Не изпитвах страх, повече се страхувах през втората ми бременност - нямало е за какво. Бях нетърпелива да раждам.
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
Изпитвах неистов страх.Пла4ех от страх.Когато влезнах болница 4аках всеки момент да по4на да раждам,но .........преносх 9 дена.Когато ми вклю4иха системата(окситоцин) страшно се бях уплашила и плаках много от страх.Но не ми подейства и после се страхувах защо не ми действа.Ина4е желанието да видя бебка беше огромно.Нямах търпение да видя как изглежда и да си я гушна.Сега си спомням с умиление за деня в който я родих и за всяко ритни4е в корема ми. 
Много ме хвана шубето в последния месец, когато наближаваше терминът ми. Страхувах се от това, че не знаех какво ме очаква, не знаех как протича като процес самото раждане, страхувах се от шиенето след раждането...въобще...толкова много неизвестни имаше пред мене, че се ужасявах от предстоящото раждане. Страхувах се също така за здравето и живота на бебето си - как ще се роди, здраво ли ще бъде, нормално човече ли ще бъде и все някакви такива.
Спомням си, когато мъжът ми ме закара до болницата да ме приемат, защото преносвах, и когато слязах от колата, ръцете ми бяха така изпотени - както никога досега, направо мокри бяха от притеснение.
Спомням си, когато мъжът ми ме закара до болницата да ме приемат, защото преносвах, и когато слязах от колата, ръцете ми бяха така изпотени - както никога досега, направо мокри бяха от притеснение.
Вярвах на доктора, който бях ангажирала и това ми беше достатъчно, да изчаквам раждането напълно спокойна. 
През самата бременност се страхувах от самото раждане и как такова голямо нещо ще излезе от мен 
Но спрях да мисля за този момент бързо бързо. В деня, в който влязох в болницата за секцио бях толкова спокойна, толкова весела, че все още се очудвам на себе си. Такъв смях не съм се смяла през живота си На изписването плаках...не исках да си тръгвам от болницата 
Но спрях да мисля за този момент бързо бързо. В деня, в който влязох в болницата за секцио бях толкова спокойна, толкова весела, че все още се очудвам на себе си. Такъв смях не съм се смяла през живота си На изписването плаках...не исках да си тръгвам от болницата
През първата бременност преносих 4 дни, изглеждаха ми като 4 години. По няколко пъти на ден осъзнавах че това, което е в мен, ще трябва да излезе и изведнъж ме налягаше панически ужас, но успявах точно за няколко секунди да спра да мисля за това. В деня на раждането, си мислех, че болките са ми познати и не ме е страх, но как ще излезе нещо отдолу...Беше ми толкова непонятно, нереално, невъзможно и страшно, че ми идваше да си тръгна от болницата заедно с болките и да не вадя нищо от мен 
. После се оказа, че болките били по-страшни....
. После се оказа, че болките били по-страшни.... 
Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
Почти до последно не изпитвах никакъв страх от раждането. Притесненията от болката се появиха 2-3 седмици преди да родя, но не съм се паникьосвала.
Когато започна раждането забравих всички притеснения относно болката - някак не остана време за тях!
