Доволни ли сте от занималнята?

Абе то ние , че сме големи и се изморяваме , пък какво остава за едно малко дете .
Има огромна разлика от режима в  градината и това да са по цял ден в училище .

Абсолютно. 

ДА!!!
Напълно споделям мнението на nunty, че много зависи от желанието/мотивацията на учителите (дано навсякъде да са такива, разбира се :Д) в занималните... Но не приемам занималнята единствено като мястото за подготовка на уроците за следващия ден, а и като мястото за развитие на социални умения за живот на детето... В този смисъл, не, че им правя реклама (за това се плаща :Д), но съм много доволна от екипа педагози и специалисти от центъра за деца "Пано" - точно зад Мол София, тъй като там се обръща внимание на самото дете и неговите възможности за развитие... Надявам се всички деца да попадат на подобни места... за да бъдем и ние, майките, спокойни и удовлетворени

Имам първокласник,който посещава занималня и още първия ден каза,че госпожата от занималнята непрекъснато им се кара и крещи.Той е левичар и му казва,че пише грозно,а детето се притеснява.Когато пише бавно и се старае,тя му казва,че няма да му стигне времето.Мисля,че идеята със занималня не е добре обмислена,а организацията е кръгла нула.Вече не съм сигурна дали да подлагам детето си на това?!

Днес станах неволен свидетел в училище /чаках детето/,
как госпожата от занималнята на първи клас се "занимава" с децата:
Крещеше,размахваше един обръч и издърпа ухото на едно момченце,
което след напомняне не се строи в редичка.
Децата ми не са посещавали училищна занималня,
но да се надяваме , че в частните положението е по-различно.
А умората и изтощението е безспорно.

[quote author=baibibi link=topic=610309.msg19702929#msg19702929 date=1315835616
За децата е приятно - сред приятелите си са, играят в почивките и след като си напишат домашните, но за интелектуалното им развитие е пагубно.
Ако има кой да се занимава с детето, е по-добре да го върши човек от семейството, а след като си научи, да го заведе да играе навън с други деца.
[/quote]и аз мисля така

Засега да.
Дано и до края на годината е така.
Само деца от техния клас са, не е сборна.
Винаги е с написано домашно. Пише си без подканяне. Веднъж се наложи да я вземем по-рано и го писа вкъщи - няма такъв ад, през 1 мин. се сещаше да прави нещо др. Въобще не може да се концентрира вкъщи. Явно аз нямам подход.
А и не мисля, че аз или някоя баба ще успее да се справи по-добре от педагог, в крайна сметка затова е учил човека.
Излизат винаги, когато е хубаво времето.
Не е имало досега инциденти, да чукам на глава.

Изтощението най-много ме притесняваше, но след като пее и играе до 22 ч. вечер, явно не е толкова уморена.

уморена е, но е жилава... като всяка жена

Концепцията на тези занимални е изцяло сгрешена. Повече им отива името "кошари". Децата  в най-добрия случай се "вардят" от една учителка, докато те дремят по чиновете.  В някои училища занималнята е уредена различно - след обяд има занимания по интереси - спортове, изкуства, танци...остава се и 1 час за писане на домашното. За съжаление, тези добри примери са малко. В нашето училище децата седят на чина от 8 сутринта до 18 часа вечер.  Абсолютно ненормално за деца на възраст 7 - 8 години! 

Синът ми ходеше на частна занималня, винаги си беше написал, научил, играеха си с децата на площадката пред занималнята (под надзор); учеха и пишеха допълнителни упражнения или диктовки тези, които имаха по-малко за деня; водеха ги да обядват в един ресторант, с който се бяха договорили - изобщо беше чудесно. Обаче, ако имах възможност да не работя или някой друг да е у дома и да го гледа - не бих избрала занималнята. С дъщеря ми, живот и здраве, ще имаме баба и няма да ходи на занималня.
От това, че са в непрекъснато контролирана среда, синът ми нямаше способности да разпределя времето си, все трябваше подканяне и подсещане. Целият 4 клас си бях у дома по майчинство, което общо взето ни спаси, защото успяхме да вкараме нещата в релси - но беше трудничко. Забравяше какви домашни има; разсейваше се непрекъснато, да не говорим, че като му останеше свободно време буквално не знаеше какво да прави и идваше да ме пита. Докато не останах у дома и не го видях това с очите си, смятах, че занималнята е перфектна - миналата година отговорът ми щеше да е съвсем различен.
Та не подценявайте и този момент.

Здравейте! Моля ви за съвет! Дъщеря ми тази година е в първи клас. Когато избирхме училище за мен беше особено важно да попаднем на добра учителката, която ще им води основните занимания, но също така и да има занималня. До преди няколко дни бях убедена, че детето трябва да посещава занималнята, защото все пак там учителите са професионалисти и имат подход, с който да направят усвояването на знанията и уменията по-лесно. По принцип моето работно време е такова, че поне през първия срок имам възможност да се занимавам с дъщеря ми в къщи. Въпреки това си мислех, че по-правилно е да ходи на занималня. Да, но нещата не се получават точно по този начин. Детето излиза за училище в 7.30ч, заниманията им започват в 8.00ч. , вземаме ги от училище в 17.00ч и като се приберем в къщи пишем домашни до 21.00ч, когато тя вече е безкрайно изморена. На занималнята никой не им показва как точно да изпълнят поставените им задачи. Поне си мисля, че е така, защото това, което виждам в тетрадката е просто отчайващо. Като го обясня след втория или третия опит ченгелчетата и буквичките стават чудесни. Е, какво да си мисля?! Всичко това за детето е безкрайно изнервящо, което е разбираемо при този 13-часов режим. На всичкото отгоре плащаме по 16 лв седмично за обяд, състоящ се от супа, салата, сок или айрян, основон и десерт, като всички това те трябва да изяда та за 20мин. Обмислям варианта да я оставя за известно време в къщи и да се пробваме да пишем домашните двете. Какво ще ме посъветвате? Ще съм ви много благодарна за отговорите!

Мой те и двамата се занимаваха в къщи. Така придобиват навици да учат. Мой познати ,бяха недоволни и от частните занимални. Учителката пишеше домашното на дъската ,а децата преписват от там. Другият вариант е да ,го взимате по рано детето.
Моята я оставям в петък на занималня да си поиграе с децата. През другото време не ходи.

Преди минутки писах по същия въпрос в съседната тема - ето тази http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=610309.0.

Копирам си мнението, ако не ти се чете другата тема:


Синът ми ходеше на частна занималня, винаги си беше написал, научил, играеха си с децата на площадката пред занималнята (под надзор); учеха и пишеха допълнителни упражнения или диктовки тези, които имаха по-малко за деня; водеха ги да обядват в един ресторант, с който се бяха договорили - изобщо беше чудесно. Обаче, ако имах възможност да не работя или някой друг да е у дома и да го гледа - не бих избрала занималнята. С дъщеря ми, живот и здраве, ще имаме баба и няма да ходи на занималня.
От това, че са в непрекъснато контролирана среда, синът ми нямаше способности да разпределя времето си, все трябваше подканяне и подсещане. Целият 4 клас си бях у дома по майчинство, което общо взето ни спаси, защото успяхме да вкараме нещата в релси - но беше трудничко. Забравяше какви домашни има; разсейваше се непрекъснато, да не говорим, че като му останеше свободно време буквално не знаеше какво да прави и идваше да ме пита. Докато не останах у дома и не го видях това с очите си, смятах, че занималнята е перфектна - миналата година отговорът ми щеше да е съвсем различен.
Та не подценявайте и този момент.

Syn, извинявай, но много трудно разбрах какво точно си написала.

Миналата година бях по майчинство. Синът ми не искаше да ходи на занималня и го оставих вкъщи. Често се случваше да не е разбрал как правилно се пише някакъв ченгел и се мъчеше да го рисува. Показвала съм му. Много пъти се е случвало да се учудвам на това, което се опитва да направи. В това отношение е по-добре детето да си е вкъщи. Учителката няма как да види всяко дете как пише. А после това ще се отрази на изписването на буквите.
Освен това има време и за спорт и за английски...

А идва един момент, когато трябва да четат в занималнята. Как ще ги следи учителката чели ли са или не са? Това са 15-20, всяко да разкаже, да прочете гладко... а другите чакат.

Когато свършат с ченгелите и започнат с буквите вече няма да има нужда да й висиш постоянно на главата. Постепенно ще започне да пише сама. Винаги, когато има нужда от съвет ще те пита, а няма да си решава и да прави грешки.

Така че ако търсиш повод да спреш детето от занималня - има много.

Няма занималня, която да замести майката вкъщи. Стига, разбира се, да можете да си го позволите.