Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?

  • 7 643
  • 169
  •   1
Отговори
19 апр. 2009, 20:44 ч.
  • Мнения: 293
Сигурно много хора ще ме помислят за луда но откакто членувам във форума взех да свиквам та..ми хрумна да задам поредната тема,която ме вълнува...
Понеже много мисля...,размишлявам,просто съм такъв човек...доста често ме тормози една мисъл.Ок,човешкия живот..растем-детство..,следваме,преследваме мечти,търсим себе си,изграждаме се,правим деца - може би най-смисленото нещо,което правим...но въпреки всичко на мен ми се струва недостатъчно за да остави следа след мен.Имам чувството,че искам да оставя нещо повече след себе си и живота си от наследници и години изпъленени с борба и мъдрост....Например,за момента единсвеното,което бих могла да оставя след себе си е една стихосбирка...,което е доста но пак не ми се струва достатъчно...
Минават ли ви такива мисли през главата или смятате децата и това,което успеете да им осигурите за напълно достатъчно ,което да остане след вас,да остави следата от вашето съществуване на тази зема ?

Знам,че може би е твърде философски въпроса ми....но все пак може би има хора,които са мислили като мен над това.На мен ми се случва доста често....

# 1 19 апр. 2009, 20:46 ч.
  • Мнения: 606
Спокойно.
Не си луда.
Животът наистина е безсмислен.

# 2 19 апр. 2009, 20:59 ч.
  • Мнения: 2 175
Винаги съм си мислела, че за да се чувствам оставила нещо след себе си трябва да имам дете, собствен дом и да засадя дърво..
Първите две вече са факт, остава да на,еря място пред дома си за дръвчето.. Laughing

Честно, това ми стига..Значимостта ми е само за някои..

# 3 19 апр. 2009, 21:06 ч.
  • Мнения: 3 731
Ако всеки оставяше нещо след себе си... милиарди следи... губи ми се смисъла  Thinking. Не, нямам претенции за гениалност, стига ми да оставя следа в сърцата на близките, семейството, приятелите.  Peace

# 4 19 апр. 2009, 21:10 ч.
  • София
  • Мнения: 16 056
Старая се след себе си да оставя професия на дъщерята. Да съм спокойна, че има как да си изкарва парите и че това и харесва. Да я науча на поне малко от живота. Иначе апартаменти - не е решение, кат о не знае как да живее ще ги продаде и парите ще заминат в каналбанк. Има много подобни примери около нас. Затова постоянно наблягам на професията, вече започна да практикува и втора.

# 5 19 апр. 2009, 21:16 ч.
  • Мнения: 156
нямам претенции да оставя след себе си нещо значимо за всеки. достатъчно ми е да оставя неща, които имат значение за мен и близките ми.

# 6 19 апр. 2009, 21:28 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Както и да го гледам най-важното нещо, което ще оставя след себе си са децата, защото в тях влагам всичко от себе си. За останалото е много относително дали става въпрос за оставяне на нещо според критериите на други хора или според личните, вътрешни критерии? Както и да е, мисля, че това идва и моят момент.

# 7 19 апр. 2009, 21:31 ч.
  • Мнения: 293
Говорим,разбира се за личните критерии и потребността от това да оставим следа.
Има много хора,които не изпитват такава нужда....

# 8 19 апр. 2009, 21:33 ч.
  • Мнения: 6 625
Искам да оставя хубави спомени и добро възпитание  на детето /децата /си .

# 9 19 апр. 2009, 21:34 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Май съм от тези, които изпитват такава потребност. Е, няма да взема Нобелова награда, но ми се ще да направя нещичко, което да остане след мен. Времето ще покаже и късметът.

# 10 19 апр. 2009, 21:44 ч.
  • Мнения: 293
Нуждата е точно от по-голямо осмисляне на живота ни....
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца..., някои даже не помъдряват....
Просто за да ми се осмисли живота ми се струва,че трябва да направя нещо повече от образование,деца,семейство....нещо,което да ме изрази,да остави една следа...

# 11 19 апр. 2009, 21:49 ч.
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Най-значимото , което ще оставя след себе си са децата. Целта на живота ми е да ги възпитам добре - да станат истински хора.

# 12 19 апр. 2009, 21:50 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Искам да оставя хубави спомени.

# 13 19 апр. 2009, 21:50 ч.
  • Мнения: 25 649
Знаеш ли, навремето, на твоите години, и аз съм си мечтала да оставя нещо значително на човечеството. Нещо велико - роман, откритие, защо не и лекарството срещу рака...  Mr. Green
С годините някак си приоритетите ми се промениха. Загубих много близки хора - и любими, и не толкова. И на този етап от живота ми единственото, за което мечтая е, когато вече ме няма, да се намери поне един човек, който да си спомня за мен от време на време с добро...

# 14 19 апр. 2009, 21:59 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
AGAPH

Това е присъщо на младостта и когато човек е свободен, без свое семейство и деца. Нормално е. Младостта е авантюристична и безразсъдна. Мен повече ме притесняват млади хора, които живеят само за да спят, ядат, пият и правят секс и мисълта им не стига по-надалеч от следващия купон. Не че има нещо лошо в купоните, кой не обича да купонясва.

# 15 19 апр. 2009, 22:02 ч.
  • Мнения: 6 625
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 21:44
Нуждата е точно от по-голямо осмисляне на живота ни....
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца...,
Аз нещо по -смислено от децата не мисля ,че има.

# 16 19 апр. 2009, 22:18 ч.
  • Мнения: 15 619
Всеки оставя следа, но не на всеки дирята се вижда от всички.
На мен ми е достатъчно да дам на децата и близките си всичко, що мога, и искам, и смятам за добро и нужно. Другото е бош лаф.

# 17 19 апр. 2009, 22:35 ч.
  • Мнения: 293
Така е. Всички сте прави,просто,защото както казах не всеки изпитва подобна нужда...
Аз я изпитвам.И винаги съм я изпитвала чудейки се за какво всъщност живеем.Да,децата са най-важното в живота на един човек,да ги родиш,да ги възпиташ,да ги порастеш,да станат хора...но филофски погледнато - те просто продължават нашия живот...в тях оставяме много от себе си...но въпреки това,това не е всичко,което имаме и можем да оставим.Мисля,че смисъла на живота ни е далеч по-дълбок.И като си представя как живеят хората ден за ден, колко крехък е живота....още повече ми се набива мисълта,че трябва да оставя нещо наистина значимо след себе си.Като си представя в какво се състои живота ни и как си отиваме от света....ме обзема усещането за неуникалност на живота, а той трябва да е уникален......

# 18 19 апр. 2009, 22:43 ч.
  • Мнения: 15 619
Всеки отделен човек в живота ми е оставил уникален отпечатък. Никой никого не може да замести. Така го виждам. Всеки оставя по нещо в душата ми...

# 19 19 апр. 2009, 22:49 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 22:35
...

Искаш да оставиш следа.
Да си повече от хубав спомен.
Повече от близка, позната, майка, сестра, приятелка, любима, онази, тази, тя ...
И аз искам. Често.

# 20 19 апр. 2009, 22:52 ч.
  • Мнения: 5 710
Никога не съм мислила за децата, като за следата, която бих оставила след себе си. 
Това, което ми е важно е да оставя спомени за мен у близките ми. Ей така след време пра-правнуците ми да
ме гладат на снимки и да казват " А това е баба 10 цент, тя ... еди какво си". Да съм част от сем. си, дори след смъртта си.
Друго не искам.Разбира се и някои материални неща да им оставя, да им е по-лесно в живота, да има в/у какво да стъпят.

# 21 19 апр. 2009, 22:56 ч.
  • Мнения: 293
Да но представете си- вие искате да оставите хубав спомен у хората,у семейството си, отивате си, след вас и те искат същото и те си отиват и така поредици поколения....какво остава? Не е ли нещо по-значимо онова,което трябва да оставим ? спомена всеки го оставя....факта,че се е родил човек незаменимо значи,че ще остави спомен у някого за себе си. Аз друго имам предвид....Ако всички живеем просто за да ни помнят...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....

# 22 19 апр. 2009, 23:01 ч.
  • Мнения: 25 649
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 22:56
...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....

А кому е нужно това? Нито ти ще разбереш от това, нито пък планетата може да издържи тежестта на толкова много "спомени".
А и от спомен до спомен има голяма разлика. Не случайно аз уточних "с добро". Защото, ако някой ще ме кълне, мерси, по-добре да си отида в забрава.  Mr. Green

ПП Нали се сещаш за един, който много държал да се прочуе и да влезе в Историята? Онзи същият, който подпалил Александрийската библиотека? "Мерси" на такава известност...

# 23 19 апр. 2009, 23:03 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 22:56
Да но представете си- вие искате да оставите хубав спомен у хората,у семейството си, отивате си, след вас и те искат същото и те си отиват и така поредици поколения....какво остава? Не е ли нещо по-значимо онова,което трябва да оставим ? спомена всеки го оставя....факта,че се е родил човек незаменимо значи,че ще остави спомен у някого за себе си. Аз друго имам предвид....Ако всички живеем просто за да ни помнят...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....

ами не всички оставят само спомен. появяват се учени, писатели, таланти... те оставят 'нещо'. не всички.
Помненето не е никак малко, Агапи. Споменът за един достоен човек, честен, работлив и т.н, дава фундаменти на следващите, които ги изграждат в някаква степен. Аз например знам и помня всички от семейството ми до н-то коляно.
Кой какъв е бил, с какво се е занимавал и т.н. За света не са оставили нищо ( има и изключения), но за мен са оставили една основа, да знам, че не съм паднала от Луната... това дава и самочувствие, и задължава, ако щеш...

# 24 19 апр. 2009, 23:09 ч.
  • Мнения: 293
Не знам.Явно аз разбирам по друг начин истински смисления живот...... Crazy

# 25 19 апр. 2009, 23:09 ч.
  • Мнения: 2 448
Радвам се, че има такива хора, но аз не съм от тях. И никога не съм имала подобна потребност. Дори на детето си не гледам като на нещо, което оставям след себе си като част от мен. Предпочитам да почувствам всяка една частица от живота си, от колкото да бъда запомнена с много след смъртта си. Егоистично и дребнаво, но явно славата не е за мен. Бих искала приживе да виждам следите, които оставям в сърцата на хора, които съм докоснала, от колкото да се стремя целенасочено да бъда запомнена с нещо от света след като си отида.
А и в края на краищата никой не знае какво точно го очаква, може без да искам да умра в героична ситуация и да се запиша в историята , нали?  Crazy

# 26 19 апр. 2009, 23:10 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Тази новина ли те вдъхнови http://dnes.dir.bg/2009/04/19/news4325845.html?

# 27 19 апр. 2009, 23:17 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 23:09
Не знам.Явно аз разбирам по друг начин истински смисления живот...... Crazy

О, аз не казвам, че не съм способна на велики дела за света:)))

# 28 19 апр. 2009, 23:17 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: РЕНИ в нд, 19 апр 2009, 23:10
Тази новина ли те вдъхнови http://dnes.dir.bg/2009/04/19/news4325845.html?

Неее, Laughing даже не бях я видяла...
Просто много често се замислям какво наистина смислено правя....и какво ще остане след мен...и като си отговоря ме хваща едно усещане....за нищожност.То,че сме си нищожни е ясно ама все пак мисля,че човек е създаден за да остави следа след себе си,а не просто така.

# 29 19 апр. 2009, 23:22 ч.
  • Мнения: 5 710


ами остави една чешма в гората. това малко ли е?

# 30 19 апр. 2009, 23:24 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: 10cent's в нд, 19 апр 2009, 23:22


ами остави една чешма в гората. това малко ли е?

 hahaha Ей !  Laughing

# 31 19 апр. 2009, 23:29 ч.
  • Мнения: 5 710
Ти се смееш, но това си е дар за света отвсякъде.
Аз наскоро минавах с кола през един проход и ме налегнаха едни мисли за хората, които са проправили този път през планината.... и за тези, които са построили чешми, за да пие пътника, че и пейчица, да седне да си почине.. и параклисче, да благодари на Господ.... ми това е велико нещо.
A сещате ли се за Нотинг Хил филма, пейчицата посветена на любимата...
ами ето този човек е дал нещо на света, че и се е постарал да помнят името на жена му...
много съм романтична:))

# 32 19 апр. 2009, 23:30 ч.
  • Мнения: 293
По скоро ме влече да пиша.....да пиша,да пиша....

# 33 19 апр. 2009, 23:34 ч.
  • Мнения: 2 448
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. - Фьодор Достоевски 

# 34 19 апр. 2009, 23:36 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, лесно му е било да го каже като е изписал една камара книги!  Laughing

# 35 19 апр. 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: Andariel в нд, 19 апр 2009, 23:36
Да, лесно му е било да го каже като е изписал една камара книги!  Laughing

Умен човек, да успокои такива като нас, които нямат неговия талант.  Laughing

# 36 19 апр. 2009, 23:41 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: pasinet в нд, 19 апр 2009, 23:34
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. - Фьодор Достоевски 

Добре звучи.Но ако приемем,че живота е само за да се радваме-нямаше да ги има хилядите му уроци,които да ни накарат да помъдряваме и да разбираме,че живота има и други страни....и явно друг смисъл....

А най-тъжното за мен би било да обърна гръб на преклонна възраст и да видя ,че цял живот съм се забавлявала.... Rolling Eyes

# 37 19 апр. 2009, 23:42 ч.
  • Мнения: 3 611
Да оставя нещо след себе си...  newsm78 хм, някак не го мисля така.
Искам да постигна нещо в този живот, не е малко и има много път да извървя. Полагам усилия обаче и вярвам, че все някога ще успея. Знам какво мога и вярвам в себе си.
Искам да постигна нещата, които да ме накарат да бъда доволна от живота.
Пък какво ще оставя след себе си, слабо ме вълнува.

П.С. Не говоря за детето си, не го смятам като нещо след мен. По скоро е "до" мен.
Разбира се, за него искам най- доброто, ама то коя ли майка не иска най- доброто за детето си...

# 38 19 апр. 2009, 23:48 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 23:41
Цитат на: pasinet в нд, 19 апр 2009, 23:34
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. - Фьодор Достоевски 

Добре звучи.Но ако приемем,че живота е само за да се радваме-нямаше да ги има хилядите му уроци,които да ни накарат да помъдряваме и да разбираме,че живота има и други страни....и явно друг смисъл....

А най-тъжното за мен би било да обърна гръб на преклонна възраст и да видя ,че цял живот съм се забавлявала.... Rolling Eyes

Хе хе, ти пък, радвай се и цял живот забавления никак не е едно и също.  Laughing
А за хилядите уроци, мога доста да поспоря дали е добре или зле. Като нищо заменям много мъдрост от тежък опит и изпитания за късмет и лекомислено щастие. За съжаление, никой не ми предлага този избор.

# 39 19 апр. 2009, 23:57 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: pasinet в нд, 19 апр 2009, 23:48
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 23:41
Цитат на: pasinet в нд, 19 апр 2009, 23:34
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. - Фьодор Достоевски 

Добре звучи.Но ако приемем,че живота е само за да се радваме-нямаше да ги има хилядите му уроци,които да ни накарат да помъдряваме и да разбираме,че живота има и други страни....и явно друг смисъл....

А най-тъжното за мен би било да обърна гръб на преклонна възраст и да видя ,че цял живот съм се забавлявала.... Rolling Eyes

Хе хе, ти пък, радвай се и цял живот забавления никак не е едно и също.  Laughing
А за хилядите уроци, мога доста да поспоря дали е добре или зле. Като нищо заменям много мъдрост от тежък опит и изпитания за късмет и лекомислено щастие. За съжаление, никой не ми предлага този избор.

е,Паси,разбирам накъде биеш.Аз не мога да преценя дали бих заменила мъдростта за безхаберното щастие...
Все ми се струва,че колкото и безхаберен и безгрижен да е един човек живота му показва рано или късно,че не всичко,което хвърчи се яде и,че требе малко и акъл  Laughing
До човек е. Затова и казах,че не всеки има еднакви потребности. Моите явно са специални.... Thinking
Иначе съм духовит човек и се радвам на живота.Нищо,че тези мисли ми минават през главата като кацащи самолети  Peace
Грешката ако може така да се нарече при мен е ,че търся неговия смисъл.Но това май не зависи от мен...

# 40 20 апр. 2009, 00:37 ч.
  • Варна
  • Мнения: 336
Аз по-скоро се замислям какво искам да "взема" със себе си - това са спомени и опит - две важни за мене неща.
И ако мога моите знания и опит да ги "оставя" на сина ми - ще съм много доволна от себе си!

# 41 20 апр. 2009, 00:50 ч.
  • Мнения: 81
Не, нямам никакво желание да оставя нещо след себе си. Не и в смисълът който питаш.

# 42 20 апр. 2009, 08:42 ч.
  • Мнения: 6 625
Да оставиш дете и внуци само по себе си не е диря естествено.
AGAPH   ,като ти се пише -пиши.

# 43 20 апр. 2009, 08:48 ч.
  • Мнения: 25 649
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 23:57

Грешката ако може така да се нарече при мен е ,че търся неговия смисъл.
42.  Mr. Green
И други са си задавали същите въпроси, и даже са намерили отговора.
Колко странно, нали?  Laughing

# 44 20 апр. 2009, 08:57 ч.
  • Мнения: 139
 AGAPH толкова много неща искам да ти кажа. Не мисля , че си луда, или млада или не са те налегнали проблеми. Просто имаш потребност от себеактуализация. Това е период в живота на човек (не всички го постигат) , когато виждаш , че можеш много повече, че искаш да бъдеш нещо повече , да дадеш нещо повече. Аз те съветвам- пиши - талантът не бива да остане скрит. И не се отчайвай , че няма кой да издаде тук в България -винаги се намира път за тези , които го търсят.
И не смятам, като други съфорумници, че понеже няма какво да правиш и защото нямаш деца или си твърде млада, си решила да търсиш смисъла на живота. Аз съм майка на две деца, загубила всичките си близки, освен съпруга и децата, с болно дете (кистична фиброза) и почти живея само на надежда, и все пак всеки ден си задавам същия въпрос като теб- какво да направя , че да има следа след мен. И не защото животът е твърде кратък, а защото сме твърде много хора на тази земя. И всеки ден виждам, че има много мъка и страдание и нови нужди на хилядите и милиони хора. и си казвам- ето - напредъка на медицината, даренията на университети , болници, музеи не са направени от хора, които търсят слава или които са супер задоволени (защото има много суперзадоволени) , а от хора, които са имали потребност да оставят нещо на света.
 Аз също съм мечтала да напиша книга ,например, но в момента не виждам вътрешна сила в себе си , за да го направя. Ако ти усещаш нещо дълбоко в душата си - че трябва да дадеш нещо на света- направи го . Повярвай- някой ще има нужда от това, което правиш ти и ще те намери. Искрено ти желая успех!

# 45 20 апр. 2009, 09:01 ч.
  • Мнения: 2 175
Агаф,
това са красиви младежки блянове..  bouquet

Но не се "самоизмъчвай", че не си дала още нищо на света..
Тези, които са останали по някакъв в историята - не са го правили умишлено..
Просто се е случило.. Hug

# 46 20 апр. 2009, 14:04 ч.
  • Мнения: 2 401
Нищо не става ей така случайно. Най-малко пък наистина големите неща.  Ти зарежи приказките за  случайностите с ваната на Ахримед, ябълката на Нютон и пр.  Дали аз и ти бихме открили закона за гравитацията, ако си бъркахме в носа, докато лежим под ябълкото дръвче преди повече от три века?
На въпроса - от ранна детска възраст съм  направила своя  извод за смисъла на живота.  И той е точно този - да оставиш нещо след себе си.  Работя по въпроса.

Пп. Сега попрочетох другите мнения и съм доста изненадана.
За първи път разбирам AGAPH , а почти никой  друг не я разбира.
И да добавя, не съм на двайсе, имам деца, реализирана съм професионално и житейски, но просто чувствам, че има още нещо, което трябва да направя.

Последна редакция: пн, 20 апр 2009, 14:13 от минзухар

# 47 20 апр. 2009, 14:19 ч.
  • Мнения: 2 480
Смисълът на живота бил в това да оставиш нещо след себе си, чета тук?! Joy Joy Joy |Което ме подсеща на един брачен ритуал по нашия край, където се казва на родителите на младоженците: "Който дърво не е посадил, който къща не е построил, който дете не е отгледал - той нищо на този свят не е направил!"
Обръщате нещата така, сякаш човек трябва да бъде оценяван от обществото! Да се "себеактуализира" Joy В името на какво да оставям нещо след себе си? На два карамфила повече върху ковчега ли?
Нямам нужда  да оставям следи някъде, че хората да си спомнят за мене.
Не ми е нужно да сея две праскови и две череши.
Един пееше - "ако си дал на гладния частица хляб от твоя хляб...", ама и това не ми е нужно.
Предпочитам да си живея живота bowuu и да съм щастлива. Няма нужда да давам каквото и да е.
Ето кое го осмисля.

# 48 20 апр. 2009, 14:47 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Elizabeth_ в пн, 20 апр 2009, 14:19
Обръщате нещата така, сякаш човек трябва да бъде оценяван от обществото! Да се "себеактуализира" Joy В името на какво да оставям нещо след себе си? На два карамфила повече върху ковчега ли?

Хубаво е, че ти е смешно, но не ставай смешна.
Няма човек, който да не изпитва необходимост в някаква степен от одобрението на околните. За едни е достатъчно едно "благодаря", за други - от много "благодаря".
Колкото до въпроса в името на какво, ще ти постна пирамидата на Маслоу за човешките потребности, ако не я разбираш, намери и прочети какво обяснява.

# 49 20 апр. 2009, 14:53 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: минзухар в пн, 20 апр 2009, 14:04

Пп. Сега попрочетох другите мнения и съм доста изненадана.
За първи път разбирам AGAPH , а почти никой  друг не я разбира.
И да добавя, не съм на двайсе, имам деца, реализирана съм професионално и житейски, но просто чувствам, че има още нещо, което трябва да направя.

Защо да не я разбираме, аз например я разбирам, но нямам такава потребност? Трябва ли?  Rolling Eyes
След като тя се чувства по този начин, нека прави нещо по въпроса, дали има и други с подобни щения , за нея има ли значение?
Ти се чувстваш по същия начин, но реално с какво и помагаш в момента, с нищо. То и никой не може да помогне на друг в подобно начинание, освен ако не искат да направят някакъв общ проект, който да оставят на света.

# 50 20 апр. 2009, 15:05 ч.
  • Мнения: 2 401
Не, не разбираш. Вервай ми.  Ако разбираше, непременно щеше да я имаш, тая потребност.
А тя ще го направи, след като я има. Защо да не попита дали има и други "луди"?

# 51 20 апр. 2009, 15:19 ч.
  • Мнения: 2 480
Ех, Минзухар, Минзухар, пропусна да направиш едно тъжно заключение - повечето хора стигат до ниво Сигурност и не еволюират нагоре.
Погледни хората около себе си - женят се, осигуряват си работа, колкото да оцеляват, или пък повече - колкото да могат да си позволят да живеят в изобилието на Митьо Пищова, и дотам. Забъркват се в нещастни любови и плитки интриги, интересите им се изчерпват със сериала и новата дрешка, която не могат да си позволят и толкова. Те са посвоему щастливи, не е моя работа да ги обсъждам.
Това, че ти не познаваш "човек, който да не изпитва необходимост в някаква степен от одобрението на околните", не означава автоматично, че не съществува. Пробвай някога да живееш без очаквания за оценяване. Огромна лекота е да живееш без чувство за собствена важност.
А нещото, което ти убягва в психически план, след като твърдиш, че вече имаш деца, кариера и т.н., е може би собственото ти израстване в друг един аспект, където повечето сме непроходили даже.

# 52 20 апр. 2009, 15:35 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Elizabeth_ в пн, 20 апр 2009, 15:19
Ех, Минзухар, Минзухар, пропусна да направиш едно тъжно заключение - повечето хора стигат до ниво Сигурност и не еволюират нагоре.
Погледни хората около себе си - женят се, осигуряват си работа, колкото да оцеляват, или пък повече - колкото да могат да си позволят да живеят в изобилието на Митьо Пищова, и дотам. Забъркват се в нещастни любови и плитки интриги, интересите им се изчерпват със сериала и новата дрешка, която не могат да си позволят и толкова. Те са посвоему щастливи, не е моя работа да ги обсъждам.

Ти бъзикаш ли се?

Цитат на: Elizabeth_ в пн, 20 апр 2009, 15:19
Пробвай някога да живееш без очаквания за оценяване. Огромна лекота е да живееш без чувство за собствена важност.


Това е така, пробвала съм го абсолютно целенасочено, като вид терапия.  Но не е за мен тоя живот. Някои хора винаги търсим трудния път, дори да знаем, че можем да си изпотрошим краката и главите..
Хората са много различни, ни най-малко не очаквам и другите да мислят като мен и авторката, макар да бях изненадана, честно казано от броя на неразбиращите.. Но ти виждам, не приемаш това, че има много хора, различни от тези, които си описала по-горе, или погрешно съм разбрала хилежа и поста ти въобще. 

# 53 20 апр. 2009, 15:52 ч.
  • Мнения: 467
Задавам си го, и знам, че няма нищо да оставя, освен двете си деца. Но това не ме тормози, нямам особен талант, не мога да творя. Утешавам се с мисълта, че мъжът ми ще остави, а аз допринасям за творческото му вдъхвовение ( все единият трябва да се жертва за общото благо).

# 54 20 апр. 2009, 16:33 ч.
  • Мнения: 293
Много интересни мнения.Честно казано аз очаквах да има такива , които нямат такава потребност.Даже се изненадвам приятно,че все пак има и други като мен и ,които ме разбират. Макар,че смятам като Паси - може би някои хора ме разбират по някакъв начин но не ги тормози тази мисъл...,знам ли.

Не искам да откривам втори закон на Нютон, просто искам да осмисля живота си - повече от това,което си представям.Да създам семейство,кариера,деца- за мен не е достатъчно като,че ли за да кажа,че живота ми се е изпълнил със смисъл.Просто нуждата ми и идеализацията ми за смисъла на живота явно е в повече...И както казва Минзухар наистина има хора , които се цялят устремено в трудните неща и високите духовни върхове...,просто ако едно нещо може да стане по няколко начина- някои хора избират най-трудния и дълъг път- който им дава не само покорен връх /защото и по кратък път можеш да стигнеш до него / но някакво по-различно удовлетворение,по-голямо изпитание,повече мъдрост , от която явно имат нужда.Точно такъв човек съм.Мога да се лиша от много неща по сълбичката на сигурността и физиологичните нужди но не мога да се лиша от духовното усъвършенстване и все ми идва малко....Може би затова и идеализирам живота......И вярвам,че живота ни има някакъв по-друг смисъл....

А за това,че възрастта ми е тинейджърска и затова ме връхлуват такива мисли...не знам.Не мисля,че е така...и не мисля,че изобщо възрастта изиграва роля при мен.Просто,защото трудните неща и размислите винаги са ми били по-интересни ....от ежедневните,от битовите,от прагматизма .....Даже смятам,че ако говорим за тинейджъри - то точно когато са тинейджъри не си дават сметка за подобни мисли....

# 55 20 апр. 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 15 619
Удовлетвореността за мен идва от простичките неща, които върша и с които се обграждам.
За себе си това съм разбрала. И въобще нямам предвид стълбичката.  Влагам всичко в отношенията с другите.
Не знам, лесен ли е пътят, труден ли е. Не се замислям даже. Следвам усещанията и разбиранията си за важното и значимото в живота.
Всеки различно си представя дирите, които би желал да остави след себе си.

# 56 20 апр. 2009, 16:47 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: AGAPH в пн, 20 апр 2009, 16:33
Точно такъв човек съм.Мога да се лиша от много неща по стълбичката на сигурността и физиологичните нужди но не мога да се лиша от духовното усъвършенстване и все ми идва малко....

Това е различно от да оставя нещо на света.

Относно смисъла на живота, аз имам своето откритие, но определено не бих го споделила тук.И то по причина на убеденост, нямам нужда от дискусия по този въпрос.

Цитат на: минзухар в пн, 20 апр 2009, 15:05
Не, не разбираш. Вервай ми.  Ако разбираше, непременно щеше да я имаш, тая потребност.
А тя ще го направи, след като я има. Защо да не попита дали има и други "луди"?


Лошо няма да попита други "луди", но това с  нуждата от одобрението на околните ... не бих го нарекла лудост. "Лудост" е точно обратното. Тогава идеята е тази, която те грабва и не те интересува има ли други като мен.

# 57 20 апр. 2009, 17:10 ч.
  • Мнения: 2 175
Цитат на: минзухар в пн, 20 апр 2009, 14:04
Нищо не става ей така случайно. Най-малко пък наистина големите неща.  Ти зарежи приказките за  случайностите с ваната на Ахримед, ябълката на Нютон и пр.  Дали аз и ти бихме открили закона за гравитацията, ако си бъркахме в носа, докато лежим под ябълкото дръвче преди повече от три века?

Напротив...повечето открития наистина са направени случайно..в научния смисъл..
Нали не смяташ, че Архимед или Нютон са израстнали с мисълта да оставят нещо на света?
Просто са наблягали на учението..В онези времена не е имало много алтернативи..както и екстри или развлечения, с които да се разсейваш..
В един доста по-късен етап, близък до наши дни, се е повил и елементът на съревнование..поради което са и направени повечето съществени  съвременни открития..

Както и да е - мечтата на Агаф е красива..
Искрено й пожелавам да успее..  bouquet

# 58 20 апр. 2009, 17:42 ч.
Казвам аз, че Аgapi e special Grinning

Ето ти малко вдъхновение, добро дете  Grinning

Oт 'съседния' форум  Grinning

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=390500.0

# 59 20 апр. 2009, 17:59 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Фен на Agapi в пн, 20 апр 2009, 17:42
Казвам аз, че Аgapi e special Grinning

Ето ти малко вдъхновение, добро дете  Grinning

Oт 'съседния' форум  Grinning

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=390500.0

Няма как да го чуя в момента за съжаление но скоро ще го чуя.  Hug
Благодаря !  Flutter

# 60 20 апр. 2009, 18:49 ч.
  • Мнения: 60
В хората които обичам и в работата си оставям част от себе си.Надявам се ,че тези частици от мен ще останат и след като ме няма.За сега друго не съм измислила,но знае ли човек какво го чака.Прави каквото ти казва сърцето-това е вярната посока.Така със сигурност ще оставиш нещо след себи си

# 61 20 апр. 2009, 19:16 ч.
  • в моя гьол
  • Мнения: 370
Цитат на: Как` Сийка в нд, 19 апр 2009, 21:50
Знаеш ли, навремето, на твоите години, и аз съм си мечтала да оставя нещо значително на човечеството. Нещо велико - роман, откритие, защо не и лекарството срещу рака...  Mr. Green
С годините някак си приоритетите ми се промениха. Загубих много близки хора - и любими, и не толкова. И на този етап от живота ми единственото, за което мечтая е, когато вече ме няма, да се намери поне един човек, който да си спомня за мен от време на време с добро...
Как` Сийке ти сигур си наборче Grinning
Щото на младини и мен ме спохождаха мислите на авторката. Как, ако нищо не оставя след себе си, ще съм незначително петънце без амбиции, неуспяло да остави своята следа в историята.
Сега - да ме помнят децата и дай боже внуците ми стига.

# 62 20 апр. 2009, 20:49 ч.
  • Мнения: 2 401
Мацки, рано сте се амортизирали. Когато човек зареже мечтите си... не е на добре.  Гледайте да промените това.   Peace

# 63 20 апр. 2009, 21:02 ч.
  • Мнения: 431
Иска ми се, но съм посредствена.

# 64 21 апр. 2009, 04:21 ч.
  • Мнения: 4 380
Имам потребност да оставя нещо след себе си и не става дума за деца или нечии чувства в сърцето. Разбирам за какво говориш. Затова и смених професията. Т.е. И за това. Ами надявам се да успея в тази живот.  Rolling Eyes Възрастта ми не е тийнейджърска, или я имаш тази потребност, или не.

# 65 21 апр. 2009, 06:05 ч.
  • Мнения: 1 199
Разбирам те напълно и споделям...

Последна редакция: вт, 21 апр 2009, 06:30 от heureuse

# 66 21 апр. 2009, 06:19 ч.
  • в моя гьол
  • Мнения: 370
Цитат на: минзухар в пн, 20 апр 2009, 20:49
Мацки, рано сте се амортизирали. Когато човек зареже мечтите си... не е на добре.  Гледайте да промените това.   Peace
О, не. Тук не става дума за амортизация. За мечти - още по-малко Grinning
На доста зряла възраст се разделих с фантазиите и влезнах в реалността. А тя е, че не съм гениална и от мен няма да излезе велик художник, поет, писател...Даже зъл гений не съм да му се не види Rolling EyesЩото и злите ги помнят.
А мечтите - те са си на мястото. И мечтая да създам нещо за собствено удовлетворение, пък ако ще да са и бъркани яйца, а не да оставям следи.
Но, както писаха момичетата, всеки има различни потребности.

# 67 21 апр. 2009, 09:25 ч.
  • Мнения: 54
Не просто ми минава през ума подобна мисъл,  а не излиза от там и ме побърква.  Мисля, че всеки трябва да се стреми да остави нещо след себе си. По този начин ни се осмисля живота и се превръщаме в нещо повече от обикновени консуматори. За себе си съм разделила хората на две категории- такива, в които движещата сила е градивната сила, съзидателното начело и другите, които разрушават всичко около себе си включително и връзки с близки хора, приятелства, дори тялото си, душата си и живота си.

# 68 22 апр. 2009, 21:37 ч.
  • Мнения: 12
Имаш желание да пишеш и най-важното е, че имаш таланта да го правиш. Тогава не се отказвай. Смяташ, че животът има по-дълбок смисъл и е така, затова и по-трудно се намират отговорите на някои въпроси. Духовното израстване е процес, който не спира в един момент за човек, а си продължава през годините и само се изменят насоките. Семейството е нещо прекрасно и значимо, но когато става въпрос за личността на човека, за онзи тих шепот на сърцето, подтикващ те да мислиш и търсиш, да вършиш определени неща, той трябва да се следва. И да оставиш нещо след себе си- за в момента чрез писането, а в друг - когато той настъпи...

# 69 23 апр. 2009, 02:16 ч.
  • Мнения: 1 844
не,не мечтая да оставя нещо след себе си в аспекта,който авторката има предвид.не мечтая името ми да се носи от уста на уста след смъртта ми,свързано с кой знае какво чудо или някакво геройство.
амбицията ми стига до там преживе да имам хубав живот,кариера.
най-важното е след себе си да оставя деца и внуци,та и правнуци.и да ме помнят близките с добро. Simple Smile

# 70 23 апр. 2009, 02:45 ч.
  • Мнения: 387
Цитат на: AGAPH в нд, 19 апр 2009, 21:44
Нуждата е точно от по-голямо осмисляне на живота ни....
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца..., някои даже не помъдряват....
Просто за да ми се осмисли живота ми се струва,че трябва да направя нещо повече от образование,деца,семейство....нещо,което да ме изрази,да остави една следа...


много хубаво си го написала... и аз обичам д си размишлявам...и на мен ми се иска да оставя нещо повече от дом, деца и дръвче...исак ми се да оставя някаква следа за самия свят...но сега се замисля, че ако разбера какво точно искам да оставя ще го направя и няма да има смисъл да живея... може би там се крие целия смисъл, в това цял живот да преследваме това, което искаме да оставим след себе си...т.е. смисъла на живота...

# 71 23 апр. 2009, 04:15 ч.
  • Мнения: 2 386
Mного ме е страх да не бъда забравена. Искам да оставя нещо, да, и то не само децата и дома си. Искам да успея, и аз като Сийка си мечтая за велико изобретение;  доказване на нова теория на относителността  Laughing ; нов лек.. Нещо, чрез което да ме има.
Само дето не виждам изгледи да се случи.

# 72 23 апр. 2009, 09:09 ч.
  • Мнения: 2 448
Според мен тези хора, които наистина са оставили следи след себе си с някакво откритие или нещо, което е спомогнало на човечеството като цяло изобщо не са го направили с мисълта да бъдат запомнени. Вълнували са се от идеята, искали са да успеят, но не заради славата.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.

# 73 23 апр. 2009, 09:23 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 243
Цитат на: Как` Сийка в нд, 19 апр 2009, 21:50
Знаеш ли, навремето, на твоите години, и аз съм си мечтала да оставя нещо значително на човечеството. Нещо велико - роман, откритие, защо не и лекарството срещу рака...  Mr. Green

Ох, още не ме е напуснало това желание въпреки че
съм доста по-голяма от Сийка.
Например да спася планетата от еко катастрофа. Heart Eyes

# 74 23 апр. 2009, 10:50 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: pasinet в чт, 23 апр 2009, 09:09
Според мен тези хора, които наистина са оставили следи след себе си с някакво откритие или нещо, което е спомогнало на човечеството като цяло изобщо не са го направили с мисълта да бъдат запомнени. Вълнували са се от идеята, искали са да успеят, но не заради славата.
Да искаш да направиш нещо от такива подбуди, за да те помнят, и да се знае, че ти си едва ли не нещо по специално е по скоро жалко и говори за голямо самолюбие, не за възвишени идеали и пориви.
Дори много от тях приживе изобщо не са били оценени и разбрани, а някои направо отхвърлени от обществото.
Така, че (лично мое мнение, никой не ангажирам) това да искаш непременно да бъдеш запомнен от света не звучи добре. Ако си завладян от идея и смяташ, че можеш да я реализираш, супер, но да си блъскаш главата само и само да измислиш нещо заради оценката на околните и славата след смъртта си е просто по голяма степен на егоизъм, нищо повече.

Не,Паси.Не говоря,че имам амбиции да направя нещо само и само името ми да се помни и да получа слава след като ритна камбаната! Кому е нужно това?
Желанието и нуждата да осмислиш живота си..това е.За всеки осмислянето е през неговата призма.Смисъла на живота ни е това,което смятаме,че е живота.За мен той не е посредствен дар- да ям,да пия и да си нося новите дрехи.Да направя дом,да засадя дърво и да родя две деца.Това не ме запълва....и не ми дава истинския смисъл на живота ми...винаги едно парченце ще ми липсва.И именно за него говоря....

Имам нуждата да дам и да получа някаква духовна енергия....да постигна някаква мъдрост и може би тогава нещо ще се случи и нещо ще се осмисли.....

# 75 23 апр. 2009, 11:03 ч.
  • Мнения: 2 448
Може би трябва да търсиш някаква връзка с Бог. Не говоря за книги или някой да ти обяснява как стоят нещата, но такива хора, които са усетили не знам дали е правилно така да го нарека Божието присъствие в живота си , нямат такива липси. Но до колкото знам и това не става само с искане, все независещи неща, нещо те докосва и така.
Но нали казват, че който търси намира, предполагам и ти ще успееш.

# 76 23 апр. 2009, 11:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
AGAPH

Не те запълва, защото още не си започнала дори да мислиш да го правиш. Философстваш си на глас, вместо да запретнеш ръкави и да започнеш да правиш нещата едно по едно. От всичките ти теми дотук ми стана ясно, че връзката ти с гаджето нещо не върви, не си доволна от държавата, не си доволна от избора си, че си се върнала в БГ, не си доволна от работата си и както се казваше в един виц, някой ти е седнал на опашката. Няма как да те изпълни нещо, което не си съградила. Разбирам да беше построила дом (не пряко като кухли и цемент), не си съзвала семейство, да си създала деца, да си стъпила на пътеката на кариерата и работата, която обичаш и тогава чак да казваш, че не те изпълва. Първо ги създай, пък после казвай, че не те изпълват.

Наясно съм, че моите думи няма да ти харесат. Според мен в момента чисто и просто ти е крив целият свят, начело с теб самата и не знаеш какво да правиш. Затова моят съвет е да захванеш нещата едно по едно.

Последна редакция: чт, 23 апр 2009, 11:18 от Andariel

# 77 23 апр. 2009, 12:03 ч.
  • Мнения: 2 386
Да, така е, Пас, психопрофилът ми е пълен. Laughing Слава Богу, не съм перфектна. Егоизмът (аз бих използвала думата егоцентризъм на твое място) не ми е чужд, както и на повечето хора. Другото са социални норми на поведение.

Последна редакция: чт, 23 апр 2009, 12:10 от Ева на сцена

# 78 23 апр. 2009, 12:42 ч.
  • София
  • Мнения: 816
Преди време направих нещо/то е важно само за един кръг от хора/подтиквана от стремежа който ти описа.Понеже съм си стрелец ли,що ли мечтаех да има значение.Е то има значение за тези с които споделяме интересите си.Но за мое съжаление /замислих се дали съм очаквала нещо различно/останалите мои приятели ме запитаха за какво ми е това.Не намираха смисъл в това което правя.И аз продължих и продължавам да го правя но вече за себе си.Ще го оставя на моята малка дъщеря с надежда тя да го продължи. 

# 79 23 апр. 2009, 12:49 ч.
  • Мнения: 4 300
Не особено, да не кажа хич. Стремя се да съм добра в това, което върша. Ако съм достатъчно добра може и да стигна по напред от 99.99% от останалите и да стана известна, да ме запомнят, да открия нещо ново. Но дори и да не стане така ( а то най вероянто няма да стане) ще съм доволна. Стъпила съм на всички стъпала  на милия Маслоу, не съм си прекарала дните в леност или мързел, каквото цел съм пожелала съм я гонила.
Не бих загърбила себе си и интересите си в трескаво търсене на Онова-нещо-което-да-оставя-или-постигна. Ей така, като самоцел.
Апропо, такива ми изглеждат всички онези в Рекордите на Гинес- най дългото жонглиране с топка, скок от най в исоката кула, най дългата книга, най много продадени екземпляри и т.н. Кому е нужно това, освен на тях самите Rolling Eyes.
Изобщо всеки човек "оставя" според себе си§битието си.

# 80 23 апр. 2009, 12:55 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, всеки луд с номера си. А и кой е казал, че всеки, който иска да остави нещо след себе си мисли само за хубави неща? Има и такива, които толкова са зациклили на мисъл да оставят следа, че правят като някои откачалници - хващат калашника и получават своето място в историята.

# 81 23 апр. 2009, 12:58 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: Ева на сцена в чт, 23 апр 2009, 12:03
Да, така е, Пас, психопрофилът ми е пълен. Laughing

Е, постът ми изобщо не беше насочен към теб.   Simple Smile

# 82 23 апр. 2009, 13:00 ч.
  • Мнения: 157
В тийн-годините си исках да оставя следа, нещо, с което да ме помни историята, после разбрах, че нямам особени таланти, но остана въпросът ми какъв е смисълът на моя живот. Предполагам, че и това ще отмине с времето, но на човек все му е нужно нещо, за което да се хване и сякаш да затвърди важността си на тази земя.

# 83 23 апр. 2009, 14:25 ч.
  • Мнения: 627
Да, искам да оставя след себе си две щастливи деца. Което включва да са здрави, както и много други неща...

# 84 23 апр. 2009, 15:05 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Andariel в чт, 23 апр 2009, 11:10
AGAPH

Не те запълва, защото още не си започнала дори да мислиш да го правиш. Философстваш си на глас, вместо да запретнеш ръкави и да започнеш да правиш нещата едно по едно. От всичките ти теми дотук ми стана ясно, че връзката ти с гаджето нещо не върви, не си доволна от държавата, не си доволна от избора си, че си се върнала в БГ, не си доволна от работата си и както се казваше в един виц, някой ти е седнал на опашката. Няма как да те изпълни нещо, което не си съградила. Разбирам да беше построила дом (не пряко като кухли и цемент), не си съзвала семейство, да си създала деца, да си стъпила на пътеката на кариерата и работата, която обичаш и тогава чак да казваш, че не те изпълва. Първо ги създай, пък после казвай, че не те изпълват.

Наясно съм, че моите думи няма да ти харесат. Според мен в момента чисто и просто ти е крив целият свят, начело с теб самата и не знаеш какво да правиш. Затова моят съвет е да захванеш нещата едно по едно.

Andariel,явно от постовете ми  се опитваш да сглобиш що за човек съм и какъв живот водя но не ти се получава.Може в твоите очи така да изглеждам но... това не ме вълнува толкова.Измеренията,за които говоря аз са различни от тези , за които говориш ти. Защото аз мога да напиша един стих и да се чувствам след това изпълнена и щастлива,нужна и смислена....,независимо от работата ми,семейния ми статус и броя на ражданията.И въпреки,че в твоите очи може би съм неудачница,която нищо не е постигнала ами само мънка по форумите,за себе си знам пътищата през които съм минала,постиженията си и уроците,които съм си взела.И само информативно - един човек може да има дом,стабилно и сплотено семейство,добра кариера и пак да му липса това,което липсва на мен - а именно друго изражение на смисъла на живота....

# 85 23 апр. 2009, 15:20 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Абе, много добре разбирам за какви измерения ми говориш! Не съм паднала от Марс нито съм расла с последния дъжд. И това за израженията и смисъла на живота също ми е ясно.
Относно впечатленията - създавам ги за теб също както и за другите хора в този форум - по това, което пишат. А повечето теми, които си пуснала и в които се включваш са все с постове, от които оставам с впечатление, че все нещо не ти е наред и като по правило все причините са някакви външни. Разбираемо е, не откриваш топлата вода, на повечето хора като им е криво обвиняват всичко и всеки извън себе си. Но със сигурност докато седиш и мислиш, че всички ти пречат няма да мръднеш и на сантиметър по-напред. И животът ти няма да има никакво "друго" изражение на смисъла, освен недоволството.

# 86 23 апр. 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Andariel в чт, 23 апр 2009, 15:20
Абе, много добре разбирам за какви измерения ми говориш! Не съм паднала от Марс нито съм расла с последния дъжд. И това за израженията и смисъла на живота също ми е ясно.
Относно впечатленията - създавам ги за теб също както и за другите хора в този форум - по това, което пишат. А повечето теми, които си пуснала и в които се включваш са все с постове, от които оставам с впечатление, че все нещо не ти е наред и като по правило все причините са някакви външни. Разбираемо е, не откриваш топлата вода, на повечето хора като им е криво обвиняват всичко и всеки извън себе си. Но със сигурност докато седиш и мислиш, че всички ти пречат няма да мръднеш и на сантиметър по-напред. И животът ти няма да има никакво "друго" изражение на смисъла, освен недоволството.

Ок,благодаря за поучението!

# 87 24 апр. 2009, 08:00 ч.
  • Мнения: 2 480
Цитат на: AGAPH в чт, 23 апр 2009, 15:05
Цитат на: Andariel в чт, 23 апр 2009, 11:10
...един човек може да има дом,стабилно и сплотено семейство,добра кариера и пак да му липса това,което липсва на мен - а именно друго изражение на смисъла на живота....
Светът е пълен с търсещи...с такива, които си мислят, че нещо все не им достига и пр. А съдейки по думите ти си крачка напред щом се чувстваш смислена от малките неща, а не от големите.
Щем нещем винаги оставяме нещо след себе си.
Боклукът на София да не би да е дошъл от космоса? newsm78

# 88 24 апр. 2009, 22:36 ч.
  • Мнения: 50
...преди около 12 години приех Исус Христос в сърцето си
и преживях реално неговата безусловна любов, милост и грижа към мен,
което продължава и до днес... Той запълни празнината, която беше
в мен и която е във всеки един човек, която само ТВОРЕЦЪТ и Създателят на
всичко видимо и невидимо може да запълни - имам смисъл в живота си,
той ми даде посока и цел, които да преследвам....
...искренно ти пожелавам и ти да потърсиш близостта на Създателя си -
това ще промени животът ти завинаги... Simple Smile

# 89 24 апр. 2009, 23:57 ч.
Според мен има много хора, които си мислят за това. Може би са по-чувствителни души някакви, не знам, но аз също съм си мислила много за смисъла на живота и някак всене ми се е виждало достатъчно всичко тривиално...До момента, това, което си мисля, че би ми донесло щастие и някакъв друг тип удовлетвореност е да знам, че съм направила нещо за някой, който е имал голяма нужда от помощ, човек, който съм зарадвала, чужд човек, дете без родители, изоставен възрастен човек...и мисля, че ще намеря начин да го реализирам..От друга страна, ведъж си говорих с един архитект, който според мен правеше много стойностни неща и му казах, че ми се иска и аз след време да имам нещо, което осмисля така живота ми и той ми каза - ако една жена успее да роди и възпита добре децата си, така че да пораснат наистина хора, в истинския смисъл на думата, нейният живот е вече осмислен. И наистина ми се струва, че ако тук човек наистина се провали..другите неща губят смисъла си...ако създадеш едно нещастно дете, ако не си родителят, от който то има нужда..Не знам. Но това е наистина въпрос, който не вярвам да е присъщ само на младостта.

# 90 25 апр. 2009, 12:28 ч.
  • Мнения: 2 388
Иска ми се, но няма да стане.

# 91 25 апр. 2009, 13:02 ч.
  • Мнения: 171
Всеки оставя нещо след себе си. Затова не сме по дърветата все още. Галилей, Нютон, Айнщайн... страхотия и поклон! Двигател на прогреса, но на двигателя и бурми му трябват. Всяко следващо поколение допринася с нещо света да стане по-различен, не казвам по-добър или по-лош. Може би съм с по-развито стадно чувство и затова не се притеснявам, че точно аз няма да закова името си за хилядолетия напред. По-скоро живея с проблемите на моето време, спирам си водата, докато си мия зъбите, боклук разделно, дрешки за църквата отсреща, възпитание на наследника... каквото мога това. И така оставям следа, като геройски загиналите безименни... не се сравнявам с тях, разбира се. Но това, че съм бурма, не  обезмисля живота ми.

# 92 25 апр. 2009, 13:19 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Не само искам,ами и го постигам...не претендирам,че откривам топлата вода,нито,че  правя нещо изключително и неповторимо,но то се ражда от главата ми,ръцете ми и сърцето ми...може никога да не види бял свят,но може и да зарадва и попълни празнина в душата на някой, който ще  отнесе част от от мен в домът си и при семейството си...каква по-значителна следа от призванието да нахраниш нечия душа...

# 93 27 апр. 2009, 05:05 ч.
Една хубава идея открих във филма "Pay it forward"! Наистина си струва да се гледа !

# 94 27 апр. 2009, 08:21 ч.
  • Мнения: 2 386
Ahasver, като те чета ми иде пак да зарежа всичко и да хвана четката или фотоапарата.  Heart Eyes

# 95 27 апр. 2009, 08:21 ч.
  • Мнения: 485
Не, не изпитвам такава потребност. Стига ми, че живея пълноценен живот и близките ми ме обичат. Егото ми ще преживее факта, че няма да направя научно откритие или да сътворя литературен шедьовър, който да пребъде след мен.

# 96 27 апр. 2009, 08:54 ч.
  • Мнения: 2 401
Егото няма нищо общо.

# 97 27 апр. 2009, 09:04 ч.
  • Мнения: 485
Егото има много общо.

# 98 27 апр. 2009, 09:24 ч.
  • Мнения: 293
И според мен няма...

# 99 27 апр. 2009, 09:26 ч.
  • Мнения: 158
Единствената потребност, която изпитвам е да възпитам децата си така, че да оставя у тях чувството и спомена за един по-добър свят, да са добри хора изпълнени с любов, доброта и човещина. Без завист, злоба и омраза!

# 100 27 апр. 2009, 09:54 ч.
  • София
  • Мнения: 397
 Естествено, че всеки иска да бъде от великите хора, но те не са създали творенията и откритията си с тази цел. Не може да решиш да станеш гений.

# 101 27 апр. 2009, 10:44 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: санела в пн, 27 апр 2009, 09:54
Естествено, че всеки иска да бъде от великите хора, но те не са създали творенията и откритията си с тази цел. Не може да решиш да станеш гений.

Разбира се  Laughing , всички те са си бъркали в носа и гениалните им  прозрения са им били предадени свише.

# 102 27 апр. 2009, 10:47 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: санела в пн, 27 апр 2009, 09:54
Естествено, че всеки иска да бъде от великите хора, но те не са създали творенията и откритията си с тази цел. Не може да решиш да станеш гений.
О, не всеки, санела! Naughty
Искам да съм обикновен човек, усмихващ се на дребните и простички радости, които са с мен, в мен и около мен.
Въпрос на себепознаване, мечти и търсения.

# 103 27 апр. 2009, 10:53 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Цитат на: минзухар в пн, 27 апр 2009, 10:44
Цитат на: санела в пн, 27 апр 2009, 09:54
Естествено, че всеки иска да бъде от великите хора, но те не са създали творенията и откритията си с тази цел. Не може да решиш да станеш гений.

Разбира се  Laughing , всички те са си бъркали в носа и гениалните им  прозрения са им били предадени свише.
А ти защо още не си станала гений, след като е концерт по желание? В носа ли си бъркаш или просто не си решила.

# 104 27 апр. 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: 293
Абе хора, тук не говорим дали да станем гении или не!
Тук говорим ,че някои хора не намират смисъла на живота в посредствените неща и изпитват нужда от някакъв по-висш смисъл на живота за да го живеят пълноценно!

# 105 27 апр. 2009, 13:22 ч.
  • Мнения: 4 300
Опа:) по леко с определенията "посредствени" или не. Не знам какво влагаш в понятието "висш смисъл", но определено от дистанцията на времето се оказва че има хиляди художници, които уж са оставили нещо след себе си, а още следващото поколение ги е отхвърлило като посредствени или дори по лошо. И творбите им са отишли на боклука сигурно. И не са само художниците- музиканти, учени...
Изобщо светът не се състои само от посредствени и от гении- има толкова други хора по света.

Кои неща определяш като посредствени? Всички, които нямат материален израз? Всички, които чисто физически няма да оцелят 200 години?  Laughing

# 106 27 апр. 2009, 13:23 ч.
  • Мнения: 4 841
Обикновено човек се замисля на подобни теми, когато нещата не му вървят, когато е на прага на някакви промени, когато се чувства неудовлетворен от себе си, от ... всичко.
Това е един вид спасителна сламка - "Хич не ми го бива "днес"-а, ама чакай да помисля за "утре"-то"

Ако човек се наслаждава истински на това, което прави, ако го върши с любов и желание, без да мисли дали то ще пребъде във вековете, вероятността това да се случи е много по-голяма, отколкото ако седне с план-график "Чакай сега да направя нещо много значимо!".

Няма "иска ми се - не ми се иска", в тая работа.

# 107 27 апр. 2009, 13:28 ч.
  • Мнения: 293
Посредствените неща за мен са  всички онези неща,които правим в ежедневието си лишени от всякакъв смисъл.Но тук пак е доста спорно , защото смисълът за всеки е различен.
Не говоря,че ми се иска да стана гении или да рисувам картини и да строя паметници дето след мене ще ме славят. Говоря,че ако един намира смисъла на живота в това да създаде поколение,друг да направи кариера,трети да напише роман,четвърти да обиколи света то на някои хора това им се струват посредствени неща и не могат да изразят така смисъла на собствения си живот. Всичко е въпрос на гледна точка.

# 108 27 апр. 2009, 13:33 ч.
  • Мнения: 4 300
Т.е. ти разделяш правенетп на кариера от ежедневието си Rolling Eyes
Аз не бих могла да се разделя на няколко части- майка, любовница, работеща. Аз съм си аз, понякога докато преобличам детето си ми хрумва как точно да реша онзи проблем,с  който се боря цял аседмица на работа. Понякога покрай организирането на служебните дела ми хрумва как да си уредя личния бюджет и т.н. Как бих могла да правя кариера или да мисля за сложни проблеми, ако стомахът ми е празен или ако не съм отишла да пусна една вода Mr. Green
Цитат на: BirdsFlu в пн, 27 апр 2009, 13:23
Обикновено човек се замисля на подобни теми, когато нещата не му вървят, когато е на прага на някакви промени, когато се чувства неудовлетворен от себе си, от ... всичко.
Това е един вид спасителна сламка - "Хич не ми го бива "днес"-а, ама чакай да помисля за "утре"-то"

Ако човек се наслаждава истински на това, което прави, ако го върши с любов и желание, без да мисли дали то ще пребъде във вековете, вероятността това да се случи е много по-голяма, отколкото ако седне с план-график "Чакай сега да направя нещо много значимо!".

Няма "иска ми се - не ми се иска", в тая работа.

  bouquet

Последна редакция: пн, 27 апр 2009, 13:54 от Рокси

# 109 27 апр. 2009, 14:05 ч.
  • Мнения: 293
Е,Рокси,темата е твърде лична и с безбройни вариации. Нормално е всеки да разбира нещата по свой начин... Simple Smile Дори не съм сигурна,че говорим за едно и също  Laughing Но както и да е.

# 110 27 апр. 2009, 14:51 ч.
  • Мнения: 2 401
Очевидно е, че не се разбира за какво става дума.  И тука теми с вариации. Но няма как да бъде  и иначе.
Любопитно ми е обаче, дали между разписалите се тук има творци? 

# 111 27 апр. 2009, 15:02 ч.
  • Мнения: 293
Ами аз пиша стихове, ако това се брои за творение  Laughing

# 112 27 апр. 2009, 15:21 ч.
  • Мнения: 4 300
има, и то професионални

# 113 27 апр. 2009, 15:23 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Рокси в пн, 27 апр 2009, 15:21
има, и то професионални

Кои са?

Да, видях кои са и какво са отговорили.  Снишили са се някак, за да са в тон с повечето мнения, за да не бъдат взети на подбив може би .. Simple Smile
Няма творец, който да не мечтае творенията му да оставят следа. 

Последна редакция: пн, 27 апр 2009, 15:49 от минзухар

# 114 27 апр. 2009, 15:55 ч.
  • Мнения: 4 300
Всички биха се радвали, няма човек, чието его да не се погъделичка от подобна възможност ( друг е въпросът колко си го поставят като цел или още по зле, смаоцел).
 
Но мисля, че при творците нещата са малко по различни-те изразяват себе си чрез изкуството, а не правят изкуство за да ги изстреля към върха. Така си мисля аз поне.

# 115 27 апр. 2009, 15:57 ч.
  • Мнения: 2 757
Аз за сега не държа да оставам безсмъртна. Като тръгна да умирам може и да ме развълнува този въпрос. Имам една мечта, която няма никога да се осъществи поради причина че съм доста дъртичка вече за учене. Но винаги съм искала да направя някакво откритие, което да улесни живота на хората. Най добре в здравословната свера лекарство против нелечима болест или нещо от сорта

# 116 27 апр. 2009, 16:29 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Цитат на: минзухар в пн, 27 апр 2009, 15:23
Цитат на: Рокси в пн, 27 апр 2009, 15:21
има, и то професионални

Кои са?

Да, видях кои са и какво са отговорили.  Снишили са се някак, за да са в тон с повечето мнения, за да не бъдат взети на подбив може би .. Simple Smile
Няма творец, който да не мечтае творенията му да оставят следа. 
Предполагам визираш мен...не считам,че съм се снишила,напротив,изразих мнението си ,не страдам от излишно самолюбие,показвам толкова,колкото мога да покрия от себе си,следата се изразява именно в това,което посочих-дори и една душевна дупка да запълни дадена творба то тя остава във времето завинаги без значение какъв е човека,а дали съм следващия Лотрек само времето ще покаже  Mr. Green,но не това ми е мечтата,така или иначе това,което остава след мен ще бъде за поколенията в семейството ми най-малко и освен посоченото поколение,ще има още нещо,с което ще продължа да живея...това,което правя  е всичко,което искам от живота си,без да се интересувам от чуждото мнение и оценка,мен ме боли често,когато дойде време да се разделя с някои от нещата си,но също така и изпитвам истински екстаз,понеже виждам как се променят нечии очи и усмивка или когато казват: Аз от тук не мога да си тръгна без това...и така аз обичам простичките неща,семплите движа се водена от малките ми световно незначителни идейки,мога да не излизам от ателието си със седмици и да работя заради самата работа,без да съм сигурна в успеха ѝ... никой и нищо не ме вълнува,само аз, ателието,идеите и знанията ми по материята ... никой "велик" творец не е станал такъв целенасочено,повечето са водени от една единствена простичка идея,тяхна си,малка,лична...така са се създали теченията,влияели са се един от друг,обичали са се,мразили са се,били са богати,бедни,образовани и не чак толкова... един ден някой ги открива за себе си и ги обявява за велики,но това,не означава,че Гошо наивитикът от село еди кое си не е гениален в рисунките си по стената дори и той ще остане във времето, ако някой не замаже творбите му с вар или някой изкуствовед не ги открие случайно и покаже на света...

# 117 27 апр. 2009, 18:41 ч.
  • Мнения: 2 448
Тук вече не мога да не се възмутя.
Обикновените ежедневни неща като да обичаш , да отгледаш дете и т.н. са посредствени, но да напишеш стих или да нарисуваш картина е великия смисъл на живота.  ooooh!

Нещо май ми се струва, че не става дума за търсене на висш смисъл, а опит за измисляне на такъв и това да те кара да се чувстваш значим по особен начин.

# 118 27 апр. 2009, 20:20 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами да, за някои хора гледането на деца е между другото, колкото да се възпроизведат. Познавам много такива хора. Не че не обичат децата си, просто не им се занимава "прекалено много". Според мен изобщо не осъзнават, че децата им са най-великото произведение за целия им живот.  Кариерата си е кариера, децата са си деца.

# 119 27 апр. 2009, 20:59 ч.
  • Мнения: 22
Звучи малко клиширано, но всеки остава най-напред спомените след себе си , името си , свързано с приятни или неприятни случки....но каквото и да е то, истината е, че след време всичко се размива....Е, не говоря за исторически, политически , научни и т.н. личности.

# 120 27 апр. 2009, 21:36 ч.
  • Мнения: 4 300
Цитат на: Andariel в пн, 27 апр 2009, 20:20
Ами да, за някои хора гледането на деца е между другото, колкото да се възпроизведат. Познавам много такива хора. Не че не обичат децата си, просто не им се занимава "прекалено много". Според мен изобщо не осъзнават, че децата им са най-великото произведение за целия им живот.  Кариерата си е кариера, децата са си деца.
Ако оставяха нещо значимо- ок, бих разбрала. Понякога талантът е толкова огромен, че не съществува нищо друго. Сигурно доста от известните творци ( най вече те, като по емоционални) изобщо не искат деца, други не им обръщат внимание или ги поставят някъде след изкуството си. Някои пък са съвсем безизвестни- в момента не мога да се сетя нищо за децата ( ако са имали) на Айнщайн, Нютон, Микеланджело, Фридман..
Но за съжаление има и немалко хора, които загърбват децата си в името на кариера или псотижения, а накрая нямат нито едно от двете.

# 121 27 апр. 2009, 22:06 ч.
Децата на Айнщайн?

Добър въпрос. Айнщайн има деца /2 момчета/ от сръбкинята Милева Малич. Неговият 'християнски' брак. Говори се, че преди брака двамата с Милева 'продават' своето първо дете...Смята се, че е било момиче.

Едно от децата на Алберт прекарва целия си живот в психиатрична клиника в Швейцария/шозофрения/. Под грижите на майка си- Милева и напълно забравен от своя баща. В бракоразводното споразумение Милева и Алберт се разбират тя да получи/евентуалната/ сума от Нобеловата награда по физика. Последният вече живее в Щатите с втората си жена /неговия еврейски брак/ и с двете й дъщери от първия й брак. Айнщайн никога не споменава първия си брак пред медиите, когато става наистина известен.

Айщайн е забележителен учен. Недостоен баща. И съпруг.

# 122 27 апр. 2009, 22:15 ч.
  • София
  • Мнения: 233
Да си въобразяваме, че всички искаме да сме Моцартовци и Айнщайни?!?!
Въобще не се напъвам за подобно нещо.
Знам, че ще съм оставила деца след себе си и толкова.
Иска ми се един ден, като му дойде времето, да си кажа " Б*си, беше много готино, трябва да го направя пак Grinning"

# 123 27 апр. 2009, 22:27 ч.
  • Мнения: 1 168
Цитат на: svetoslava_d в пн, 27 апр 2009, 22:15
Да си въобразяваме, че всички искаме да сме Моцартовци и Айнщайни?!?!
Въобще не се напъвам за подобно нещо.
Знам, че ще съм оставила деца след себе си и толкова.
Иска ми се един ден, като му дойде времето, да си кажа " Б*си, беше много готино, трябва да го направя пак Grinning"
Кое трябва да направиш пак? newsm78

# 124 28 апр. 2009, 10:48 ч.
  • Мнения: 293
Темата наистина се измества и то много.
Моята идея изобщо не беше да се състезаваме с Айнщайн или да си мечтаем да бъдем като него или като други толкова известни.

Моята идея беше,че не вярвам,че смисъла на нашия живот  е това,което сме и правим.А именно не вярвам в посредствени неща.А живота ни е изпълнен с такива. Никой не говори тук за начесване на его.Нито пък,че децата не са важни и не бих се старала както мога за да ги направя достойни хора.Кариерата също няма нищо общо , защото за мен тя в голямата си част е нещо материално.Аз говоря за нещо духовно,което да те изпълва и да ти дава отговорите на въпросите,които търсиш. Иска ми се да открия някакъв по съществен смисъл и да живея изпълнена.

Тези въпроси и нужди си задават и търсят само хората , които са осъзнали нашата нищожност - това е истината. Други просто не мислят за това. Трети не вярват в това и предпочитат да се залъгват,че не е така.На някои  пък изобщо не им пречи факта....

# 125 28 апр. 2009, 10:54 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 10:48
Тези въпроси и нужди си задават и търсят само хората , които са осъзнали нашата нищожност 1[/b] - това е истината 2[/b] . Други просто не мислят за това. Трети не вярват в това и предпочитат да се залъгват,че не е така3[/b].На някои  пък изобщо не им пречи факта....

1. Противоречиш си - осъзнаваш нищожността, която - предполага се - е всеобща, но искаш ТОЧНО ти да я надскочиш?
2. Кой определя ИСТИНАТА?
2. А откъде вадиш извода КОЙ всъщност се залъгва? Кой определя кой е абсолютно и безпрекословно прав, и кой тъне в заблуда?

# 126 28 апр. 2009, 11:00 ч.
  • Мнения: 15 619
Агапи, посредствените неща за мен, за теб или за някой друг, са различно определени.
Има ли някой, който да осъзнава човешката нищожност и да си задава подобни въпроси? Когато осъзнаваш, приемаш.
 Неудовлетворението и търсенето на някакъв смисъл  са в основата на въпроса ти според мен.  Peace  

# 127 28 апр. 2009, 11:01 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: BirdsFlu в вт, 28 апр 2009, 10:54
Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 10:48
Тези въпроси и нужди си задават и търсят само хората , които са осъзнали нашата нищожност 1[/b] - това е истината 2[/b] . Други просто не мислят за това. Трети не вярват в това и предпочитат да се залъгват,че не е така3[/b].На някои  пък изобщо не им пречи факта....

1. Противоречиш си - осъзнаваш нищожността, която - предполага се - е всеобща, но искаш ТОЧНО ти да я надскочиш?
2. Кой определя ИСТИНАТА?
2. А откъде вадиш извода КОЙ всъщност се залъгва? Кой определя кой е абсолютно и безпрекословно прав, и кой тъне в заблуда?



Къде си противореча? Просто в няколко поста по различен начин,с различни думи се опитвам да обясня това,което искам да кажа,защото виждам,че не се разбира и говорим за различни неща.Да,точно аз искам да я надскоча и да правя нещо по-смислено за самата мен,което да запълни моя живот.
2.Истината определя всеки сам за себе си.Има и истини,които едни приемат други не.Всеки сам за себе си определя кое да е истина за него и кое да сметне за неистина.
3.Не вадя извод.Просто обяснявам защо според мен едни хора изпитват нужда от осмисляне на живота,а други не. Всичко,което съм написала е от моя гледна точка и не държа всички да го разбират или да се съгласяват с него.

4. Според теб какво е човека? Що е то? На фона на вселената,природата и космоса?

# 128 28 апр. 2009, 11:03 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: luna в вт, 28 апр 2009, 11:00
Агапи, посредствените неща за мен, за теб или за някой друг, са различно определени.
Има ли някой, който да осъзнава човешката нищожност и да си задава подобни въпроси? Когато осъзнаваш, приемаш.
 Неудовлетворението и търсенето на някакъв смисъл  са в основата на въпроса ти според мен.  Peace  


Да,различни са за всеки.Според мен когато и ако някой осъзнава човешката нищожност се стреми към нещо,което ...да опровергае нищожността,не е задължително да е приема....Да,търсенето на смисъл е в основата.... Heart Eyes

# 129 28 апр. 2009, 11:05 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
По точка 3 си в грешка. Всеки изпитва нужда да осмисли живота си и търси начин да го постигне. Някои го намират в учене, други в работа, трети в семейството, четвърти в дрогата, пети в алкохола, шести в чергарския живот и каквото се сетиш. Няма човек, който да живее като амеба.

# 130 28 апр. 2009, 11:08 ч.
  • Мнения: 4 300
Ти обобщаваш генерално, че нещата с които другите хора си запълват живота са посредствени. Същевременно само ти имаш шанса да пробиеш тази посредственост по начн, който ти смяташ за възвишен, и само ти ще го разбираш и оценяваш, тъй като другите може да не мислят като теб. Освен това надскачането ти на посредствеността няма да има материален израз, така че никой няма да е в състояние да го види и разбере.
Ей това разбрах аз от всичките ти писаници.

# 131 28 апр. 2009, 11:10 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Аха, и ако намериш кой да те издържа можеш да си позволиш  надскачането на посредствеността да няма материален израз.  Laughing Защото нито чиниите се мията сами, нито работата сама се свършва, нито децата порасват от самосебе си.

# 132 28 апр. 2009, 11:14 ч.
  • Мнения: 4 300
Друго вложих в материален израз принципно. Ако не оставиш откритие, творба, изобретение, сграда или изобщо нещо, което и другите биха могли за забележат, за какво оставяне по дяволите говорим?
Може най голямото ти шастие да е постигането на абсолютна-дзен-вътрешна-хармония докато гледаш капките дъжд, падащи по асфалта, да почувстваш нирвана докато гледаш жужащия комар, но това значи ли че си оставил нещо след себе си?

# 133 28 апр. 2009, 11:15 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Andariel в вт, 28 апр 2009, 11:05
По точка 3 си в грешка. Всеки изпитва нужда да осмисли живота си и търси начин да го постигне. Някои го намират в учене, други в работа, трети в семейството, четвърти в дрогата, пети в алкохола, шести в чергарския живот и каквото се сетиш. Няма човек, който да живее като амеба.

Да,така е ,всеки има някакъв израз за себе си на живота.Но точно в това е проблема,че за някои хора нещата,които си изброила не мога да запълнят празнина и да осмислят живот.Това не значи,че другите , които ги изпълва това са в грешка.
Не отричам нито миенето на чинии нито всякакъв друг род битовизми.Просто не смятам,че това е смисълът на живота ни. А много хора не търсят друг и живота минава неусетно.Това имам предвид.
И в крайна сметка след като живота ви е ок, след като намирате достатъчен смисъл в него значи всичко ви е ок. Не мога да разбера какво е това надпреварване да ми обясните,че не съм права?  Rolling Eyes

# 134 28 апр. 2009, 11:17 ч.
  • Мнения: 4 300
е, след като ни обясни че водим посредствен и безсмислен живот, най малкото което можем да направим е да изразим мнение, не мислиш ли Laughing Laughing

най искрено ти желая да си намериш пътя, защото иначе голям зор ще видиш

# 135 28 апр. 2009, 11:22 ч.
  • Мнения: 15 619
Рядко, ама много рядко някой може да надникне в нечия душа /лъскаща пода или миеща паниците..../ и да види, да усети емоциите, търсенията, отговорите и всички вълнения, които я терзаят.
Ще ме извините, но зачудвам се, какво е посредствеността според всеки един, който я споменава като причина да не се замислиш за смисъла на живота?
Харесвам си мястото на бурма в голямата машина. Ако ме няма точно на тази позиция, кой знае  Thinking, какво точно ще се обърка и отиде човечеството по дяволите.  Mr. Green

# 136 28 апр. 2009, 11:24 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Рокси в вт, 28 апр 2009, 11:14
Друго вложих в материален израз принципно. Ако не оставиш откритие, творба, изобретение, сграда или изобщо нещо, което и другите биха могли за забележат, за какво оставяне по дяволите говорим?
Може най голямото ти шастие да е постигането на абсолютна-дзен-вътрешна-хармония докато гледаш капките дъжд, падащи по асфалта, да почувстваш нирвана докато гледаш жужащия комар, но това значи ли че си оставил нещо след себе си?

Рокси,тук си права.Но това са еднократни усещания и също както всичко друго имат нужда от усъвършенстване и превръщане в начин на живот за да можем да кажем,че живеем пълноценно според нас си.Може би не съм поставила правилно самото заглавие....защото като казвам да оставиш нещо след себе си нямам предвид да оставиш новооткрити формули за гравитация и лекарства против рак......Имам предвид да изживееш живота си по различен начин, по начин,който ще остави отпечатък някъде,по начин,който е смислен и достоен за самия теб. Имам предвид,че ако един ден всички нас ни няма освен по отсечените гори,замърсената природа и панелките по нищо друго не може да се разбере що за хора сме били и как сме живяли..../това обобщено/.

# 137 28 апр. 2009, 11:26 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
"простичките неща,семплите движа се водена от малките ми световно незначителни идейки,мога да не излизам от ателието си със седмици и да работя заради самата работа,без да съм сигурна в успеха ѝ"

Ето ти един смисъл,но този смисъл не е твоят смисъл,нито този на Рокси,нито на Андариел,нито на някой друг...той е точно световно незначителен,няма да завърти света наобратно,нито ми гарантира богатства и охолен живот,не гарантира,че ще бъда добра майка или изключителен човек,но гарантира мястото ми във Вселенския ред,моето малко и световно незначително място отредено ми от самата ми поява тук,колко посредствео е съществуването ми поставено по този начин?...аз или който и да е друг няма как да ти посочи твоето място и смисъл,но това,че смисълът на един човек е да бъде само родител или само чистач или само убиец не го прави посредствен,това е неговият смисъл и кои сме ние да оценяваме чии смисъл има значение и чия  кауза е по-смислена от друга?

# 138 28 апр. 2009, 11:27 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: Рокси в вт, 28 апр 2009, 11:08
Ти обобщаваш генерално, че нещата с които другите хора си запълват живота са посредствени. Същевременно само ти имаш шанса да пробиеш тази посредственост по начн, който ти смяташ за възвишен, и само ти ще го разбираш и оценяваш, тъй като другите може да не мислят като теб. Освен това надскачането ти на посредствеността няма да има материален израз, така че никой няма да е в състояние да го види и разбере.
Ей това разбрах аз от всичките ти писаници.

И аз разбрах нещо подобно.
AGAPH, нищо лично, но от мненията ти в разни други теми (като колко е гадно в България, как тук не можеш да успееш със собствени сили и средства и т.н.) оставам с убеждението, че си крайно неуверена в себе си. И затова - вместо да боравиш с реални неща, предпочиташ да се гмурнеш в необятните води на философията - там поне можеш да си уникален, НЕпосредствен и крайно неразбран  Crazy
Интелигентно момиче си, защо не се опиташ да повишиш самооценката си и да гледаш малко по-позитивно на нещата от живота, вместо да търсиш все някой виновен, и да проектираш уникалността си някъде в безкрая?
Пак казвам - напълно добронамерена съм, споделям това, което ми е направило впечатление...

# 139 28 апр. 2009, 11:35 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: ahasver в вт, 28 апр 2009, 11:26
"простичките неща,семплите движа се водена от малките ми световно незначителни идейки,мога да не излизам от ателието си със седмици и да работя заради самата работа,без да съм сигурна в успеха ѝ"

Ето ти един смисъл,но този смисъл не е твоят смисъл,нито този на Рокси,нито на Андариел,нито на някой друг...той е точно световно незначителен,няма да завърти света наобратно,нито ми гарантира богатства и охолен живот,не гарантира,че ще бъда добра майка или изключителен човек,но гарантира мястото ми във Вселенския ред,моето малко и световно незначително място отредено ми от самата ми поява тук,колко посредствео е съществуването ми поставено по този начин?...аз или който и да е друг няма как да ти посочи твоето място и смисъл,но това,че смисълът на един човек е да бъде само родител или само чистач или само убиец не го прави посредствен,това е неговият смисъл и кои сме ние да оценяваме чии смисъл има значение и чия  кауза е по-смислена от друга?
Ahasver,тук съм напълно съгласна с теб. Ти си имаш отредено някакво място, харесва ти там, чувстваш се значима в това,което правиш,изпълва те,дава ти и надежда и смисъл и всичко.И естествено,че друг поставен на твоето място може и да е нещастен и недоволен.Точно,защото потребностите ни са различни...Това за мен не е посредствено,защото е изкуство,а според мен няма посредствено изкуство.

Аз не искам да оценявам нечии каузи или темата отново да се развива в насока ,, да си ги мерим,, кой е по-по-най. Просто исках да чуя мнения по темата.Аз виждам по един начин нещата,всеки друг по различен.То в това е уникалното.Но все пак всички сме един вид.

# 140 28 апр. 2009, 11:40 ч.
  • Мнения: 2 448
AGAPH, например за християните ( до колкото съм запозната) смисъла на този живот е да опознаеш Бог и е един вид подготовка за онзи другия, вечния. Всичко друго се смята за суета.
Предполагам има и други религии и философии, които да предложат готова формула за висшия смисъл, защо не се поинтересуваш и може все някоя да ти допадне и да намериш твоя смисъл?
Или ти искаш да измислиш нещо съвсем ново и уникално в тази насока?

# 141 28 апр. 2009, 11:48 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: BirdsFlu в вт, 28 апр 2009, 11:27
Цитат на: Рокси в вт, 28 апр 2009, 11:08
Ти обобщаваш генерално, че нещата с които другите хора си запълват живота са посредствени. Същевременно само ти имаш шанса да пробиеш тази посредственост по начн, който ти смяташ за възвишен, и само ти ще го разбираш и оценяваш, тъй като другите може да не мислят като теб. Освен това надскачането ти на посредствеността няма да има материален израз, така че никой няма да е в състояние да го види и разбере.
Ей това разбрах аз от всичките ти писаници.

И аз разбрах нещо подобно.
AGAPH, нищо лично, но от мненията ти в разни други теми (като колко е гадно в България, как тук не можеш да успееш със собствени сили и средства и т.н.) оставам с убеждението, че си крайно неуверена в себе си. И затова - вместо да боравиш с реални неща, предпочиташ да се гмурнеш в необятните води на философията - там поне можеш да си уникален, НЕпосредствен и крайно неразбран  Crazy
Интелигентно момиче си, защо не се опиташ да повишиш самооценката си и да гледаш малко по-позитивно на нещата от живота, вместо да търсиш все някой виновен, и да проектираш уникалността си някъде в безкрая?
Пак казвам - напълно добронамерена съм, споделям това, което ми е направило впечатление...

Благодаря ти за дорбонамерените насоки.А ти от къде знаеш,че не боравя с реални неща? Че не работя,че не мия чинии и че няма да имам деца?Това,че в друга тема си чела ,че съм изредила недостатъците на България значи ли,че в това се изразя отношението ми към живота ? Много ми е странно като почнете да си вадите генерални изводи за даден потребител прелиствайки няколко негови теми..?
Не,не предпочитам да се гмурна във философията щото ми е по-лесно, просто съм такъв човек -обичам сложните неща.Не искам да се топна в ежедневието и да откарам до 60 години там.Обичам да размишлявам,да философствам,да правя наистина смислени неща.защото за мен например това,че ходя на работа и вадя заплата за да живея е едва първото стъпало и е далеч от осмислянето на живота ми.Не искам да съм уникална,непосредствена и крайно неразбрана.И не търся никой виновен.Ако така се струва на аудиторията то мога да спра да пускам теми.И само да чета .....Но не съм сигурна,че това е мнението на по-голямата част.

Последна редакция: вт, 28 апр 2009, 12:04 от AGAPH

# 142 28 апр. 2009, 11:53 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: pasinet в вт, 28 апр 2009, 11:40
AGAPH, например за християните ( до колкото съм запозната) смисъла на този живот е да опознаеш Бог и е един вид подготовка за онзи другия, вечния. Всичко друго се смята за суета.
Предполагам има и други религии и философии, които да предложат готова формула за висшия смисъл, защо не се поинтересуваш и може все някоя да ти допадне и да намериш твоя смисъл?
Или ти искаш да измислиш нещо съвсем ново и уникално в тази насока?

Ами не знам. Дали искам да приема готова теория или искам да изградя своя.Второто е по-трудно но и по-сладко може би.Но за второ се изисква да се луташ цял живот в търсене на своя си смисъл....

# 143 28 апр. 2009, 11:55 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 11:53
Цитат на: pasinet в вт, 28 апр 2009, 11:40
AGAPH, например за християните ( до колкото съм запозната) смисъла на този живот е да опознаеш Бог и е един вид подготовка за онзи другия, вечния. Всичко друго се смята за суета.
Предполагам има и други религии и философии, които да предложат готова формула за висшия смисъл, защо не се поинтересуваш и може все някоя да ти допадне и да намериш твоя смисъл?
Или ти искаш да измислиш нещо съвсем ново и уникално в тази насока?

Ами не знам. Дали искам да приема готова теория или искам да изградя своя.Второто е по-трудно но и по-сладко може би.Но за второ се изисква да се луташ цял живот в търсене на своя си смисъл....

Не лутане,а знания...

# 144 28 апр. 2009, 11:56 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: ahasver в вт, 28 апр 2009, 11:55
Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 11:53
Цитат на: pasinet в вт, 28 апр 2009, 11:40
AGAPH, например за християните ( до колкото съм запозната) смисъла на този живот е да опознаеш Бог и е един вид подготовка за онзи другия, вечния. Всичко друго се смята за суета.
Предполагам има и други религии и философии, които да предложат готова формула за висшия смисъл, защо не се поинтересуваш и може все някоя да ти допадне и да намериш твоя смисъл?
Или ти искаш да измислиш нещо съвсем ново и уникално в тази насока?

Ами не знам. Дали искам да приема готова теория или искам да изградя своя.Второто е по-трудно но и по-сладко може би.Но за второ се изисква да се луташ цял живот в търсене на своя си смисъл....

Не лутане,а знания...

Знания за какво??  newsm78

# 145 28 апр. 2009, 12:04 ч.
  • Мнения: 2 388
AGAPH, от малка винаги съм си мечтала да стана певица. Всички да ме обожават и да припяват рефрени от творчеството ми. Crazy
С течение на годините стана ясно, че дори и в Пайнер няма да ме вземат с невероятните ми възможности в тази област.
 Mr. Green

Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 11:15
...Не отричам нито миенето на чинии нито всякакъв друг род битовизми.Просто не смятам,че това е смисълът на живота ни. А много хора не търсят друг и живота минава неусетно.Това имам предвид.
...

Ако трябва да съм честна, дори не се замислям с какво точно е изпълнен живота ми. Знам само, че ме удоволетворява, че точно това е живота, който бих искала да живея.
Да, годините си минават неусетно и никой няма да пее песните ми, както изглежда, но това изобщо не ме интересува.
Аз съм щастлива тук и сега.

п.п. Признавам си, че в твоите теми почти никога не разбирам какво точно искаш да кажеш. Дори и когато уж съм наясно, пак не съм напълно убедена. Laughing

# 146 28 апр. 2009, 12:09 ч.
  • Мнения: 4 841
Цитат на: AGAPH в вт, 28 апр 2009, 11:48
И не търся никой виновен.Ако така се струва на аудиторията то мога да спра да пускам теми.И само да чета .....Но не съм сигурна,че това е мнението на по-голямата част.

Айде пак фръц... Ами ето - оставила си след себе си теми, които по-голямата част от аудиторията чете с интерес. Не е малко.

Излизам от темата, че стана много сложна. Пък и никой не чете какво пишат другите... Рокси, Pasinet -   bouquet

# 147 28 апр. 2009, 12:10 ч.
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
За първи път си зададох въпроса за смисъла ненавършила 14 год.,баща ми ми даде една книга "Пилето" на У.Уортън (мой любим автор),тази книга ме нарани,преобърна,разплака,накара ме да страдам и да мисля в посока неподозираща,че съществува...не вярвам,че няма нещо на света, в което да искаш да се реализираш,идейка някаква,знанията по материята ще я реализират(естестъвено не само те),ще идват нови идеи,нови цели,но и за тях трябват знания,не хаотично ровене и лутане,знанията са ключа към  материализирането на мисълта...

# 148 17 юли 2009, 23:39 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 184
Цитат на: Как` Сийка в нд, 19 апр 2009, 21:50
И на този етап от живота ми единственото, за което мечтая е, когато вече ме няма, да се намери поне един човек, който да си спомня за мен от време на време с добро...
Нали знаеш, че много хора тук във форума си те  Heart Eyes и Hug, така че може да разчиташ на много от нас за това.

# 149 18 юли 2009, 10:51 ч.
  • Мнения: 378
Да, аз съм от тези, които винаги са мислели, че ТРЯБВА да оставят нещо след себе си. Нещо, което е да е полезно за хората, нещо, което да извисява душите им, да ги прави повече хора, да ги спасява по някакъв начин, ако щеш. Нещо като "и искам, как искам след моя живот, пак някой да трепне, внезапно спасен, открил в моя стих своя пристан зелен" (П. Дубарова) Не искам да отмина като пролетна роса, неподозирана за никого. Искам хората да знаят, че ме е имало, че съм мечтала, плакала, страдала, грешала, че съм живяла... Че съм била човек! Никога представата за дом, семейство и хубава работа не ми е била достатъчна да изпълни света ми. Винаги съм мислела, че човешкия живот трябва да е нещо повече от затварянето на жизнения цикъл - раждам се, раста, размножавам се, старея и умирам. Мисля, че природния механизъм функционира идеално до ниво примати и едва ли природата е надскочила себе си, създавайки човека, само за да има и едно вербално (а не лаещо, виещо, цвилещо) животно. Мисля, че човекът е създаден да създава. Да помни. Да оставя следи. Едва ли разумът ни е даден само за да изчепрваме естествените природни ресурси. Както казах, всичко в естествения свят функционира идеално без намесата на човека. Нима природата е искала да се самоунищожи, създавайки го? Едва ли. Човекът е създаден, за да твори и създава, за да дава смисъл на нещата от живота и на самия живот. Колкото до децата, дай Боже всекиму и на всички да са им живи и здрави, но моите деца са повеля от природата, други хора, които ще живеят и създават  друг свят, но те не са мои творби и мои следи, в онзи смисъл на себеизразяване на моята душевност и уникалност. Те са си свои различни уникалности. Ако децата ми са моята единствена следа, то котката на съседите определено ще остави много повече следи от мен, защото ражда всяка години по две дечица, а хората за цял живот - в най добрия случай само две деца  Simple Smile

# 150 18 юли 2009, 13:07 ч.
  • София
  • Мнения: 978
Не страдам от излишна суета и не искам да оставям нищо след себе си. И без това съм такава напаст, че по-добре близките ми да ме забравят бързо-бързо.

# 151 18 юли 2009, 14:44 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 147
аз вече съм направила необходимото да има нещо след мен, а именно две прекрасни деца.

# 152 18 юли 2009, 20:17 ч.
  • Мнения: 248
искам да имам деzа, които да са имали едно 6тастливо детство и да са иzградени като ли4ности, ни6то материално не искам и не смятам да оставям след себе си, ако успея на старени да се zарадвам 4е съм живяла ми стига, а ина4е..мога да zаровя консервна кутия с не6то и да оставя да я намерят след години Grinning, ама не се се6там о6те какво да сложа вътре Grinning

# 153 18 юли 2009, 21:45 ч.
  • Мнения: 270
Сребърна диря! Но май, ще оставя златна... Mr. Green

# 154 18 юли 2009, 22:20 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
Аз имам своя книга и надявам се това ще е нещо, до което ще се докосват хората и след като вече ме няма на този свят. Мисля, че творчеството е начин да реализираш желанието си да оставиш нещо след себе си - поне за мен.

# 155 18 юли 2009, 23:04 ч.
  • Мнения: 118
Няма смисъл човек да се стреми да трупа нещо материално, за да го остави след себе си - имоти, пари и т.н .. всичко това е преходно и дори често се случва заради такива имоти да стават семейни скандали...А и всичко материално овехтява, обезценява се ..
Но да, прави сте че човек така е устроен че винаги се стреми да върши смислени неща - да остави нещо след себе си. Какво по прекрасно нещо и по смислено нещо от деца, които отгледани с грижа и любов някой ден да станат по добри хора и от вас самите. За мен няма по свято и по смислено нещо..
Разбира се ако човек има талант и може да пише книги, да рисува и т.н ... това също е прекрасно Simple Smile

# 156 19 юли 2009, 01:43 ч.
  • Мнения: 875
не, не държа да оставя нищо след себе си. това само по себе си не означава, че животът е самоцел.

# 157 19 юли 2009, 08:55 ч.
  • Мнения: 2 673
Не ми минава мъсълта, да оставя нещо.."по-така" след себе си... Нямам и желание хората да ме помнят след смъртта ми.

Но, това за стихосбирката ти е добра идея! И на мен ми е хрумвало... Mr. Green Направи го!!

# 158 19 юли 2009, 09:29 ч.
  • Мнения: 54
Здравейте. Извинявам се, че се намесвам в темата в по-късен етап, но чак сега успях да изчета всичко:)
До авторката... От половината постове имам чувството, че ти абсолютно знаеш какъв точно е отговорът на собствения ти въпрос и искаш по някакъв начин да насочиш другите в тази посока. Може би греша, но това си е лично усещане... Наистина на моменти ми стана малко странно и криво как говориш за битовизми, забавления, дори за децата като нещо недостатъчно. Не мога да говоря от името на опита си, а само от емоциите си. Но все си мисля, че всичко това отминава. Всеки си ги е мислил тези неща. И по някое време просто осъзнаваш, че всеки живот е абсолютно уникален,  ценен и важен. Всеки един от нас е като един елемент в голяма машина. Ако един елемент го няма, машината спира. Тия неща за оставянето на нещо след теб... не те съветвам да правиш нищичко с тази цел. Ако напишеш текст, за да остане той след теб, да те изразява и да те помнят с него, текстът няма да е добър. С всичко останало е така. Такава мотивация не можеш да използваш за нищо. Такава нагласа според мен е егоистична, което е в спор с желанието ти. Ти няма да откриеш нито смисъла на живота, нито нов и уникален начин този живот да се изживее. Съжалявам, но това си е чиста проба реализъм. Не омаловажавай ничий живот. Не гледай чуждите. Аз пиша. Пиша, защото така изливам собствените си мисли и така се пречиствам. Пиша, за да забавлявам понякога хората, или за да разкажа някоя история. Но ако пиша, за да останат писаниците ми след мен, те няма да докосват никого, освен самата мен. Да, ще са неразбираеми. Не променяй ничия философска нагласа. Доизясни си своята, за да не останеш разочарована накрая. Имам приятел, който има три деца и малко ателие за реставриране на мебели. Той сам ми е казвал, че е най-щастливия човек на света. И много му личи. Ще споря сериозно с всеки, който твърди, че неговият живот не е бил уникален, достоен или значим.

# 159 19 юли 2009, 11:49 ч.
  • Мнения: 248
е драматеа с мен няма да може6 да поспори6 zастото съм напълно на твоето мнение Simple Smile...радвам се 4е си го написала, zастото мен ме мърzе6е да обяснявам.......  Embarassed

п.п и аz съм от "хората на иzкуството"....... поzнавам хора като твоя 6тастлив приятел с малкото ателие...... Simple Smile

# 160 19 юли 2009, 12:00 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Драматея,
Твърдиш, че си на 20 години. Ти си, дето се казва, още на прага на живота, чувстваш се безсмъртна и че всичко, дето хвърчи се яде. Сега грижите ти са свързани предимно и основно с теб и евентуално къде ще се видите довечера с гаджето (защото вероятно децата му ги гледа майка им). Не че има нещо лошо, и ние сме минали през лудостта на 20-те години.
 Ще си говорим след десетина-двайсет години, когато те хване рутината и дойде онзи преломен момент, в който ще разбереш, че е много хубаво да имаш мъж, деца, да се грижиш за тях, да се чувстваш обичана и уважавана и все пак все по-често да се появява усещането, че има и още нещо, което искаш да направиш и което не е свързано с мъжа, нито с децата, дори нито с професията, а с нещо друго. Някои казват, че било криза на средната възраст, други че било криза на идентичността, но във всеки случай много хора минават през това, някои къде болезнено, къде безболезнено. Да си уникален на 20 е лесно, но тази уникалност трудно се запазва като започнеш да наближаваш 40-те, да не кажа че много често се губи в грижите за семейството, децата, сметките или работата.

Сори, ама твоят приятел първо е мъж и после досега не съм видяла мъж на средна възраст с младо гадже и вероятно големи деца, дето ги гледа някой друг да не се чувства щастлив. Ще ти прозвучи грубо, ама много скоро ще разбереш, че той не е носител на истината и живота, а просто гледа да си поживее още, докато младите момичета му връзват и той може да се чувства най-значимият човек за едно 20-годишно момиче и да доказва на себе си, че е безсмъртен като мъж.

# 161 19 юли 2009, 12:21 ч.
  • Мнения: 54
Andriel, май е станало някакво объркване с моя приятел и децата му:) Моя приятел няма младо гадже, ние сме приятели в истинския смисъл, не сме гаджета... Не знам как си стигнала до такова заключение, но това не е така:) Човекът в момента е на 38, има син на 10 и близнаци на 2 годинки. Има си съпруга, с която се обожават. Няма нищо между нас, заключението ти е неправилно. "Имам приятел" не е равно на "Той ми е гадже"! И защо с такъв тон? Защо трябва задължително да ям всичко, което хвърчи? Няма ли начин да си общуваме малко по-спокойно, без тези леееко обидни неща от типа "къде ще съм довечера с гаджето"? Като чета поста ти и имам чувството, че ти си чела моя почти отгоре - отгоре. Аз просто не желая ничий живот да бъде омаловажаван. Толкова отвратително ли е това? Толкова ли е трудно да повярваш, че има хора, които са щастливи? Кофти ли е това? Родителите ми също са чист пример, те не са се завайкали, че нищо не са оставили. Мен ме има, благодарна съм им за това. Малко ли е? Съвсем не твърдя, че съм уникална, напротив. Опитай още веднъж да ме разбереш. Наистина ми е неприятно, когато изведнъж така се "гръмва" срещу някого, особено когато е в изключително песимистична насока. Аз предлагам оптимистичен поглед и изрично съм написала, че не говоря с опит, а с емоция. Не претендирам нито за мъдрост, нито за суетня и високомерие. Просто искам малко по-хубавия поглед на нещата. И какво, ако не е правилния?

# 162 19 юли 2009, 12:59 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, ти какво очакваш да си помисли човек при репликата "имам приятел, който ..."? Така, както си го написала е двусмислено и по-вероятно читателят да помисли, че ти е гадже.

 разбирам, че моите думи те засегнаха и аз на твоята възраст бих се засегнала, ако някой ми каже, че не откривам топлата вода, но е наясно, че всеки трупа своя опит и хич не го е еня за чуждия. То, затова и младите почти никога не слушат родителите си и естествено мислят, че точно за тях птиците ще пеят по-хубаво.  Laughing

Защо моите думи  ти изглеждат песимистични? Защото не са напомпани с розови балони ли? А и не съм забелязала някой да се вайка. Напротив, част от нормалното човешко развитие е да търси нови неща. Застоят е пагубен, пък дори и да се чувстваш безкрайно щастлив. А и едва ли някой родител ще каже на 20-годишната си дъщеря, че мисли, че не е оставил нещо слуд себе си, сещаш се защо, но това не означава, че не си го мисли и не го преживява. Родителите много неща не споделят с децата си, пък макар и пораснали, защото родителството предполага да си стабилен в очите на детето си, независимо какво е в главата на същия този родител. Мислиш ли, че на майка ти й е било много приятно и единствена цел в живота да чисти ориз не знам колко хиляди пъти, докато ти завършиш училище? Ти го приемаш за даденост, но всяко чистене на ориз през тези 20 години е отнемало време, което тя е избрала да похарчи именно така, за да има какво да ядеш, вместо да направи нещо друго, което засяга само нея. Не очаква благодарност за това, но няма и да ти каже, че на моменти й е писвало. Защото ти е майка.

# 163 19 юли 2009, 15:21 ч.
  • Мнения: 620
Колко сме егоцентрични хората! Всеки от нас си въобразява, че е специален, ценен, необикновен, че е особено важно за света да остави нещо от себе си. И му е много трудно да се раздели с усещането за вечност. Ама не е тъй, бе, прашинки сме! Животът си е твой и не е нужно да го живееш с мисълта какво, как и защо трябва.
Апропо, помниш ли прапрапра.....прадядо си неандерталеца? Ако си искрена, ще си признаеш, че не помниш поне дузина и от по-съвременните си роднини, пък те също като теб са се изживявали като специални и ценни хора. И вероятно такива са били, и също са се надявали да "останат". Но...
http://www.youtube.com/watch?v=goHYC6sfS2Q
Това е реалността, мило момиче. Боли, нали!

# 164 19 юли 2009, 16:32 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
Драматеа, в постовете на авторката не усетих омаловажаване на ничий живот, тя предимно пише за себе си и това как чувства нещата и затова ти се прокрадва мисълта, че иска да убеждава другите в нещо, но не мисля, че това й е идеята. Основното е да се сподели чуството, че понякога каквото и да правиш с живота си, оставаш малко неудовлетворен, нещо ти липсва...  и това според мен е знак, че още си жив, защото никога, никога не бива да се спира на едно ниво и да се казва Аз постигнах!, човек трябва непрекъснато да се стреми да е най-добрия в онова, което прави.

Айви, защо да боли, това е в основата на философията и голяма част от литературата. Не че боли, кара ни да се замислим  Hug

Последна редакция: нд, 19 юли 2009, 17:34 от catwalk

# 165 19 юли 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 54
Ок, може би аз не съм съвсем ок с нещата. Съжалявам, че се включих. Най-вероятно проблемът си е в мен и ще гледам да си го оправям сама. След двайсетина години пак ще пиша тук и ще кажа как се чувствам. Явно наистина няма смисъл да коментирам без опит. Пожелавам на всички да открият собствения си смисъл и да не се чувстват като прашинки. И отново съжалявам, че наруших спокойствието в темичката.

# 166 19 юли 2009, 17:01 ч.
  • Мнения: 620
Цитат на: catwalk в нд, 19 юли 2009, 16:32

Айви, защо да боли, това е в основата на философията и голяма част от литературата. Не че боли, кара ни да се замислим  Hug
Авторката на темата вероятно е много млада и тепърва ще открива смисъла на безсмисленото и безсмислието на смисъла. А това не е безболезнено.
И още- мисленето в конкретния случай не е достатъчно."Осъзнаването", ако мога така да го нарека, си е чисто емпиричен акт. Т.е. колкото по- дълго живееш, толкова по- ясно ти става, че живееш, за да живееш.
Сега остава да запощим кокошката и яйцето  Laughing.

# 167 19 юли 2009, 17:39 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 839
Всъщност есенцията на мъдростта не е в натрупаните години живот, а в това какъв е пътя, който изминаваш, какво ти поднася съдбата и с какво се бориш. Има възрастни хора, имали лек и  безметежен живот, които въз основа на това гледат по един начин на света и други - млади, но очукани от неволи и разочарования, които наистина генерират завидна мъдрост в себе си. Или просто цинизъм.

# 168 19 юли 2009, 21:27 ч.
  • Мнения: 620
Съгласна съм с теб. Подарък - едно четиристишие:
"Младостта ни трае малко, ала много задължава.
Тя на зрелостта далечна дълговете завещава.
Зрелостта затуй е тъжна, затова така сивее-
тя на младостта нехайна дълговете погасява."
Андрей Германов

# 169 19 юли 2009, 23:04 ч.
  • Мнения: 2 005
Оставям гореща следа

Аз не зная накъде съм се втурнала,
даже не тичам – летя.
В комета съм се превърнала
и оставям гореща следа –
ако някой случайно я зърне,
да я припознае.
 
Аз не зная дали ще се върна,
дали ще поспра преди края,
но по пътя си
слънца съм прегърнала –
само по тях
ще ме познаете.
 
Аз не зная коя съм,
не зная дори за къде съм тръгнала,
но по тези бездомни улици
себе си съм оставила -
като пътен знак
към безкрая...  Hug

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата