Диагноза болен от.......Да или не?!

Преди близо 5 години - детската болница в София, която е близо до ВМА /изскочи ми името/, неврологично отделение. Приемат ни с малкия - бебе на 40 дни. Пет дневен престой без никакъв смисъл. Всеки ден се прави преглед от специалист - очен, УНГ, невролог, ехография на мозък и едни кръвни изследвания. Всички траещи по 5-10 минути, но не - задължително престой 5 дни. Накрая, ако искаш епикриза иди си плати. А резултата - вярно поставени диагнози, но вместо препращането ни към неврохирург - "Гледай си детето спокойно, всичко е ОК. Проблем е имало, но вече няма". Е, проблемът се оказа гранде една година по - късно, когато вече имах интернет и разбрах що е то хидроцефалия. А и пропуснах - прегледите се правеха в поликлиника, която е на около 1 км от болницата или поне толкова ми се е сторило разстоянието, т.е. вън студ, малко бебе на ръце, висиш на пешеходните пътеки и т.н.

Знаете ли никога човек не знае със сигурност . Аз години наред бях много зле със здравето , все болна от нещо и къщата ми стана колкото 2 аптеки , но всеки доктор ми казваше всичко е наред - оправят ми едно друго се разваля .
Е доброутро откриха ми множествена склероза (тежко автоимунно заболяване) и се научих да живея с него по - добре от колкото като не знаех какво ми е .
Ако някой доктор се беше усъмнил по -рано в по - лошото щяха да са ми поставили диагнозата поне 3 години по рано.

Изживях истински ужас по време на бременността си.
Първо отидох в частна клиника, от която си тръгнах със снимка в ръце и с "безпроблемна" бременност.
После в началото на 4 месец постъпих с кървене в болница. 3 дни никой не ме прегледа, обясниха ми че нямат чисти инструменти, а ехографът е заключен събота и неделя. В епикризата обаче бяха нанесени прегледи още от приемането. Когато ме прегледаха най-накрая ми обясниха, че не съм бременна. Казах, че имам снимка от ехограф и отговорът беше, че вероятно ще се наложи кюретаж. Как се измъкнахме с живо дете, не мога още да се начудя 
Всичко това се случва в Майчин дом София, при професор с дългогодишен опит.
Записах се след това на ЖК в обикновена поликлиника, докторът не само видя бебето, но и 3 миоми, едната 70/70 мм., останали невидими и в частната клиника, и в АГ болница номер 1 на България...

Ще изчета след малко цялата тема, но сега бързам да отговоря на първия пост.
За 2 месеца около мен има 3 такива случаи:
1. Свекърът ми - получава силни болки в корема - отива при личния лекар, казва му, че вероятно е жлъчка и да отиде в болницата ХХХ ( след като изчета темата ще преценя дали да упомена болницата и лекарите). При прегледа там му казват, че всъщност има рак на червата и вероятно и на стомаха. Назначават милиони скъпи изследвания (покрити от ЗК) и го пращат да си лежи вкъщи докато излязат резултатите. За зла участ в почивните дни той припада от болки и по спешност го караме в друга болница. При прегледа там се оказва, че проблема е жлъчката, посочена и от личния лекар, и се прави операция за вадена на камъни. Извадиха над 50 камъка - една шепа чакъл!!!! След като всичко мина, човекът все пак отиде да си вземе резултатите от болница ХХХ и се оказа, че нищо му нямало, а те го били лекували  7 дни на стационар при тях от гастрит и му искат да заплати по 5 лв. на ден за престой. След въпроса къде точно е лежал и как така е лежал следва:Ааааа, извинявайте, объркали сме се. Нищо не трябва да плащате.
2. Свекърва ми месец по-късно пада от стол при миене на прозорци и си счупва ръката между лакътя и рамото. Въпреки горчивия опит със свекър ми, те (без да ни кажат) решават а отидат в спешното на същата болница. Преглежда ги там един .... господин (умишлено не го наричам лекар, тъй като те не би трябвало да се държат така) и я засилва: Коста ти е раздробена, трябва да е направи операция и да се сложи метална пластина! Операцията се поема от ЗК, но пластината струва 1000 лв. Имаш 3 минути да решиш какво ще правим..... Обаждат ни се и мъжът ми ги прати за второ мнение в болницата УУУ. След 3 минути при отказа на свекърва ми да си направи операцията, лекаря започва да фучи и хвърля, заявява й че ще си остане инвалид и я изхвърля от кабинета. При консултацията в друга болница се оказва, че костта е пукната и се поставя само някаква специална превръзка и няма нужда нито от операция нито от гипс, камо ли от пластини.
3. Сестра ми решава да отиде на профилактичен гинекологичен преглед, обаче при някаква лекарка, непроверена, не знам от къде я е намерила. При прегледа й откриват миома и й назначава сума ти изследвания - част от тях платени, част по ЗК (всички в конкретна лаборатория трябва да се направят) След ужаса, който изживява се оказва че няма нищо, ама нищичко, даже и келява кистичка няма.
Та така: моето мнение болниците усилно точат Здравната каса с измислени диагнози, точат усилено и пациентите с разни ВИП стаи, упойки, процедури  и т.н.

Отивам да чета темата от началото.

Отчаях се като ви чета  Все бях чувала, ама ..... нЕ'ам думи, мани 

толкова, докогато се уточни какво му е точно.

аз търсих диагноза 10 г. /десет/години. какво ли не са ми измисляли. а се оказа ужасно различно от всяко Obs към момента.

На мен това ми е болна тема - буквално. Разболя ме.

Става моят син на две години, ама освен няколко думички, друго не казва. Не се шашкам много по 2 причини: първо - разбираме се добре и второ - детето е двуезично и расте в среда, в която е изложен на още минимум 2 езика, т.е. - облъчен на 4 езика в равни съотношения. Да, ама чета форума и си казвам, не може така, лоша майка съм. Вземам самолета и точно на втория му рожден ден се оказваме в един БГ център за работа с деца, на оценка при логопед с много добра репутация ( ). За зла беда, детето заспа по път и "оценката" се проведе, докато той спеше. След 30 мин разговор дамата отсече "аутизъм". И аз, представете си, се вързах! Щеше да е смешно, ако не беше страшно, цяла седмица се чудех дали да не взема детето и да не скочим отнякъде. Което е безумие, аз съм завършила психология, практикувала съм, ако бях забелязала нещо в този дух, щях да бях реагирала доста преди дамата да оцени моя спящ син.

И така се започна. Тя ми обясни, как детето никога няма да има приятели или да учи. Освен, ако не предприемем ранни интервенции. Убеди ме да не водя детето за оценка в детска психиатрия, защото "с него още не е работено, какво ще помогнат там, най-многото да му залепят етикет". Но пък поиска (тя е логопед, нали помните?!) да му се направи енцефалограма, за да се види дали няма обичайно съпътстващата аутизма епилепсия (без никакви индикации за епилепсия). Условието беше това да стане в центъра, с който центърът на дамата си партнират. После стана ясно, че трябва да водим детето при нея 3 пъти седмично. Малко по-късно предложи в свободните от нея дни да го водя на група... и така, занимания всеки ден за двегодишния ми син. Финансовото изражение на всичките "ранни интервенции", които детето получи, беше космическо.

Междувременно, при всяка сесия, логопедката продължаваше да ожалва сина ми, колко тежко е положението при него, как това със сигурност е аутизъм, че е най-странното дете, което е виждала в практиката си. Това продължи няколко месеца, в които детето живееше като ученик - часове занимания в центъра и после вкъщи. Тормоз над него, тормоз и над мен. Отключих Хашимото от преживения ужас. В един момент, на мъжа ми му писна и ни прибра в Брюксел почти насила. Никой, освен мен, не се беше вързал на историята за аутизма, всички близки смятаха, че съм се смахнала и наистина беше така, трябваше да настоявам за второ мнение, но логопедката така ме беше изтормозила, стресирала и убедила, че синът ми няма шанс, че просто не можех да мина отново през това, убедена, че ще чуя твърдо "аутизъм". Все пак, заведохме детето в университетската клиника тук. Екипът ни отпрати след няколко часа с коментара, че който е набедил това дете за аутист, или никога не е виждал детенце от спектъра, или е имал недобри, комерсиални подбуди за това. След като отхвърлиха аутизъм, все пак му пуснаха няколко теста за оценка на внимание, интелект и т.н. Психиатърът каза "Мадам, синът Ви е гений, вие трябва да го изпратите в специално заведение за надарени деца". Аз му обясних, че няма нищо гениално у него, просто има луда, лековерна майка, на която й е по-лесно да приеме най-лошата новина, отколкото да се надява и да се усъмни. След цялото обучително, логопедично насилие, което детето преживя, на 2.6 г познава повече от 20 геометрични фигури, цифрите, кирилицата, може да намери две еднакви картинки сред 100 за 15 - 30 секунди. Кому беше нужен целият този стрес, освен, може би, на бюжета на много реномирания логопедичен център?  

В крайна сметка, детето проговори. Изостава, разбира се, от връстниците си, говори като бебе, но говори. Има си най-добър приятел и е ужасно, ужасно жаден за контакти.

Късмет на всички, които по някакъв начин се опитват да търсят медицински и сродни грижи... Ще са им много нужни.

Saule, форума ли ти внуши, че щом двегодишния ти син не говори трябва да го заведеш на специалист?
Мислила ли си да предприемеш нещо срещу "специалистката"?

Пп. ти си написала отговора на първия ми въпрос.

Минзухар  , нямаше и да се сетя, че трябва да водя детето на логопед, ако не бях чела тук разни неща.
За специалистката си мисля често, докато събирам окапващата си все още от стреса коса или докато се нагълтвам с лекарствата за Хашимото сутрин... Бих искала поне да разбера защо й беше нужно да го прави, тя е майка, за Бога! Бих искала да вярвам, че наистина си е вярвала... Но едва ли, детето никога не е показвало никакво поведение дори далечно напомнящо аутизъм. Освен експресивната реч.

Да, бих предприела нещо. Но нямам нищо срещу нея, всичко беше чудесно организирано. Обеща, че ще ми изготви писмена формулировка - диагноза, описание на състоянието на сина ми. Но после каза, че не е нужно, след като няма да се прави оценка от психиатрър. И така, в съда аз мога да кажа "Тя каза", а тя ще каже "Докажи". И аз няма да мога, защото няма нищо написано!

Saule Ужасно нещо си преживяла, но логопедите не са лекари. Друг е въпроса, че някои от тях, както и някои от детските психолози са си направо за бой.

ПП И разбирам защо си се наплашила, защото не веднъж съм чела тук мнения на логопеди, че е нужно с дете, което проговаря трудно да се започне работа още от 1.5- 2, което е пълен абсурд.

О, да, факт, не са. Но работят и с медицински проблеми. Сега мултидисциплинарният подход в центровете за грижа за деца с проблеми (и по принцип в центрове за психично здраве) доста размива границите на компетентностите. Проблемът е, че е трудно да подходиш критично към психолог или лекар, при положение, че за да протече лечението/ терапията, е нужно да има доверие.

П.П. Бояна, сега се приготви здраво да те освиркат за твърдението, че с дете на 2 г. е пълен абсурд да се работи логопедично   

Направо съм щастлива ,че нямаше интернет преди 20 години....защото и големият ми син проговори чак около 3 годинки....дотогава боравеше едва ли не само с отделни думи.
Е,и без логопеди и диагнози сега е един здрав,прав ,нормален 22-годишен млад мъж.
Като се знам каква съм паника, сигурно и аз щях да се побъркам като Saule.....

Ситуацията не се е променила много според мен. Преди 25 год. отчаян от липсата на лечение за неврологичното ми заболяване един лекар предложи на майка ми да ми извадят сливиците. Това не било лечение за моето заболяване, но пък без сливици се живеело и евентуално можело да се оправя. Тъй като прогнозата беше, че няма да оживея до пролетта, майка ми се съгласила да ми извадят сливиците. Сега нямам сливици и "неврологично" заболяване.

Години се оплаквах на лекарите, че често изпитвам болка в областта на сърцето. Чувах "Сърце не боли!", "Болки на растежа" и напоследък "Млада майка, страдаща от преумора". 20 години трябваха на медицината и 20 минути на една лекарка, за да открие, че имам вроден дефект на сърцето.

При малки деца най- квалифициран е педиатъра на детето, защото го познава най- добре и може да прецени кое е медицински проблем и кое е индивидуална особеност в развитието. След него идва детски психиатър/ невролог, но при нужда. по начало до 4- 5 годишна възраст малко неща се смятат за отклонение. Умствената изостаналост и аутизма са рядкост, но докато диагнози се поставят от хуманитаристи ще стават все повече.

То може да се работи, но е по- добре без. Ако детето няма изоставане в психо- моторното развитие ще проговори и само. Има деца, които усвояват голям речников запас и тогава започват да го използват. При многоезична среда да не говорим колко често се забавя проговарянето.

С една приятелка се смеехме преди време, че като се върне в България по градинките шушукат, че детето и е идиот, защото говори странно. То е изложено на 4 езика ежедневно, а и да искат родителите няма как да го оставят в среда с един език. сега вече е голямо и си говори и на 4-те езика, а по градинките я питат по кой метод ги е учило.

А кръвопускане не предложи ли