Диагноза болен от.......Да или не?!

Трябва да се търсят поне 2 мнения на специалисти преди да започне каквато и да била интервенция. Ако една позната се бе доверила на гинеколога си, сега дъщеричката и щеше да е биологичен отпадък /каза и че бебето е мъртво и трябва да направи аборт/. 

Рокси, има смисъл от лични истории въпреки, че не доказват нищо, защото /или се лъжа/ така или иначе и в известните случаи не се доказва нищо или се доказва в 98% от случаите, че умрелият е умрял точно от това, дето са го лекували.

И все пак аз се чудя какво може да се направи, може ли човек да се оплаче някъде, има ли решени случаи?

Сега четох, че се чака становище по въпроса с ампутираните крайници, един от случите завършил със смърт, където отново има съмнения за злоупотреба.

 

А няма ли според теб? 

След една бъбречна криза влязох в болницата, прегледана от хирург и решено ,че е апандисит. Вече си бях в  болничната стая и подготвяха за операция..докато майка ми не се размрънка и отказа всякакви манипулации. Потърси друг доктор и се оказа, че имам песъчинки в бъбреците, които изхвърлям. Уролога се хвана за главата, че хирурга не ми е направил НИКАКВИ изследвания и, че е решил веднага да ме оперира. Каза, че се правят куп изследвания и чак тогава.. хубаво, че беше той и майка ми, иначе щяха да ме режат за едното нищо.
В Пловдив сме, с малката за диагностика. Докторката ни вкара за 4 дни за един доплеров ехограф, да, 4 дни за един смотан ехограф ни държа, изхабих нерви за 10 години напред, скарах се с доцентката, за малко да ме изгонят, стоях в мизерна стая с 9 месечно бебе и обикалях кабинетите като обезумяла някой да ни прегледа. И то само за да мине прегледа през здравната каса с прословутия доплеров ехограф на доц. Стефанова, която не може да борави с него . Не отидох да взема епикризата, изобщо не искам да стъпвам никога там. На всичкото отгоре, ако бях се подвела тая щеше да обезобрази детето ми с операция, която не е нужна.   След 2 седмици платих 50 лв. и минахме наново всички изследвания за час и половина при друг доктор.  Грешката беше само наша, че се предоверихме, а въпросната доцентка си запълни 2 легла от хирургиите с нашето присъствие за 4 дена... , а всъщност нямаше смисъл от това.
 Затова винаги вече търся  по 2 мнения най-малко по въпроса.

Точно за тази много добре се знае коя е, всички казват, че е за съд, а още никой не я е осъдил. Направо не мога да повярвам, че още практикува това "чудо на медицината"

Хирурзите имат тая "мания" да искат да режат наред.....трябва-не трябва,айде под ножа.

Съжалявам, явно не съм разбрала, че темата е за общи приказки и такива от типа "чух, че еди кой си еди какво си" вместо за лични преживявания...  Пък и не съм в съда за да се опитвам да доказвам нещо. Може би щях да бъда ако се бяха проявили някои от страничните ефекти описани в листовките на десетките лекарства, които ми бяха изписали, но слава богу не се случи.
Все пак за мен не е нормално лекар да ми каже "Миии, сигурно е това. Пий това и това (дава ми се рецепта с 5 различни илача), ама за всеки случай ходи да те види и невролог/кардиолог и т.н. "(само на гинеколог дето не ме пратиха). И всеки следващ вика "Ми не знам какво е", но това не му пречи да ми изписва да пия химии ей тъй за всеки случай. И не говорим за безобидни неща. Не помня имена, но имаше лекарства за сърце, такива за старческа деменция, антидепресанти... И това всичко накуп с шепи се пиеше в продължение на месец защото никой не ми казваше да спра това, което ми е предписал предишния, а само добавяше нещо ново... и накрая окончателната диагноза е, че съм стояла на течение 

Има смисъл от личните истории, разбира се, които са с имената на лекарите, отделенията, болниците. Другите са общи приказки.

Не, не са общи приказки. Тук до мен е колежката ми с оперирания крак. Махнаха и някакви пирончета ли и аз не знам какво, донесе си болничния и продължава да ми разказва случки 

Аз до сега не знаех за тези неща. Нямам намерение да лежа в болница един месец, ако не се налага, например.
Изобщо не бях наясно с тези случаи.

 

Ами няма смисъл, особено пък с имената на лекари  
моят случай накратко е следният - баща ми има проблем от миналата година февруари, обиколи почти всички софийски болници - окръжна, правителствена, медицинска академия, накрая във военна болница (не помня името на доктора), който вдигна ръце м.март т.г. и му каза на баща ми "нищо не мога да направя повече..." (почти всички уролози в София). Проблема се състои в болки при уриниране, много често уриниране (на 15-20 мин.), наличие на кръв в урината и нищо друго. Добри кръвни резултати иначе. Правени са му ехографии, скенери, цветна снимка - нищо!
Аз имам обаче хроничен цистит и се лекувам при доц.Богов в медицинска академия (нефролог). Водя моя баща в началото на м.май (след като този от военна вдигна ръце) и ... учудване той на ехографа вижда камък в уретера! Започват се антибиотици, лечение за изхвърляне на камъка и нищо.. камъка не излиза, а излиза на ехографа. Забравих да кажа доцента в потрес, как уролозите не са си свършили работата и не са видяли камъка в уретер, но лечението с антибиотици не помага и ни пращат при доктор уролог в медицинска академия за разбиване на камъка. Отива баща ми отново ехограф, скенер и накрая цистоскопия и о учудване няма камък! Никога не е имало , проблемите и болките продължават обаче и там в болница доверие се оказва, че има удебеление на пикочния мехур - операция, премахване на удебеленото и след биопсията се оказва карцинома първа степен.
Та мисълта ми е за мен Богов е невероятен специалист, оправим ми остър пиелонефрит, хроничен цистит без болница и системи, но при баща ми - ударихме на камък! И то да сбъркаш удебелена стена с камък. Кой от нас ще говори хубави неща за доцента!?!?

Точно. Аз затова и не спестих името в разказа си. Знам, че от всеки лекар има доволни и недоволни, но моя милост чуе ли един-два-три фрапиращи случая от практиката на дадено медицинско лице или пък се сблъска лично с тях, просто го избягва, независимо от другите му успехи. Ето, във Варна що народ се кланя на Халачева и Яков, но за мен това са шарлатани, поставящи всевъзможни страховити диагнози и като цяло далеч от медицинския морал - излишно е да споменавам може би, че и двамата съзряха у мен неотложна необходимост от лечение на кисти, които - както се оказа впоследствие - просто не съществуват. Та така... за по-сериозните диагнози аз винаги събирам минимум три мнения, още повече и ако са замесени операции. И понеже лекарите са все пак хора, окончателното решение си вземам сама, на база събраните съвети и информация.

А коя е споменатата варненска лекарка? Не че може да я познавам и не че се лекувам във Варна, но много бургазлийки например ходят да раждат там.
Защо я щадите и не я назовавате?

Преди години изведнъж получих много силно главоболие, придружено с виене на свят и гадене. Отивам при невролог и първото, което той спомена, беше "тумор в мозъка". Пристига майка ми на бегом в София и отиваме на скенер. Лекарят ми донесе изследванията ядосан, един вид - нищо ти няма, само ни губиш времето. Да, слава богу, нямах тумор в мозъка... В момента, в който излязохме от болницата, майка ми започна да повръща. Жената е щяла да се пръсне от нерви и притеснения заради мен, но не го показваше до последно. А аз почти си бях написала завещанието.

Продължавах обаче да се чувствам зле. Отиваме в ИСУЛ. Там друг невролог отсича: "Трябва да те хоспитализираме и да вземем проба от костен мозък. Съмнявам се за менингит."  Майка ми отсече, че нямам симптомите на менингит, дори се поскараха с доктора. Е, познайте дали имах менингит?! А с лека ръка искаха да ме подложат на вземане на проба от костния мозък  В крайна сметка, след месец, главоболието си отшумя, барабар с другите ми неразположения и 10 години след тази случка ето ме - жива и здрава, слава богу! А зорлем искаха да ме изкарат пътник.

Не е нужно да се засипваме с ирония вместо да се опитаме да се разберем едни други.
Ето, ти казваш, че ти се схващало нещо дотолкова, че да идеш на лекар. Накрая се оказва, че нищо ти  няма въпреки изследванията. Е, аз от много близко съпреживях два случая, които започнаха така и единият вече завърши по най лошия възможен начин, другия- само по много лош. Изследванияя, отлагания, пак изследвания, сбъдване на невероятно невероятни вероятности.
Затова казвам, че няма особен смисъл да се сравняват лични истории в този формат, хеле без да сме специалисти ( миоми, фиброми, и т.н.) освен ако целта на темата не е споделително-терапевтична,да споделим и да ни олекне.

Ами, щадим я, цяла тема си има в здравния - Антонина Радева.