Нетърпение 
Бях мн спокойна
Бях мн спокойна
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
И първият път и сега изпитвам едно и също чувство- нетърпение!
, но това първия път. Втория, като zнаех какво е, още повече нямах търпение и беше още по_лесно и хубаво... Трудно пък още не ми е станало 
Изпитвах невероятна сигурност и спокойствие.Преди да вляза в болницата със силни контракции успокоявах мъжа ми и баща ми.Но винаги адски съм се дразнила на такива които още в 6г.с. започват да примират от страх и превземки за това колко ги е страх да раждат.Защо забременяват тогава?За мен всичко е на психическа основа.
Изпитвах радост и щастие, примесени с любопитство. Чувствах се много специална и постоянно си представях разни картини на тема майчинството. Първите три месеца, когато още не си личеше, направо ми идваше на челото да си напиша, че съм бременна. Не изпитвах страх от раждането и по - добре, че моето раждане протече ужасно. Ако знаех какво ще стане, сигурно нямаше да се навия изобщо да раждам. По - скоро се страхувах дали ще бъда добра майка.
Минах през различни състояния .Първо се страхувах малко от неизвестното , после се надявах вече раждането да започне , защото очаквах срещата с човечето ...започнах да преносвам и да се тревожа малко дали всичко е наред .
Като ме приеха в болница за наблюдение се успокоих и се заредих с много позитивизъм и очакване- а като слушах плача на новородените бебенца в неоантологията знаех че ми предстой нещо прекрасно .
Като ме приеха в болница за наблюдение се успокоих и се заредих с много позитивизъм и очакване- а като слушах плача на новородените бебенца в неоантологията знаех че ми предстой нещо прекрасно .
X
Реклама