Ментова, съгласна съм с неща, които казваш, но едно е да манипулираш системата /което от гледна точка на закона не оправдавам/, друго нещо е да манипулираш човек.
- Публикувана: 14 септ. 2011, 20:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2011, 17:16 ч.
Диагноза болен от.......Да или не?!
Има такива случаи, да. Тъжно е, гадно е, не ми се иска да ги има. Но това е "плод" на нещо, нещо сбъркано, вмирисано. И то не е "бялата престилка", а главата на рибата. Къде се раждат чудовищата?
Не, не смятам, че не са отговорни за личните си отвратителни решения, постъпки. Всеки трябва да носи отговорност, но лична.
Не може да се говори, че "лекарите са такива, онакива", може да се посочи конкретен лекар.
Не, не смятам, че не са отговорни за личните си отвратителни решения, постъпки. Всеки трябва да носи отговорност, но лична.
Не може да се говори, че "лекарите са такива, онакива", може да се посочи конкретен лекар.
Не знам,но май лекарите навсякъде го правят като бях в Щатите ми се случи нещо,което ме озадачи.Бях бременна и получих леко кървене във втория месец и отидох в спешния център(само да вметна тук учех в медицински университет)..та отивам понеже леко ми провърви,даже прецапа както се казва ама аз нали съм паника съпруга ми също,та отиваме,преглеждат ме и ме изпращат на сутринта за второ мнение с лист,на който е написано "умерено кървене по време н бременност и съмнение за спонтанен аборт" и мед. сестрата ми казва да не се притеснявам тъй като над 30 % от бременностите завършват с аборт ама нали видиш ли сега тестовете за бременност били показвали бременността твърде рано и процента растял 
зачудих се ама ай де...отивам на другия ден преглеждат ме и ми казват имаш тумор от фиброзна тъкан с кръвоток( а тук ни учат,че фиброзна тъкан и кръвоток...малко странно) и ми казват рискова бременност...идвам си в БГ отивам на гинеколог и казвам имам тумор 3.2 см на 2.5 см и така и така и тя ме преглежда и казвам както глупости имаш миома,ама е малка почти не се вижда и аз ама в САЩ ми казаха,че може да расте и да пречи на бебето,а тя ами то по време на бременност по принцип претърпява регресия така,че...тръгвам да раждам...наложи се секцио и предупреждавам,че имам миома и тъй като бях с епидурална упойка им напомням,доктора възрастен и много препоръчван ми казва ами тя е около см нищо не е какво да се отстранява самата интервенция ще те нарани повече от нея самата...та нз може би зависи къде попаднеш и на кой,а иначе за САЩ ми звъняха да ме видят пак на видеозон(само да вметна тази "екстра" е 500 долара или поне майката на съпруга ми така каза) тъй като първия не бил ясен...
зачудих се ама ай де...отивам на другия ден преглеждат ме и ми казват имаш тумор от фиброзна тъкан с кръвоток( а тук ни учат,че фиброзна тъкан и кръвоток...малко странно) и ми казват рискова бременност...идвам си в БГ отивам на гинеколог и казвам имам тумор 3.2 см на 2.5 см и така и така и тя ме преглежда и казвам както глупости имаш миома,ама е малка почти не се вижда и аз ама в САЩ ми казаха,че може да расте и да пречи на бебето,а тя ами то по време на бременност по принцип претърпява регресия така,че...тръгвам да раждам...наложи се секцио и предупреждавам,че имам миома и тъй като бях с епидурална упойка им напомням,доктора възрастен и много препоръчван ми казва ами тя е около см нищо не е какво да се отстранява самата интервенция ще те нарани повече от нея самата...та нз може би зависи къде попаднеш и на кой,а иначе за САЩ ми звъняха да ме видят пак на видеозон(само да вметна тази "екстра" е 500 долара или поне майката на съпруга ми така каза) тъй като първия не бил ясен...Миома и фиброид (фиброзен тумор) е едно и също. Кой къде е учил не знам.
Имам пресен случай за галантен опит за източване на Касата,от последната седмица.
С риск за живота на пациента....на 84 години ,с пулс около 30.Приемат го в болница, казват "Трябва да му се сложи пейсмейкър.Струва 2500 лв."
Друг доктор казва "Трябва да се направи коронарография." След консултация с още 2-3 сърдечни хирурзи,става ясно,че на толкова възрастен пациент е безсмислено да се прави подобна манипулация,а и най-вече ,опасна е за него,съдовете са много крехки и има риск от спукване,кръвоизливи....Ама пък могат да приберат над 10 000 лв от Касата,много важно ,че има "шанс" пациента да пострада ,или още по-лошо...
Та ,в крайна сметка отказахме коронарографията,сложиха му пейсмейкъра ,в друга болница ,между другото, е сега е като нов.
Е,в случая няма шок и ужас за психиката на пациента,но лекарите съвсем целево и планово си точат от касата.И хич не ме грее мене ,че щели да използват тези пари за други нужди на болницата ,след като моят близък може и да го няма.
С всеки нов сблъсък със здравната система у нас се уверявам ,че по никакъв начин не трябва да се лекувам тук.Или ,ако не мога да си позволя другаде,просто да чакам да си умра.Сама.
Без тяхна помощ.
С риск за живота на пациента....на 84 години ,с пулс около 30.Приемат го в болница, казват "Трябва да му се сложи пейсмейкър.Струва 2500 лв."
Друг доктор казва "Трябва да се направи коронарография." След консултация с още 2-3 сърдечни хирурзи,става ясно,че на толкова възрастен пациент е безсмислено да се прави подобна манипулация,а и най-вече ,опасна е за него,съдовете са много крехки и има риск от спукване,кръвоизливи....Ама пък могат да приберат над 10 000 лв от Касата,много важно ,че има "шанс" пациента да пострада ,или още по-лошо...
Та ,в крайна сметка отказахме коронарографията,сложиха му пейсмейкъра ,в друга болница ,между другото, е сега е като нов.
Е,в случая няма шок и ужас за психиката на пациента,но лекарите съвсем целево и планово си точат от касата.И хич не ме грее мене ,че щели да използват тези пари за други нужди на болницата ,след като моят близък може и да го няма.
С всеки нов сблъсък със здравната система у нас се уверявам ,че по никакъв начин не трябва да се лекувам тук.Или ,ако не мога да си позволя другаде,просто да чакам да си умра.Сама.
Без тяхна помощ.
Не знам,но май лекарите навсякъде го правят като бях в Щатите ми се случи нещо,което ме озадачи.Бях бременна и получих леко кървене във втория месец и отидох в спешния център(само да вметна тук учех в медицински университет)..та отивам понеже леко ми провърви,даже прецапа както се казва ама аз нали съм паника съпруга ми също,та отиваме,преглеждат ме и ме изпращат на сутринта за второ мнение с лист,на който е написано "умерено кървене по време н бременност и съмнение за спонтанен аборт" и мед. сестрата ми казва да не се притеснявам тъй като над 30 % от бременностите завършват с аборт ама нали видиш ли сега тестовете за бременност били показвали бременността твърде рано и процента растял зачудих се ама ай де...отивам на другия ден преглеждат ме и ми казват имаш тумор от фиброзна тъкан с кръвоток( а тук ни учат,че фиброзна тъкан и кръвоток...малко странно) и ми казват рискова бременност...идвам си в БГ отивам на гинеколог и казвам имам тумор 3.2 см на 2.5 см и така и така и тя ме преглежда и казвам както глупости имаш миома,ама е малка почти не се вижда и аз ама в САЩ ми казаха,че може да расте и да пречи на бебето,а тя ами то по време на бременност по принцип претърпява регресия така,че...тръгвам да раждам...наложи се секцио и предупреждавам,че имам миома и тъй като бях с епидурална упойка им напомням,доктора възрастен и много препоръчван ми казва ами тя е около см нищо не е какво да се отстранява самата интервенция ще те нарани повече от нея самата...та нз може би зависи къде попаднеш и на кой,а иначе за САЩ ми звъняха да ме видят пак на видеозон(само да вметна тази "екстра" е 500 долара или поне майката на съпруга ми така каза) тъй като първия не бил ясен...
зачудих се ама ай де...отивам на другия ден преглеждат ме и ми казват имаш тумор от фиброзна тъкан с кръвоток( а тук ни учат,че фиброзна тъкан и кръвоток...малко странно) и ми казват рискова бременност...идвам си в БГ отивам на гинеколог и казвам имам тумор 3.2 см на 2.5 см и така и така и тя ме преглежда и казвам както глупости имаш миома,ама е малка почти не се вижда и аз ама в САЩ ми казаха,че може да расте и да пречи на бебето,а тя ами то по време на бременност по принцип претърпява регресия така,че...тръгвам да раждам...наложи се секцио и предупреждавам,че имам миома и тъй като бях с епидурална упойка им напомням,доктора възрастен и много препоръчван ми казва ами тя е около см нищо не е какво да се отстранява самата интервенция ще те нарани повече от нея самата...та нз може би зависи къде попаднеш и на кой,а иначе за САЩ ми звъняха да ме видят пак на видеозон(само да вметна тази "екстра" е 500 долара или поне майката на съпруга ми така каза) тъй като първия не бил ясен...Миома и фиброид (фиброзен тумор) е едно и също. Кой къде е учил не знам.
Точно така. Fibroid = миома. Това, което вероятно са Ви казали е, че при бременност (особено ранна) често миомите (fibroids) нарастват поради подобреното им кръвоснабдяване.
Бях 19- годишна, след почивка на морето, отивам на гинеколог с леко течение - диагноза Рак на шийката на матката. И, о, чудо, единствено моята гинеколожка във Варна има апаратура, за да ми проведе лечение Криотерапия !!!!!! Лечението беше на обща стойност м/у 4-5000 лв., в продължение на година и 7 месеца- включва 12 процедури по криотерапия, които са нечовешки болезнени, пълни изследвания, цитонамазки и индустриални количества лекарста, които ми изписваше и гълтах с конски дози. Когато накрая пак ми каза, че процедурата не е успешна и трябва да потретим курса на лечение, си взех двата джоба с всички документи, изследвания и рецепти и отидох при други 3ма гинеколози във Варна - и тримата съвсем директно ми отговориха, че не знаят кой е колегата, който ме е "лекувал", но заслужава най- малкото да го осъдя.
Уважавам много лекарската професия, но голяма част от лекарите са се превърнали в лешояди. Аз лично често усещам, как ме сканират с поглед като вляза за преглед- как съм облечена, с каква чанта съм и т.н , за да могат да преценят как точно да се държат с мен и колко внимание да ми отделят. Съжалявам, но не виждам нищо хуманно в това и не смятам, че има някаква световна конспирация да се мразят българските лекари.........
Уважавам много лекарската професия, но голяма част от лекарите са се превърнали в лешояди. Аз лично често усещам, как ме сканират с поглед като вляза за преглед- как съм облечена, с каква чанта съм и т.н , за да могат да преценят как точно да се държат с мен и колко внимание да ми отделят. Съжалявам, но не виждам нищо хуманно в това и не смятам, че има някаква световна конспирация да се мразят българските лекари.........
Преди доста години имах някакъв проблем с ухото - болки и слабо кръвотечение. Точно след един плажен ден, в който се направих на живо чудо в морето, а бях настинала. Както и да е, отивам аз при прословутия варненски Папуров или както там беше, гледа ме той, преглежда ме, аудиограми и т.н. Нямало проблем. Изписа ми някакви си капки и не помня още какво (държейки се като Царя Слънце, нали), след което поглеждам бумагите на следващия ден вкъщи и що да видя вътре - перфорирано тъпанче споменато и още куп несъществуващи глупости. До ден-днешен съжалявам, че не нямах никаква възможност тогава да се скарам с него - всеки път като се сетя, се ядосвам. А това с кистите и миомите, Боже, това е толкова разпространено в днешно време, чак е ужасно. Имам лични наблюдения върху две варненски светила, които не могат да дишат просто, ако не открият "киста" на всяка една своя пациентка. И да не я залекуват интензивно, разбира се. Тъпа работа.
А това с кистите и миомите, Боже, това е толкова разпространено в днешно време, чак е ужасно. Имам лични наблюдения върху две варненски светила, които не могат да дишат просто, ако не открият "киста" на всяка една своя пациентка. И да не я залекуват интензивно, разбира се. Тъпа работа.
Дааа...сетих се за лекарят овековечен в репортажите на "Господари на ефира"
Мацките с хламидиите и американското лекарство от 200 лв..Класика.
И смехораните от лабораторията в Лозенец.
Да,наистина не ми трябва световна конспирация ,за да си отварям очите на 4 и да чета повече.
Аз имам един случай отпреди 6 години. Един ден се събуждам и ми беше изтръпнало малкото пръстче на лявата ръка. Не обърнах внимание, но то не само, че не се оправи, а на следващия ден безименният и средният също бяха изтръпнали. Движех си ги свободно въпреки неприятното усещане и пак не обърнах внимание. След няколко дни освен, че не бях се оправила, а това тръпнещо усещане беше по цялата ръка до рамото. Реших да отида на лекар най-сетне... И се започна някакъв ад. Първо решиха, че било инсулт (на 20 години!). После нещо на гръбначните прешлени, после решиха, че може да имам киста или тумор в мозъка... то не бяха изследвания, бодене с игли, тестове, кардиограми, снимки... Всеки вдига рамене, назначава ми някакви изследвания и ми изписва скъпи лекарства и ме препраща на друг специалист. За два месеца дадох толкова пари по лекари и изпих толкова различни и ненужни лекарства, че вече не ми се иска да си спомням. За стреса да не говорим... Изтръпването отдавна беше минало, но смеех ли да не вярвам на лекарите след подобни стряскащи диагнози.
След два месеца ходене по мъките поредният лекар огледа всички изследвания и изръси: "Абе момиче, ти да не си стояла на течение?" Това беше моментът, в който си казах "Майната му! Да мра ако трябва. Приемам, е съм била на течение и си живея живота докато мога". Хвърлих и лекарства, и изследвания и до там.
Още съм жива, нищо не ми изтръпва
След два месеца ходене по мъките поредният лекар огледа всички изследвания и изръси: "Абе момиче, ти да не си стояла на течение?"
Това беше моментът, в който си казах "Майната му! Да мра ако трябва. Приемам, е съм била на течение и си живея живота докато мога". Хвърлих и лекарства, и изследвания и до там. Още съм жива, нищо не ми изтръпва
по темата - от Чирков:
"Грешките при диагноза и лечение растат, но всички си мълчим"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217
"Грешките при диагноза и лечение растат, но всички си мълчим"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217
Точно вчера четох тази статия, явно това не е проблем само у нас, за жалост....
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217
И аз съм преживявала ужаса на прибързаната пресилена диагноза. Дъщеря ми, на 3 г. я заболява ухо, беше в баба си, аз на банкет за 8-ми март. Сутринта, събота естествено, я водя на единствения д-р, който работеше тогава. Той я преглежда и прави ужасна физиономия, сърцето ми спря, успях само да попитам "Рак ли е?" А той отговори "Не, не е рак, по- страшно е, но вървете сега да празнувате и утре сутрин в 6 да сте в болницата"
, представете си какъв празник беше......
Та оказа се най- обикновен отит, но какви поражения ми нанесе, какъв стрес...не го пожелавам на никого.
jam, писали сме едновременно, същата статия имах предвид и аз
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217
И аз съм преживявала ужаса на прибързаната пресилена диагноза. Дъщеря ми, на 3 г. я заболява ухо, беше в баба си, аз на банкет за 8-ми март. Сутринта, събота естествено, я водя на единствения д-р, който работеше тогава. Той я преглежда и прави ужасна физиономия, сърцето ми спря, успях само да попитам "Рак ли е?" А той отговори "Не, не е рак, по- страшно е, но вървете сега да празнувате и утре сутрин в 6 да сте в болницата"
, представете си какъв празник беше......Та оказа се най- обикновен отит, но какви поражения ми нанесе, какъв стрес...не го пожелавам на никого.
jam, писали сме едновременно, същата статия имах предвид и аз
Има ли смисъл сега от всякакви лични истории, които не доказват нищо 
Аз пък знам случаи, при които от едно изтърпване и лек тремор се стига до най лошото, шансът за което е бил преварително оценен на 0.1 %. Но и това се случва.
За мен разумната линия на поведение е максимално съобразяване с препоръките за неинвазивни изследвания и двойна, а ако се наложи и тройна проверка, на препоръките за инвазивни процедури и операции. И винаги, ама винаги питам първо каква е вероятността за всяка една евентуална прогноза, и какви са вариантите и последствията от всяко решение.
Аз пък знам случаи, при които от едно изтърпване и лек тремор се стига до най лошото, шансът за което е бил преварително оценен на 0.1 %. Но и това се случва.За мен разумната линия на поведение е максимално съобразяване с препоръките за неинвазивни изследвания и двойна, а ако се наложи и тройна проверка, на препоръките за инвазивни процедури и операции. И винаги, ама винаги питам първо каква е вероятността за всяка една евентуална прогноза, и какви са вариантите и последствията от всяко решение.