Публикувана: 14 септ. 2011, 20:36 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2011, 17:16 ч.

Диагноза болен от.......Да или не?!

19 492
166
1

1
...
8
9
10
...
12
Всички

# 120 15 септ. 2011, 19:49 ч.

Мнения: 8 567

Да не се окаже най-квалифицирана майката, относно растежа и развитието на малкото си дете.

Колкото познати имам с деца, на всичките беше предписано минаване през ортопедията в Горна Баня. Освен на сина ми, не знам как така се случи, но по едно време имах притеснения, да не би нашата докторка да не е довидяла нещо. В последствие на нито едно от тези деца не беше потвърдена диагнозата, и слава Богу, де.

Моят син проговори след 2 годинки, явно съм издържала успешно "теста", който ми прилагаха разни майки по разни градинки, та не тичах при логопед. Тогава по форуми не съм чела, на моя много добра приятелка синът й проговори след 3 и помня тя колко доктора обиколи, за да я успокоят, че всичко е ОК. Та имах предвид нейния опит, за общ наш късмет. Но беше времето преди здравната каса и подобни.

# 121 15 септ. 2011, 19:55 ч.

Мнения: 7 171

Цитат на: Рокси Ashby в чт, 15 сеп 2011, 14:57

Цитат на: Клише в чт, 15 сеп 2011, 13:56

Цитат на: Рокси Ashby в чт, 15 сеп 2011, 10:35

Има ли смисъл сега от всякакви лични истории, които не доказват нищо Rolling Eyes

Съжалявам, явно не съм разбрала, че темата е за общи приказки и такива от типа "чух, че еди кой си еди какво си" вместо за лични преживявания... Пък и не съм в съда за да се опитвам да доказвам нещо.

Не е нужно да се засипваме с ирония вместо да се опитаме да се разберем едни други.
Ето, ти казваш, че ти се схващало нещо дотолкова, че да идеш на лекар. Накрая се оказва, че нищо ти няма въпреки изследванията. Е, аз от много близко съпреживях два случая, които започнаха така и единият вече завърши по най лошия възможен начин, другия- само по много лош. Изследванияя, отлагания, пак изследвания, сбъдване на невероятно невероятни вероятности.
Затова казвам, че няма особен смисъл да се сравняват лични истории в този формат, хеле без да сме специалисти ( миоми, фиброми, и т.н.) освен ако целта на темата не е споделително-терапевтична,да споделим и да ни олекне.

Сигурна ли си? Mr. Green

# 122 15 септ. 2011, 20:11 ч.

Мнения: 4 300

A, никога не можеш да си сигурен кой седи зад екрана, но ако някой постави диагноза ( респ. потвърди или отхвърли вече поставена) само по описано в постинг изтръпване на кутре ... Whistling

И за проговарянето на двегодишните има противоречив опит, но честно казано, едва ли ще допринесе за по доброто изясняване на мнението ми.

# 123 15 септ. 2011, 20:30 ч.

Мнения: 2 985

Цитат на: tonkabonka в чт, 15 сеп 2011, 14:56

Отивам при невролог и първото, което той спомена, беше "тумор в мозъка".

Преди десет години, сестра ми - тогава на 20, след тежка сесия на цигари, кафета и безсъние, припадна на улицата в юлска жега. Отива на невролог и въпросният професионалист още от вратата я диагностицира само с поглед: Мойто момиче, или си епилептичка, или имаш мозъчен тумор. Четири месеца изследвания, консултации, резултатите все "нееднозначни", нови и нови лекари. Докато накрая една пенсионирана невроложка погледна абсолютно здравата ми, безумно млада и жизнена сестра, и каза на въпросния професионалист да си скъса дипломата и да ходи на село да копа, защото за такава диагноза няма нито симптоми, нито индикации в изследванията - нищо, нищичко.

Сега ми е смешно, но тогава бях в паника, а детето се беше стопило от отчаяние. Не заподозрях лекаря в никакво източване, за мен беше просто случай на пълен идиотизъм и арогантност до самозабрава.

# 124 15 септ. 2011, 21:18 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: sunny day в чт, 15 сеп 2011, 16:54

Отчаях се като ви чета Sad

Все бях чувала, ама ..... нЕ'ам думи, мани ooooh!

Е, затова е хубаво такива теми да се пропускат Sunglasses

.... че то докато четеш ще се поболееш Crazy

Темата я прочетох докато още не бе навъртяла тези страници Crazy

не ми се представя какво има изписано Rolling Eyes

# 125 15 септ. 2011, 21:22 ч.

Мнения: 5 710

Случка от днес - според вас каква е правилната реакция:Е
На майка ми й предстои лека операция. Вчера лекарят й обяснява кое как ще мине и т.н, и днес я изпраща за тест за упойки. Отива днес майка ми да прави тестовете и там й обясняват, че липсва написано от лекаря точно за какви упойки да я тестват ( те например са 90 и за всяка се плаща).
Връща се майка ми с документа, обяснява на лекаря, той взима документа и ядосан на майка ми Shocked

написва: Не знам. И се подписва! Майка ми Shocked

Връща се отново там, където стават тестовете и те прихват да се смеят. Накрая ( т.к майка ми е работила в тази болница) се смиляват над нея и я викат не знам си кога, когато друг доктор ще й напише за какво да бъде тествана, за да се случи операцията...

# 126 15 септ. 2011, 21:27 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Desss в чт, 15 сеп 2011, 21:18

Цитат на: sunny day в чт, 15 сеп 2011, 16:54

Отчаях се като ви чета Sad

Все бях чувала, ама ..... нЕ'ам думи, мани ooooh!

Е, затова е хубаво такива теми да се пропускат Sunglasses

....

Айде, бе. Сериозно?
Надявам се ЦЕРБ-ерите да не пропуснат темата. Щото много дивиденти могат да получат.
Което се отнася и до всички останали политически формации.

# 127 16 септ. 2011, 11:04 ч.

Мнения: X

"Грешките при диагноза и лечение растат, но всички си мълчим." ->

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1035217

# 128 16 септ. 2011, 21:50 ч.

Мнения: 3 215

Цитат на: 10 c's в чт, 15 сеп 2011, 21:22

написва: Не знам. И се подписва! Майка ми Shocked

Да, преди операция се пише на листа за какви точно упойки трябва да бъде тестван пациента. Поне такъв е моят опит, пък той е доста богат, за съжаление Confused

# 129 16 септ. 2011, 22:15 ч.

Мнения: 2 746

Ето и случаят на майка ми: На 60 години, решава да си направи малко по-обстойни профилактични прегледи. Всичко е ОК, докато не стига до жлъчката.Попада при уж прехвален специалист, който и казва, че в жлъчката и има няколко по-големи камъка и трябва незабавно да се отстрани. За капак, ендокриноложката пък и казала, че ако вземе да се възпалява жлъчката и т.н. можело и до диабет да стигне Shocked

Искам изрично да подчертая, че майка ми никога не е имала каквито и да е жлъчни проблеми - нито болки, нито нищо, никакви проблеми. Уплашена, още същия месец майка ми се оперира, махнаха и жлъката. Оказа се, че камъка е само един, голям колкото лешник. Здрава, права жена, без никакви проблеми, но я оперираха. 900 лева взимат от касата за тази операция.

# 130 18 септ. 2011, 13:50 ч.

Мнения: 1 849

Някой дали е запознат кой орган дава акредитации на болниците, кой следи дали преди операции се правят необходимите изследвания и ако това не е изпълнено къде трябва да се подаде сигнал? (историята си съм описала в отделна тема в здравния подфорум).

# 131 18 септ. 2011, 22:31 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: migito в нд, 18 сеп 2011, 13:50

http://www.patient.bg/index_bg.php?page_id=5

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=602758.0

http://www.zdrave.net/document/institute/patient_rights/_05_Patients_Claims.htm

Последна редакция: нд, 18 сеп 2011, 22:38 от NinoTino

# 132 19 септ. 2011, 15:21 ч.

Мнения: 1 849

Благодаря!!!!!!

# 133 19 септ. 2011, 16:00 ч.

София
Мнения: 7 997

Миналата година бях приета в онкологично отделение на ИСУЛ заради сливиците. "Докторът" ми каза "Ти си умно момиче, няма да четеш из интернет за ****", казвайки ми потенциалната диагноза.
Не е необходимо да обяснявам как си плащах за една камара изследвания, въпреки че трябваше да бъдат включени по пътеката, за която имах направление.
Трябваше да ми оперират сливици, платих за избор на екип и още камара други, а накрая се сдобих с взет материал за хистология (когато вече не можех да говоря заради упойките).
Ако не ми го беше препоръчал близък приятел, на чийто колега въпросният е баща, щях директно да го осъдя за нанесени нематериални щети. Стресът, който изживяхме аз и семейството ми, си заслужаваше.

# 134 19 септ. 2011, 16:32 ч.

Мнения: 8 815

Ето и моята история с диагнозите. Преди много години получих болки в гърба, които не искаха да минат. След ходене по лекари, рентгенови снимки и прегледи безкрай, ми беше обяснено, че ми излизат шипове по гърба, трябва да търпя болките, все някога ще се наместят шиповете и ще спре да ме боли. Въоражена с мехлеми и болкоуспокояващи зачаках този ден. Не настъпи никога... Днес, 11 години по-късно, съм инвалид и в пенсия по болест. Защото безобидните шипове се оказаха едно от най-тежките ревматични заболявания - спондилоартрит. Какво щеше да стане, ако бях попаднала на читав лекар, който да ми постави правилна диагноза и да се заеме да ме лекува? Ами...щях да съм мъртва поне от 5-6 години. Защото.....освен спондилоартрит/тежка автоимунна ревматична болест/ съм имала и друго автоимунно заболяване, на черния дроб. Лекарствата за двете са взаимно изключващи се и ако бях лекувала артрита си, щях напълно да унищожа черния си дроб. Сега имам някакъв шанс, за сметка на зверските болки, които търпя непрестанно. И все пак шанс.... а аз винаги съм искала само това, възможност да се преборя с възникналия проблем, ако ми стигнат силите. Peace

Нищо не е нито само черно, нито само бяло. bowuu

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Често срещани правописни грешки

Русия 2

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: