Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?

  Ей ! 

Ти се смееш, но това си е дар за света отвсякъде.
Аз наскоро минавах с кола през един проход и ме налегнаха едни мисли за хората, които са проправили този път през планината.... и за тези, които са построили чешми, за да пие пътника, че и пейчица, да седне да си почине.. и параклисче, да благодари на Господ.... ми това е велико нещо.
A сещате ли се за Нотинг Хил филма, пейчицата посветена на любимата...
ами ето този човек е дал нещо на света, че и се е постарал да помнят името на жена му...
много съм романтична:))

По скоро ме влече да пиша.....да пиша,да пиша....

Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл. - Фьодор Достоевски 

Да, лесно му е било да го каже като е изписал една камара книги! 

Умен човек, да успокои такива като нас, които нямат неговия талант. 

Добре звучи.Но ако приемем,че живота е само за да се радваме-нямаше да ги има хилядите му уроци,които да ни накарат да помъдряваме и да разбираме,че живота има и други страни....и явно друг смисъл....

А най-тъжното за мен би било да обърна гръб на преклонна възраст и да видя ,че цял живот съм се забавлявала....

Да оставя нещо след себе си...   хм, някак не го мисля така.
Искам да постигна нещо в този живот, не е малко и има много път да извървя. Полагам усилия обаче и вярвам, че все някога ще успея. Знам какво мога и вярвам в себе си.
Искам да постигна нещата, които да ме накарат да бъда доволна от живота.
Пък какво ще оставя след себе си, слабо ме вълнува.

П.С. Не говоря за детето си, не го смятам като нещо след мен. По скоро е "до" мен.
Разбира се, за него искам най- доброто, ама то коя ли майка не иска най- доброто за детето си...

Хе хе, ти пък, радвай се и цял живот забавления никак не е едно и също. 
А за хилядите уроци, мога доста да поспоря дали е добре или зле. Като нищо заменям много мъдрост от тежък опит и изпитания за късмет и лекомислено щастие. За съжаление, никой не ми предлага този избор.

е,Паси,разбирам накъде биеш.Аз не мога да преценя дали бих заменила мъдростта за безхаберното щастие...
Все ми се струва,че колкото и безхаберен и безгрижен да е един човек живота му показва рано или късно,че не всичко,което хвърчи се яде и,че требе малко и акъл 
До човек е. Затова и казах,че не всеки има еднакви потребности. Моите явно са специални....
Иначе съм духовит човек и се радвам на живота.Нищо,че тези мисли ми минават през главата като кацащи самолети 
Грешката ако може така да се нарече при мен е ,че търся неговия смисъл.Но това май не зависи от мен...

Аз по-скоро се замислям какво искам да "взема" със себе си - това са спомени и опит - две важни за мене неща.
И ако мога моите знания и опит да ги "оставя" на сина ми - ще съм много доволна от себе си!

Не, нямам никакво желание да оставя нещо след себе си. Не и в смисълът който питаш.

Да оставиш дете и внуци само по себе си не е диря естествено.
AGAPH   ,като ти се пише -пиши.

42. 
И други са си задавали същите въпроси, и даже са намерили отговора.
Колко странно, нали? 

 AGAPH толкова много неща искам да ти кажа. Не мисля , че си луда, или млада или не са те налегнали проблеми. Просто имаш потребност от себеактуализация. Това е период в живота на човек (не всички го постигат) , когато виждаш , че можеш много повече, че искаш да бъдеш нещо повече , да дадеш нещо повече. Аз те съветвам- пиши - талантът не бива да остане скрит. И не се отчайвай , че няма кой да издаде тук в България -винаги се намира път за тези , които го търсят.
И не смятам, като други съфорумници, че понеже няма какво да правиш и защото нямаш деца или си твърде млада, си решила да търсиш смисъла на живота. Аз съм майка на две деца, загубила всичките си близки, освен съпруга и децата, с болно дете (кистична фиброза) и почти живея само на надежда, и все пак всеки ден си задавам същия въпрос като теб- какво да направя , че да има следа след мен. И не защото животът е твърде кратък, а защото сме твърде много хора на тази земя. И всеки ден виждам, че има много мъка и страдание и нови нужди на хилядите и милиони хора. и си казвам- ето - напредъка на медицината, даренията на университети , болници, музеи не са направени от хора, които търсят слава или които са супер задоволени (защото има много суперзадоволени) , а от хора, които са имали потребност да оставят нещо на света.
 Аз също съм мечтала да напиша книга ,например, но в момента не виждам вътрешна сила в себе си , за да го направя. Ако ти усещаш нещо дълбоко в душата си - че трябва да дадеш нещо на света- направи го . Повярвай- някой ще има нужда от това, което правиш ти и ще те намери. Искрено ти желая успех!