Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
- Публикувана: 24 май 2009, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 14:08 ч.
Какво изпитвахте преди първото раждане.......
В последните месеци изпитвах панически страх от самото раждане, после страхът понамаля, когато започнах да преносвам изпитвах притеснение и нетърпение да родя, а когато постъпих да раждам и се започна бях като робот- абсолютно зомбирана. Всичко ми беше като в сън. След като родих си поплаках от радост и облекчение и след няколко часа се поосвестих 
Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
Не, не съм изпитвала. Четох достатъчно литература и говорих с избрания гинеколог, затова бях наясно с това, което ме чака.
Сега повече ме е страх как да опазя детето си от простотията, извратените гнусни изроди и дилърите.
Имаше пеперудки в стомаха и свиване на сърцето, но после се сетих, че точно това усещане е описано като нормално в учебниците- така че му свикнах.
Един ден преди раждането ме обзе непреодолимо желание да направя баница с ябълки. Никога през живота си не бях правила. След около 12 часа бях родила, а после в следващите дни си изядох баницата в болницата.
Не се усещах стресирана, но чисто биологично си бях- с малко повишено кръвно при приемането и с малко свити вени от стрес.
Един ден преди раждането ме обзе непреодолимо желание да направя баница с ябълки. Никога през живота си не бях правила. След около 12 часа бях родила, а после в следващите дни си изядох баницата в болницата.
Не се усещах стресирана, но чисто биологично си бях- с малко повишено кръвно при приемането и с малко свити вени от стрес.
Бях сигурна, че всичко ще е наред и колкото и да боли - че ще е само временно. Даже приготвих багаж само за 3 дни за родилното. Е, останахме там цяла седмица, но пък може би заради тоталния непукизъм между първата контракция и раждането минаха само 4-5 часа, и то след като в последния час нещата се запънаха и се наложи секцио.
Сега само помня, че болеше, ама не може да е било чак пък толкова...
Готова съм за още 
Сега само помня, че болеше, ама не може да е било чак пък толкова...
Готова съм за още
Страх изпитвах в началото,в края бях подготвена психически и изобщо не се страхувах.Казвах си само,че трябва да изтърпя всичко,защото си заслужава,че ще слушам и правя това,което ми кажат лекарите.
Два дена си бях с контракции вкъщи,не бързах да отида в болницата.Освен контракциите нищо друго нямаше на лице.Наготвих си млечна супа,че много обичам,изпекох си семки,пих кафе,пуших цигара,казах си,че може и да умра,но поне да съм си направила любимите неща.
Та,така,на вторият ден късно вечерта отидох в болницата,родих на следващата сутрин.
Два дена си бях с контракции вкъщи,не бързах да отида в болницата.Освен контракциите нищо друго нямаше на лице.Наготвих си млечна супа,че много обичам,изпекох си семки,пих кафе,пуших цигара,казах си,че може и да умра,но поне да съм си направила любимите неща.
Та,така,на вторият ден късно вечерта отидох в болницата,родих на следващата сутрин.
Страхувах се единствено от това, нещо да не се обърка по време на раждането. От болка или каквото и да е друго не съм се страхувала никога. Родих със секцио точно поради тази причина, защото според мен плановото секцио предполага по-малко изненади от колкото такова по спешност или нормално. След раждането бях доволна че съм направила правилния избор за мен и малката ми сладуранка. Освен това бях и много щастлива, че вече си имахме нов член на семейството и всичко мина нормално 
. Пожелавам го на всяка бъдеща мама 
. Пожелавам го на всяка бъдеща мама 
До седмия месец изпитвах страх да не загубя бебето, после вече нетърпение да го гушна. А като тръгнах към болницата бях в еуфория. Акушерката, която ме прие чак се стресна като ме видя нахилена в коридора час след като постъпих. Гледаше невярващо и ме пита "Ама ти родиии лиии?". Не можах да се сдържа и казах, че след малко ще почвам да работя за второ. 
страхувах се повече дали всичко ще е наред с бебо.Но истинския страх ме обзе когато чух раздираштите викове на родилки беше ужасявашто така жално не бях чувала човек да вика.Е по късно разбрах защо и осъзнах колко лицемерни са били всички които ми казваха че не е страшно.Само мама не ме излъга.Но истинското изпитание е после когато започнеш да се гривиш за бебо.....
Успех за всички които им предстои и въпреки всичко ще родя пак някои ден........
Успех за всички които им предстои и въпреки всичко ще родя пак някои ден........
Интересно, е че при мен единственото за което си мисля в момента е дали с беба всичко ще е наред, дали ще е здрава- странно е, но не се страхувам от предстоящото раждане, все ми е тая ,по какъв начин ще родя, дори искам по-скоро да настъпи събитието и да се уверя ,че беба е здрава!! 
И първият път и сега изпитвам едно и също чувство- нетърпение!
, но това първия път. Втория, като zнаех какво е, още повече нямах търпение и беше още по_лесно и хубаво... Трудно пък още не ми е станало 
Изпитвах невероятна сигурност и спокойствие.Преди да вляза в болницата със силни контракции успокоявах мъжа ми и баща ми.Но винаги адски съм се дразнила на такива които още в 6г.с. започват да примират от страх и превземки за това колко ги е страх да раждат.Защо забременяват тогава?За мен всичко е на психическа основа.
Изпитвах радост и щастие, примесени с любопитство. Чувствах се много специална и постоянно си представях разни картини на тема майчинството. Първите три месеца, когато още не си личеше, направо ми идваше на челото да си напиша, че съм бременна. Не изпитвах страх от раждането и по - добре, че моето раждане протече ужасно. Ако знаех какво ще стане, сигурно нямаше да се навия изобщо да раждам. По - скоро се страхувах дали ще бъда добра майка.
Минах през различни състояния .Първо се страхувах малко от неизвестното , после се надявах вече раждането да започне , защото очаквах срещата с човечето ...започнах да преносвам и да се тревожа малко дали всичко е наред .
Като ме приеха в болница за наблюдение се успокоих и се заредих с много позитивизъм и очакване- а като слушах плача на новородените бебенца в неоантологията знаех че ми предстой нещо прекрасно .
Като ме приеха в болница за наблюдение се успокоих и се заредих с много позитивизъм и очакване- а като слушах плача на новородените бебенца в неоантологията знаех че ми предстой нещо прекрасно .
Изпитвах неистов страх.Пла4ех от страх.Когато влезнах болница 4аках всеки момент да по4на да раждам,но .........преносх 9 дена.Когато ми вклю4иха системата(окситоцин) страшно се бях уплашила и плаках много от страх.Но не ми подейства и после се страхувах защо не ми действа.Ина4е желанието да видя бебка беше огромно.Нямах търпение да видя как изглежда и да си я гушна.Сега си спомням с умиление за деня в който я родих и за всяко ритни4е в корема ми. 
Много ме хвана шубето в последния месец, когато наближаваше терминът ми. Страхувах се от това, че не знаех какво ме очаква, не знаех как протича като процес самото раждане, страхувах се от шиенето след раждането...въобще...толкова много неизвестни имаше пред мене, че се ужасявах от предстоящото раждане. Страхувах се също така за здравето и живота на бебето си - как ще се роди, здраво ли ще бъде, нормално човече ли ще бъде и все някакви такива.
Спомням си, когато мъжът ми ме закара до болницата да ме приемат, защото преносвах, и когато слязах от колата, ръцете ми бяха така изпотени - както никога досега, направо мокри бяха от притеснение.
Спомням си, когато мъжът ми ме закара до болницата да ме приемат, защото преносвах, и когато слязах от колата, ръцете ми бяха така изпотени - както никога досега, направо мокри бяха от притеснение.
През самата бременност се страхувах от самото раждане и как такова голямо нещо ще излезе от мен Но спрях да мисля за този момент бързо бързо. В деня, в който влязох в болницата за секцио бях толкова спокойна, толкова весела, че все още се очудвам на себе си. Такъв смях не съм се смяла през живота си На изписването плаках...не исках да си тръгвам от болницата 
Но спрях да мисля за този момент бързо бързо. В деня, в който влязох в болницата за секцио бях толкова спокойна, толкова весела, че все още се очудвам на себе си. Такъв смях не съм се смяла през живота си На изписването плаках...не исках да си тръгвам от болницата
През първата бременност преносих 4 дни, изглеждаха ми като 4 години. По няколко пъти на ден осъзнавах че това, което е в мен, ще трябва да излезе и изведнъж ме налягаше панически ужас, но успявах точно за няколко секунди да спра да мисля за това. В деня на раждането, си мислех, че болките са ми познати и не ме е страх, но как ще излезе нещо отдолу...Беше ми толкова непонятно, нереално, невъзможно и страшно, че ми идваше да си тръгна от болницата заедно с болките и да не вадя нищо от мен . После се оказа, че болките били по-страшни....
. После се оказа, че болките били по-страшни.... 
Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
Почти до последно не изпитвах никакъв страх от раждането. Притесненията от болката се появиха 2-3 седмици преди да родя, но не съм се паникьосвала.
Когато започна раждането забравих всички притеснения относно болката - някак не остана време за тях!
Бях много уплашена.Даже ужасена.Страхувах се как ще се справя с раждането/не съм от най-смелите/и после с гледането.ЗНаех,че е огромна отговорност,но само го знаех не го усещах като такава,нямаше я и огромната любов към бебето за която бях само чувала.Това ме караше да се обвинявам,че не ставам за майка и няма да се справя.
Сега обаче.............
Сега обаче.............
По време на първата си бременност изпитвах странна смесица от нетърпение и лек страх от самото раждане. Истинският страх обаче усетих в мига, в който видях операционната маса и трябваше да легна на нея. Тогава си казах: о, Боже, искам да си се прибера вкъщи и съм готова още 9 м. да нося това дете.
Сега с втората си бременност обаче изпитвам много повече страх - дори на този етап, в който съм далеч от раждането (ноември живот и здраве). Страх ме е от самата бременност - за раждането изобщо не мисля още...
Сега с втората си бременност обаче изпитвам много повече страх - дори на този етап, в който съм далеч от раждането (ноември живот и здраве). Страх ме е от самата бременност - за раждането изобщо не мисля още...
Никога не ме е било страх.
И най-много ме беше яд, когато съседки, познати и т.н. се подхилкваха ехидно, че не ме било страх, защото "не зам какво е".
Направо откачах.
Е, след тридневно раждане после им казвах, че като забременея с второто пак няма да ме е страх, защото пък вече "знам какво е".
Гледаха ме като полезно изкопаемо.
Та, така - никога не ме е било страх.
Исках само да е живо и здраво бебето и всичко да е наред с него.
Нищо повече.
И най-много ме беше яд, когато съседки, познати и т.н. се подхилкваха ехидно, че не ме било страх, защото "не зам какво е".
Направо откачах.
Е, след тридневно раждане после им казвах, че като забременея с второто пак няма да ме е страх, защото пък вече "знам какво е".
Гледаха ме като полезно изкопаемо.
Та, така - никога не ме е било страх.
Исках само да е живо и здраво бебето и всичко да е наред с него.
Нищо повече.
Изпитвах неистов ужас от раждането. Молех се горещо някак да стане така, че да родя със секцио. Така се и случи. Страшно се радвам, че съдбата ми направи този подарък. Така бях застрахована, че и бъдещо второ раждане, също ще е със секцио.
Бях също така и страшно любопитна да си видя детето.
Бях също така и страшно любопитна да си видя детето.
Как се чувствахте преди да родите първото си дете.Изпитвахте ли страх и изобщо как се справихте със ситуацията.
Чувствах се перфектно и нито за миг не съм се страхувала! Както и Джуличка е писала, много ми се подиграваха. "Щяла съм да видя аз..." Е, видях какво е! При това, никак добре не се развиха нещата и свърших със секцио. Но това по никакъв начин не промени отношението ми към бременността и раждането... Само към докторите... в отрицателен смисъл!
В началото на 9м изведнъж много се панирах, защото осъзнах, че бебка може всеки момент да тръгне да се ражда 
За протокола, на 25г. бях, не съм лигла и не ме е било страх от физическата болка никога.
За съжаление всички лекари ме посъветваха да родя със секцио и от него ме беше страх най-много, страшно много исках да си раждам нормално, но бебка беше седалищно и много дребна
В последните дни преди операцията направо откачах от притеснение, най-вече от самата неизвестност.
И аз така си казвах - нищо не ме боли, нищо не ми тежи, мога да си седя бременна още мнооого време, само да не трябва да раждам/да ме оперират 
Ето и най-хубавото в цялата история - планираното ми за 20.06 секцио беше отменено предишния ден.
На 20-ти отидох за консултация в друга болница и вместо да насрочим нова дата, видяха, че съм с контракции и 4см разкритие и ме оперираха веднага. Тогава всичкият ми страх се изпари, някак си се стегнах и бях много спокойна.
Сега си мисля, че следващия път, живот и здраве, няма въобше да се притеснявам, защото знам, че няма нищо страшно.
За протокола, на 25г. бях, не съм лигла и не ме е било страх от физическата болка никога
.За съжаление всички лекари ме посъветваха да родя със секцио и от него ме беше страх най-много, страшно много исках да си раждам нормално, но бебка беше седалищно и много дребна
В последните дни преди операцията направо откачах от притеснение, най-вече от самата неизвестност.
Тогава си казах: о, Боже, искам да си се прибера вкъщи и съм готова още 9 м. да нося това дете.
Ето и най-хубавото в цялата история - планираното ми за 20.06 секцио беше отменено предишния ден.
На 20-ти отидох за консултация в друга болница и вместо да насрочим нова дата, видяха, че съм с контракции и 4см разкритие и ме оперираха веднага. Тогава всичкият ми страх се изпари, някак си се стегнах и бях много спокойна.
Сега си мисля, че следващия път, живот и здраве, няма въобше да се притеснявам, защото знам, че няма нищо страшно
.
Бях изключително спокойна, чаках с нетърпение да се появи малкото човече. В момента, в който седнах на операциононата маса започнах да треперя цялата, изпитвах страх, но по-скоро от начина, по-който ще се почувствам след поставянето на упойката. След, като ми поставиха упойката почувствах жестоко облекчение (болеше ме много от катетъра), успокоих се и общо взето си почивах. Като ми показаха бебето се разплаках от радост - дадоха ми и да го целуна 
докато ме шиха си дремех блаженно.
докато ме шиха си дремех блаженно. 
Независимо за кой път ще ти е раждането чувствата са едни и същи .С тази разлика че първият път те е страх от неизвестното, а всеки следващ те е страх от това което знаеш ,че ще изпиташ т.е че вече знаеш какво е ,минала си го .В крайна сметка обаче на финала чувството е- велико да прегърнеш живо и здраво бебе.
Толкова ми беше писнало от чакане да се роди и да го видя детето, че дори не се сетих да ме е страх. Предимно беше нетърпение, а и възмущение от ужасните условия в болницата. Не от липсата на основни неща - тогава беше по-голяма криза и от сега и си беше нормално, а от гадното отношение на акушерките. Към мен специално не са били зли, но такива неща ги чух да наговарят на някои майки, че ми идеше да убивам. А и все ми даваха някакви страшни картини какво не му било наред на детето, а се оказа, че просто е много дебеличко и затова сърдечните тонове се нарушават. Те сигурно да се застраховат гледат, ама е ужасно да те плашат без основание.
Независимо за кой път ще ти е раждането чувствата са едни и същи .С тази разлика че първият път те е страх от неизвестното, а всеки следващ те е страх от това което знаеш ,че ще изпиташ т.е че вече знаеш какво е ,минала си го .
Да, Рени, може би си права, че чувството е едно и също.
Но не при всички то е страх.
Да, Джули май не казах точната дума може би -притеснение .
Да, така съм съгласна.
Но пак е различно при всеки - при мен беше само страх за бебетата и исках всичко да е наред с тях.
От самото раждане като процес не съм се страхувала никога, но да не спамя повече, че това вече го писах.
Приятна вечер, Рени
Нямах търпение да родя, така че никакъв страх не можа да се загнезди в главата ми
НЕ,не изпитвах никакъв страх,защото не знаех какво ме чака Ако дори и подозирах,щях да пукна Преносвах 8-ми ден....и единственото ,което правех е да гледам филми с мъжа си вечер,гола,увита в един чаршаф,разплута на фотьойла,ядяща близалка след близалка... Продавачът в магазина пред нас зареждаше близалки само за мен Нямах търпение бебеа да почне да се ражда,все си гледах между краката за нещо по-особено
Вторият път умирах от страх,защото знаех какво ме чака.Направо последните два месеца се побърках.По 100 пъти карах мъжа си да ме убеждава,че всичко ще мине 10 пъти по-лесно и бързо. Бях си уговорила и упойка,която в последствие въобще не ползвах,тъй като за 1 час от 3 см станаха 8,5 и в този момент родих на път за магарето
Нямаше никакъв повод за притеснение.
Не се паникьосвай,няма причина.Всичко ще мине и ще забравиш
Ако дори и подозирах,щях да пукна Преносвах 8-ми ден....и единственото ,което правех е да гледам филми с мъжа си вечер,гола,увита в един чаршаф,разплута на фотьойла,ядяща близалка след близалка... Продавачът в магазина пред нас зареждаше близалки само за мен Нямах търпение бебеа да почне да се ражда,все си гледах между краката за нещо по-особено Вторият път умирах от страх,защото знаех какво ме чака.Направо последните два месеца се побърках.По 100 пъти карах мъжа си да ме убеждава,че всичко ще мине 10 пъти по-лесно и бързо. Бях си уговорила и упойка,която в последствие въобще не ползвах,тъй като за 1 час от 3 см станаха 8,5 и в този момент родих на път за магарето
Нямаше никакъв повод за притеснение.Не се паникьосвай,няма причина.Всичко ще мине и ще забравиш
о, Боже, искам да си се прибера вкъщи и съм готова още 9 м. да нося това дете.
Не изпитвах страх от самото раждане, даже изобщо, страх дали всичко ще е наред с бебето - това да, но този вид страх всяка майка го изпитва. Иначе бях с положителна нагласа и с усмивка отидох да раждам, за щастие имах много леко и бързо раждане, така че определено не мисля че има от какво да ме е страх и следващия път
Изпитвах превъзбуда, нетърпение, вълнение... А неочаквано за мен, никакъв страх, дори вървейки към операционната ми беше гадно единствено за таткото на бебето, който беше като вцепен от страх, а аз имах чувството , че летя към щастието.
Екипът, лекарят, болницата бяха чудесни. Допринесоха за спокойствието ми и доверието ми в тях беше основателно.
Екипът, лекарят, болницата бяха чудесни. Допринесоха за спокойствието ми и доверието ми в тях беше основателно.
ами бях спокойна за самото раждане, не се страхувах, нямах търпение да видя бебчо и да разбера че всичко му е на ред!Аз исках да раждам нормално, но се наложи секцио след 3 дни преносване и никакви изгледи за контракции и разкритие след окситоцина
Уплаших се когато ми казаха "днес ще направим секцио" и чуствах паника докато ми сложиха упоиката, след това чаках само да го чуя да изплаче
Уплаших се когато ми казаха "днес ще направим секцио" и чуствах паника докато ми сложиха упоиката, след това чаках само да го чуя да изплаче
Бях много уплашена от една моя позната,която роди месец преди мен.Позвъни ми и думите й бяха "Като знам какво те чака и те съжалявам".Ами познайте,тъкмо влязла в деветия месец,много спокойна преди обаждането,а след него ме обхвана панически страх...да не говоря,че имаше и смъртен случай преди това на познато момиче следствие на високо кръвно и някакви усложнения и всичко в купом ми дойде в повечко.Но благодаря на Господ,че всичко се размина и страховете и болката ми отминаха с гушването на рожбата ми.
Когато получих първите контракции много се паникьосах. Мъжът ми стои на вратата и ме чака да тръгваме към болницата, а аз му викам: Чакай, може да ми мине А преносвах вече няколко дни. Истината е, че в момента, в който прекрачих прага на болницата всичките ми страхове изчезнаха и отстъпиха място на възбудата и вълнението от предстоящото.
А преносвах вече няколко дни. Истината е, че в момента, в който прекрачих прага на болницата всичките ми страхове изчезнаха и отстъпиха място на възбудата и вълнението от предстоящото. 
Аз изпитвах страх дали човечето в мен ще е добре и здраво, когато се роди, оказа се неоснователен страх За раждането не се страхувах, бях доста спокойна и мислех, че ще родя по-лесно, отколкото всъщност се случи 
А чувството когато родих беше толкова ново и блажено... няма такова друго усещане на този свят Не мога да го опиша
Леко раждане на всички бъдещи мами и много приятни емоции
За раждането не се страхувах, бях доста спокойна и мислех, че ще родя по-лесно, отколкото всъщност се случи А чувството когато родих беше толкова ново и блажено... няма такова друго усещане на този свят
Не мога да го опиша Леко раждане на всички бъдещи мами и много приятни емоции
Както повечето мами са писали-изпитвах панически страх,ужас и какво ли не при мисълта за раждането.В последните седмици направо не знаех къде съм,чувствах се сякаш съм в капан-деня наближаваше,а аз не бях готова за него.
Колкото и да се опитвам,преживяното не може да се опише дори и със всичките думи на света.
Най-много ме беше страх от болката и от това,че няма да се справя с напъните,защото не знам как...
Когато започнаха първите контракции много се изплаших,но по време на самото раждане въпреки ужасната болка слушах и изпълнявах всяка една дума на докторите,и давах всичко от себе си за да помогна на бебето си да излезе...
След това,не можех да си кажа името,но бях най-щастливата жена на света,гушках своята принцеса.
Колкото и да се опитвам,преживяното не може да се опише дори и със всичките думи на света.
Най-много ме беше страх от болката и от това,че няма да се справя с напъните,защото не знам как...
Когато започнаха първите контракции много се изплаших,но по време на самото раждане въпреки ужасната болка слушах и изпълнявах всяка една дума на докторите,и давах всичко от себе си за да помогна на бебето си да излезе...
След това,не можех да си кажа името,но бях най-щастливата жена на света,гушках своята принцеса.
от самото раждане не изпитвах никакъв страх, влязох в болницата напълно спокойна. притеснявах се дали всичко ще е наред с бебенцето ми (слава Богу, роди се здрава и всичко беше добре).
това, от което ме беше страх, беше дали ще мога да се справя след това, като се приберем вкъщи - оказа се, че мога да се справям по-добре, отколкото някога съм си представяла
това, от което ме беше страх, беше дали ще мога да се справя след това, като се приберем вкъщи - оказа се, че мога да се справям по-добре, отколкото някога съм си представяла
Изобщо не ме беше страх. Отидох с нагласата, че ще раждам нормално, не съм се притеснявала излишно. Не мога да кажа, че мина леко, мина сравнително бързо - родих за 8 часа от постъпване в болницата до появата на бебка.
Бъди спокойна, ако може мъжа ти да присъства с тебе, ще се чувстваш много спокойна.
Бъди спокойна, ако може мъжа ти да присъства с тебе, ще се чувстваш много спокойна.
Бях в ужас. Но едновременно с това исках да се свършва вече. Като с изпитите.
Като легнах на операционната маса, толкова се бях паникьосала, че ми се забави пулсът и тръгнах да треперя и да заспивам. Анестезиоложката вика: Другите им се забързва пулса, ти тука заспиваш! Ама то от шок, щото тялото ми просто изключи.
Всичко мина идеално обаче!
Като легнах на операционната маса, толкова се бях паникьосала, че ми се забави пулсът и тръгнах да треперя и да заспивам. Анестезиоложката вика: Другите им се забързва пулса, ти тука заспиваш! Ама то от шок, щото тялото ми просто изключи.
Всичко мина идеално обаче!
Имам смесени чувства сега , нетърпението и вълнението са примесени с известна доза притеснение и страх , дали всичко ще е наред! Първият път толкова се страхувах преди да настъпи момента , че като настъпи забравих да се страхувам , бях като робот, сякаш не се отнасяше до мен... много странно беше и смешно. 
Но е вярно , че след като имаш поглед над нещата как протичат, някак при вторият път ти е по-притеснено сякаш , сигурно защото вече си наясно с процедурата ... знам ли.
Но е вярно , че след като имаш поглед над нещата как протичат, някак при вторият път ти е по-притеснено сякаш , сигурно защото вече си наясно с процедурата ... знам ли.
В началото на бременноста ми много ме беше страх. След това се информирах и се успокоих. И така до края...
Когато отидох да раждам бях много щастлива и ентусиазирана (между контракциите), когато се напече положението се попритесних, но докато се усетя и нямах време за повече емоции...Появи се малкия мишок.
Когато отидох да раждам бях много щастлива и ентусиазирана (между контракциите
), когато се напече положението се попритесних, но докато се усетя и нямах време за повече емоции...Появи се малкия мишок.
Бях изчела много литература и отидох подготвена,без страх и притеснения.Знаех,че ще боли,но бях сигурна,че ще го прживея и изтърпя геройски.Дори и не предполагах какво ме чака.Е то бива болка,бива,но такава чудо няма.Дълго време след това не исках и да чуя за второ дете.Когато се стигна обачо до родилното с второто нямаше връщане назад.Отидох с много страх и силно притеснение,а то какво стана,родих за два часа,бързо и безболезнено.
Пожелавам ти успех и леко раждане.
Пожелавам ти успех и леко раждане.
Бях се настроила за силна болка от разкази на приятелки и се бях зарекла, че няма да викам и да се лигавя.
За щастие ми попадна темата за "Смешното раждане", прочетох няколко пъти постовете, имаше опастност да родя от смях. И като ми изтекоха водите се взех в ръце и всичко мина бързо, гладко и спокойно. За детето не се притеснявах, нито пък за мен, знаех че всичко ще е наред и така и стана.
За щастие ми попадна темата за "Смешното раждане", прочетох няколко пъти постовете, имаше опастност да родя от смях. И като ми изтекоха водите се взех в ръце и всичко мина бързо, гладко и спокойно. За детето не се притеснявах, нито пък за мен, знаех че всичко ще е наред и така и стана.
Преди първото раждане, изпитвах страх от неизвестното.
Преди второто раждане, изпитвах панически страх, защото знаех какво ме очаква и си исках секцио.
Преди второто раждане, изпитвах панически страх, защото знаех какво ме очаква и си исках секцио.
Абсолютно така и аз бих описала очакванията си. Само с разликата, че за секцио не съм и помисляла, въпреки кошмарното първо раждане.
Сега, живот и здраве, ще отида да раждам спокойна, защото знам, че раждане с раждане не си приличат и каквото сабя покаже
!
Аз като отидох в болницата все още не осъзнавах напълно какво ме очаква.Родих със планирано секцио,но почаках няколко часа докато се събере екипа през които се съдрах от рев,понеже ме беше лепнала и предродилна депресия.Мисля че след като го видях вече на бял свят се осъзнах.
Ами при първото ми раждане родих рано сутринта.Цялата нощ бях с болки,но не се решавах да тръгна към болницата защото все си мислех,че едва ли ще раждам,пък и вечерта лекарят ми каза,че следващите два дни няма да родя.Сутринта отидох ей така уж между другото да ме прегледа-оказа се че съм със 7 см разкритие.
...Наготвих си млечна супа,че много обичам,изпекох си семки,пих кафе,пуших цигара,казах си,че може и да умра,но поне да съм си направила любимите неща...
Аз изпитвам нетърпение да се свърши с тази дълга бременност и вече да съм мама. Струват ми се не 9 а 90 месеца, искам да отслабна пак, да мога да се навеждам, да бягам - тези мисли ме крепят , да не мисля за страха от раждането. И не на последно място искам да прегърна дъщеря си
. 
Преди да родя първото си дете изпитвах страх, но не от раждането, а от неизвестното.
Не знаех какво ще се случи, не знаех колко ще продължи и най-вече здраво ли ще е бебчо на финала?
Преди да родя второто си дете бях много спокойна.
И двата пъти раждах с епидурална и не изпитах болка, но ме беше много страх.
Също така изпитвах страх дали ще мога да се концентрирам, да слушам екипа и да правя това, което казват
Не знаех какво ще се случи, не знаех колко ще продължи и най-вече здраво ли ще е бебчо на финала?
Преди да родя второто си дете бях много спокойна.
И двата пъти раждах с епидурална и не изпитах болка, но ме беше много страх.
Също така изпитвах страх дали ще мога да се концентрирам, да слушам екипа и да правя това, което казват
Вълнение, вълнение и вълнение
Когато ми изтекоха водите, чак се разтреперих от вълнение. Не ме беше страх, не бях нетърпелива, вълнувах се, че нещо ново за мен предстои да го изживея - единствено, уникално и неповторимо.
При второто раждане пак изпитвах огромно вълнение. При все, че вече го бях преживяла, беше различно и отново специално.
Когато ми изтекоха водите, чак се разтреперих от вълнение. Не ме беше страх, не бях нетърпелива, вълнувах се, че нещо ново за мен предстои да го изживея - единствено, уникално и неповторимо.
При второто раждане пак изпитвах огромно вълнение. При все, че вече го бях преживяла, беше различно и отново специално.
В последните месеци изпитвах панически страх от самото раждане, после страхът понамаля, когато започнах да преносвам изпитвах притеснение и нетърпение да родя, а когато постъпих да раждам и се започна бях като робот- абсолютно зомбирана. Всичко ми беше като в сън. След като родих си поплаках от радост и облекчение и след няколко часа се поосвестих
През цялата бременност изпитвах ужас да не се случи нещо/ имах спонтанен аборт преди това/, а деня когато в седмия месец Томова ме посъветва да махна бебето, понеже по нейните думи му липсва част от аортата, превърна в кошмар останалите месеци до раждането. Изпитвах ужас и от раждането и от момента в който най-вероятно ще трябва да се простя с бебето. Слава богу всичко беше ОК. Преди второто раждане изпитвах само нетърпение.Нямаше помен от страх и негативни мисли.
От момента в който разбрах че съм бременна бях много щастлива но и много ме беше страх от раждането.В началото на 8-ми месец се останови че плацентата ми е зряла 3-та степен и се започна едно следене на тонове всеки ден и на доплер през ден и страха беше още по-голям не само от раждането но и от това дали всичко е наред.Накрая беба се завъртя с челото напред и се наложи планово секцио.Вечерта не мигнах като знаех какво ме чака ,сутринта в борницата докъто ме приемаха т.е. попълвахме документите припаднах от страх.След това в предродилна на записа на тоновете пак незнам какво ми беше станало и бях планувана да съм 3-та за деня но след като екипа видя как треперя от страх ме наредиха в операционна първа
Не съм лигла или нещо такова защото имаше такава мацка в реанимация с мен полудях цяла вечер от нейните лигавщини и превземки.
Не съм лигла или нещо такова защото имаше такава мацка в реанимация с мен полудях цяла вечер от нейните лигавщини и превземки.
бях абсолютно убедена,че няма да го преживея и накарах най-добрата ми приятелка да ми обещае,че ще се грижи за детето ми .Отидох да раждам с мисълта,че ще ме изнесат от там с краката напред ,толкова бях уплашена(и наплашена от приятелки и роднини ),че докато чаках да се гътна взех че родих без никакви проблеми и усложнения
.Отидох да раждам с мисълта,че ще ме изнесат от там с краката напред ,толкова бях уплашена(и наплашена от приятелки и роднини ),че докато чаках да се гътна взех че родих без никакви проблеми и усложнения 
Страх голям брах през цялата бременност. Имах трудна бременност, за мен 9тте месеца бяха борба да не загубя бебето. Повръщане, ниско кръвно, хипогликимични кризи, контакции и т.н. екстри. От самото раждане не ме беше страх, въпреки, че се наложи да родя със секцио по спешност, исках само да се роди живо и здраво бебето.
Страх не изпитвах, докато не започнаха сериозните болки. И тогава незнам дали се страхувах, но болеше и то яко, по едно време ми мина мисълта, че няма да мога да родя
Не бях се наплашила даже за миг,напротив,нямах търпение.Ако щеш бях и любопитна да усетя прословутите предрпдилни болки....Е усетих ги,макар и за кратко.Тъй като ми бяха изтекли водите две седмици преди термина,се наложи да ми предизвикат рждането,та три дена бях на системи,свещи4ки,които отшумяваха а няколко 4аса ,....и когатоконтракциите ми стигнаха до 70,се ,...но до тук....все пак разкритие само 3 см......и цезарово.Та направо ми омръзна от 4акане,по-скоро мога да кажа,4е бях любопитна,отколкото изплашена.Дори когато пристигнах в клиниката,взех да се уговарям с доктора,кога да запо4нем,та да се паднело на еди коя си дата бл бла бла .Е, раждането си носи страхотни емоции все пак,били те хубави или лоши и не се забравят
,...но до тук....все пак разкритие само 3 см......и цезарово.Та направо ми омръзна от 4акане,по-скоро мога да кажа,4е бях любопитна,отколкото изплашена.Дори когато пристигнах в клиниката,взех да се уговарям с доктора,кога да запо4нем,та да се паднело на еди коя си дата бл бла бла .Е, раждането си носи страхотни емоции все пак,били те хубави или лоши и не се забравят
Бях в страхотна еуфория!Толкова много исках да имам бебче ,че често си казвах "И слон да ме гази ще го изтърпя!" По време на раждането наистина ме гази слон ,но си повтарях: Ще изтърпя ,ще изтърпя ,все пак какво раждане е без болка?! Мисълта за срещата с бебето е най-големия стимул да се противопоставиш на всички негативни мисли.
Успех на всички бъдещи мами!
Както казваше лекторката на "С 9м. на училище" : Раждането е нещо наистина много тежко ,но истински тежко става в следващите няколко месеца!
Успех на всички бъдещи мами!
Както казваше лекторката на "С 9м. на училище" : Раждането е нещо наистина много тежко ,но истински тежко става в следващите няколко месеца!
Когато ми изтекоха водите,изпитах смесени чувства.На страх от предстоящото раждане,пак страх от болката,мисли дали бебето ще е живо и здраво (защото тръгнах да раждам месец преди термина).Също така се успокоявах,че всичко ще е наред и скоро ще си видя бебчето.Много е важна положителната нагласа.
Бях спокойна. Помогнах на много жени с ендометриоза и вътрешно се надявах, че Бог ще бъде благосклонен към мен и ще родя здраво бебе. В деветия месец си спях след обяд по 2.5 - 3 часа, не бях наддала много и не ми тежеше коремът - чувствах се добре. Дори и когато преносвах пак си бях спокойна. Имах пълно доверие на лекаря, при когото бях избрала, че ще раждам.
Успех на всички бременни - леко раждане и здрави красиви бебчовци и бебки.
Успех на всички бременни - леко раждане и здрави красиви бебчовци и бебки.
Изпитвах нетърпение, да се случи това раждане... да видя бебка. Не изпитвах страх и сега, след като родих, мисля че това е било правилната тактика. Според мен майчетата, които позволят на паниката да ги обхване, някак подсъзнателно правят раждането си по бавно и го отлагат с часове. Това е лично мое мнение и не е научно обосновано. Моето раждане не беше безболезнено, но беше бързо.
Не, не съм изпитвала. Четох достатъчно литература и говорих с избрания гинеколог, затова бях наясно с това, което ме чака.
Сега повече ме е страх как да опазя детето си от простотията, извратените гнусни изроди и дилъ
казваш, че си прочела достатъчно литература. аз сега съм в началото на бременността и се чъдя кои точно книги да си взема. има ли тема за това, че не я намирам, а все пак не мога да си изкупя всички и да ги прочета. Бихте ли ми дали някакви препоръки! Благодаря
Сега повече ме е страх как да опазя детето си от простотията, извратените гнусни изроди и дилъ
казваш, че си прочела достатъчно литература. аз сега съм в началото на бременността и се чъдя кои точно книги да си взема. има ли тема за това, че не я намирам, а все пак не мога да си изкупя всички и да ги прочета. Бихте ли ми дали някакви препоръки! Благодаря
Страх ,голям страх при това.
Първо бях на края на неврите си.Преносвах 10-ти ден и вече не знаех ,какво се случва.Гинекологът ,който ми водеше ЖК казваше,че не е нормално да преносвам толкова много,а лекарката в Окръжна реши,че или съм си объркала термина и не става въпрос за преносване.И ето това чакане,тези изпитания ме сриваха психически.В деня преди да вляза в болницата за раждане не спах цялата нощ.На сутринта бях като изцеден парцал.Оказа се ,че и този ден бебо няма намерение да излиза и така три дена чакане,системи,нерви,ходене по мъките.Даже не оставах в болницата да спя,а се прибирах у нас.
Вече на третият ден се оказа,че няма да мога да родя естествено и се налага секцио.Тогава в този момент,в който чух да се подготвя операционната зала,а цялата бременност си мислех,че ще родя нормално,си повтарях на ум"Господи искам вече всичко да свършва""Молех се единствено аз и бебчо да сме добре,и не ми пукаше какво става около мен.
Първо бях на края на неврите си.Преносвах 10-ти ден и вече не знаех ,какво се случва.Гинекологът ,който ми водеше ЖК казваше,че не е нормално да преносвам толкова много,а лекарката в Окръжна реши,че или съм си объркала термина и не става въпрос за преносване.И ето това чакане,тези изпитания ме сриваха психически.В деня преди да вляза в болницата за раждане не спах цялата нощ.На сутринта бях като изцеден парцал.Оказа се ,че и този ден бебо няма намерение да излиза и така три дена чакане,системи,нерви,ходене по мъките.Даже не оставах в болницата да спя,а се прибирах у нас.
Вече на третият ден се оказа,че няма да мога да родя естествено и се налага секцио.Тогава в този момент,в който чух да се подготвя операционната зала,а цялата бременност си мислех,че ще родя нормално,си повтарях на ум"Господи искам вече всичко да свършва""Молех се единствено аз и бебчо да сме добре,и не ми пукаше какво става около мен.
