Нуждата е точно от по-голямо осмисляне на живота ни....
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца...,
Иначе ми се струва,че живеем за да ядем,спим,правим деца...,
- Публикувана: 19 апр. 2009, 20:44 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2009, 23:04 ч.
Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?
Аз нещо по -смислено от децата не мисля ,че има.
Така е. Всички сте прави,просто,защото както казах не всеки изпитва подобна нужда...
Аз я изпитвам.И винаги съм я изпитвала чудейки се за какво всъщност живеем.Да,децата са най-важното в живота на един човек,да ги родиш,да ги възпиташ,да ги порастеш,да станат хора...но филофски погледнато - те просто продължават нашия живот...в тях оставяме много от себе си...но въпреки това,това не е всичко,което имаме и можем да оставим.Мисля,че смисъла на живота ни е далеч по-дълбок.И като си представя как живеят хората ден за ден, колко крехък е живота....още повече ми се набива мисълта,че трябва да оставя нещо наистина значимо след себе си.Като си представя в какво се състои живота ни и как си отиваме от света....ме обзема усещането за неуникалност на живота, а той трябва да е уникален......
Аз я изпитвам.И винаги съм я изпитвала чудейки се за какво всъщност живеем.Да,децата са най-важното в живота на един човек,да ги родиш,да ги възпиташ,да ги порастеш,да станат хора...но филофски погледнато - те просто продължават нашия живот...в тях оставяме много от себе си...но въпреки това,това не е всичко,което имаме и можем да оставим.Мисля,че смисъла на живота ни е далеч по-дълбок.И като си представя как живеят хората ден за ден, колко крехък е живота....още повече ми се набива мисълта,че трябва да оставя нещо наистина значимо след себе си.Като си представя в какво се състои живота ни и как си отиваме от света....ме обзема усещането за неуникалност на живота, а той трябва да е уникален......
Искаш да оставиш следа.
Да си повече от хубав спомен.
Повече от близка, позната, майка, сестра, приятелка, любима, онази, тази, тя ...
И аз искам. Често.
Никога не съм мислила за децата, като за следата, която бих оставила след себе си.
Това, което ми е важно е да оставя спомени за мен у близките ми. Ей така след време пра-правнуците ми да
ме гладат на снимки и да казват " А това е баба 10 цент, тя ... еди какво си". Да съм част от сем. си, дори след смъртта си.
Друго не искам.Разбира се и някои материални неща да им оставя, да им е по-лесно в живота, да има в/у какво да стъпят.
Това, което ми е важно е да оставя спомени за мен у близките ми. Ей така след време пра-правнуците ми да
ме гладат на снимки и да казват " А това е баба 10 цент, тя ... еди какво си". Да съм част от сем. си, дори след смъртта си.
Друго не искам.Разбира се и някои материални неща да им оставя, да им е по-лесно в живота, да има в/у какво да стъпят.
Да но представете си- вие искате да оставите хубав спомен у хората,у семейството си, отивате си, след вас и те искат същото и те си отиват и така поредици поколения....какво остава? Не е ли нещо по-значимо онова,което трябва да оставим ? спомена всеки го оставя....факта,че се е родил човек незаменимо значи,че ще остави спомен у някого за себе си. Аз друго имам предвид....Ако всички живеем просто за да ни помнят...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....
...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....
А кому е нужно това? Нито ти ще разбереш от това, нито пък планетата може да издържи тежестта на толкова много "спомени".
А и от спомен до спомен има голяма разлика. Не случайно аз уточних "с добро". Защото, ако някой ще ме кълне, мерси, по-добре да си отида в забрава.
ПП Нали се сещаш за един, който много държал да се прочуе и да влезе в Историята? Онзи същият, който подпалил Александрийската библиотека? "Мерси" на такава известност...
Да но представете си- вие искате да оставите хубав спомен у хората,у семейството си, отивате си, след вас и те искат същото и те си отиват и така поредици поколения....какво остава? Не е ли нещо по-значимо онова,което трябва да оставим ? спомена всеки го оставя....факта,че се е родил човек незаменимо значи,че ще остави спомен у някого за себе си. Аз друго имам предвид....Ако всички живеем просто за да ни помнят...след хиляди години няма да има нищо след нас , което да покаже,че ни е имало....
ами не всички оставят само спомен. появяват се учени, писатели, таланти... те оставят 'нещо'. не всички.
Помненето не е никак малко, Агапи. Споменът за един достоен човек, честен, работлив и т.н, дава фундаменти на следващите, които ги изграждат в някаква степен. Аз например знам и помня всички от семейството ми до н-то коляно.
Кой какъв е бил, с какво се е занимавал и т.н. За света не са оставили нищо ( има и изключения), но за мен са оставили една основа, да знам, че не съм паднала от Луната... това дава и самочувствие, и задължава, ако щеш...
Радвам се, че има такива хора, но аз не съм от тях. И никога не съм имала подобна потребност. Дори на детето си не гледам като на нещо, което оставям след себе си като част от мен. Предпочитам да почувствам всяка една частица от живота си, от колкото да бъда запомнена с много след смъртта си. Егоистично и дребнаво, но явно славата не е за мен. Бих искала приживе да виждам следите, които оставям в сърцата на хора, които съм докоснала, от колкото да се стремя целенасочено да бъда запомнена с нещо от света след като си отида.
А и в края на краищата никой не знае какво точно го очаква, може без да искам да умра в героична ситуация и да се запиша в историята , нали?
А и в края на краищата никой не знае какво точно го очаква, може без да искам да умра в героична ситуация и да се запиша в историята , нали?
Тази новина ли те вдъхнови http://dnes.dir.bg/2009/04/19/news4325845.html?
Не знам.Явно аз разбирам по друг начин истински смисления живот......
О, аз не казвам, че не съм способна на велики дела за света:)))
Тази новина ли те вдъхнови http://dnes.dir.bg/2009/04/19/news4325845.html?
Неее,
даже не бях я видяла...Просто много често се замислям какво наистина смислено правя....и какво ще остане след мен...и като си отговоря ме хваща едно усещане....за нищожност.То,че сме си нищожни е ясно ама все пак мисля,че човек е създаден за да остави следа след себе си,а не просто така.