Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.

Какво изпитвахте преди първото раждане.......

5 961
159
1

# 15 24 май 2009, 21:29 ч.

Мнения: 31

Бях сигурна, че всичко ще е наред и колкото и да боли - че ще е само временно. Даже приготвих багаж само за 3 дни за родилното. Е, останахме там цяла седмица, но пък може би заради тоталния непукизъм между първата контракция и раждането минаха само 4-5 часа, и то след като в последния час нещата се запънаха и се наложи секцио.
Сега само помня, че болеше, ама не може да е било чак пък толкова... Laughing

Готова съм за още Wink

# 16 24 май 2009, 21:33 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Страх изпитвах в началото,в края бях подготвена психически и изобщо не се страхувах.Казвах си само,че трябва да изтърпя всичко,защото си заслужава,че ще слушам и правя това,което ми кажат лекарите.
Два дена си бях с контракции вкъщи,не бързах да отида в болницата.Освен контракциите нищо друго нямаше на лице.Наготвих си млечна супа,че много обичам,изпекох си семки,пих кафе,пуших цигара,казах си,че може и да умра,но поне да съм си направила любимите неща.
Та,така,на вторият ден късно вечерта отидох в болницата,родих на следващата сутрин.

# 17 24 май 2009, 21:35 ч.

Варна
Мнения: 1 817

Страхувах се единствено от това, нещо да не се обърка по време на раждането. От болка или каквото и да е друго не съм се страхувала никога. Родих със секцио точно поради тази причина, защото според мен плановото секцио предполага по-малко изненади от колкото такова по спешност или нормално. След раждането бях доволна че съм направила правилния избор за мен и малката ми сладуранка. Освен това бях и много щастлива, че вече си имахме нов член на семейството и всичко мина нормално Simple Smile

. Пожелавам го на всяка бъдеща мама bouquet

# 18 24 май 2009, 21:38 ч.

София
Мнения: 2 009

До седмия месец изпитвах страх да не загубя бебето, после вече нетърпение да го гушна. А като тръгнах към болницата бях в еуфория. Акушерката, която ме прие чак се стресна като ме видя нахилена в коридора час след като постъпих. Гледаше невярващо и ме пита "Ама ти родиии лиии?". Не можах да се сдържа и казах, че след малко ще почвам да работя за второ. Mr. Green

# 19 24 май 2009, 21:56 ч.

Мнения: 31

страхувах се повече дали всичко ще е наред с бебо.Но истинския страх ме обзе когато чух раздираштите викове на родилки беше ужасявашто така жално не бях чувала човек да вика.Е по късно разбрах защо и осъзнах колко лицемерни са били всички които ми казваха че не е страшно.Само мама не ме излъга.Но истинското изпитание е после когато започнеш да се гривиш за бебо.....
Успех за всички които им предстои и въпреки всичко ще родя пак някои ден........

# 20 24 май 2009, 21:57 ч.

Мнения: 6 076

Страх изпитвах единствено дали ще стигна до болницата навреме защото пътувах 50 км в най- големия студ,иначе за друго не се притесних даже и от това че родих 17 дни преди термина.

# 21 24 май 2009, 21:58 ч.

Мнения: 1 740

На моменти изпитвах страх да не загубя бебето.
Когато купихме първите дрешки и видях колко са малки, изпитах страх дали ще се справя с грижите за бебето.

# 22 24 май 2009, 22:00 ч.

в илюзия
Мнения: 1 306

беше ме страх от самото раждане , но това беше в последните месеци, но страха беше смесен и с нетърпение да родя .Когато започнах да преносвам бях като ураган от емоции , хем искам да родя , хем ме е страх за беба , направо не мога да го опиша Crazy

# 23 24 май 2009, 22:11 ч.

Мнения: 1 475

Интересно, е че при мен единственото за което си мисля в момента е дали с беба всичко ще е наред, дали ще е здрава- странно е, но не се страхувам от предстоящото раждане, все ми е тая ,по какъв начин ще родя, дори искам по-скоро да настъпи събитието и да се уверя ,че беба е здрава!! Praynig

# 24 24 май 2009, 22:14 ч.

Мнения: 2 556

Огромно облекчение и радост от мисълта, че вече няма да съм бременна!!! Единствено това изпитвах в деня на раждането, направо все едно ми поникнаха криле, толкова бях щастлива, че ще се отърва от огромния си корем Simple Smile

# 25 24 май 2009, 22:33 ч.

Мнения: 2 334

Страх не съм изпитвала а само огромно желание по бързо да си видя бебето Heart Eyes

# 26 24 май 2009, 22:46 ч.

София
Мнения: 1 185

Не беше страх, беше дива паника! Обзе ме, когато спрях да пия магнерот и усетих подготвителни контракции! Когато дойде мига се събрах и освен, че виках малко повече от нужното другото беше в контрола ми!

# 27 24 май 2009, 22:50 ч.

На тиха улица
Мнения: 902

Изпитвах страх, как не. Аз си нямах и обща представа за отглеждането на дете. Питах даже една приятелка с дете, дали може да ходя до тоалетна, докато детето спи ooooh!