Доволни ли сте от занималнята?

Моите ходиха. За първи клас не е фатално. Но определено, ако имах възможност, щях да съм до тях и всичко щеше да върви по-гладко и по-добре. В занималнята просто си пишеха домашните, които в първи клас са си направо малоумни - чертички, лулички, финтифлюшки... Но общата им култура закуца яко. Когато, в средата на втори клас, установих, че дъщеря ми трудно чете, че изобщо не разбира какво учат по английски, веднага се намесих. В това време синът ми беше първокласник. Нея тутакси я спрях от занималня, а на него му обръщах специално внимание всеки ден след като приключеше подготовката в занималнята.
За децата е приятно - сред приятелите си са, играят в почивките и след като си напишат домашните, но за интелектуалното им развитие е пагубно.
Ако има кой да се занимава с детето, е по-добре да го върши човек от семейството, а след като си научи, да го заведе да играе навън с други деца.

Моят син съм решила да не го записвам на занималня. Училището, което ще посещава не може да подсигури такава за всички деца. Бройката е ограничена като групите в занималните ще бъдат със значително по-голяма бройка деца отколкото са стандартно класовете. Основното ми съображение е, че не искам да се преуморява, освен това искам подготовката му за училище да бъде под наш контрол поне в началото. Не искам да се налага детето да прекарва цял ден в училище на чина, и като се прибере преуморен евентуално да се наложи пак да се занимава с учебен материал.
Също ще има възможност за по-голяма свобода и повече време да прекарва на открито, да се разхожда играе и т.н.

И мен ме вълнува темата. Мога да я взимам след часовете, но тя иска да ходи на занималня и сега сме пред дилемата да я запиваме ли или не  

В интерес на истината нямам намерение, дори да си в е къщи, да я затормозявам с повече от това, което е включено в програмата, а ако има затруднение по някакъв предмет, ще се занимаваме, независимо дали посещава занималня или не.
Освен това, опитът ми с градинските домашни показва, че вкъщи се разсейва по-бързо и иска да става, докато там, в недомашна обстановка е по-старателна и не толкова нетърпелива.

Повече ме притеснява дали няма да се уморява от толкова голям престой там и дали ще са под непрекъснат контрол.

Като цяло около нас всички са доволни от занималнята, което ме успокоява. Мисля да опитаме, щом има желание, а ако не й повлияе добре, най-лесното е да я спрем.
 

Не съм доволна! Бях принудена по финансови причини да ги дам на занималня, но после много съжалявах. Както казва учителката на моите деца, домашното е за дома, а ако беше за занималнята, щеше да се казва ЗАНИМАЛНО.

Доста нагло  нарича се домашно, защото не се прави в редовните часове, а иначе може и на пейката да го напише в парка, пак ще е домашно. Занималнята включва подготовка и самоподготовка на учебния материал за следващия ден и ако учителката се прави на интересна, подайте си сигнал, за да дойде човек, на който му се работи.

а според мен си зависи от учителката в занималнята /в същност дали са учителки  /. Моят син също ще е първокласник, няма кой да го взима на обяд, така че ще пробваме занималня, ако не става, ще търся педагог евентуално за следобедите, ама ми омръзна от детегледачки вече

 Зависи от учителя в занималнята, от броя на децата, от средата. Моето дете не е ходило, защото имах възможност да го взимам на обяд.

Ако сега имам малко дете и има кой да го гледа след часовете няма да го запиша на занималня.
Преуморяват се там. След учил. часове ги водят в стола - кое яло, кое не. Поне в нашето у-ще нямаше дори къде да си измият ръцете. Тоалетните - колкото и да са ремонтирани все са изцапани. Повечето деца избягват да ги посещават. През самата занималня - доста деца са.
Учителката /при нас беше студентка/ си седи на бюрото и изисква само тишина. Всеки уж се занимава сам. Едно като вдигне шум и всички се разсейват. Дъщерята изкара няколко седмици в такива условия. Имаше баба и дядо в къщи, но те държаха да си почиват на тишина следобяд.
По това време детегледачките не бяха разпространени като сега.
Дожаля ми за детето - мръсно, обезводнено, гладно. След като го прибера започваме да учим и пишем домашни. В 19.30 вече няма сили да вечеря и заспива в чинията. Вдигнах скандал на дядото и го изкомандвах да я прибира след часовете. Да не учат с нея, само да си е в домашна обстановка. Много дълъг работен ден се получава за децата, повече от нашия. А и не може да се сравнява с работа в офис.
Според мене който има възможност да не си остава детето на занималня.  

Нямам нищо против занималнята по принцип, но не и във вида в който се прилага. Няма да повтарям писалите преди мен, те са ги описали достатъчно добре.
Детето ми няма да посещава занималня. Просто не го виждам в компанията на още 27-28 деца да кротува и да си пише домашното. Баба му ще го взима от училище и ще го остави да играе и да си почива, докато се върна от работа, а от 15.00 часа започва домашните с мен. Ще видим, дали този режим ще има ефект.   

Долу-горе.
Главен недостатък за мен беше бройката на децата - ок. 30.
Също така не ми хареса подходът при подготвянето на домашното в началото на годината, когато се пишеха елементите на буквите. Госпожата караше децата първо да пишат, а пък после им проверяваше тетрадките. Не минаваше да ги види по време на писането, дали изписват правилно като посока елемента. Е, какво им проверява на ченгелите и бастуните след като са написани вече? Само констатира дали са грозни или хубави. А детето как да разбере къде точно греши в изписването? Налагаше се да се доупражняваме в къщи. А след занималня са много уморени и много трудно работят!
Иначе имаше и положителни неща - всеки ден си имаха занимание след домашните - работа с пластелин, апликиране, четене. Понякога са правили и нещо допълнително към домашните - напр. решават задачи, за да затвърдят. Също така винаги при възможност ги извеждаше навън. Играеха подвижни игри с топка. Виждала съм ги даже и леко като приръмява, пак да ги изведе да изпуснат парата за ок. 10 мин. поне.
На моят син много му харесваше в занималнята. Той обича да е с деца. Даже се сърдеше като го вземам веднага след като са написали. Искаше да го оставям до края, за да играе с децата. Обаче след занималнята у дома почти не сме работили. Просто много беше уморен.
Тази година няма да ходи. Ще видя как ще се справям. Ще ни е доста натоварена програмата и покрай брат му.

Кое е нагло ? Коригирам те - грубо!
Със сигнал или без - истината е да работиш с детето.
Другият вариант е да плащаш за индивидуално обучение.
Подразних се от думичката нагло!
Престани да се изказваш като капацитет по всички въпроси!

Аз пък съм доволна и от двете занимални, които е посещавало детето - и държавна и частна. От писаното по-горе ми се струва или че доста драматизирате /не искам никой да обидя, но доста родители направо се престарават в грижите/ или просто не сте попаднали на читава занималня. Синът ми пет години посещаваше занимални, имаше отличен успех и не се налагаше да работя с него вкъщи. Да подчертая, че не е от най-ученолюбивите, но с повече упорство от страна на госпожите се справяше доста добре.

Никак не съм доволна !
Дъщеря ми ходи на занималня само в първи клас и то защото госпожата препоръча всички деца да ходят , за да си създадат навици в училище .
Детето се изморяваше , там нямаше спокойствие да работи нормално , беше много шумно .
Влизала съм инцидентно , да я взема и съм намирала пълен хаос - госпожата я няма , момчетатая се бият , момиченцата се свили на чиновете и се опитват да учат , ужас някакъв !
Вследствие на това напрежение и стрес , дъщеря ми вдигна цели 3 диоптъра за 1 година !   
Ако знаех , никога нямаше да я запиша , още повече , че майка ми е пенсионирана начална учителка и можеше да я занимава в къщи .
Не препоръчвам занималня , ако има кой да взема детето и да му помага в къщи !

Не мисля, че някой драматизира. Не намирам за нормално децата да са на крак от 8 до 17, при това малки деца. Имам и син на 17. Него го спрях от занималнята във втори клас по препоръка на класната. При това занималнята беше при много добри условия, нямах никакви възражения към учителката. Просто психически се натоварваше много, което пречеше на дисциплината и концентрацията му в час, не можеше да работи и следобяд пълноценно. Няколко седмици след спирането, класната ми каза - вече всичко е различно, работи много по-добре в час и т.н.  Това бе същото дете, просто по-отпочинало. При това не съм се занимавала допълнително с него. Работех. Една жена го прибираше от училище и просто стоеше с него вкъщи. Бях забранила да му се бърка в домашните.
Условията (битови и организационни) за първокласниците в българското училище и за гимназистите не се различават много. Това ще видите с израстването на децата ви. Гимназистите в повечето случаи са на училище от 7.30 до 14.00 максимум. После си отиват в къщи, хранят се, разсейват се с нещо и чак след това учат. Малките са по цял ден на крак и под строй, в междучасията евентуално ги пускат да потичат навън. По цял ден са с едни дрехи, с едни обувки, в една обстановка. За мен това не е нормално.

Ако има човек, който да се грижи за детето вкъщи и да му помага с подготовката, никога не бих го дала на занималня. Нито държавна, нито частна. Имам богат опит и с двата вида занимални, не че съм недоволна, напротив - от частната съм много доволна. Но да хвърля първокласник на 10 часов "работен ден" никак не ми се струва добра идея. За държавната занималня съм категорично против. Там децата са много, обикновено учителките не са особено ентусиазирани, децата на стола не успяват да се нахранят, общо взето се разчита на самоподготовка, а колко може да се самоподготви едно 7-годишно смятам е ясно... Частната занималня наистина е добър вариант, но лично за мен е приемлив такъв само при положение, че няма човек, който индивидуално да се занимава с детето. То има нужда и от почивка, и от нормално хранене, и от индивидуална помощ. Нито едно от трите занималнята не може да му подсигури.

Много точно !

Нагло да е да се разговаря така с родител. Домашно-занимално, подобна игра на думи е подходяща за речника на дете на 5 г., не на учител.
Естествено, че никой няма да си зареже детето и да не се поинтересува въобще какво е правило и ако има проблем да продължи и вкъщи, но очаквам да е подготвена за следващия ден или поне да са положени някакви усилия.

Изказах мнението си като родител. Всички във форума го правят, но аз съм се била правила на капацитет може и аз да съм в грешка, но реагирах така, защото в нашето училище занималнята има голяма роля в т.нар. самоподготовка, а не просто гледат децата (поне на теория, на практика - ще кажа след 1 г. ).
Ето го описано подробно.

Като цяло съм доволна от занималнята в училището на детето.  
Тази година е във втори клас и ще продължи да я посещава.  
Нямаме подходящи баба или дядо. Не можем да си позволим частен учител.  
Ако има семейството възможност е по-добре детето да се подготвя вкъщи.  

решихме да видим как ще е на занималнята, ако не върви ще я спрем втория срок.

Категорично НЕ.
Но при нас е по-скоро от сдамата преподавателка, май-май...  Никаква я няма, милата.
Синчето за цяла година в 1-ви клас е бил около 10-ина дни на занималня (не последователни), защото разбра, за какво забавление иде реч и няна му допадна.
Лабрадор, нека бабата си я гледа. Не й причинявай това "издевателство" над физиката й още от 7-годишна възраст. Лично мнение, базирано на опит от 2 деца.

И по възможност провери лично как стои въпроса  с реда и дисциплината .
Моето дете не се оплакваше и ако не бях го видяла с очите си , щях да си мисля , че всичко е наред .
Успех и късмет с учител !

прочети пак happy mama, мен и dara.
По-скоро бих опитала 2-рия срок, когато детето ще е посвикнало вече с училищния живот.

Ако има някаква възможност детето да бъде взимано наобяд от мама/татко/баба , то занималнята не ми е по вкуса на мен в никакъв случай. Дъщеря ми ще е първокласничка. Ще я взимам наобяд, макар че два часа от следобеда са ми заети извън вкъщи и сме намерили алтернативно решение. Мога да напиша какво се случва в нашето училище в занималнята/малката ходеше предучилищна в училището и имам бегли наблюдения/. Занималнята се помещаваше в класната стая на дъщеря ми. Мисля бяха около 30 деца, от различни класове, съответно с различни домашни. Свършват им часовете , обядват в стола и после влизат в класната стая отново. И там прекарват времето до 17,30 часа. Нямат някакъв спорт или свободноизбираеми подготовки, тип кръжоци. Не, седят си починовете и уж учат. Това си е лично мое мнение, като ми е напълно ясно, че за много родители занималнята е единственно решение.

И аз споделям негативното мнение изразено от болшинството.
Племенницата ми беше миналата година първи клас. В началото много искаше да ходи, защото искаше да прекарва повече време с приятелите си, но в един момент започна да мрънка, че иска дъщеря ми като свърши в 2 часа училище, да я прибира и води вкъщи. Така и почнахме да правим, защото детето направо ревеше от учителката на занималнята. Дори се беше напишкала в гащите, защото учителката не беше и позволила да отиде до тоалетната. Въобще не им обръщаше внимание и като се прибереше трябваше пак да се дописват разни неща. Четяла си цял следобед книга и дори не знаела кое дете кога си тръгва и с кого, а уж бяха подписани декларации, че само с придружител ще се пуска детето. Колко пъти съм засичала деца, за които знам, че трябва да са на занималня да се шляят по централната улица.
Все не беше се нахранила като хората, все някаква мърлява и уморена се прибираше.
Чудя се практика ли е в занималните да слагат най-лошите и незаинтересовани учители.

Въпреки, че дъщеря ми сега е два пъти по-голяма от един първолак и много по силна и физически и психически, от тази година трябва да е на задължително следобедно обучение и ми е страшно неприятно. През зимата ще става по тъмно и ще се прибира по тъмно. Това е ужасно за едно дете независимо от възрастта му. Цял ден да няма къде дори за 10 минути да се опъне детето и да си почине.

При нас също имаше такъв случай .
Тръгнали си 2 деца , госпожата не ги видяла изобщо , защото вероятно не е била в стаята .
После идва майката на едното , почва се едно търсене , разправии ...

Човече,точно така - ВАШАТА занималня,която не включва цялата страна.
Мнението ти го приемам  по "вашата " занималня,във вашето училище !
Но ,това не е България!
Под "капацитет" - ценя мнението  ти в различни теми,едно от най-точните!
Бих се радвала да те познавам!

Аз си мислех, че е еднакво за всички училища  просто като част от програмата за 1 клас.



 



Домашите все ще ги преборим някак, но ето това ме притеснява най-много. При нас уж охраната не пуска никой да излиза, даже за изгонените от час има дежурен учител, но всичко ми се вижда прекалено хубаво, за да истина...

Добре, че има и 2-3 позитивни поста, че направо ми иде да си тегля ножа 

Здравейте.
Извинявайте, че нахлувам в темата, все пак моите деца вече са големи, но ми се иска да споделя моят опит със занималните.
Като цяло при мен имаше някакво застъпване в занималните. Когато големият стана пети клас малкият беше първолак.
Големият ми син от самото начало до края на четвърти клас посещаваше занималнята, като в началото естествено докато свикне въобще с обстановката в у-щето му беше трудно, но класната игоспожата от занималнята бяха невероятни и аз реално почти не усетих, че има ученик. Страшно съм им благодарна защото изградиха много добра основа на сина ми  .
Не така стояха/стоят нещата с по-малкият ми син. За наш късмет поне класната е същата като на големият /при нея винаги напливът е голям и всичко става с предварителни молби при директорката/, но пенсионираха госпожата от занималнята и за три години се смениха поне пет, като нито една от тях не се отдаде на професията си. И така малкият ми син миналата година от началото на вторият срок /трети клас/ си остана вкъщи, като се подготвяше сам и ако имаше някои затруднения като се прибирах в къщи ги разяснявахме, но му беше скучно да си седи вкъщи, докато се приберем.

Май стана много дълго, но с две думи - занималнята е полезна и не изморява децата само ако госпожата която се занимава с тях го прави с желание иначе е безмислено стоенето на децата в у-е и писането на домашните или коригирането им /както беше при нас, защото никой не му показваше как точно да го направи/ вечер вкъщи.

Аз изобщо не съм доволна от занималнята в нашето училище. Бих казала от госпожата, но те се сменяха през годините, а резултатите си оставаха същите - невъобразимо шумно, госпожата все беше някъде излязла, децата правят каквото си искат, абсолютен зверилник. Дъщеря ми се прибираше всеки ден със зверско главоболие. И наистина е адски уморително за децата да стоят по 8-9 часа в училище, дори и само заради шума, та това си е пълен работен ден.
Лабрадор, поради гореизброените причини аз не бих препоръчала, но няма лошо да опитате, детето само ще каже дали му харесва или не, дали се изморява и предпочита да си учи вкъщи. 

Абе то ние , че сме големи и се изморяваме , пък какво остава за едно малко дете .
Има огромна разлика от режима в  градината и това да са по цял ден в училище .

Абсолютно. 

ДА!!!
Напълно споделям мнението на nunty, че много зависи от желанието/мотивацията на учителите (дано навсякъде да са такива, разбира се :Д) в занималните... Но не приемам занималнята единствено като мястото за подготовка на уроците за следващия ден, а и като мястото за развитие на социални умения за живот на детето... В този смисъл, не, че им правя реклама (за това се плаща :Д), но съм много доволна от екипа педагози и специалисти от центъра за деца "Пано" - точно зад Мол София, тъй като там се обръща внимание на самото дете и неговите възможности за развитие... Надявам се всички деца да попадат на подобни места... за да бъдем и ние, майките, спокойни и удовлетворени

Имам първокласник,който посещава занималня и още първия ден каза,че госпожата от занималнята непрекъснато им се кара и крещи.Той е левичар и му казва,че пише грозно,а детето се притеснява.Когато пише бавно и се старае,тя му казва,че няма да му стигне времето.Мисля,че идеята със занималня не е добре обмислена,а организацията е кръгла нула.Вече не съм сигурна дали да подлагам детето си на това?!

Днес станах неволен свидетел в училище /чаках детето/,
как госпожата от занималнята на първи клас се "занимава" с децата:
Крещеше,размахваше един обръч и издърпа ухото на едно момченце,
което след напомняне не се строи в редичка.
Децата ми не са посещавали училищна занималня,
но да се надяваме , че в частните положението е по-различно.
А умората и изтощението е безспорно.

[quote author=baibibi link=topic=610309.msg19702929#msg19702929 date=1315835616
За децата е приятно - сред приятелите си са, играят в почивките и след като си напишат домашните, но за интелектуалното им развитие е пагубно.
Ако има кой да се занимава с детето, е по-добре да го върши човек от семейството, а след като си научи, да го заведе да играе навън с други деца.
[/quote]и аз мисля така

Засега да.
Дано и до края на годината е така.
Само деца от техния клас са, не е сборна.
Винаги е с написано домашно. Пише си без подканяне. Веднъж се наложи да я вземем по-рано и го писа вкъщи - няма такъв ад, през 1 мин. се сещаше да прави нещо др. Въобще не може да се концентрира вкъщи. Явно аз нямам подход.
А и не мисля, че аз или някоя баба ще успее да се справи по-добре от педагог, в крайна сметка затова е учил човека.
Излизат винаги, когато е хубаво времето.
Не е имало досега инциденти, да чукам на глава.

Изтощението най-много ме притесняваше, но след като пее и играе до 22 ч. вечер, явно не е толкова уморена.

уморена е, но е жилава... като всяка жена

Концепцията на тези занимални е изцяло сгрешена. Повече им отива името "кошари". Децата  в най-добрия случай се "вардят" от една учителка, докато те дремят по чиновете.  В някои училища занималнята е уредена различно - след обяд има занимания по интереси - спортове, изкуства, танци...остава се и 1 час за писане на домашното. За съжаление, тези добри примери са малко. В нашето училище децата седят на чина от 8 сутринта до 18 часа вечер.  Абсолютно ненормално за деца на възраст 7 - 8 години! 

Синът ми ходеше на частна занималня, винаги си беше написал, научил, играеха си с децата на площадката пред занималнята (под надзор); учеха и пишеха допълнителни упражнения или диктовки тези, които имаха по-малко за деня; водеха ги да обядват в един ресторант, с който се бяха договорили - изобщо беше чудесно. Обаче, ако имах възможност да не работя или някой друг да е у дома и да го гледа - не бих избрала занималнята. С дъщеря ми, живот и здраве, ще имаме баба и няма да ходи на занималня.
От това, че са в непрекъснато контролирана среда, синът ми нямаше способности да разпределя времето си, все трябваше подканяне и подсещане. Целият 4 клас си бях у дома по майчинство, което общо взето ни спаси, защото успяхме да вкараме нещата в релси - но беше трудничко. Забравяше какви домашни има; разсейваше се непрекъснато, да не говорим, че като му останеше свободно време буквално не знаеше какво да прави и идваше да ме пита. Докато не останах у дома и не го видях това с очите си, смятах, че занималнята е перфектна - миналата година отговорът ми щеше да е съвсем различен.
Та не подценявайте и този момент.

Здравейте! Моля ви за съвет! Дъщеря ми тази година е в първи клас. Когато избирхме училище за мен беше особено важно да попаднем на добра учителката, която ще им води основните занимания, но също така и да има занималня. До преди няколко дни бях убедена, че детето трябва да посещава занималнята, защото все пак там учителите са професионалисти и имат подход, с който да направят усвояването на знанията и уменията по-лесно. По принцип моето работно време е такова, че поне през първия срок имам възможност да се занимавам с дъщеря ми в къщи. Въпреки това си мислех, че по-правилно е да ходи на занималня. Да, но нещата не се получават точно по този начин. Детето излиза за училище в 7.30ч, заниманията им започват в 8.00ч. , вземаме ги от училище в 17.00ч и като се приберем в къщи пишем домашни до 21.00ч, когато тя вече е безкрайно изморена. На занималнята никой не им показва как точно да изпълнят поставените им задачи. Поне си мисля, че е така, защото това, което виждам в тетрадката е просто отчайващо. Като го обясня след втория или третия опит ченгелчетата и буквичките стават чудесни. Е, какво да си мисля?! Всичко това за детето е безкрайно изнервящо, което е разбираемо при този 13-часов режим. На всичкото отгоре плащаме по 16 лв седмично за обяд, състоящ се от супа, салата, сок или айрян, основон и десерт, като всички това те трябва да изяда та за 20мин. Обмислям варианта да я оставя за известно време в къщи и да се пробваме да пишем домашните двете. Какво ще ме посъветвате? Ще съм ви много благодарна за отговорите!

Мой те и двамата се занимаваха в къщи. Така придобиват навици да учат. Мой познати ,бяха недоволни и от частните занимални. Учителката пишеше домашното на дъската ,а децата преписват от там. Другият вариант е да ,го взимате по рано детето.
Моята я оставям в петък на занималня да си поиграе с децата. През другото време не ходи.

Преди минутки писах по същия въпрос в съседната тема - ето тази http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=610309.0.

Копирам си мнението, ако не ти се чете другата тема:


Синът ми ходеше на частна занималня, винаги си беше написал, научил, играеха си с децата на площадката пред занималнята (под надзор); учеха и пишеха допълнителни упражнения или диктовки тези, които имаха по-малко за деня; водеха ги да обядват в един ресторант, с който се бяха договорили - изобщо беше чудесно. Обаче, ако имах възможност да не работя или някой друг да е у дома и да го гледа - не бих избрала занималнята. С дъщеря ми, живот и здраве, ще имаме баба и няма да ходи на занималня.
От това, че са в непрекъснато контролирана среда, синът ми нямаше способности да разпределя времето си, все трябваше подканяне и подсещане. Целият 4 клас си бях у дома по майчинство, което общо взето ни спаси, защото успяхме да вкараме нещата в релси - но беше трудничко. Забравяше какви домашни има; разсейваше се непрекъснато, да не говорим, че като му останеше свободно време буквално не знаеше какво да прави и идваше да ме пита. Докато не останах у дома и не го видях това с очите си, смятах, че занималнята е перфектна - миналата година отговорът ми щеше да е съвсем различен.
Та не подценявайте и този момент.

Syn, извинявай, но много трудно разбрах какво точно си написала.

Миналата година бях по майчинство. Синът ми не искаше да ходи на занималня и го оставих вкъщи. Често се случваше да не е разбрал как правилно се пише някакъв ченгел и се мъчеше да го рисува. Показвала съм му. Много пъти се е случвало да се учудвам на това, което се опитва да направи. В това отношение е по-добре детето да си е вкъщи. Учителката няма как да види всяко дете как пише. А после това ще се отрази на изписването на буквите.
Освен това има време и за спорт и за английски...

А идва един момент, когато трябва да четат в занималнята. Как ще ги следи учителката чели ли са или не са? Това са 15-20, всяко да разкаже, да прочете гладко... а другите чакат.

Когато свършат с ченгелите и започнат с буквите вече няма да има нужда да й висиш постоянно на главата. Постепенно ще започне да пише сама. Винаги, когато има нужда от съвет ще те пита, а няма да си решава и да прави грешки.

Така че ако търсиш повод да спреш детето от занималня - има много.

Няма занималня, която да замести майката вкъщи. Стига, разбира се, да можете да си го позволите.

Сега пояснявам. С две деца съм. И двете си се занимават в къщи.
 При второто има свободни места в занималнята ,но въпреки това не ходи.
Остава само в петък на занималня  за да си поиграе с другите деца.
В първи клас я пусках на занималня. Резултата беше, че нищо не учеше. Като се прибереше си дописвахме нещата в къщи. Установих ,че няма смисъл. Това е за държавната занималня.

Съветвам авторката ,ако има възможност тя да си гледа детето.

Против занималнята съм.
Предпочитам детето да си е вкъщи с мен.


Именно.

     

    Занималнята би била добро решение, ако попаднеш на добър учител. И ако взимаш детето по-раничко.
    Но другата причина, заради която съм ''против'' занималнята е, че децата се изморяват толкова време на училище... От 8:00 до 17:00 никак не е малко. Проблемът е, че повечето родители нямат друг вариант.

Винаги съм била против /лично мнение /.

Твърдо против,но аз имам възможност да си работя в къщи и се занимавам с него.
Наистина е от голямо значение учителката на занималнята-ако е съвестна и си върши работата не би трябвало да пишете до толкова късно.

Против съм, но ....
има вече такава тема  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=610309.0
Там също единици са доволни от занималнята.
По мое време всеки се прибираше и си учеше сам у дома. Родителите ни също работеха, не всички имахме баби у дома. Все пак се изучихме и без занималня.
Според мене там децата се изморяват - цял ден на чина, в прах и мръсотия. Няма ръцете къде да си измият. Май ние на работа по офисите го караме по-лежерно от малчовците.

Против!
Обясненията са изписани в твоят въпрос.
Не е нормално едно дете на 7 да стои цял ден в училище и след това да продължите с писане на домашни.
В училището на моят син на занималня ходят около 30 деца. Е, как ще почетат на глас всички например?

Ако не се пишат там домашните - против.
Аз и в другата тема видях подобен проблем, не работят си всички учители по 1 програма? Как някъде ги пишат, на др. място не
В нашето училище има определен час, м/у 13:30 и 15:30, в който се пишат домашни, преди и след това са на различни неща от спортен характер, а който не ходи - играе навън.
След 17 ч нямат никакви задължения, събота и неделя - също.


И се чудехме каква глупост да измислим, за да си запълним времето.
Аз съм за целодневно обучение, трябва да са максимално заети, лично мнение 

Миналата година беше в първи клас, тази е във втори. На занималня е. И двамата работим, баба й също. Просто до 16.00 (когато свършва занималнята), няма кой да я гледа.
През цялата година са само сутрин на училище. Започват в 8.15. Свършват в 12.45. М/у 13-13.30 обядват. Храната е от родителите в пластмасови или метални  кутии. До обяда се съхраняват в хладилник, после ги затоплят в микровълнова или обикновена печка.
След обяда имат време за игра. Сядат да учат в занималната около 14.30.
С учителите, които са дежурни си пише домашните....
Но....
 в къщи винаги има проверка от мен. Какво и как е написала, научила. И да, понякога трябва допълнително да се занимаваме. С две думи съм последната инстанция.

Иначе, по принцип съм против.

Против-и двете ми деца са посещавали занималня /по тяхно желание/ и още на втората седмица ги спрях по причини които и ти си описала.

Всеки с тема за занималнята, явно е притеснила повечето от вас....
Аз за няколкото учебни дни изминали досега нямам позиция "за' ли съм или "против".
Смятам, че в занималнята в първи клас ще добият представа за времето, предназначено за самоподготовка. При нас известно време пишат, после госпожата им чете, после играят. Какво по-различно бих направилa аз у дома?! Дори си мисля, че детето ми ще се размотава у нас повече от необходимото.......
Не смятам, че е травмиращо или непосилно за децата да бъдат на училище по цял ден.

Интересно е какво пишат учителите по въпроса:
http://bglog.net/nachobrazovanie/46377

Питането на госпожата го приех направо лично, защото съм у дома безработна след току-що изтекло майчинство. Излиза, че трябва да се чувствам виновна, че има нова концепция за целодневно обучение

Аз съм била целодневно от 1-ви до 4-ти клас, по 4 часа сутрин, обедна почивка, още 3 часа следобед, всеки ден физическо, имахме забрана за домашни работи, чантата носехме на 15.септември и си я прибирахме на 24.май. След 16 ч. ходехме на тренировка. По дяволите, станахме хора!

Не мога да гласувам, моят отговор "все още нямам впечатления" липсва  

Хм, наистина странно, при нас самите учители ни препоръчаха занималнята като по-добър вариант.
Дори като питах дали мога да я взимам в 16 ч., казаха, че 17 е по-добре. Никой не ме е питал работя ли, не работя ли, просто като съвет ни дадоха, че там ще е по-добре 
16-17 деца са, това че в някои училища са по 30 си е проблем на училището, не на занималнята като цяло. Да се обърне внимание на тези училища и да се реши проблема.

И какво съсредоточаване след 15:30, тогава свършват часовете за самоподготовка 

Напълно подкрепям. С какво нашето детство беше по-различно? И тогава имаше престъпност, но не се говореше за нея. Бабите / повечето / си живееха по селата. Много хора нямаха дори домашен телефон и връзка с децата си. И аз нямам обяснение...


Така е. Абсурд е да си прочетат дори урока. Не да го научат. Доста деца не успяват с домашните, защото се изморяват, разсейват и прода е адекватен......  А децата, които не могат да сменят обувките, дрехите, позата, обстановката.....

Така беше Айша, но всички деца от нашия и съседния блок, както и децата от съседните улици учехме в едно училище, кварталното. И като тръгнеш сам от вкъщи докато стигнеш до училище се събирахме по 7-8, че и 10 души. На връщане същото. Много рядко децата са били сами по улиците. А сега всеки се е втурнал по "елитни" училища, децата от квартала рядко се познават. Важни са всякакви други неща, но не и удобството и комфорта на детето! Училищата пък са оставени на субективно владеене от директорите и все още не е намерен начин, а пък и никой няма желание, за санкциониране на директорите на изоставащите (нежелани) училища.
Ще спра до тук, защото ще забия темата в друга посока. Но е добре да размислим кое наистина е добро за децата??? Без наша помощ няма как да се случи това най-добро, защото оставена сама на себе си, без родителски коректив, системата си се развива така, че да служи сама на себе си, а не на родителите и децата.

Не, твърдо не. В къщи се прибира към 13.30- като час и половина е играла с децата в училищния двор. В къщи започва да пише от 14.00 часа. Може да й отнеме 15 минути , може и час по предмет , но знае че като свърши вярно домашно слиза пред блока или в любимото й място зоомагазин зад блока. Вече се е научила , че като греши листа си го къса и почва наново. Говорим за препис. Днес й засякох , текста по бел за препис й отне 20 мин. Направи го без грешка. Като не може , ще виси в къщи. Аз си върша моята работа, тя нейната.

Нашата госпожа е много навита на тема занималня.  Пуснах я два пъти за 10 -те дни , в който са учили. Погром. Играли , драскали, учили по четене. Много ми е интересно 28 човека какво му учат на четенето, четат на глас едновременно ли??? Беше написала половин домашно по БЕЛ до 16.00часа, а тогава й почва каратето.Прибрах я в 18 от карате и си загубихме 3 часа почивно време за почевка в домашни. Ще я пускам веднъж седмично , че служебно ми е  труден вторника.
Но съм адски против.
Занималнята е удобна гледалня, като градина. Но не и място за учене.

По-скоро не, макар че детето ми успяваше да си написва и научава всичко там - ВЪПРЕКИ всичко. Не бях доволна нито в 1 клас от безплатната с близо 30 деца в нея, нито от платената във 2-и, където бяха наполовина... Сега съм я записала в частна, която почва от понеделник. Като натрупам впечатления, може пак да пиша.

Принципно не съм очарована от занималнята, но понякога човек няма избор. Освен това нещата зависят изключително много от възпитателката (тя не е учителка, не е задължително да има педагогическо образование, нищо не пречи да е била продавачка или нещо друго до миналата седмица). Миналата година наблюдавах няколко пъти как в занималнята цари такъв хаос, че никой не може да чуе никого, момчетата си мерят телефоните, момичетата се гримират или си показват балетните стъпки от последния урок по художествена гимнастика. Тази година възпитателката е друга, когато се доближих до стаята, в първия момент реших, че ги няма, беше абсолютно тихо, на фона на довчерашната джабала. Оказа се, че ги е строила да играят на мълчанка, докато пишат, а който проговори, пише всичко по 3 пъти.

Но ако трябва да съм обективна, сто пъти предпочитам заниманията, почивката и обстановката в домашни условия пред занималнята.

 Не е вярно! Възпитателят е също с педагогическо образование, същото като учителя. Само длъжността му е друга. Иначе, всеки може да работи нещо друго от това, което е учил.

Не бих го твърдяла, ако не бях сигурна. Възпитателката на сина ми няма педагогическо образование. Аз самата съм работила 1 година като възпитател на 5 клас и образованието ми е в съвсем различна област.
Разбира се, не пречи, ако е учител, написах, че не е задължително.

Напротив, задължително е. Може да се заеме временно от човек без обраование / като нередовен учител / само докато се намери подходящ кандидат. И не е редно.

Въпросът "Доволни ли сте от занималнята?" е доста субективен и нееднозначен. Естествено е, че ще има недоволни, когато липсва организация и целенасочена работа с децата за постигане на конкретни резултати при всяко едно от тях (съобразно техните индивидуални различия)... както и липса на педагогически компетенции. Подготовката на уроците за следващия ден е важен елемент от заниманията, но не е единственият. Освен това, тя трябва да бъде съчетана с развитието на социални и комуникативни умения на детето, чрез дидактични игри и творчески занимания. В този ред на мисли, добра идея е във всяка занималня децата да имат възможност в общуването да срещат различни специалисти  - (специализирани) педагози, психолози и т.н.

То понякога и не може да си сигурен, че и контрол има. Казвам го от собствен опит. В първи и втори клас беше на занималня. В трети клас категорично се отказах от тази услуга.

Такааа... добре, че не писах веднага. Първите ни впечатления бяха много добри. 2 месеца по-късно нещата тръгнаха надолу лавинообразно и към момента нещата са почти като в училищната, въпреки че са 3 до 5 деца в групата. От 2-я срок приключваме. Даже съжалявам, че предплатих текущия месец

Да, доволна съм. Имах притеснения, когато я пусках, но пред варианта да я гледат бабите и да свикне да учи само с възрастен над главата, предпочетох занималнята за да придобие самостоятелност, както и стана. Доволна съм и от учителката, направо не знам как се справя с 40 !!! по списък деца. Рядко има за дописване в къщи и то само ако я забера по-рано. Сега съм категорична, че дори и да си остана в къщи тя ще продължи да посещава занималня. Там е нейната среда, приятелчетата. Нямам проблем с преумората, три пъти в седмицата излиза в 8 и се прибира в 8, заради танците. Продължава да кипи от енергия и ако не я "натиснем" към 10 да си ляга,  ще ни приспива с баща и всяка вечер  

Превалихме вече половината втори клас.От първи клас си е на занималня моята дъщеря.Изключително съм доволна, а най-важното-и тя.Получава всичко, което иска-и домашни пише, и има време да почете книжка и играят.Няма преумора, деяни в пъти на по-натоварен график от на възрастни, защото след това е по тренировки.Няма ексцесии, няма неразбории, няма неудобство, няма незаинтересован възпитател, всичко си е ок.
Та аз съм твърдо за и одобрявам-стига да приляга на режим и нужди.Не мога да окачествя нашата занималня като гледалня, много е далеч от това определение, много.Това, че има кой да взима детето на обяд също не значи, че този някой се занимава с детето.Много баби прокламират, че ще пишат домашни, пък не пишат.

Имам опит и с двата вида занимални. Питам ви - за учителите има изискване за брой работни часове, седмично, месечно, дневно и т.н.....Имат ограничение за работата, защото се натоварват в тази среда - с по 30 деца ежедневно. А за децата???? Къде е изискването да се чувстват комфортно и добре в същата тази среда? Категорично не оставям детето си в у-ще 10 часа. Сменям средата, обстановката, всичко т.е. за частната занималня съм, но и за там съм с изисквания и подбирам внимателно.

Мия, различно е. Натоварването за учителката идва от задължението и да овладее тези 30 деца, да ги накара да се съсредоточат, че и да научат нещо. Ако е учител на място в часовете е спокойно, има дисциплина, тоест не е зверилник някакъв, от който самите деца да се натоварват. Може и да греша, но не мисля, че са с намален норматив заради "вредна среда" а заради часовете за самоподготовка, за проверка на домашна работа и контролни, които се извършват в къщи. Така работния ден не пада под 8 часа.            
Родителите на децата, които посещават занималня не са пренебрегнали комфорта на децата си.   Друг е въпроса, че децата са с различни потребности, възможности и предпочитания, /а по мое мнение са в пъти по-издържливи и адаптивни от възрастните/с които сме длъжни да се съобразим.

В началото на учебната година не ходеше на занималня, тъй като съм в майчинство и аз се занимавах с първокласника.Мислех си, че аз ще се занимавам само с него, ще обяснявам докато разбере напълно материала, ще се упражняваме допълнително и т.н.Но товасе оказа много трудно и в един момент непосилно за мен, все пак трябваше да се грижа и за брат му, имах и домакински задължения, а времето свършваше докато се усетим. Сега осъзнавам, че проблемът е бил, че първокласникът нямаше изградени никакви умения за учене, а аз не бях такъв авторитет за него както учителя. След като го вземех от училище, обядваше, и понеже много се чувствал изморен заспиваше и ставаше след 2-3 часа, след това искал да си почине и да поиграе навън и накрая се оказа, че всеки ден пишем на лампа вечер и то само задължителните домашни. За упражнения и дума не можеше да става, щом не са му за домашно.Започнахме да се караме, да си повишаваме тон, да се изнервяме и накрая той самия пожела да го запиша на занималня, а и госпожата ми се видя свясна и няколко пъти ме убеждаваше да опитаме. Сега мога да кажа, че съм много доволна. Пишат не само домашни, но и всеки ден по 1 диктовка и по няколко допълнителни задачи. Като се прибере бърза да пише всяка сгрешена дума по 5 пъти, че така казала госпожата, понякога го съжалявам и му казвам да ги пише по 3 пъти, ама не, госпожата се слуша  Освен, че учат, на занималня правят и много други неща, като украси за празници, четат си любими книжки и т.н. Сега мога да кажа ,че съм доволна

Здравейте. Писах в тази тема в началото на тази учебна година и споделих моите възгледи за занималнята.
Сега малкият ми син /четвърти клас/ отново го записах на платената занималня, но този път ги пое преподавател с качества. Всичко описано в горния цитат се осъществява. Пишат домашните самостоятелно след което на всеки поотделно се проверяват,  коментират се грешките, коригират се, после следва допълнително занимания по учебници, които закупихме допълнително, за да се подготвят за предстоящите матури, накрая винаги им дава разтоварващи игри. Атмосферата е спокойна и децата са доволни. Да има елемент на умора, но и когато не ходеше на занималня, а вкъщи учеше сам, се е случвало да ме чака да се прибера и неща които не са му ясни да ги обеснявам и така до 20,00 ч., пак се чувстваше изморен.
С две думи, че стана дълго - аз съм за, но при условие, че насреща има ПЕДАГОГ, който го е грижа за децата.

И на мен ми предстои взимането на това решение, но в нашия случай е между училищната и частната занималня, защото с баби не разполагаме. Изчетох всички мнения до тук и малко се отчайвам. Излиза, че е чист късмет да попаднеш на читав и заинтересован преподавател в занималня. Това, което обаче ме тормози е храненето на обяд и прехода от училището до частната занималня как се осъществява ако детето не е в училищната занималня. Чух, че някои от частните занимални организирали събиране на децата от училището. Ще започна проучване. Ако някой има впечатления от частни занимални в района на 38училище моля да сподели, ще съм благодарна. Отзивите за училищната занималня не са прекрасни, но най-вече за това , че са много деца.

Мога пак да препоръчам занималнята на сина ми - Ян Бибиян. Ако не се лъжа те взимаха деца от 38-мо училище, чакаха ги след часовете и ги водеха до занималнята. Децата се хранеха в занималнята и после си учеха уроците.

Много благодаря за информацията. Точно такова нещо ми трябва. Сега ще проуча какви за условията.

Синът ми ходи на занималня и в първи и във втори клас. Много бях доволна. Не се изморяваше. Имаше си режим, който смятам, че му се отразяваше много мобилизиращо. Успяваше да си пише всички домашни само в занималнята. Определено си усвояваше знанията на ниво. Ходеше с желание и искаше и в трети клас да ходи, но в училището нямаше занималня в трети клас.

Здравейте, интересувам се от частна занималня около 41 ОУ или в района на Съдебната палата. Дали някой може да ми помогне с информация?

Имам син с дислексия и дисграфия,пише много трудно и все още огледално.Чете много зле.
В занималнята се справя отлично,госпожата реши да ми предложи да го оставям и от тогава си подготвят домашните много добре.Той е спокоен и щастлив.
Тя от самото начало му дава различно домашно съгласувано с учителя му.Тези хора работят в пълен синхрон и в името на децата.
Много съм доволна.

По-скоро не съм доволна, ако трябва да съм честна най-вече от учителката им в занималнята. Миналия месец не я оставях на занималня и вкъщи и набих в главата, че САМА трябва да си учи уроците и да пита за нещо госпожата, само ако има проблем да го разбере, а не да чака учителката да им казва какво да правят.
Имаме огромен напредък

Доволна съм за това, че когато съм на работа /в момента не съм, но е въпрос на време/, знам къде е детето ми, мога да го взема след работа, нахранено е с готвена храна /имат стол/.

[/u][/b]

Мисля, че подчертаното не е никак маловажно. Това е решението при работещи родители и липса на баби.
Аз също смятам да "набия " в главата на дъщеря ми, че трябва сама да се справя с домашните и от нея ще зависи дали като се прибере в къщи ще може да си почива или ще се наложи отново да дописва и доучва за следващия ден. Това разбира се при условие, че учителката от занималнята не се справя.
Опитвам се да бъда оптимист и се надявам, че ще попаднем на читави преподаватели.