възраст искат сами да определят кога да излизат и кога да се връщат...
•   Как да направим така, че хем да сме добри родители, хем да имаме време и за себе си и задоволяваме и собствените си нужди от почивка, лично пространско и желанието да получим помощ от близките си?
•   Защо нито авторитарното, нито демократичното възпитание са добри за децата и отношенията ни с тях. Има ли друг вариант?


КОГА: 25 ноември, от 19 ч. до 21:30 ч.
КЪДЕ: София, Учебен център "Успешни връзки", кв. Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 35-37, вход А, ап. 6
ЦЕНА: 25 лв.
ВОДЕЩ: Милена Динкова, консултант по успешни връзки
ЗА ЗАПИСВАНЕ: Заявяването на присъствие е задължително, моля, побързайте, местата са ограничени! Заявете участието си на тел. 0893 220 801 или на sofia@uspeshni-vrazki.com
ПОВЕЧЕ ИНФОРАМАЦИЯ: www.uspeshni-vrazki.com

За водещата на лекцията:
Милена Динкова е психолог, специалист в областта на човешките отношения. Като консултант има голям опит в работа с пролеми в семейството и 95% от клиентите й бързо намират облекчение на трудните си ситуации.
Освен значителния й опит с детските преживявания и възпитанието, тя е изтъкнат специалист в консултирането на проблеми между мъжете и жените.
Автор е на много статии за личните любовта и отношенията, които можете да прочетете на сайта www.uspeshni-vrazki.com в категорията Статии "Лични връзки"
 
Ето някои от най-новите статии:
Какво желае мъжът най-много от жената?
Как да развиете женствеността си?
Какво трябва да знаем за трудните хора?
 
Предстоящи лекции от същата водеща:
Възможна ли е моногамията?
Истината за човешката природа – без митове и лъжи...
 
Предстоящи тренинги от същата водеща:
Хармония с мъжа до теб
Изкуството на поддържене на връзка, на което никой не ни е учил
 
Електронна книга от водещата:
49 стратегии за успех с мъжете и връзките
Имате рождено право да бъдете обожавана жена...

Не бих пазила авторитета на неграмотен учител. Не бих унижила детето си да извинява за нещо, за което няма вина. За по този начин начин бих създала плах загубеняк, идеална жертва на всички по-нахални и висшестоящи. Много от днешните родители са онези деца, които са бити масово в детските градини, че и в училищата, от "авторитетните" учители, а когато са споделяли с родителите си- или не са им вярвали, или са им казвали да си траят.

Аз бях от умниците в училище...и съответно ядох бой...от съучениците...Боевете спряха, когато ми писна от бездействието на родители и учители, и пребих един от побойниците. Мисълта ми е, че агресията ескалира, когато няма навременна намеса от родители и общество.

Да я бях видяла тази тема по-рано, нямаше да пускам другата... Както и да е. Сорша,   

Дали съм добър родител - не знам още, отскоро съм такъв. Надявам се, че ще бъда и ще положа всички зависещи от мен усилия това да се случи.

Какви качества трябва да притежава добрият родител? Джиджимон е доста изчерпателна по този въпрос, склонна съм да се съглася.

За конкретният случай не знам какво да кажа... Аз онемявам от такива прояви на жестокост от страна на деца. Страхувам се и за моето дете, за това в какво се превръща обществото ни и къде ще живее детето ми.

По-напред някой беше писал за връщането на ТВУ-тата. И аз мисля, че трябва да има някакви много сериозни санкции за такива прояви, особено в случаите, когато родителите не взимат никакви мерки.

Писах в другата тема, но и тук ще кажа.
Според мен, само и единствено родителите имат вина за агресията и случващото се.
Това виждат децата, такова поведение усвояват.
Нека не припомням темите, в които не малко съвети за саморазправа се радават, дори и тук - във форума.
А онази тема по случая с ранения татко, отишъл да бие лошия съсед, който се скарал на играещите деца? Купчина народ се изпотрепа да защитава силния татко, отишъл да раздаде правосъдие, застъпвайки се за децата. Е, показателно е какъв пример е дал на децата точно този татко. Ама да беше само един такъв...
Един родител трябва да намери начин да покаже на детето си, че той е най-добрият му приятел и че на него може да има безрезервно доверие, че с него може да сподели всичко, без ограничения. А авторитетът, той идва именно с това доверие и липса на лъжи между участниците...
Агресията я определям винаги като компенсация на някакви липси. Дали ще е липса на внимание, дали ще е презадоволеност и оттам - липса на разнообразие или какво ново и открояващо се нещо/поразия да измислим, дали ще е от липса на средства, за да си най-модният в училището, все е някаква липса. И когато липсва и комуникацията с родителите или адекватният отговор от тяхна страна, тогава се ражда агресията - словесна, физическа и т.н.
Децата, които бяха агресори в моето детство, бяха все деца, на които им липсваше нещо. Един не изпъкваше с много познания и му се подиграваха, че не знае, друг - презадоволен се опитваше да краде пари от джобовете на родителите си, за да си купува все по-скъпи неща, трети - напълно оставен на самотек... И това едва ли е станало от вчера за днес, всичко се натрупва във времето и в крайна сметка формира характер...

И кой е виновен за родителите. Що един път не кажете, де? Що родителите сега са такива, каквито са сега? Що не са спокойни, усмихнати, добронамерени, работещи нормално, почиващи нормално, българи в България, а не чужденци у тях си, дето едва оцеляват физически, дето ги избиват по бившите болници, дето трябва да плащат тока си на чужденци, водата си - на чужденци, храната си - на чужденци, телефоните си - на чужденци и пр. и пр.
Що държавата им е държава на чужденци, а аборигените нямат нищо свое, освен едни последни релси, дето ще ги предават на някого си и тях сега? Що преди беше различно?


Нормално за липсваща държава. Ако този екземпляр не раздаде, на него ще му раздадат. "Силният оцелява". И що да не раздаде като 22 години гледа показни как шепа типове  раздават, разпореждат се с цяла не-тяхна държава (държавата на родителите ни, дето са я построили), кълцат я, дъвчат я, изкарват я от дебелите си черва,  правят си каквото си искат и нищо. Те са властта. Нали туй е символът-верую сега: "Човек за човека е вълк". Пък "Човек за човека е брат" беше "смешно". Който иска да се смее сега.

не мога да се съглася, че единствено родителите са виновни/отговорни! Децата прекарват по половин-един работен ден в училище, мен ме няма там, че да следя за поведението му. Училищното ръководство е отговорно за спазване на реда и дисциплината, вклюючително от моето дете. Ако детето ми е агресивно или пречи в час, учителите имат достатъчно правомощия, за да вземат мерки и да коригират поведението или да го санкционират.

Ние все си чакаме - училището да ни възпита децата, университета да ги направи специалисти и да им налее професионализма в главата, някой друг да дойде и да ни оправи държавата.
Точно така - половин ден са в училище, но през останалото време са вкъщи и ако нямат основата, от родителите си, файда никаква, че даскалите ще се опитат да му кажат нещо...


За родителите са виновни техните родители, разбира се. Още по онова време, когато огромна част от тях посрещнаха с отворени обятия новия режим и съпътстващите го обещания за прогрес, космодруми, братска Русия и величие...
Вярно, малка част от тях се спасиха, бягайки през девет планини, в десета, но завещаха с тези си действия, един не по-малко тежък живот на останалите в родината им роднини...
Различно беше, защото едно време богопомазаните, на които грешките се криеха и замазваха умело, бяха доста по-малко, а всички останали се страхува и да гъкнат. Щото, ако си гъгнал или си извън масовката, те пращат тук-там, да те вкарат в правия път. Е, някои даже не ги и връщаха...
И пак си имаше от всичко...
А нима тея, дето продадоха държавата, не са същите онези, които въдворяваха ред и в онези времена, по които така прехласнато всички въздишат?

Nekomusume, и никога тези родители, техните родители, родителите на родителите им, родителите на родители на родителите им...не са влизали в досег с държава, общество, образование? Самостоятелни единици, самодостатъчни си за изграждане на личност и характер, невлияещи се от външни фактори и среда? Нима.

 
Леко да не се одраскаш на таз отворена консервна кутия, дето си си вързала за опашката.

До онзи ден имаше държава, имаше образование. Днес няма държава, няма образование.

Кой му е виновен на един Сульо, дето са му били построили държава от една кална следвоенна локва неговите родители (заедно с всички останали родители), че той я е дал да му я разфасоват за 22 години някакви си търбуси от майната си. Кой? Ти твърдиш, че са му виновни родителите  

Добре, де, наистина ли мислите, че нямаше битови убийства?
Или че нямаше рушвети?
Или се работеше изключително съвестно?
Че нямаше кражби?
Че полицията не злоупотрбяваше?
Че нямаше младежки сбивания и побои?
И т.н. От всичко имаше, но не се разнасяше така широко...
Я, вземете питайте някой, на когото са му взели земите за ТКЗС-то дали мисли по същия начин - че е имало държава?
Или на онези, които са им взели бизнеса (хляба от ръцете) (колко модерна дума само), имотите за всеобщото благо?
Нима това, че в днешно време хората все още не могат да преживеят това, че е нормално не всички да са равни, не е последица именно от "онези" времена?
И за образованието е спорно, както и за куп митове, насаждани ни в главите дълго време.
Но е факт, че привидно хората бяха по-спокойни и специално в училищата имаше повече ред.
Друг е въпросът за причината - дали е било страх, дали е било безупречно възпитание, не е сигурно...
Без да споменаваме и безумните своеволия на тогавашните учлители - то не беше мъмрене, намаляване на поведение, шамари и какви ли не извращения... Какво правеха с различните? Нима ги поощряваха или насърчаваха? Сетих се за един малък пример - Петя Дубарова..

П.П. Ако си момче - дълга коса беше недопустимо. Може да си най-знаещият и талантлив ученик, но не... Това ли наричате нормално?

Абсолютно вина за днешните родители имат техните родители и управниците. И много моля, това, което стана за 22 години е в резултат на предишните години! Социализмът абсолютно даде своето отражение, при това жестоко, от което видимо много поколения не могат да се отърсят. Всеки малко по- интелигентен ще се досети. Как хора научени да си траят, да мълчат, да свеждат глава, да бъдат стадо, в което всички са еднакви, хора, които приемат за нормално да ги мачкат по-висшестоящи, хора, които се страхуват, хора, които са много невежи по отношение на света и случващото се в него, които дори и на екскурзия не могат да отида ей така, не могат да обличат каквото решат, да слушат каквото искат, да ходят на църка и изповядват религията си /!/  или ако правят нещо от това то е тайно, скрито, а навън всички сме равни, еднакви, всички мислим еднакво, няма креативност, няма свежа мисъл и идеи. Как тези хора, от бленуваното време за вас, да възпитат едни силни, упорити, мислещи деца и бъдещи родители?!?! Еми, ето, че е не е станало. Хората все още живеят с онова чувство на онеправданост, страх, безпомощност, чувстват се слаби и самите те не желаят да направят нещо. Свикнали на обещания от красивия соц и днес чакат някой нещо да свърши вместо тях, някой да мисли вместо тях, а те да търпят и изпълняват, да си трупат гнева в себе си. Е, какви да бъдат нашите родители при това положение, какви родители да отгледат, съответно какви внуци да бъдат отгледани и възпитани? Та не само последните 22г. са проблемът, основният проблем е преди. Защото ако имаше здраво и мислещо общество, то нямаше да допусне тези 22г. да се случат. Та върнете се назад и ще откриете разковничето за много неща. Факт е, че последните години също носят пълна, ама пълна деградация, това не го оспорвам, да не остане някой с погрешно впечатление, но тази деградация и стадно чувство носят своето начало много преди `89г. Преди няколко страници дадох един пример, прочетете го, ще видите как 12-20 годишни деца и тийнейджъри се оплакват и мрънкат като пенсионери, недоволни и негативни са, а още нищо не са свършили в живота си дори. Та ето го отражението. Манталитет е вече при нас това.

 Айде сега,родителите ни били виновни!
 Абе,сегашните деца са деца на поколението,което вися по площадите,спа в палатки. Къде им е соцвъзпитанието?Нещо бъркате.
 Права е Холограма. Ако родителят не е на мястото си,ако не може и не умее,къде са институциите да поемат липсите?
 
 ПП Един частен пример ме тормози. Как стана така.че малки деца влачат огромни чанти по нощите? Зимата в 6.30 сутрин и вечер в 19.30?  Сега чак на столичната кметица й хрумна да има полицейско присъствие около уч-щата в тези часове. 

Въх, поемам към баща ми и майка ми със сопата! Те били виновни, начи, ги ди... да не продължавам, че ще стане нецензурно! Бабите се спасиха, лека им пръст.
Навред има родители за бой и затвор. Гърмят се като разпрани по Америките и останалите земни кълбета.
Де ги иституциите държавни, обаче, у нас? Оплачеш се- насреща ти дигат рамене и ти викат дежурното: "Ма аз какво да правя сега?". Или още по- типичното "Ма то сигурно вие ги предизвиквате.".
Или и вие така- чакате тез родители да се променят от 30-40 годишна възраст? И сочите с пръст и викате- "Виновни!" и смятате, че проблемът серешава, като сочите и викате?
Той ша доде Годо, мда, ша доде!
Мерки трябват. Бързи, спешни, конкретни, професионални, реални държавни мерки. Не случайно копнах горе споделен опит, какво правят хората по света. Никой не чака родителите на всинца да се променят изведнъж и извътре.

Не мисля, че един или друг държавен строй или кофти родител трябва да отнесе вината за анархията, която цари в училище. Омръзна ми с това търсене на виновни - то не са родители, общество, баби, дядовци...... а не е ли редно училището, като институция, да не допуска подобни прояви? Поне до там, до където свършва двора. Как не смеехме да гъкнем едно време, сега всеки пикльо ще се отваря на учителите и те ще си траят?
Завършила съм техникум, преобладаваха момчетата, когато ме приеха, през '94 имаше директор, който беше глава на училището над 20г. Е този човек какъв респект само създаваше, всеки замръзваше, като го види, при това не от страх - от уважение. Е, след две години човекът се пенсионира, нещата почнаха да се променят. Значи може.
Не искам да ми обясняват какви калпави родители сме - аз съм добър родител, заявявам го най-отговорно. Непрекъснато следя децата си, говоря с тях, с учителките им, старая се да съм в час и да давам пример. Вечер преглеждам домашни и довършвам работата на госпожата от занималнята. Вечер, когато и аз и детето сме вече скапани. После ще ми се обяснява как е мое задължение - мое, да ги прегледам, да знам до къде са - да, ама защо и да поправям грешки, които госпожата е проверила и е одобрила за верни?! До кога ще ми се насажда, че всичко е мое задължение? Да, да възпитавам - да, но да съм преподавател по сто предмета?! Да излизам от работа, за да проверявам дали децата ми не се бият с някой в училище?! Да дебна зад будките, за да следя дали някой няма да продаде алкохол на непълнолетните ми момичета?!
Стига вече.....едно време, както обичаме да казваме, родителите ни мятаха ключа на врата и се оправяхме. Ама нямаше значение чие дете си, щом правиш пакост ще ти се скарат, ще те дръпнат за ухото и ще те изтипосат пред мама и тати в целия ти блясък. И следващия път ще си имаш едно на ум, защото знаеш, че не ти стига само да не си пред погледа на родителите си, за да свършиш някоя магария.

Уф, че дълго стана....

Разбира се, че трябва да се вземат мерки.
Мерки като солени глоби и солидни присъди.
Всъщност какво стана с момичетата, които убиха зверски съученичката си, защото била по-хубава от тях?
Помня, че отново имаше тема тук, в която даже ги защитаваха и оправдаваха, даваха втори, пети, десети шанс...
А че положението в училище трябва да се стегне, също не виждам някой да оспорва...
Ама доколко и как, това вече е друг въпрос.
Работата и задълженията на родителя основно са да възпитава, а на училището да следи за дисциплината и реда, дколкото е възможно. И до там. Вярно, не е излишно да е по-строго, но си представям темите тогава - "Детето ми не може да излезе от час да си купи за ядене, защото не го пускат!" или "Учителката се държи грубо с моето дете, защото не си е написало домашното!", или "Как няма да разрешават да му звъня по телефона в час? Аз го проверявам дали е добре!" и т.н.
Нито на родителя, нито на училището му влиза в работа да седне, да напише домашните. Това си е работа на ученика. Ако той среща затруднения, може да попита, потърси обяснение, но не и да чака.
Същите небивалици - оплакванията от университетите... Университети и училище дават насоки, помагат, но не наливат в главата с фуния...

Отговорът е еднозначен и се съдържа в случката. Колкото по-добри родители сме, толкова по-малко подобни събития ще ни настигат. И обратно. Това са напълно зависими величини.
Само че мозъците са промити. Бърка се "добър" с "добричък", а това са два различни неща. Не можеш да си добър само за своето дете. Трябва да си добър за всички (добре де, повечето) деца. Защо абдикирахме? Защо не искаме да направим забележка на гаменчето, ако то не е нашето си гаменче? Защо пресичаме на зелено само и единствено тогава, когато сме хванали за ръка нашето си гардже? Защо, защо, защо ...
Ние сме виновни. И докато битува обратното мнение, че, видите ли, са виновни учители, телевизии, другите, съседите, икономическата криза, глобалното затопляне, разположението на звездите и все подобни явления извън нас, все ще е така и по-зле ще става.

Напротив, това е основният въпрос. И пак- ако си остане въпрос има да се питаме тука /който е още тука/, докато щъкат хора из държавицата "Що стана тъй?" и да си отговаряме "Тоз виновен- оня виновен.".
Можеш да изчетеш ППЗНП- далеч работата на училището не е само да "обучава". Ако се затрудниш мога да те препратя към тема, в  която са цитирани някои от ангажиментите, свързани с възпитанието, както и с опазване здравето и живота на учениците. И цитатите са малко,  има доста повече неща, заложени в правилника.
Можете да продължите да си чакате родителите да се променят ей- така, извътре, иначе, докато не се появи поредният отрок и не нацели вашето дете в училищния двор, под носовете и погледите на съученици, учители, че и на охраната. 
Остави ти домашните. Кой го е вече грижа за тях, когато наистина основното притеснение е дали децата и днес ще се приберат живи и здрави.

Да, аз подчертах, че инцидентът е станал в двора на училището.

 Изгледах Милен Цветков. Твърди се,че инцидентът станал извън пределите на двора.
Поведението на госпожата от Инспектората по образование е любопитно.
http://play.novatv.bg/program/chastnamilentsvetkov

Сега, аз - лошият родител, не разбрах - трябва да ходя да си го изкарам на нашите ли?
Или на държавата? 

Не, няма нужда да чета, каквото и да било.
Защото няма да разчитам училището да ми възпитава детето в ценности, добродетели, отношение към околните и подобни неща. Тези и подобни се възпитават много години, преди едно дете да започне училище.  Ако детето ми е било грубо с някого, тогава ще се замисля къде е моята грешка, че не съм го научила да не удря съучениците си, да не се държи грубо, да прави разлика между нормално, адекватно поведение и такова на гамен.
А ако детето ми е жертва, бих разчитала на училището единствено да следи за спокойствието и реда по време на учебните занятия. Повече и да искам, не може да стане. Защото не може на всеки тормозен ученик, да бъде зачислен човек, който ще го изпрати до вкъщи или придружи извън училищния двор.
И точно, защото ме е страх, че може "да се появи поредният отрок и може да нацели моето дете в училищния двор", не бих хвърлила вината само и единствено върху училищата. Колкото и да привикват родителите на проблемните деца, нищо няма да се промени, ако родителят сам не вземе мерки и не си отвори очите, че детето му не е ангел-небесен. И единствената мярка от страна на училището, която ми се струва най-адекватна, е изключване на проблемния ученик след определен брой оплаквания.
Не знам колко от вас са били тормозени от съученици, но аз съм имала няколко такива случки.
И смея да твърдя, че колкото и както да се намесва учител, докато родителят не вземе сам мерки да озапти детето си, нищо не помага. По време на часовете и в двора може всичко да е кротко, но когато детето се прибира, зад ъгъла не може да знае какво ще се случи... И тогава кой е виновен?

П.П. И пак да попитам - какво стана с двете девойки, убили съученичката си? Май всяко чудо за три дни...

Ти май не разбра или изобщо не отрази написаното от мен като пояснение! В училище е като при възрастните на работа - има правилник за вътрешния ред, работниците на всички нива са длъжни да го спазват, и ако не го спазват, биват санкционирани по съответния начин, а от друга страна са стимулирани да го спазват. Когато един работник има проблем със свой колега, клиент, доставчик и прочие, той не само може, а и е длъженн да се обърне към прекия си ръководител, който ако трябва  ще се обърне към своя пряк ръководител, но така или иначе, някой от отговорните ръководители ще приложат съответните дисциплинарни, финансови и прочие мерки. И едва ли ще ще те търпят, ако създаваш проблеми на другите работници, има оплаквания срещу теб, или в един момент се окаже, че в предишната си работа или в извънработно време се биеш по кръчмите, крадеш и иимаш проблеми с полицията.
В училище нещата са дори по-сериозни, защото по нормативни документи в момента, в който аз и ти си оставим децата на портата на двора, те вече са отговорност на учителите и директора, т.е. на училищните власти и ръководство. Точно тези възрастни не само имат право, но са и длъжни да пригалат мерки за спазване на реда в училлището, независимо дали детето е с нуулево или идеално възпитание. Аз може да съм неграмотна проститутка от околовръстното, детето ми вкъщи да псува, но в момента, в ккойто отиде на училище, то е длъжно и учителите и директорът имат всички разписани правомощия да приннудят детето ми да спазва реда в училище и при всяка изречена псувня да го санкционират.
Надявам се, че сега ти стана ясно - всяко място си има своите правила и отговорни за спазването им. Дори в затворите има редд и правила, и който не ги спазва, бива принуден чрез определени мерки, да ги спазва.

За работникът е лесно и ясно как ще го санкционират.
Но как ще санкционират детето?
Ще го мъмрят, ще говорят с родителите, ще го пращат в педагогическа стая, ще докладват на родителите или ще го наказват с черупки от орехи в ъгъла, бой с показалка или затваряне в тъмна стая?
Първото, долкото знам се прави. Не рядко, доста често. Но веднага след това, детето получава закрилата или нехайството на родителите си и до там с всички усилия.
Адекватно ще е да го изключат, след няколко предупреждения и родителите му да сами да търсят после къде и как да го записват да учи.
Адекватна ще е и някаква солена глоба, наложена на родителите, белким им светне, че с това поведение, сина им ще ги докара бързо до фалит.
Адекватна е и една присъда, която ще се изпълнява от момента на присъждането й като след навършване на 18 год., остатъкът да се лежи в затвор като за пълнолетен.
Аз друго, което е адекватно, не се сещам. Вие сте на ход...