Добри родители ли сме?

 
Леко да не се одраскаш на таз отворена консервна кутия, дето си си вързала за опашката.

До онзи ден имаше държава, имаше образование. Днес няма държава, няма образование.

Кой му е виновен на един Сульо, дето са му били построили държава от една кална следвоенна локва неговите родители (заедно с всички останали родители), че той я е дал да му я разфасоват за 22 години някакви си търбуси от майната си. Кой? Ти твърдиш, че са му виновни родителите  

Добре, де, наистина ли мислите, че нямаше битови убийства?
Или че нямаше рушвети?
Или се работеше изключително съвестно?
Че нямаше кражби?
Че полицията не злоупотрбяваше?
Че нямаше младежки сбивания и побои?
И т.н. От всичко имаше, но не се разнасяше така широко...
Я, вземете питайте някой, на когото са му взели земите за ТКЗС-то дали мисли по същия начин - че е имало държава?
Или на онези, които са им взели бизнеса (хляба от ръцете) (колко модерна дума само), имотите за всеобщото благо?
Нима това, че в днешно време хората все още не могат да преживеят това, че е нормално не всички да са равни, не е последица именно от "онези" времена?
И за образованието е спорно, както и за куп митове, насаждани ни в главите дълго време.
Но е факт, че привидно хората бяха по-спокойни и специално в училищата имаше повече ред.
Друг е въпросът за причината - дали е било страх, дали е било безупречно възпитание, не е сигурно...
Без да споменаваме и безумните своеволия на тогавашните учлители - то не беше мъмрене, намаляване на поведение, шамари и какви ли не извращения... Какво правеха с различните? Нима ги поощряваха или насърчаваха? Сетих се за един малък пример - Петя Дубарова..

П.П. Ако си момче - дълга коса беше недопустимо. Може да си най-знаещият и талантлив ученик, но не... Това ли наричате нормално?

Абсолютно вина за днешните родители имат техните родители и управниците. И много моля, това, което стана за 22 години е в резултат на предишните години! Социализмът абсолютно даде своето отражение, при това жестоко, от което видимо много поколения не могат да се отърсят. Всеки малко по- интелигентен ще се досети. Как хора научени да си траят, да мълчат, да свеждат глава, да бъдат стадо, в което всички са еднакви, хора, които приемат за нормално да ги мачкат по-висшестоящи, хора, които се страхуват, хора, които са много невежи по отношение на света и случващото се в него, които дори и на екскурзия не могат да отида ей така, не могат да обличат каквото решат, да слушат каквото искат, да ходят на църка и изповядват религията си /!/  или ако правят нещо от това то е тайно, скрито, а навън всички сме равни, еднакви, всички мислим еднакво, няма креативност, няма свежа мисъл и идеи. Как тези хора, от бленуваното време за вас, да възпитат едни силни, упорити, мислещи деца и бъдещи родители?!?! Еми, ето, че е не е станало. Хората все още живеят с онова чувство на онеправданост, страх, безпомощност, чувстват се слаби и самите те не желаят да направят нещо. Свикнали на обещания от красивия соц и днес чакат някой нещо да свърши вместо тях, някой да мисли вместо тях, а те да търпят и изпълняват, да си трупат гнева в себе си. Е, какви да бъдат нашите родители при това положение, какви родители да отгледат, съответно какви внуци да бъдат отгледани и възпитани? Та не само последните 22г. са проблемът, основният проблем е преди. Защото ако имаше здраво и мислещо общество, то нямаше да допусне тези 22г. да се случат. Та върнете се назад и ще откриете разковничето за много неща. Факт е, че последните години също носят пълна, ама пълна деградация, това не го оспорвам, да не остане някой с погрешно впечатление, но тази деградация и стадно чувство носят своето начало много преди `89г. Преди няколко страници дадох един пример, прочетете го, ще видите как 12-20 годишни деца и тийнейджъри се оплакват и мрънкат като пенсионери, недоволни и негативни са, а още нищо не са свършили в живота си дори. Та ето го отражението. Манталитет е вече при нас това.

 Айде сега,родителите ни били виновни!
 Абе,сегашните деца са деца на поколението,което вися по площадите,спа в палатки. Къде им е соцвъзпитанието?Нещо бъркате.
 Права е Холограма. Ако родителят не е на мястото си,ако не може и не умее,къде са институциите да поемат липсите?
 
 ПП Един частен пример ме тормози. Как стана така.че малки деца влачат огромни чанти по нощите? Зимата в 6.30 сутрин и вечер в 19.30?  Сега чак на столичната кметица й хрумна да има полицейско присъствие около уч-щата в тези часове. 

Въх, поемам към баща ми и майка ми със сопата! Те били виновни, начи, ги ди... да не продължавам, че ще стане нецензурно! Бабите се спасиха, лека им пръст.
Навред има родители за бой и затвор. Гърмят се като разпрани по Америките и останалите земни кълбета.
Де ги иституциите държавни, обаче, у нас? Оплачеш се- насреща ти дигат рамене и ти викат дежурното: "Ма аз какво да правя сега?". Или още по- типичното "Ма то сигурно вие ги предизвиквате.".
Или и вие така- чакате тез родители да се променят от 30-40 годишна възраст? И сочите с пръст и викате- "Виновни!" и смятате, че проблемът серешава, като сочите и викате?
Той ша доде Годо, мда, ша доде!
Мерки трябват. Бързи, спешни, конкретни, професионални, реални държавни мерки. Не случайно копнах горе споделен опит, какво правят хората по света. Никой не чака родителите на всинца да се променят изведнъж и извътре.

Не мисля, че един или друг държавен строй или кофти родител трябва да отнесе вината за анархията, която цари в училище. Омръзна ми с това търсене на виновни - то не са родители, общество, баби, дядовци...... а не е ли редно училището, като институция, да не допуска подобни прояви? Поне до там, до където свършва двора. Как не смеехме да гъкнем едно време, сега всеки пикльо ще се отваря на учителите и те ще си траят?
Завършила съм техникум, преобладаваха момчетата, когато ме приеха, през '94 имаше директор, който беше глава на училището над 20г. Е този човек какъв респект само създаваше, всеки замръзваше, като го види, при това не от страх - от уважение. Е, след две години човекът се пенсионира, нещата почнаха да се променят. Значи може.
Не искам да ми обясняват какви калпави родители сме - аз съм добър родител, заявявам го най-отговорно. Непрекъснато следя децата си, говоря с тях, с учителките им, старая се да съм в час и да давам пример. Вечер преглеждам домашни и довършвам работата на госпожата от занималнята. Вечер, когато и аз и детето сме вече скапани. После ще ми се обяснява как е мое задължение - мое, да ги прегледам, да знам до къде са - да, ама защо и да поправям грешки, които госпожата е проверила и е одобрила за верни?! До кога ще ми се насажда, че всичко е мое задължение? Да, да възпитавам - да, но да съм преподавател по сто предмета?! Да излизам от работа, за да проверявам дали децата ми не се бият с някой в училище?! Да дебна зад будките, за да следя дали някой няма да продаде алкохол на непълнолетните ми момичета?!
Стига вече.....едно време, както обичаме да казваме, родителите ни мятаха ключа на врата и се оправяхме. Ама нямаше значение чие дете си, щом правиш пакост ще ти се скарат, ще те дръпнат за ухото и ще те изтипосат пред мама и тати в целия ти блясък. И следващия път ще си имаш едно на ум, защото знаеш, че не ти стига само да не си пред погледа на родителите си, за да свършиш някоя магария.

Уф, че дълго стана....

Разбира се, че трябва да се вземат мерки.
Мерки като солени глоби и солидни присъди.
Всъщност какво стана с момичетата, които убиха зверски съученичката си, защото била по-хубава от тях?
Помня, че отново имаше тема тук, в която даже ги защитаваха и оправдаваха, даваха втори, пети, десети шанс...
А че положението в училище трябва да се стегне, също не виждам някой да оспорва...
Ама доколко и как, това вече е друг въпрос.
Работата и задълженията на родителя основно са да възпитава, а на училището да следи за дисциплината и реда, дколкото е възможно. И до там. Вярно, не е излишно да е по-строго, но си представям темите тогава - "Детето ми не може да излезе от час да си купи за ядене, защото не го пускат!" или "Учителката се държи грубо с моето дете, защото не си е написало домашното!", или "Как няма да разрешават да му звъня по телефона в час? Аз го проверявам дали е добре!" и т.н.
Нито на родителя, нито на училището му влиза в работа да седне, да напише домашните. Това си е работа на ученика. Ако той среща затруднения, може да попита, потърси обяснение, но не и да чака.
Същите небивалици - оплакванията от университетите... Университети и училище дават насоки, помагат, но не наливат в главата с фуния...

Отговорът е еднозначен и се съдържа в случката. Колкото по-добри родители сме, толкова по-малко подобни събития ще ни настигат. И обратно. Това са напълно зависими величини.
Само че мозъците са промити. Бърка се "добър" с "добричък", а това са два различни неща. Не можеш да си добър само за своето дете. Трябва да си добър за всички (добре де, повечето) деца. Защо абдикирахме? Защо не искаме да направим забележка на гаменчето, ако то не е нашето си гаменче? Защо пресичаме на зелено само и единствено тогава, когато сме хванали за ръка нашето си гардже? Защо, защо, защо ...
Ние сме виновни. И докато битува обратното мнение, че, видите ли, са виновни учители, телевизии, другите, съседите, икономическата криза, глобалното затопляне, разположението на звездите и все подобни явления извън нас, все ще е така и по-зле ще става.

Напротив, това е основният въпрос. И пак- ако си остане въпрос има да се питаме тука /който е още тука/, докато щъкат хора из държавицата "Що стана тъй?" и да си отговаряме "Тоз виновен- оня виновен.".
Можеш да изчетеш ППЗНП- далеч работата на училището не е само да "обучава". Ако се затрудниш мога да те препратя към тема, в  която са цитирани някои от ангажиментите, свързани с възпитанието, както и с опазване здравето и живота на учениците. И цитатите са малко,  има доста повече неща, заложени в правилника.
Можете да продължите да си чакате родителите да се променят ей- така, извътре, иначе, докато не се появи поредният отрок и не нацели вашето дете в училищния двор, под носовете и погледите на съученици, учители, че и на охраната. 
Остави ти домашните. Кой го е вече грижа за тях, когато наистина основното притеснение е дали децата и днес ще се приберат живи и здрави.

Да, аз подчертах, че инцидентът е станал в двора на училището.

 Изгледах Милен Цветков. Твърди се,че инцидентът станал извън пределите на двора.
Поведението на госпожата от Инспектората по образование е любопитно.
http://play.novatv.bg/program/chastnamilentsvetkov

Сега, аз - лошият родител, не разбрах - трябва да ходя да си го изкарам на нашите ли?
Или на държавата? 

Не, няма нужда да чета, каквото и да било.
Защото няма да разчитам училището да ми възпитава детето в ценности, добродетели, отношение към околните и подобни неща. Тези и подобни се възпитават много години, преди едно дете да започне училище.  Ако детето ми е било грубо с някого, тогава ще се замисля къде е моята грешка, че не съм го научила да не удря съучениците си, да не се държи грубо, да прави разлика между нормално, адекватно поведение и такова на гамен.
А ако детето ми е жертва, бих разчитала на училището единствено да следи за спокойствието и реда по време на учебните занятия. Повече и да искам, не може да стане. Защото не може на всеки тормозен ученик, да бъде зачислен човек, който ще го изпрати до вкъщи или придружи извън училищния двор.
И точно, защото ме е страх, че може "да се появи поредният отрок и може да нацели моето дете в училищния двор", не бих хвърлила вината само и единствено върху училищата. Колкото и да привикват родителите на проблемните деца, нищо няма да се промени, ако родителят сам не вземе мерки и не си отвори очите, че детето му не е ангел-небесен. И единствената мярка от страна на училището, която ми се струва най-адекватна, е изключване на проблемния ученик след определен брой оплаквания.
Не знам колко от вас са били тормозени от съученици, но аз съм имала няколко такива случки.
И смея да твърдя, че колкото и както да се намесва учител, докато родителят не вземе сам мерки да озапти детето си, нищо не помага. По време на часовете и в двора може всичко да е кротко, но когато детето се прибира, зад ъгъла не може да знае какво ще се случи... И тогава кой е виновен?

П.П. И пак да попитам - какво стана с двете девойки, убили съученичката си? Май всяко чудо за три дни...

Ти май не разбра или изобщо не отрази написаното от мен като пояснение! В училище е като при възрастните на работа - има правилник за вътрешния ред, работниците на всички нива са длъжни да го спазват, и ако не го спазват, биват санкционирани по съответния начин, а от друга страна са стимулирани да го спазват. Когато един работник има проблем със свой колега, клиент, доставчик и прочие, той не само може, а и е длъженн да се обърне към прекия си ръководител, който ако трябва  ще се обърне към своя пряк ръководител, но така или иначе, някой от отговорните ръководители ще приложат съответните дисциплинарни, финансови и прочие мерки. И едва ли ще ще те търпят, ако създаваш проблеми на другите работници, има оплаквания срещу теб, или в един момент се окаже, че в предишната си работа или в извънработно време се биеш по кръчмите, крадеш и иимаш проблеми с полицията.
В училище нещата са дори по-сериозни, защото по нормативни документи в момента, в който аз и ти си оставим децата на портата на двора, те вече са отговорност на учителите и директора, т.е. на училищните власти и ръководство. Точно тези възрастни не само имат право, но са и длъжни да пригалат мерки за спазване на реда в училлището, независимо дали детето е с нуулево или идеално възпитание. Аз може да съм неграмотна проститутка от околовръстното, детето ми вкъщи да псува, но в момента, в ккойто отиде на училище, то е длъжно и учителите и директорът имат всички разписани правомощия да приннудят детето ми да спазва реда в училище и при всяка изречена псувня да го санкционират.
Надявам се, че сега ти стана ясно - всяко място си има своите правила и отговорни за спазването им. Дори в затворите има редд и правила, и който не ги спазва, бива принуден чрез определени мерки, да ги спазва.

За работникът е лесно и ясно как ще го санкционират.
Но как ще санкционират детето?
Ще го мъмрят, ще говорят с родителите, ще го пращат в педагогическа стая, ще докладват на родителите или ще го наказват с черупки от орехи в ъгъла, бой с показалка или затваряне в тъмна стая?
Първото, долкото знам се прави. Не рядко, доста често. Но веднага след това, детето получава закрилата или нехайството на родителите си и до там с всички усилия.
Адекватно ще е да го изключат, след няколко предупреждения и родителите му да сами да търсят после къде и как да го записват да учи.
Адекватна ще е и някаква солена глоба, наложена на родителите, белким им светне, че с това поведение, сина им ще ги докара бързо до фалит.
Адекватна е и една присъда, която ще се изпълнява от момента на присъждането й като след навършване на 18 год., остатъкът да се лежи в затвор като за пълнолетен.
Аз друго, което е адекватно, не се сещам. Вие сте на ход...