Диагноза болен от.......Да или не?!

Поне две. Или да ходи при наистина само доверени лекари.
Личен, челен опит.

Задължително няколко. И поне за един специалист да се знае, че няма пряка материална изгода (ако това днес въобще е възможно).
Имам такова приключение, диагноза от дофтор - завеждащ детско отделение, с ланци по врата и ръцете. Именно те ме накараха да се усъмня в достоверността и.  За него  ставаше въпрос на печалба от няколко левчета, за нас  много сълзи, катастрофа по пътя от болницата до дома и почти инфаркт на член на семейството.

От понеделник вечер ме боли стомаха. Ходих при личната вчера. Понатисна ме тук там и ме преслуша. Не знам дали е достатъчно това при тези оплаквания. Каза ми диета и ми изписа едни капки. И днес продължава болката. Не толкова силна, колкото в понеделник, но все пак... Ако и утре не се оправя, мисля да скоча до Вита за второ мнение...

Че колко новини съм изгледала с лош край, заради изчакване на хората и защото се доверяват на един лекар само...  

Медицината не е точна наука. При всички случаи е по- добре да те наплашат без нужда, отколкото да ти кажат, че си ок и след известно време да умреш от нещо лечимо, но незабелязано.

Мързи ме да изброявам моите примери, но виждам, че се е оформила война между лекари и пациенти. Това е ужасно за лекарите, но още по- ужасно за пациентите, защото познайте какъв е шанса да ви излекува лекар, на кого не вярвате.

Като цяло обобщаването на групи хора било по професионален, расов или друг признак никога не ми е изглеждало като нещо с добро бъдеще и големи ползи. Има хора и хора. Иначе излиза, че "като се гледам какъв инженер съм ме е страх да отида на лекар".

Лошото е, че когато не си лекар няма как да прецениш кой от двама или трима или петима лекари е повече на прав път по твоя случай. Според мен е добре човек да си намери поне един лекар, на когото да има доверие и да използва за отправна точка към други специалисти при нужда.

Боянке, не се прави на ощипана булка.
Англичаните изреваха от сестрите ни най-накрая, с доводи, които се отнасят на 100% и за докторята наши.

Бояна, ок, не става въпрос за това да не се ходи на лекар. Не коментирам дори и вечната тема за кадърни и некадърни лекари. Там нещата са ясни. Обаче за мен това е съвсем ново явление!
Да се лъже масово за диагноза, за да се източват пари.
До колкото си спомням имаше напоследък бум на ампутирани крайници след някави интервенции....май пак свързано с темата.
Това явление за мен е ново, но може да изоставам, но е фрапиращо и поради факта, че в рамките на две седмици тези неща се случват пред очите ми, дето е приказката!
Това е ужасно.

Този филм на ужасите го гледах, съвсем наскоро...Не го пожелавам на никой.
Пуснах и тема по въпроса

ВечеПетя, извинявам се, не съм видяла темата.

Няма за какво да се извиняваш; тя е от малко по-различно естество. Макар и да иде реч горе-долу за едно и също.

Преди повече от година отивам на редовен годишен профилактичен преглед при препоръчана ми от личната лекарка гинеколожка, оплаквания никакви, жената изведнъж казва "момиче имаш раничка, ела на тази дата да я горим" Излизам стресната, след четене, консултация и т.н. разбрах, че жената е искала да изкара някой лев от мен понеже процедурата се поема от здравната каса - така де, здрав пациент не е пациент. Смених личната и гинеколожката също...много съм възмутена от всички такива "доктори".
Медицината не е точна наука, но диагноза не се хвърля върху пациента така, чудя се нашите доктори психология не учат ли...

Kъде да се информирам?

NinoTino, темата е болна и за мен. Да, безумно пльоскат диагнози понякога, и добре, че имам някаква нервна система останала. Е, и възможност да ходя на повече специалисти
Темата е хубава, дано не се потурчи

мечтица, не знам дали учат психология лекарите, но те най-вече се учат как да изкарват пари...Защото заплатите, които вземат, по никакъв начин не са стимул за това, което правят. Не че не е така във всяка една сфера на труда в България. И не че това ги оправдава за това, че си играят с човешките чувства и Живот, най-вече.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=773132
http://www.dnevnik.bg/evropa/2011/09/09/1152457_spored_britanski … e_ot_bulgariia_i/
Сори за лекия офф.

Източването на касата става и без плашене на пациенти. Правят го по цял свят. У нас има бум на болните от какво ли не. 300 000 болни от рак как ти звучи? И това си е самата истина, за съжаление.

А бум на ампутирани крайници няма, но има бум на новините против лекари. така ще бъде и занапред, за да мразят хората лекарите, а не политиците създаващи здравна система, която е престъпна, която убива всички ни.

Минз Един лекар е казал, че сестрите /които той познава предполагам/ застрашават пациентите с лошия си английски, не с друго. Защо са ги наели ако не знаят английски? Явно не ги бива да подбират персонал. Но новината е така изсмукана от пръстите, че само потвърждава тезата ми.

Боянке, ама продължаваш да се правиш на "дръж ми шапката", значи. Британския лекар намеква (да не кажа натвърдва) за комуникационните умения на сестрите, не просто за лошия инглиш. Във всички статии се споменава за липсата на такива дори на родния им език. Което не е  и нужно да ни се казва от  чужденец, защото всички ние прекрасно си го знаем.

И аз така, иначе е някакъв ад.

Ужасно е наистина, но обратния вариант с успокояването, когато има проблем е по лош. Казвам го защото съм преживяла и двата варианта, и двата пъти за детето. Единия път като бременна, наблюдаващия ме гинеколог постоянно повтаряше, че всичко е ОК, въпреки моето настояване, че не се чувствам ОК.Обяснението му беше, ами всички бременни изпитват дискомфорт.  Накрая за мой късмет ( по късно го разбрах ) той ме изостави и отиде на почивка, когато трябваше да раждам и друг лекар ме спаси и мен и бебето ми. Но до последно не вярваше, че лекар е следял бременността ми и е твърдял, че всичко е нормално.
Другия случай беше с бебето на месец и консултация с ортопед, който директно ме заплаши, че ако не си купя специалните гащи от точно определен магазин!, детето ми ще е куцо и ще идвам да рева после при него за операция. ( цитирам го)  Е на детето ми нищо му няма, но моментния шок от тази категоричност беше голям.

Не е нужно британец да ни казва какво става у дома. Всеки който е имал сериозно вземане-даване със здравната система у нас, знае за какво става въпрос.
Аз не разбирам за какво е драмата в темата. От доста вече години е ясно, че човек трябва много да разпитва за препоръчани лекари и да не се доверява не на две, а даже на три мнения. И много, ама много старателно да се избягват местните "светила". 
Не ми се пишат примери, защото няма да спра дълго, а и всеки има поне един такъв, но вече почвам да си мисля че лекарите ни са на най-ниското ниво на професионалната стълбица и дори политиците и въобще бюрократите ги задминават. И не ми е трябвала нито една статия за да стигна до това мнение. В общи линии това ми е най-големият страх - да имам каквито и да е отношения с български лекари. Не че подкрепям максимата "всичко чуждо е по-добро", но имам и база за сравнение с чужди.

Това не е обратният вариант, а просто друг вид некадърност/непрофесионализъм/идиотия.

Какво касателство имат нелюбезните сестри в Англия към диагностицирането на пациенти в България? И Надинка лекувала ли се е в чужбина и има ли база за сравнение на лекарската компетентност там?

Надинка, няма как да разбереш за какво е драмата в темата, докато не ти опре яйцето до г..а 

Да беее, щото натурализираните сестри индийки в Англия са супер в комуникацията. Вие имате ли идея колко време е нужно, за да схванете, че искат да ви вземат кръв? 
Не е в комуникацията проблема. И ако не са българки, ще са румънки, полякини и пр. източно-европейки. Хич да не захващаме темата за болното британско самочувствие.

Искам пак да уточня, макар, че всеки е свободен да пише и разбира както си иска - не ме вълнува компетентността на лекарите. Има добри, лоши, компетентни, некомпетентни. Аз уважавам лекари.
Вълнува ме това, което чух и видях с ушите си, а то не касае точно компетентността.
Надинка, драмата ми е да речем лична. Едни пускат теми, че ги е страх от мишки, други, че виждат странни неща, аз пускам тема щото ми се налага операция....евентуално и не знам какво ми предстои. Разбира се си уговорих и второ и трето мнение, предвид обстоятелствата около мен. И впрочем второто мнение настоятелно ми го предложи близък в тези среди....
И драмата ми е лична, понеже виждам колко изтормозени са хората около мен.

Бояна, тотално не мисля, че има заговор срещу лекарите, за да бъдат мразени. Дори съм склонна понякога да оправдая когато се касае за грешка, аз лично. Аз не мразя лекарите.
Страхувам се, обаче.


За ампутираните крайници:
http://www.chernomore.bg/index.php?option=com_content&view=a … 09-03-18-08-35-18

Мнения, поне три, и задължително две да съвпадат
Преди година ми махаха липом от гърдата.Операцията беше с местна упойка и трая точно пет минути.Да, обаче висях три дни в болница, и познайте каква украсена епикриза имам
Пълна упойка, седмица лечение с АБ заради инфекция и диагноза-флегмон на гръдна стена.Тоест-оправдано източване на  здравна каса
На всичкото отгоре, три месеца след интервенцията липома се появи отново и сега трябва да го махам пак.Преди три години пък, при преглед при гинеколог ми беше назначена конизация, като-превенция за борба с рака на м. шийка.Без никакви допълнителни изследвания ми назначиха дата  и час за операцията.Отивам, взимат кръв за кр. картина  и ме оперират.Итук е момента да вметна, че в паниката се бях навила.Добре че е форума с безценната си информация.Само аз си знам какво изживях докато ме прегледа друг лекар и дойдат резултатите от цитонамазката.
Иначе, когато диагнозата е ясна, по-добре да се знае, лично мое мнение

Пали, не махай нищо. Пак ще се появи. От личен опит. Щом не расте, не е наложително отстраняването - компетентно докторско мнение 
НиноТино, каква операция ти предстои, освен ако не е твърде личен въпроса ми?

Имам приятели, които серизно бръмнаха от тази реалност, нон стоп някакви болести, изследвания, хиляди мнения се търсят, ако не е достатъчно убедителен един лекар се ходи при друг, искат се изследвания до откат, ако лекарят не им даде, се тропа с крак. Ако ги изпратят с аспририн се тича на друг, който да изпише нещо ново ( и скъпо), демек надеждно ... Масово е това.
Що народ го диагностицираха с Хашимото, това е някква епидемия, всяка трета моя приятелка е с Хашимото. Друсат ги с някакви хормони, едната я предозираха ( на 2 пъти), щеше да умре
Доверието е най-големият проблем .. а диагнозата колко е вярна един господ знае.

Ve4ePetya, diagnozata e to4no lipom, no e goljam, na opashkata i me boli, krasta sa6to me boli, nai-verojatno pritiska nervi... Teparva mi predstoiat izsledvania.   10c', tova na priatelite moze da e hipohondria?

Нино, струва ми се, че се объркват нещата.
Фалшиви диагнози според мен значи да те приемат с едни оплаквания, да те лекуват от тях, но документите да не съответстват на истината. Прим. да те лекуват от отит, а в документите да пише че имаш пневмония и лекуват нея.
Другото, за което иде реч, е лекарска грешка, евентуално. Т.е. имаш заболяване и поради некомпетентност, недоглеждане или неспазена процедура лекарят неумишлено допуска грешка, без да има разминаване в документацията и действително приложеното лечение.
Съвсем отделен е въпросът, че медицината наистина не е точна наука и не всяко неуспешно предположение или лечение е лекарска грешка или немарливост.

Понякога не е до опити за източване на касата, а си е чиста некадърност/лекарска грешка или както там искате го наричайте. Личната ми лекарка има договор с един медицински център, който поема пациентите и през почивните дни и когато не е на смяна. Там вече и пари да ми дават няма да стъпя, защото и двата пъти, когато ми се наложи да ги ползвам оплескаха нещо - първия път ми предозираха лекарство в резултат на което прекарах няколко дни в болница заради алергична реакция, втория път някаква ме наплаши, че имам язва, а това въобще не беше така.
Но това при мен е нищо в сравнение с един случай, на който бях неволен свидетел. Когато ме приемаха в Инфекциозна болница заради хепатит А, по същото време приеха една жена, която беше в абсолютен шок. Покъсано като се освести малко, каза че не знае да се радва ли или да плаче, заради хепатита, защото допреди малко е мислела, че има левкемия. Объркали са и нещо в изследванията и вместо хепатит са я изкарали с напреднал стадий на левкемия и са и казали, че и остават месеци живот и трябва спешно да я приемат в болница. Откриват грешката, когато отива в отделението по хематология да я приемат, пускат и нови изследвания при приема и установяват какво действително и има и директно я изпращат към Инфекциозна. Тези не са и скъсили живота, ами не знам. Тя тогава каза, че няколко дни не е знаела на кой свят се намира.

Много си наблюдателна, Нино Тино. Примери в подкрепа на съмненията ти мога да дам много, но вече нямам нерви за това.

То здравето отдавна е метнато на кантаря, досущ като парче свинска карантия връз мазна амбалажна хартия.
Какво може да се очаква от болници-търговски дружества? - Бизнесмените в бели престилки да не спират да гонят добри финансови резултати. Алъш-вериш.

е, не мога да кажа дали е хипохондрия, но първо че тя се придобива и второ, като те забъркат м/у 3ма лекари, които си противоречат, колко му е да се дезориентираш

Мой близък приятел замина за Англия лекар  - много начетен човек - мина интервюта, пазарлъци, взеха го от добра болница. Сложили са го на тежка служба, разбира се.Преди няколко дни говорихме, казва, че има толкова дупки за запълване, че му е по-лесно да си скъса дипломата и да започне отначало. Толкова е различно всичко.

Радвам се, че имам чадърче на аватара, защото от плюнки нищо нямаше да прочета. Аз пък имам приятелка, много близка, на която нищо й нямаше, а сега й няма двете гърди. Наскоро четох и за момичето на 22, на което пък година и половина му изписвали мехлеми за болките в бедрото, а сега бедрото е ампутирано. Примери в този дух още много. Истината има две лица.
Едно грешно поставена диагноза, едно е източване на ЗК. Разбира се, че последното е повече от често практикувано, но съгласете се, едва ли може киста да се лекува като злокачествено образувание и пациентът заблуждаван до безкрай.

И лекарите се страхуват, предполагам. Здравната ни система е пълен аут и това не е от днес. Развоя е съвсем логичен и някак е по- лесно лекарите ни да са виновни, а не друго. Същото е и с учителите и образованието, и там драмата е пълна, но до дъното има още. Без пари и ясна, осмислена и смислена стратегия не се правят тези неща, а у нас е хаос. Лесно е да виним лекарите, но е трудно да виним себе си, че цялата ни страна е стигнала до тук с наше позволение. И вместо хората да видят какво се случва, да се опитат да търсят някаква промяна те отиват на хомеопат. Какво да говорим повече.

Бояна, какво значи "без пари"? Пари за здравеопазване има бол.

Дядо ми е лекар от 'старото поколение'.
Имаме приятел, който душа береше, не могат да разберат какво му е  
И вече отчаян тоя човек принуждава се да пита дядо ( който е на 90години)
И нашия издухва прахта от слушалките, идва момчето, ляга на леглото и дядо ми веднага чу че дробовете са пълни с вода ( или нещо такова, ен разбирам) . Не е диагностицирал някаква сложна болест - съвсем ми се струва елементарно състояние. Е никой ли не чу, не видя, не разбра .. не
та има го и това

 


Защо мислиш така? Моите впечатления са, че болниците едва се закрепват на ръба финансово, а лекарите в тях масово получават мизерно заплащане.

 Аз нямам доверие на поставена диагноза или направо назначено лечение, без проведени по подробни изследвания. В тази категория не слагам вирусните и грипните заболявания. Ако усещам, че нещата са неглижирани и леко претупани, търся и второ мнение, колкото и да не обичам да ходя на лекар.
 "Диагноза" не подкрепена  и потвърдена от сътветните изследвания е просто едно предположение и евентуалност, но не и доказано заболяване.

Всъщност има ли значение дали е "източване на касата" или "грешна диагноза"? Нали все сме "в гъбите"... И от това страдаме ние и нашите близки.
НиноТино, ще ти пиша на лични.

Бояна, нека не очерняме хомеопатите. 10 /десет/ години алопатичната медицина не можеше да се справи с проблем, който за 1/един/ месец бе излекуван от хомеопатия. И без експерименти с най-новите и скъпи антибиотици.

Военна болница Варна. Уж много добра. Баща ми е от 1 седмица за изследвания и коронография. Обажда ми се една сутрин в 9ч и говори ужасно завалено. Беше неделя. Пристигам. На целия етаж няма нито едно мед.лице /нито сестра, нито лекар, нито дори санитарка/ Баща ми изглеждаше като нахапан от кошер пчели. А всъщност преди 2ч му е била бита антихмистаминова инжекция. Той ми каза, че се събудил към 7ч и не можел да диша. Персонал пак е нямало никакъв. Съседът му по стая намира някаква санитарка, която все пак извиква лекар. Бият му инжекцията, а той, милият, чакал да стане 9ч /понеже е неделя/, за да ми се обади.

Дежурният лекар не знае какво е причинило алергичния шок   Били му вкарали 2 антибиотика и контрастно вещество, но не знал как така се е получило. Въобще не беше трогнат, че баща ми е можел да се задуши. Отказа да се направи и алергорама и ме изкара хипондричка с маниакално разстройство.

Обадих се на моя хомеопат и купих хомеоп.лекарство. Буквално след 15мин отоците започнаха да спадат, до час лицето му беше нормално. Обаче "кадърните" ни специалисти не пропуснали да му се накарат за своеволието. АКо не беше хомеопатията, баща ми можеше и да го няма.
За съжаление и до сега не знам какво е причинило алергичния шок и дали няма да се повтори пак.

Специално за случая с детето мога да ти гарантирам, че са го задържали за набл'дение, в случай, че има наистина апандисит  веднага да оперират.Познавам повечето хирурзи там и вярвай ми ако са нямали основателна причина не биха държали детето просто ей така за едното нищо.Преди години моят син имаше коремни болки.Болеше го навсякъде и ние за по сигурно си полежахме 4 дни, за да се отхвърли категорично апандисита.

Възможно е да има, но не отиват за каквото е нужно. Болниците не са оборудвани добре, в провинцията има окръжни болници без нито един специалист в ключови области, не се назначават нужни изследвания, хората се борят за направления и тн. Да бяха само лекарите калпави щяхме да си внесем нови, както правят другаде, но като цяло системата е драматично зле. И имам база за сравнение, за да го твърдя.

Така е, но колко често се назначават изследвания? Колко лесно може човек да вземе направление за специалист, да не говорим за специализирано изследване. Включително и деца. назначава се лечение, а ако не работи друго лечение и така се стига до диагнозата, а междувременно от многото лекарства диагнозите като нищо станали повече.

Не очерням хомеопатите, а крайностите.

Не, не, не! Отказвам грешна диагноза, за да си източи някой парите, пък после нали все пак ще се разбере, че е киста, хванах се за примера. Не!

Значи за случая в Пловдив и този на момичето с рака на ш. на матката до колото разбрах се касае  за източване, като и лекари са били на това мнение.
За другите два случая не съм 100% сигурна.

Възникнал е скандал за скъсани и загубени документи, както е липсвало и логино обяснение от лекарите?

Бе това го има не само у нас, на мен ми бяха назначили едно изследване на матката, което беше напълно безсмислено. Джипито ми като видя кой ми го е назначил каза нещо от сорта на това, че едва ли не на всички ги назначава. Частна клиника с договор на З.каса.. ясна работата:)

При апендицита болките не са ли локализирани ниско долу в корема, в дясно?  
В понеделник вечерта ми почнаха страшни болки в корема и стомаха. Сега още ме боли и се чудя да се притеснявам ли или да чакам да отшуми.

И аз  съм ходила на доктори и доктори. Едни успяват от раз да те диагностицират, други  и пет пъти да идеш - не става. За съжаление първите са най-често чрез познати, на частно,  платено. За себе си съм се убедила, че когато се наложи и при възможност това е формулата. По каса са ми лекували нещо, което изобщо не е било това, докато частният доктор, разбира се препоръчан и с връзки го диагностицира веднага, но трябваше да минат дни и да пия скъпи антибиотици, докато поправи грешките на "колегата". Лошото е, че става въпрос не за поправка на мебел, дреха или друга дреболия, а за здравето на човек.

Но мисля, че съмненията на авторката са от друго естество.
Аз също имам съмнения, откакто лежахме с детето в болница, според мен ни задържаха 2 дни повече. Но лекарката така ни наплаши, мога да кажа - манипулира, че накрая бяхме убедени, че всъщност ние сме тези, които напират за болница. После намерихме връзки и изведнъж "оздравяхме", изписаха ни предварително. И до днес не съм сигурна беше ли детето за болница или просто имаха свободни легла и що да не смъкнат някой лев от здравната каса, а и от мен, като придружител.

В същото време съм попадала на страхотни лекари, и като професионалисти, и като хора, повечето обаче са по-възрастни, най-често доценти или професори.

ПП. За медицинските сестри - под всякаква критика са. На запад работата им е не само да ти тикне спринцовката, а да поговори с теб, да ти обясни какви процедури ти предстоят, да ти вдъхне кураж, да се грижи да ти е комфортно. Вярата и спокойствието на болния са половината му лечение.
Мисля, че в Англия това е проблемът с нашите сестри. Според англичаните сестрите не говорели добре езика, а според мен англичаните просто не допускат, че българските сестри по принцип не говорят с пациентите.

Това са резултатите от неефективното управление на цялата здравна система.

Всъщност, ако те интересува темата, ти предлагам едно експертно мнение тук:
http://abv-alternativa.bg/249/balgarskoto-zdraveopazvane-mezhdu- … havashtata-kriza/



Да, с това съм съгласна и аз.

Аз много добре знам къде боли, ама той беше дечко и като го питат тук боли ли-да, а тук боли ли-да.Където и да го натиснеха боли.
Кръвна картина си направи/Ако има нещо левкоцитите много се повишават това е един от основните показатели.

Да, точно така  Спокойно  Все пак, ако утре все още ти е некомфортно, посети лекар за твое лично успокоение 


Хайде, стига сте пускали бомби-локализатори/диагнозатори, а? Плашите останалите потребители. Ако темата е с цел кой в каква диагноза се е съмнявал, мога да напиша романи покрай двете си деца...

Напълно съгласна, ама понеже съм "у нас" и някак по дифолт се подразбира, че е само за у нас. А вероятно не е. Едва ли сме открили ние топлата вода.

Това, че се управляват неефективно парите, не значи, че са "бол".

Дори в цитираната от теб стратегия се предлага да се събират повече пари за здравеопазване - чрез регламентиране на допълнително заплащане от пациента и чрез вдигане на здравната вноска. Което иде да покаже, че авторите й считат, че сега събираните пари не стигат за качествено здравеопазване - дори при ефективно управление.

Същото важи и за успокоението.

Уф, кой да се сети... 
ВечеПетя, 

Сори за офф-а! 

Ако нямаше пари за здравеопазване, частните болници нямаше да никнат като гъби, си мисля аз   Че и нови, лъскави, чисти, добре оборудвани, работят със Здравната каса ...

Работят - в смисъл, че част от парите идват от ЗК. Друга част си доплаща пациентът - поне аз имам опит с такива болници.

 По принцип е така, да. Но ти, Касита, какво би препоръчала на четящите?

За мен точно това е проблемът в сега действащата система, дори и да има направления разпределителят им /т. н. джипи/ не е достатъчно компетентен да определи необходимия специалист, към който да насочи. Специализираната медицинска помощ е избутана на заден план.
 

Никнат, защото хората предпочитат да си платят на частна болница, отколкото да плащат подкупи из държавните. Да не говорим, че много работодатели осигуряват служителите си допълнително в частен здравен фонд, който покрива лечение в частни болници и клиники. Здравната каса поема малка част от услугата.

Дори и сам да имаш компетенциите да прецениш пак няма да ти дадат направление в общия случай. А и да ти дадат не е гаранция, че  въпросния специалист ще те препрати към нужните изследвания, за които също има лимит.

Има частни клиники, които имат собствени лаборатории и ползват други за определени изследвания.
В частна клиника цитонамазка, преглед, колпоскопия, биопсия и микробиология струват майка си и баща си. Значи ако лекар каже, че е необходимо лечение, след него се правят повторно тези изследвания.
Това аз много добре го знам.
Но това са правили и на моята приятелка. Докато не е отишла за второто мнение.
Т.е. източва се нечий джоб. Не касата. Там отделно.
Прекалено ли съм мнителна?

Преживяла съм ужасни периоди заради сгрешени диагнози.
Винаги съм търсила 2,3, ако трябва 4 и 5 мнение. Но докато се изясни статуса, напрежението и ада са ужасни. Загубените нерви няма кой да ги възстанови, а те водят до други болести.
А има хора със слаба психика и наистина се разболяват, има и други, които не могат да си позволят допълнителни изследвания и друго лекарско мнение.

Не знам,но май лекарите навсякъде го правят като бях в Щатите ми се случи нещо,което ме озадачи.Бях бременна и получих леко кървене във втория месец и отидох в спешния център(само да вметна тук учех в медицински университет)..та отивам понеже леко ми провърви,даже прецапа както се казва ама аз нали съм паника съпруга ми също,та отиваме,преглеждат ме и ме изпращат на сутринта за второ мнение с лист,на който е написано "умерено кървене по време н бременност и съмнение за спонтанен аборт" и мед. сестрата ми казва да не се притеснявам тъй като над 30 % от бременностите завършват с аборт ама нали видиш ли сега тестовете за бременност били показвали бременността твърде рано и процента растял   зачудих се ама ай де...отивам на другия ден преглеждат ме и ми казват имаш тумор от фиброзна тъкан с кръвоток( а тук ни учат,че фиброзна тъкан и кръвоток...малко странно) и ми казват рискова бременност...идвам си в БГ отивам на гинеколог и казвам имам тумор 3.2 см на 2.5 см и така и така и тя ме преглежда и казвам както глупости имаш миома,ама е малка почти не се вижда и аз ама в САЩ ми казаха,че може да расте и да пречи на бебето,а тя ами то по време на бременност по принцип претърпява регресия така,че...тръгвам да раждам...наложи се секцио и предупреждавам,че имам миома и тъй като бях с епидурална упойка им напомням,доктора възрастен и много препоръчван ми казва ами тя е около см нищо не е какво да се отстранява самата интервенция ще те нарани повече от нея самата...та нз може би зависи къде попаднеш и на кой,а иначе за САЩ ми звъняха да ме видят пак на видеозон(само да вметна тази "екстра" е 500 долара или поне майката на съпруга ми така каза) тъй като първия не бил ясен...

Ако добавим към картинката факта, че лекарите получават процент за изпратените пациенти в дадена лаборатория и че всеки месец към тях потеглят едни пликове, какво ще кажете?

Някак некоректно е поднесена темата, NinoTino, защото освен сгрешените диагнози от типа "рак-киста" има и в обратен ред, което е много по-страшното.

Не казвам, че си прекалено мнителна. Съгласна съм с написаното. Уточних само, че според мен системата е долнопробна, а не лекарите. Има и долнопробни лекари, но не вярвам те да са повече от долнопробните хора в моята или твоята професия. няма никаква логика да е така, нито някакви данни в тази посока. Като се плюе цяло съсловие е хубаво да държим сметка, че те не са паднали от Марс, а са едни от нас, т.е. и ние не сме по- различни.

Значи аз пак казвам, не пиша за сгрешени, а за умишлено изопачени. Не за лекарски грешки е темата.

Възможно е да съм некоректна, дори в известна степен сигурно съм, не желая да засилвам ничии параноични състояния, но реалността си е реалност.

Бояна, разбирам те! Прекрасно. Аз НЕ искам да се плюе по цялото съсловие. Обаче установявам проблем. Да, може да е в системата, която не е абстрактно нещо, де, но ОК, нека е системата.

и сигурно от там се връщат към него едни много достоверни резултати
клиничните лаборатории в София били коректни и некоректни.

Така е...примерът,който дадох е такъв!!!

Но, не може да бъдеш сигурна дали са изопачени нарочно. От там идва и некоректността. 

Т.е.  за единия лекар има проблем в стойностите на изследванията и се налага лечение, а за другия няма, така ли?  Не се ориентирах, нещо  
 Бояна, направленията не са толкова ограничени, да не изпадаме в крайности. Аз лично не съм се сблъсквала със случай да ми се откаже направление и изследване, въпросът които ме е мъчил е до колко адекватно е.

Кифла, единия лекар си прави изследванията в лабораторията, назначава си допълнителни, а вторият, както и при мен се е е случвало се препоръчва от близки, запознали се в последствие с мъката на девойката...
Ами открива, че всъщност няма рак на шийката на матката, значи аз съм лекувала "раничка" и знам какво е, а киста е съвсем друго.
Вторият лекар открива, че е киста....
Приятел ли е, мъж ли, познат ли, така и не разбрах тази подробност. Но е близък доктор.

Възможно, за направленията имам впечатления по преразкази само, а те стигаха до отказите да ги дават. Ако трябва и да препоръчат специалист вероятно става още по- неприятно.


Системата е така зле, че не знам какво ще правим след 5- 10 години, когато и мнозина от "калпавите" лекари няма да са тук, а и парите няма да са повече и по- добре разпределени.

Това е вече отделна брънка от веригата злини, водещи до този плачевен резултат за здравеопазването ни. Понеже все пак работя в сферата и имам донякъде вътрешен поглед върху нея, смятам ,че основен проблем е ниската компетентност на заетите в нея.

Имаше някаква мъдрост или от онези логичните закони-"Ако нещо може да бъде обяснено с некомпетентност, не е нужно да се търси злонамереност"....или нещо такова.

Все още отказвам да повярвам, че лекар ще навреди умишлено на пациент, въпреки че напоследък се убеждавам, че има дооооооста морално освободени хора (да се разбира като освободени от морал).


Опа! Намерих го!Бръснач на Ханлън: Никога не търсете злонамереност в нещо, което може адекватно да бъде обяснено с глупост.

Положението в провинциалните болници е трагично.
Задържат се с месеци бюджетните плащания, в разгара на кризата - няма заплати, консумативи, няма техника, няма и персонал (проблемът се очертава все по-ясно).
Няма как да не застана зад всяко мнение на Бояна. Прекалено много се акцентира върху алчността и некадърността на лекарите, прекалено малко се говори за самата система.
Източване на здравната каса?
Знаете ли колко пъти се налага това?
Защото трябва да се направят изследвания, за да се постави правилна диагноза, но, за да се направят изследванията (болнични), трябва да се "постави някаква диагноза", за да има пътека, по която да бъде приет някой в болница.
Защото трябва да има епикриза, за да се изпише определено лекарство, което ще се поеме от касата, но нужда от хоспитализация всъщност няма.
Защото има някои рутинни изследвания, които трябва да се правят периодично при някои хронични заболявания, няма къде у нас да ги направиш извън болница, а в болницата не може, ако не си хоспитализиран. Нямаш нужда от болнично лечение, но имаш нужда от болнични изследвания, ами, сами разбирате - трябва диагноза, т.е. източване на здравната каса.
Защото има тежки заболявания (генетични, т.е. хронични), които предполагат чести, а и дълги хоспитализации, но пътека няма, просто липсва, защото тези болни били малко (над 200 са!).
Но има достатъчно лекари със сърца, които източват здравната каса, за да помогнат, да те лекуват, да те изследват, да изпишат скъпото лекарство, храна по здравна каса. Да, с фалшиви хоспитализации и фалшиви диагнози, Господ да ги благослови!
Самата система изисква фалшифициране, Това е. Крачката до облагодетелстването е мъничка. Обикновено печлбата не е лична, а за отделението, болницата.
Имало било пари! Има, да, но не там, където трябва.
Ръководителите катедри, които по правило са висококлалифицирани тесни специалисти, са принудени да завършват Здравен мениджмънт, директорите също. Има такава специалност, да, но ръководните кадри в болниците трябвало да бъдат и лекари, действащи хирурзи, а често и преподаватели. Не, не се натискат те - такъв е закона. А завършилите Здравен мениджмънт работят за фармцефтичните компании или записват часове в частните клиники.
Няма пари за нищо - от УЗ (знам клиника в голяма варненска болница, която няма действащ ехограф, а там не би могло да се постави диагноза без тази елементарна машина) до абонамент за водещи списания.
Пари за належащи ремонтни дейности се търсят от частни спонсори от самите ръководители, лично.
Уф, болна, болна тема.

NinoTino,
разбирам страховете ти, разбирам възмущението ти, разбирам и въпроса ти. Да, сигурно има такива случаи, на нарочно грешни диагнози - било от алчност, било от нежелание да се поеме отговорност, било от презастраховка, но би следвало да напишеш в болд не имената на градовете, а имената на лекарите. За да е коректно.
Успех в лечението, кураж!

 

Ментова, съгласна съм с неща, които казваш, но едно е да манипулираш системата /което от гледна точка на закона не оправдавам/, друго нещо е да манипулираш човек.
 

Има такива случаи, да. Тъжно е, гадно е, не ми се иска да ги има. Но това е "плод" на нещо, нещо сбъркано, вмирисано. И то не е "бялата престилка", а главата на рибата. Къде се раждат чудовищата?
Не, не смятам, че не са отговорни за личните си отвратителни решения, постъпки. Всеки трябва да носи отговорност, но лична.
Не може да се говори, че "лекарите са такива, онакива", може да се посочи конкретен лекар.

Миома и фиброид (фиброзен тумор) е едно и също. Кой къде е учил не знам.

Имам пресен случай за галантен опит за източване на Касата,от последната седмица.
С риск за живота на пациента....на 84 години ,с пулс около 30.Приемат го в болница, казват  "Трябва да му се сложи пейсмейкър.Струва 2500 лв."
Друг доктор казва "Трябва да се направи коронарография." След консултация с още 2-3 сърдечни хирурзи,става ясно,че на толкова възрастен пациент е безсмислено да се прави подобна манипулация,а и най-вече ,опасна е за него,съдовете са много крехки и има риск от спукване,кръвоизливи....Ама пък могат да приберат над 10 000 лв от Касата,много важно ,че има "шанс" пациента да пострада ,или още по-лошо...
Та ,в крайна сметка отказахме коронарографията,сложиха му пейсмейкъра ,в друга болница ,между другото, е сега е като нов.   
Е,в случая няма шок и ужас за психиката на пациента,но лекарите съвсем целево и планово си точат от касата.И хич не ме грее мене ,че щели да използват тези пари за други нужди на болницата ,след като моят близък може и да го няма.
С всеки нов сблъсък със здравната система у нас се уверявам ,че по никакъв начин не трябва да се лекувам тук.Или ,ако не мога да си позволя другаде,просто да чакам да си умра.Сама.
Без тяхна помощ.

Точно така. Fibroid = миома. Това, което вероятно са Ви казали е, че при бременност (особено ранна) често миомите (fibroids)  нарастват поради подобреното им кръвоснабдяване.

Бях 19- годишна, след почивка на морето, отивам на гинеколог с леко течение - диагноза Рак на шийката на матката.  И, о, чудо, единствено моята гинеколожка във Варна има апаратура, за да ми проведе лечение Криотерапия !!!!!! Лечението беше на обща стойност м/у 4-5000 лв., в продължение на година и 7 месеца- включва 12 процедури по криотерапия, които са нечовешки болезнени, пълни изследвания, цитонамазки и индустриални количества лекарста, които ми изписваше и гълтах с конски дози. Когато накрая пак ми каза, че процедурата не е успешна  и трябва да потретим курса на лечение, си взех двата джоба с всички документи, изследвания и рецепти и отидох при други 3ма гинеколози във Варна - и тримата съвсем директно ми отговориха, че не знаят кой е колегата, който ме е "лекувал", но заслужава най- малкото да го осъдя.

Уважавам много лекарската професия, но голяма част от лекарите са се превърнали в лешояди. Аз лично често усещам, как ме сканират с поглед като вляза за преглед- как съм облечена, с каква чанта съм и т.н , за да могат да преценят как точно да се държат с мен и колко внимание да ми отделят. Съжалявам, но не виждам нищо хуманно в това и не смятам, че има някаква световна конспирация да се мразят българските лекари.........

Преди доста години имах някакъв проблем с ухото - болки и слабо кръвотечение. Точно след един плажен ден, в който се направих на живо чудо в морето, а бях настинала. Както и да е, отивам аз при прословутия варненски Папуров или както там беше, гледа ме той, преглежда ме, аудиограми и т.н. Нямало проблем. Изписа ми някакви си капки и не помня още какво (държейки се като Царя Слънце, нали), след което поглеждам бумагите на следващия ден вкъщи и що да видя вътре - перфорирано тъпанче споменато и още куп несъществуващи глупости. До ден-днешен съжалявам, че не нямах никаква възможност тогава да се скарам с него - всеки път като се сетя, се ядосвам. А това с кистите и миомите, Боже, това е толкова разпространено в днешно време, чак е ужасно. Имам лични наблюдения върху две варненски светила, които не могат да дишат просто, ако не открият "киста" на всяка една своя пациентка. И да не я залекуват интензивно, разбира се. Тъпа работа.

Дааа...сетих се за лекарят овековечен в репортажите на "Господари на ефира"
Мацките с хламидиите и американското лекарство от 200 лв..Класика.
И смехораните от лабораторията в Лозенец.
Да,наистина не ми трябва световна конспирация ,за да си отварям очите на 4 и да чета повече.

Аз имам един случай отпреди 6 години. Един ден се събуждам и ми беше изтръпнало малкото пръстче на лявата ръка. Не обърнах внимание, но то не само, че не се оправи, а на следващия ден безименният и средният също бяха изтръпнали. Движех си ги свободно въпреки неприятното усещане и пак не обърнах внимание. След няколко дни освен, че не бях се оправила, а това тръпнещо усещане беше по цялата ръка до рамото. Реших да отида на лекар най-сетне... И се започна някакъв ад. Първо решиха, че било инсулт (на 20 години!). После нещо на гръбначните прешлени, после решиха, че може да имам киста или тумор в мозъка... то не бяха изследвания, бодене с игли, тестове, кардиограми, снимки... Всеки вдига рамене, назначава ми някакви изследвания и ми изписва скъпи лекарства и ме препраща на друг специалист. За два месеца дадох толкова пари по лекари и изпих толкова различни и ненужни лекарства, че вече не ми се иска да си спомням. За стреса да не говорим... Изтръпването отдавна беше минало, но смеех ли да не вярвам на лекарите след подобни стряскащи диагнози.
След два месеца ходене по мъките поредният лекар огледа всички изследвания и изръси: "Абе момиче, ти да не си стояла на течение?"  Това беше моментът, в който си казах "Майната му! Да мра ако трябва. Приемам, е съм била на течение и си живея живота докато мога". Хвърлих и лекарства, и изследвания и до там.
Още съм жива, нищо не ми изтръпва

Поне 2, а ако може и 3 независими специализирани мнения.
Иначе - влизаш в схемата с източването на пари по ЗК и господ да ти е на помощ!
Мъжът ми така загуби ръката си от размотаване по какви ли не пътеки..

по темата - от Чирков:

"Грешките при диагноза и лечение растат, но всички си мълчим"

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217

Точно вчера четох тази статия, явно това не е проблем само  у нас, за жалост....
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217

И аз съм преживявала ужаса на прибързаната пресилена диагноза. Дъщеря ми, на 3 г. я заболява ухо, беше в баба си, аз на банкет за 8-ми март. Сутринта, събота естествено, я водя на единствения д-р, който работеше тогава. Той я преглежда и прави ужасна физиономия, сърцето ми спря, успях само да попитам "Рак ли е?" А той отговори "Не, не е рак, по- страшно е, но вървете сега да празнувате и утре сутрин в 6 да сте в болницата"  , представете си какъв празник беше......
Та оказа се най- обикновен отит, но какви поражения ми нанесе, какъв стрес...не го пожелавам на никого.

jam, писали сме едновременно, същата статия имах предвид и аз 

Има ли смисъл сега от всякакви лични истории, които не доказват нищо   Аз пък знам случаи, при които от едно изтърпване и лек тремор се стига до най лошото, шансът за което е бил преварително оценен на 0.1 %. Но и това се случва.
За мен разумната линия на поведение е максимално съобразяване с препоръките за неинвазивни изследвания и двойна, а ако се наложи и тройна проверка, на препоръките за инвазивни процедури и операции. И винаги, ама винаги питам първо каква е вероятността за всяка една евентуална прогноза, и какви са вариантите и последствията от всяко решение.

Отговорите също могат да бъдат подвеждащи.

Има разлика между това да ти назначат сто изследвания, за да разберат какво ти е, и това да ти сложат грешна диагноза.
Случвали са ми се и двете, няма база за сравнение.

Трябва да се търсят поне 2 мнения на специалисти преди да започне каквато и да била интервенция. Ако една позната се бе доверила на гинеколога си, сега дъщеричката и щеше да е биологичен отпадък /каза и че бебето е мъртво и трябва да направи аборт/.