Когато ми изтекоха водите,изпитах смесени чувства.На страх от предстоящото раждане,пак страх от болката,мисли дали бебето ще е живо и здраво (защото тръгнах да раждам месец преди термина).Също така се успокоявах,че всичко ще е наред и скоро ще си видя бебчето.Много е важна положителната нагласа.
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
Бях спокойна. Помогнах на много жени с ендометриоза и вътрешно се надявах, че Бог ще бъде благосклонен към мен и ще родя здраво бебе. В деветия месец си спях след обяд по 2.5 - 3 часа, не бях наддала много и не ми тежеше коремът - чувствах се добре. Дори и когато преносвах пак си бях спокойна. Имах пълно доверие на лекаря, при когото бях избрала, че ще раждам.
Успех на всички бременни - леко раждане и здрави красиви бебчовци и бебки.
Успех на всички бременни - леко раждане и здрави красиви бебчовци и бебки.
Изпитвах нетърпение, да се случи това раждане... да видя бебка. Не изпитвах страх и сега, след като родих, мисля че това е било правилната тактика. Според мен майчетата, които позволят на паниката да ги обхване, някак подсъзнателно правят раждането си по бавно и го отлагат с часове. Това е лично мое мнение и не е научно обосновано. Моето раждане не беше безболезнено, но беше бързо. 
Не, не съм изпитвала. Четох достатъчно литература и говорих с избрания гинеколог, затова бях наясно с това, което ме чака.
Сега повече ме е страх как да опазя детето си от простотията, извратените гнусни изроди и дилъ
казваш, че си прочела достатъчно литература. аз сега съм в началото на бременността и се чъдя кои точно книги да си взема. има ли тема за това, че не я намирам, а все пак не мога да си изкупя всички и да ги прочета. Бихте ли ми дали някакви препоръки! Благодаря
Сега повече ме е страх как да опазя детето си от простотията, извратените гнусни изроди и дилъ
казваш, че си прочела достатъчно литература. аз сега съм в началото на бременността и се чъдя кои точно книги да си взема. има ли тема за това, че не я намирам, а все пак не мога да си изкупя всички и да ги прочета. Бихте ли ми дали някакви препоръки! Благодаря
Страх ,голям страх при това.
Първо бях на края на неврите си.Преносвах 10-ти ден и вече не знаех ,какво се случва.Гинекологът ,който ми водеше ЖК казваше,че не е нормално да преносвам толкова много,а лекарката в Окръжна реши,че или съм си объркала термина и не става въпрос за преносване.И ето това чакане,тези изпитания ме сриваха психически.В деня преди да вляза в болницата за раждане не спах цялата нощ.На сутринта бях като изцеден парцал.Оказа се ,че и този ден бебо няма намерение да излиза и така три дена чакане,системи,нерви,ходене по мъките.Даже не оставах в болницата да спя,а се прибирах у нас.
Вече на третият ден се оказа,че няма да мога да родя естествено и се налага секцио.Тогава в този момент,в който чух да се подготвя операционната зала,а цялата бременност си мислех,че ще родя нормално,си повтарях на ум"Господи искам вече всичко да свършва""Молех се единствено аз и бебчо да сме добре,и не ми пукаше какво става около мен.
Първо бях на края на неврите си.Преносвах 10-ти ден и вече не знаех ,какво се случва.Гинекологът ,който ми водеше ЖК казваше,че не е нормално да преносвам толкова много,а лекарката в Окръжна реши,че или съм си объркала термина и не става въпрос за преносване.И ето това чакане,тези изпитания ме сриваха психически.В деня преди да вляза в болницата за раждане не спах цялата нощ.На сутринта бях като изцеден парцал.Оказа се ,че и този ден бебо няма намерение да излиза и така три дена чакане,системи,нерви,ходене по мъките.Даже не оставах в болницата да спя,а се прибирах у нас.
Вече на третият ден се оказа,че няма да мога да родя естествено и се налага секцио.Тогава в този момент,в който чух да се подготвя операционната зала,а цялата бременност си мислех,че ще родя нормално,си повтарях на ум"Господи искам вече всичко да свършва""Молех се единствено аз и бебчо да сме добре,и не ми пукаше какво става около мен.
