Да си купиш къщата, в която живееш е разумна стъпка, до някаква степен, има мн. фактори да прецениш + и - преди това. В най-разпространения вариант след като 25-30-35 години си плащал, накрая имаш имот. Това за времето на твоя живот не те е обогатило, а само изръбило и притиснало в името на децата най-често, или в името на страха от неизвестността. Може да е капитал за децата ти, което е един сериозен + в баланса с минусите. Може и да си късметлия , т.е да живееш във време и място, на които цената се качва по-бързо и да сколасаш да направиш сделка по някое време. Но това по принцип не е печеливша инвестиция, само вади от джоба ти, не слага ( пак да се върна към примерът, който сами дадохте).
Печеливша инвестиция е, ако заедно със заема за къщата, вземеш и един за помещение ( магазин, офис) , от който или ти да работиш ( и да изкарваш пари с по-ниски разходи), или да го даваш под наем ( за да ти плаща заема или някаква част от него).
Така че нека правим разлика- не го правиш, за да капиталовложиш, за да спечелиш накрая (иначе би влагала капиталите си в по-печеливши продукти ), а го правиш, за да имаш покрив над главата ти и защото си убеден, че плащането на наем е хвърляне на пари в кошчето. С една дума си притиснат да го сториш.
И тъй като темата ти е все пак за 'разумно"и 'печелившо' ми се струва, че е важно уточнението, че да си плащаш къщата, в която живееш 35г. рядко те прави богат в рамките на твоя живот. Прави те просто собственик на къща (обикновено с цената на много лични лишения), която един ден детето ти да наследи, или да дели с останалите наследници. Така ще се получат добри първи вноски за тяхното капиталовложение " заем за къща", или култовото 'закупуване на автомобил" ...
Надявам се този път да ме разбра.