Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?

Рядко, ама много рядко някой може да надникне в нечия душа /лъскаща пода или миеща паниците..../ и да види, да усети емоциите, търсенията, отговорите и всички вълнения, които я терзаят.
Ще ме извините, но зачудвам се, какво е посредствеността според всеки един, който я споменава като причина да не се замислиш за смисъла на живота?
Харесвам си мястото на бурма в голямата машина. Ако ме няма точно на тази позиция, кой знае  , какво точно ще се обърка и отиде човечеството по дяволите.  

Рокси,тук си права.Но това са еднократни усещания и също както всичко друго имат нужда от усъвършенстване и превръщане в начин на живот за да можем да кажем,че живеем пълноценно според нас си.Може би не съм поставила правилно самото заглавие....защото като казвам да оставиш нещо след себе си нямам предвид да оставиш новооткрити формули за гравитация и лекарства против рак......Имам предвид да изживееш живота си по различен начин, по начин,който ще остави отпечатък някъде,по начин,който е смислен и достоен за самия теб. Имам предвид,че ако един ден всички нас ни няма освен по отсечените гори,замърсената природа и панелките по нищо друго не може да се разбере що за хора сме били и как сме живяли..../това обобщено/.

"простичките неща,семплите движа се водена от малките ми световно незначителни идейки,мога да не излизам от ателието си със седмици и да работя заради самата работа,без да съм сигурна в успеха ѝ"

Ето ти един смисъл,но този смисъл не е твоят смисъл,нито този на Рокси,нито на Андариел,нито на някой друг...той е точно световно незначителен,няма да завърти света наобратно,нито ми гарантира богатства и охолен живот,не гарантира,че ще бъда добра майка или изключителен човек,но гарантира мястото ми във Вселенския ред,моето малко и световно незначително място отредено ми от самата ми поява тук,колко посредствео е съществуването ми поставено по този начин?...аз или който и да е друг няма как да ти посочи твоето място и смисъл,но това,че смисълът на един човек е да бъде само родител или само чистач или само убиец не го прави посредствен,това е неговият смисъл и кои сме ние да оценяваме чии смисъл има значение и чия  кауза е по-смислена от друга?

И аз разбрах нещо подобно.
AGAPH, нищо лично, но от мненията ти в разни други теми (като колко е гадно в България, как тук не можеш да успееш със собствени сили и средства и т.н.) оставам с убеждението, че си крайно неуверена в себе си. И затова - вместо да боравиш с реални неща, предпочиташ да се гмурнеш в необятните води на философията - там поне можеш да си уникален, НЕпосредствен и крайно неразбран  
Интелигентно момиче си, защо не се опиташ да повишиш самооценката си и да гледаш малко по-позитивно на нещата от живота, вместо да търсиш все някой виновен, и да проектираш уникалността си някъде в безкрая?
Пак казвам - напълно добронамерена съм, споделям това, което ми е направило впечатление...

Ahasver,тук съм напълно съгласна с теб. Ти си имаш отредено някакво място, харесва ти там, чувстваш се значима в това,което правиш,изпълва те,дава ти и надежда и смисъл и всичко.И естествено,че друг поставен на твоето място може и да е нещастен и недоволен.Точно,защото потребностите ни са различни...Това за мен не е посредствено,защото е изкуство,а според мен няма посредствено изкуство.

Аз не искам да оценявам нечии каузи или темата отново да се развива в насока ,, да си ги мерим,, кой е по-по-най. Просто исках да чуя мнения по темата.Аз виждам по един начин нещата,всеки друг по различен.То в това е уникалното.Но все пак всички сме един вид.

AGAPH, например за християните ( до колкото съм запозната) смисъла на този живот е да опознаеш Бог и е един вид подготовка за онзи другия, вечния. Всичко друго се смята за суета.
Предполагам има и други религии и философии, които да предложат готова формула за висшия смисъл, защо не се поинтересуваш и може все някоя да ти допадне и да намериш твоя смисъл?
Или ти искаш да измислиш нещо съвсем ново и уникално в тази насока?

Благодаря ти за дорбонамерените насоки.А ти от къде знаеш,че не боравя с реални неща? Че не работя,че не мия чинии и че няма да имам деца?Това,че в друга тема си чела ,че съм изредила недостатъците на България значи ли,че в това се изразя отношението ми към живота ? Много ми е странно като почнете да си вадите генерални изводи за даден потребител прелиствайки няколко негови теми..?
Не,не предпочитам да се гмурна във философията щото ми е по-лесно, просто съм такъв човек -обичам сложните неща.Не искам да се топна в ежедневието и да откарам до 60 години там.Обичам да размишлявам,да философствам,да правя наистина смислени неща.защото за мен например това,че ходя на работа и вадя заплата за да живея е едва първото стъпало и е далеч от осмислянето на живота ми.Не искам да съм уникална,непосредствена и крайно неразбрана.И не търся никой виновен.Ако така се струва на аудиторията то мога да спра да пускам теми.И само да чета .....Но не съм сигурна,че това е мнението на по-голямата част.

Ами не знам. Дали искам да приема готова теория или искам да изградя своя.Второто е по-трудно но и по-сладко може би.Но за второ се изисква да се луташ цял живот в търсене на своя си смисъл....

Не лутане,а знания...

Знания за какво?? 

AGAPH, от малка винаги съм си мечтала да стана певица. Всички да ме обожават и да припяват рефрени от творчеството ми.
С течение на годините стана ясно, че дори и в Пайнер няма да ме вземат с невероятните ми възможности в тази област.
 


Ако трябва да съм честна, дори не се замислям с какво точно е изпълнен живота ми. Знам само, че ме удоволетворява, че точно това е живота, който бих искала да живея.
Да, годините си минават неусетно и никой няма да пее песните ми, както изглежда, но това изобщо не ме интересува.
Аз съм щастлива тук и сега.

п.п. Признавам си, че в твоите теми почти никога не разбирам какво точно искаш да кажеш. Дори и когато уж съм наясно, пак не съм напълно убедена.

Айде пак фръц... Ами ето - оставила си след себе си теми, които по-голямата част от аудиторията чете с интерес. Не е малко.

Излизам от темата, че стана много сложна. Пък и никой не чете какво пишат другите... Рокси, Pasinet -   

За първи път си зададох въпроса за смисъла ненавършила 14 год.,баща ми ми даде една книга "Пилето" на У.Уортън (мой любим автор),тази книга ме нарани,преобърна,разплака,накара ме да страдам и да мисля в посока неподозираща,че съществува...не вярвам,че няма нещо на света, в което да искаш да се реализираш,идейка някаква,знанията по материята ще я реализират(естестъвено не само те),ще идват нови идеи,нови цели,но и за тях трябват знания,не хаотично ровене и лутане,знанията са ключа към  материализирането на мисълта...

Нали знаеш, че много хора тук във форума си те  и , така че може да разчиташ на много от нас за това.

Да, аз съм от тези, които винаги са мислели, че ТРЯБВА да оставят нещо след себе си. Нещо, което е да е полезно за хората, нещо, което да извисява душите им, да ги прави повече хора, да ги спасява по някакъв начин, ако щеш. Нещо като "и искам, как искам след моя живот, пак някой да трепне, внезапно спасен, открил в моя стих своя пристан зелен" (П. Дубарова) Не искам да отмина като пролетна роса, неподозирана за никого. Искам хората да знаят, че ме е имало, че съм мечтала, плакала, страдала, грешала, че съм живяла... Че съм била човек! Никога представата за дом, семейство и хубава работа не ми е била достатъчна да изпълни света ми. Винаги съм мислела, че човешкия живот трябва да е нещо повече от затварянето на жизнения цикъл - раждам се, раста, размножавам се, старея и умирам. Мисля, че природния механизъм функционира идеално до ниво примати и едва ли природата е надскочила себе си, създавайки човека, само за да има и едно вербално (а не лаещо, виещо, цвилещо) животно. Мисля, че човекът е създаден да създава. Да помни. Да оставя следи. Едва ли разумът ни е даден само за да изчепрваме естествените природни ресурси. Както казах, всичко в естествения свят функционира идеално без намесата на човека. Нима природата е искала да се самоунищожи, създавайки го? Едва ли. Човекът е създаден, за да твори и създава, за да дава смисъл на нещата от живота и на самия живот. Колкото до децата, дай Боже всекиму и на всички да са им живи и здрави, но моите деца са повеля от природата, други хора, които ще живеят и създават  друг свят, но те не са мои творби и мои следи, в онзи смисъл на себеизразяване на моята душевност и уникалност. Те са си свои различни уникалности. Ако децата ми са моята единствена следа, то котката на съседите определено ще остави много повече следи от мен, защото ражда всяка години по две дечица, а хората за цял живот - в най добрия случай само две деца